Трудолюбие

[Ани]

Трудолюбие

Българинът е мързелив, но когато се хване да работи, той работи. Най-трудното е да го накараш да работи за Бога, даром.

 

Снощи видях, че във вас има заложби да пеете, но само едно ви липсва - на българина му липсва постоянство. Българинът е даровит много, но никога не използва дарбите си. Той има едно желание - обича разнообразието. С малко работа иска да придобие много. И изобщо всички българи страдат от това. Малко като направят, те мислят, че много са свършили.

 

Българинът лесно се приспособява навсякъде. Тук, в България, е упорит, а навън гъвкав - славянска черта.

 

Забелязано е, че в странство, дето има българи, първо място заемат. Като дойдат в България, не ги бива, но в Америка запример са първи.

 

На български вие казвате: „Аз ви казвам” и „Казвам ви”. Каква е разликата? „Казвам ви, тази работа няма да стане.” И: „Аз ви казвам, че тази работа няма да стане.” Англичанинът не може да каже: „Казвам ви”, той винаги ще каже: „Аз ви казвам”. И тогава аз казвам на българите, че в характера на българите всякога има една възможност - българинът може да кръшне. Англичанинът не може да кръшне. Той не може да каже само: „Казвам ви”. „Аз ви казвам” е по-право. Но „аз” е много личен елемент. Някои добродетели седят в безличността на човека. Сега има някои, говорят за безличен живот. То е един термин, употребяват го в някои религиозни общества. „Безличен живот”, разбират живот в свръхестествен порядък, над личността отгоре. Тогава кое е право? Щом имаш личен живот, веднага ще се докачиш. Ако нямаш личен живот, няма да се докачиш. Защо се докачате? Ти имаш хубава дреха, копринена, хубаво направена. То е личният живот. Дрехата е бяла и всяка капка, която може да капне на дрехата, веднага ти се тревожиш, как тъй бялата дреха се нацапала! Искаш да запазиш цвета на дрехата. Представи си, че носиш черна дреха, окаляла се. Ще те интересува ли, че е кална? Ти не се интересуваш. По-добре бялата дреха - личният живот - да съзнаваш. Един личен живот, той съдържа в себе си подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието, свръхсъзнанието. Това са степени на личния живот. Казваме: „Безличен.” Личен, но да има четири качества: да разбира подсъзнанието и законите на съзнанието, законите на самосъзнанието и законите на свръхсъзнанието. Тогава има цял кръг. То е квадратът, който е мярка за измерване на нещата. Квадратът вече дава простор да се проявиш.

 

Под думата „четири” конкретно в моя ум е следната идея: когато говоря за четири, подразбирам, че имам условия да се проявя. Условия имам и възможности имам да се проявя. Под думата „три” аз разбирам, че в мене има стремеж да се проявя, но нямам условия. Триъгълникът представя един вътрешен копнеж, а пък квадратът, четирите показва закона на приложението. Трите - имаш един плод. След като изядеш плода, изядеш външната обвивка, като посееш семката, ще се проявиш. Щом се проявиш, то е числото 4. Като ядеш плода отвън, то е 3. Казваш: „Плодът е хубав”. Самодоволстваш се. Като посееш семката, то е числото 4. Значи проявяваш се. Всяка постъпка, която е за благото на твоите ближни, то е числото 4. Когато работиш за своето подигане, когато работиш само за себе си, то е числото 3. Числото 3 показва личния живот, числото 4 е общият. Тогава във вас ще се зароди мисълта: „Ами петоъгълникът, шестоъгълникът какво означават?” Ние тях ще ги оставим. Ние сме дошли като Питагора до числото 4. Всичката философия на Питагора седи в числото 4. Щом разбираш 4-те, ти ще разбереш 5-те, 6-те, 7-те, ще разбереш и останалите.

 

Днес хората се самозаблуждават: мислят, че като им дадат хиляда лева или като придобият малко знание, са забогатели. Така е, но още утре могат да им вземат хилядата лева. Ако пък не знаят как да употребят знанието си, то ще остане безпредметно. Кого ползва това богатство? Ето, аз говорих за завършените и незавършените процеси, за ферментацията в живата природа, дадох ви голямо богатство. Това богатство е цяла мина, която трябва да разработите. Обаче ако не можете да я разработите, какво ви ползва тя? Или и вие ще кажете, както казва българинът в такива случаи: богата е тая мина, но дано се намери някой голям капиталист от странство и дойде да я разработи, а на нас да даде някой и друг процент. Ние и на това сме доволни. Казвам: и това е добре, но ето че капиталистите не идват. Там е всичката трудност.

 

Българите сега имат много дългове и всички финансисти се чудят как да оправят положението на България. В България има скрити много богатства - въглища, скъпоценни камъни, злато и др., но не могат да ги намерят, и затова българите си казват: хайде да направим един заем, да подобрим положението си! За заем всички мислят, но никой не мисли да намери в себе си тази основна идея и да я използва. Тя е богатство, енергия, скрита вътре в човека. Американците се отличават от българите по това, че те имат основна идея. Те казват: ние ще обработим и основно ще използваме богатствата, които се намират в нашата държава. Ако отидете в Америка, никъде няма да срещнете бедна студентка или беден студент, на които богатите американци да дават пари даром. Ако някой богат американец иска да помогне на някой беден студент, ще му каже: „Господине, аз имам работа за теб. Ако се заемеш да я свършиш, ще ти платя добре.“