Jump to content

Recommended Posts

РАБОТА

Трябва да разберем основния Божествен закон, че почивката е резултат на работата... Аз ви говоря тази сутрин върху този основен закон: Трябва да работим. И само когато работим за БОГА, то е работа; когато работим за себе си, то е труд... В света имате разни предназначения; някой път вие в своите предприятия сполучвате, други път – не; това ни най-малко не трябва да ви обезсърчава, защото който има малко таланти и иска да придобие повече, трябва повече да работи.

“Талантите”, стр. 62, 63, 65; 1

Как ще се оправи светът? Като дадеш работа на ума си. Това значи да задоволиш нуждите на всеки човек. Не спирай дейността на ума! Искаш ли да задоволиш човека, дай му работа... Докато умът и сърцето ви са празни, без мисли и желания, всякога ще бъдете недоволни. За да бъдете доволни, умът и сърцето всякога трябва да се занимават с нещо. Това е един от великите закони на Битието.

“Новият човек”, стр. 9; 11

В благоприятните дни ще работиш, в неблагоприятните няма да работиш. Това е закон, а не суеверие, както някои мислят. Ако не си разположен, и работата ти не върви, остави я временно или я промени.

“Да наеме работници”, стр. 349; 5

Ако се трудиш и работиш, всичко ще имаш; ако не се трудиш и не работиш, нищо няма да имаш. Тоя закон е верен не само за физическия свят, но за всички светове.

“Ще бъдат научени”, стр. 56; 6

Всяко качване и слизане е закон на работа. Работата е потик на Божествения живот в човека. Човек не може да работи, докато в душата му няма стремеж към нещо. Като работи, той осмисля живота си и избягва всички спорове и недоразумения.

“Нито тържик”, стр. 92; 6

Вие сами трябва да бъдете досетливи, сами да имате инициатива. Като отидете някъде, каквато работа има, свършете я, не чакайте заповед. Такъв е Божественият закон. Влезете ли някъде, направете онова, което другият не е забелязал.

“Търпение”, стр. 126-127; 26

Всеки обект трябва да извърши известна работа.

“Правила за живота”, стр. 133; 17

Има случаи, когато за проява на известна дарба е нужна малка енергия, но ако човек не работи върху себе си, да предаде тази енергия, дарбата му не ще се прояви.

“Правила за живота”, стр. 139; 17

Докато очакваме други да работят за нас, нищо няма да пос­тигнем. Закон е: Който работи, придобивката е негова.

“Здравата основа”, стр. 63; 89

Който работи, трябва да яде; който не работи, не трябва да яде.

“Първичната храна”, стр. 106; 89

Във всяка работа, която предприемаш, пръв започвай и последен свършвай!

“Специалният закон”, стр. 177; 44

Ако дойде при мене един брат странник, ще го оставя да поседи като гост три дни и след туй ще му кажа: “Братко, ти си здрав като мене, ще ти дам една мотика, и ще отидем двамата заедно на лозето – хем ще се разговаряме сладко, хем ще го прекопаем”. Върнем се вечерта и той печели, и аз печеля. Ще си легнем заедно на едно легло и на другия ден пак ще вземем мотиката, ще се разговаряме за философия, за Слънцето, за звездите, но и ще работим. Обаче, ако той седи 5-6 месеца в къщата ми и казва: “Аз съм завършил своята еволюция, затова ще си почивам, а ти ще работиш заради мене” – това не е разбиране на живота, на Божественото във вас.

“Родените”, стр. 21; 30

Който работи, само той може богат да стане.

“Мек ответ”, стр. 109; 60

Работите ли със закона на прилежанието, не се страхувайте от бързото движение и от изкачване по планински върхове. За прилежния човек съмнение и безверие не съществуват. Той е човек на положителната и абсолютна вяра. Започне ли една работа, свършва я докрай.

“Дейност и почивка”, стр. 58; 69

Не можете ли да решите някоя задача, не я започвайте даже. Според окултните закони не се позволява да почнеш една работа и да я оставиш на половин недовършена.

“Законът на внушението”, стр. 18; 34

В работенето с мотика има известни закони за възпитание на младото поколение. Който не разбира тези закони, и аз съм съгласен с него, че няма по-тежка, по-грозна работа от работенето с мотика. Да работиш цял ден с оралото или с мотиката, това е наистина черен труд; това е труд, който огрубява хората. Затова именно днес всички селяни бягат в градовете и казват: “Дотегна ни този черен труд, тази тежка, непоносима за силите ни работа!” Който разбира законите обаче, той ще намери в този черен труд, както някой го наричат, нещо особено, някаква особена философия. Всяка тревица, всяко дръвче, които израстват, представят проводник на Божествената интелигентност. Съзнаете ли това, всеки от вас ще се заеме да огради, да запази всяко новоизрасло стръкче, да му даде условия да цъфне и да даде плод. След време това стръкче, което е станало голямо дърво, ще каже: “Много ти благодаря, че беше така благороден да пожертваш един-два часа от времето си за мене! Аз ще се отплатя, като ти дам възможност да почерпиш от мене колкото енергия имам, било като топлина, било като храна и т.н.”

“Ще ви се даде”, стр. 154-155; 50

В духовния свят законът за плащането е същият, какъвто и на физическия. Там се плаща след свършване на работата.

“Ценното в малкото”, стр. 74; 99

Всеки ще работи за себе си, без никакво възнаграждение – даром. Кога работи човек даром? Когато работи за душата си. Този закон наричаме благият закон.

“Животът във формите”, стр. 206; 63

Само онзи може да има успех в работата си, който всяка сутрин отива до извора на живота, да почерпи сила и енергия за през деня. За да работи с успех, човек трябва да разбира законите, които определят работата.

“Стари навици”, стр. 65-66; 74

Добрият слуга, безкористният труженик не трябва да се товари много. И добрият господар не трябва да претоварва своя слуга. Колкото по-правилно разпределя той работата, толкова по-добре. Чрезмерната работа, в края на краищата, не допринася много. Този закон е верен и по отношение на тялото.

“Малкото Добро и малкото зло”, стр. 305; 89

Умората е във връзка със закона на приложението. Който правилно прилага, той си почива; който неправилно прилага, той се уморява.

“Теория и приложение”, стр. 202; 98

Ако някой работи един час интензивно, работата му се равнява на тази, която някой ще свърши, ако работи цял ден с малки усилия. И в двата случая заплатата ще бъде една и съща... Количеството време, колкото и да е много, не определя цената на работата.

“Симон Петър”, стр. 80; 98

Когато човек се уморява, това показва, че той е работил повече, отколкото трябва. Този закон се отнася и до умствения, и сърдечния свят.

“Човешките идеали”, стр. 114-115; 91

Щом си здрав, ще работиш... Не се позволява да напуснеш службата си преждевременно. Искаш или не искаш, ще работиш – законът е такъв.

“Опитност и знание”, стр. 20; 104

Коя е мярката, с която се определя колко трябва да работи човек? Това се познава по приятността, с която работиш. Работи, докато ти е приятно. Като работиш така, ти си в съгласие със законите на Природата. Почувстваш ли най-малкото неразположение в работата си, спри, не продължавай повече.

“Бавни и бързи движения”, стр. 181-182; 104

Работата не е нещо физическо. В законите на правия път, според Божиите закони, човек има право да работи само 3 часа физически труд, 3 часа за сърцето, 3 часа за ума, 3 часа за душата и 3 часа за своя дух. Определено е точно времето.

“Три възгледа”, стр. 144; 121

Времето може да се съкрати, може и да се удължи, зависи от интензивността, с която се работи. Ако времето се съкрати, повече енергия ще се изразходва; ако времето се удължи, енергията ще се спести. Оттук вадим следния закон: Когато една работа се свършва за по-малко време, изразходва се повече енергия. Значи, когато енергията се увеличава, времето се съкращава; когато енергията се намалява, времето се удължава.

“Живот и благо”, стр. 141; 113

Казвам: според Мойсеевия закон човек трябва да работи шест дни, а на седмия да почива. Този закон е отживял времето си. В бъдеще законът ще е точно обратен: Шест дни ще почиваш, един ще работиш, за да асимилираш физическата енергия в себе си. Ако аз създавам закона, ще наредя четири работни дни, а три за почивка.

“Три типа хора”, стр. 232; 115

Има един закон, според който на всеки човек трябва да се даде работа и почивка. Той трябва да се заеме и да извършва някаква работа в практическия живот, а не в теоретическия, не извън земния живот. Този въпрос трябва да се реши от държавниците и от икономистите... Този закон трябва да се приложи вътре в живота.

“Работа и почивка. Любов и Мъдрост”, стр. 135; 120

Каквато работа започвате, влагайте в нея Любов. Тя ще ползва първо вас, а после – другите. Това е закон, който се прилага във всекидневния живот.

“Отношение към Природата”, стр. 174; 116

Човек трябва да работи, да има търпение, да прави опити. Опитите могат да бъдат микроскопически, но и най-малкият резултат показва, че законът вече работи.

“За да благовествувам”, стр. 93; 120

Христос спазва законите на Природата, както и на разумния живот, и ги прилага. Дойде ли до тези закони, Той знае, че днес нещата се придобиват с пари, а утре – без пари. Думата пари подразбира труд, усилие, работа.

“Насилията под Слънцето”, стр. 98; 127

Божественият живот е една идея, която трябва да се постигне, и трябва да се работи дълго време за това.

“Здравословното положение на човешката душа”, стр. 451; 129

Хляб има за всички хора, но някои хора умират гладни. Но не от нямане на хляб. Те са чакали да им донесе някой. Стани, тръгни и търси хляба си. Не чакай да ти го донесат.

“Вяра безгранична и Любов безгранична”, стр. 395; 136

За да се очистите, от всички се изисква работа. И богати да сте, пак ще работите. Провидението ще ви постави на последно място, за да ви научи да работите. То няма да тури пари в банката на ваше име, да ви осигури. Божествените закони не позволяват никакво осигуряване.

“Божественият раб”, стр. 48; 131

Ако човек не работи върху себе си, ще дойде законът на безразличието.

“Законът на помагането”, стр. 37; 130

С идването си на Земята, човек се облича в проста, скромна дреха – неговата плът. Един ден, когато свърши земния си живот, т.е. когато възкръсне, той ще се облече в най-красивата си дреха. Като не разбират този закон, хората се стремят, докато са на Земята още, да се обличат в най-красиви дрехи, за да се харесат.

“Ценности и възможности”, стр. 27; 145

Ако искаш от БОГА хубаво тяло, ти трябва да бъдеш готов да работиш с това тяло. Ако искаш да имаш отличен ум, ще го впрегнеш на най-хубавата работа. Ако искаш да имаш отлично сърце, пак по същия закон ще го впрегнеш на най-благородната работа.

“Жена кога ражда”, стр. 128; 162

Ако престанеш да работиш, трябва да си починеш. Но ако много си почивал, трябва да работиш. Който много е работил, трябва да почива, то е закон. Който много е почивал, трябва много да работи.

“Разумните движения”, стр. 63; 149

Известна работа, която трябва да работиш, ще ти допринесе нещо. Нея като свършиш, ще дойде втора, трета, четвърта. Ако една работа не си готов да вършиш, другите няма да дойдат. Работите вървят по един закон.

“Начини на мислене”, стр. 216; 149

Когато Слънцето се проявява и ние се проявяваме. Когато Слънцето не се проявява и ние не се проявяваме. Във всяка работа, която вършим, органически то започва най-първо работата и после ние следваме. В света трябва да знаем, същият закон е. Всяка работа БОГ започва най-първо и после започваме ние.

“Блажени сте, ако любите!”, стр. 572; 146

Страданието е една недосвършена работа. Всякога, когато една работа не се досвърши, това е страдание. И индивидуално хората страдат, или колективно, или семейно. Когато имат страдания, на това се дължи. Често има случаи, когато и цялото човечество страда. Законът е все същ – когато една работа не е досвършена. Това може да засегне всичките хора.

“Добрият език”, стр. 12-13; 157

В Природата има закон: Ще си отбираш хубави камъни, когато ще ги чукаш. Трябва да избереш най-хубави камъни, че като ги чукаш, да излезе нещо хубаво.

“Малките Божествени потици”, стр. 62; 163

Според едно ново определение за Любовта, ние казваме, че Любовта е закон за работа, при която и най-малко изразходваната енергия води към големи постижения.

“Магическата сила на Любовта”, стр. 172; 167

В работата има три степени: мъчение, слизане в гъстата материя – самоотричане; има закон за възлизане – труд; има и работа. Ти трябва да минеш от мъченията в труда и от труда в работата, само тогава можеш да работиш за БОГА.

“Новото в света”, стр. 97; 177

Колкото човек работи в живота, толкова повече се подобрява. Хубавата работа придобива цена. Щом човек не работи, животът губи от своята цена.

“Неразбраното и разбраното”, стр. 164; 174

Всяка работа, която започвате, трябва да е благоугодна на БОГА или в съгласие със законите на разумния свят. Работете само онова, което ви е определено от БОГА, т.е. за което сте родени.

“Шестото чувство”, стр. 82; 141

Когато задържиш нещо в себе си, без да го туриш на работа, ще причини болка. Природата не търпи покой, малко трябва да го употребиш.

“Едно, две, три”, стр. 161; 173

Ако ти приемеш храна в стомаха си и стомахът се обленява и казва: “Нека дойде втора храна, тогава ще започна работа” – този стомах ще пострада. Още като му дадат работа, трябва да започне. Стомах, който отлага за следната храна, скоро ще фалира. Сега ти дават една малка работа, ти отлагаш – да дойде друга работа. Малката работа веднага свърши. Не отлагай нищо!

“Положителна мисъл”, стр. 70; 179

В света каквато и работа да захвана, и най-малката, ще гледам дали ще произведе една по-голяма полза, едно благо.

“Пътят на праведния”, стр. 236; 184

Когато искате да работите в този свят, трябва да си представяте, че сте на една Божествена сватба или в епохата на един нов живот. Само в това се състои спасяването на една душа. По същия закон се създава една култура, религия или каквото и да е друго.

“Призваха Исуса”, стр. 113; 203

За в салона бяхме наредили всеки да има едно малко изкуство, каквото и да е: тенекеджия, собаджия, плетене на столове и други, та между другите работи да се работи и това в салона – събирате се двама-трима приятели и поработите 1-2 часа. Този закон е като пчелите: много пчели по малко мед – много мед става, отколкото поединично всеки да работи.

“Ако излекува болния”, стр. 29; 205

В една работа, ако ти не можеш да вложиш душата си, или на съвременен език казано, ако не вложиш двойника си, не може да имаш успех.

“Даровити”, стр. 327; 185

В човешкия живот има две подбудителни причини: законът и парите... Законът изисква от човека работа, а парите го остават свободен, да си почива.

“Най-красивият ден”, стр. 60, 61; 194

Аз зная причината на вашия неуспех: вие работите отделно, лично и затова не ви върви. Законът на изобилието е колективен.

“Начало има, но край няма”, стр. 104; 199

Работата е закон, метод, условие за подмладяване на човешката душа или за осмисляне на човешкия живот.

“Трудните неща”, стр. 156; 205

Първият закон на труда е да се трудите всички и да бъдете доволни от труда си. Не питайте защо Господ е оставил човека да се труди. Ако се трудите повече, отколкото са силите ви, това е от лукаваго.

“Труд и мъчение”, стр. 37; 204

Всяко нещо се уморява... Великият Учител казва: В такива случаи да се остави вашият мозък да си почине една седмица и след това той пак ще почне да работи. Всяко нещо иска своето време на работа и на почивка.

“Учителите”, стр. 119; 2

Когато си лягате вечерно време, също така трябва да спазвате един закон. Не бързайте да си легнете, докато не вземете всички предохранителни мерки. Легнете си по всички правила! Вие как лягате? Когато си легнете, ще турите в съзнанието си мисълта, да не се откривате, за да не се простудите, да не хъркате, много шум да не вдигате, спокойно да спите. Ще кажете на тялото си: “Сега, като замина, ти ще наредиш къщата, добре ще я изчистиш и след като се върна, ще бъдем и ти, и аз весели”. Дадеш ли всички тия разпореждания, веднага да излезеш.

“Истинната врата”, стр. 177-178; 38

Ние трябва да работим, за да отворим път за благото в живота. Яденето е велико благо. За оня, който работи, яденето е намясто.

“Реалности в живота”, стр. 157; 195

От всичко, което предприемеш, трябва да получиш поне микроскопична придобивка.

“Сянка и реалност”, стр. 207; 193

Нормалният живот се придружава с приятни сънища. Сънят е най-приятната почивка. Има хора, които знаят закона на почивката, и те могат съзнателно да излизат и влизат в тялото си. През време на своето излизане, те оставят тялото си на по-нискостоящите от тях същества, те да се грижат за него, да го обновят, да го пречистят и след като се пречистят, тогава се връщат. Те не се безпокоят за живота си, понеже са уверени във Великото начало, което регулира и ръководи живота.

“Раб и син”, стр. 62; 50

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...