Jump to content

В очакване на Месия


Ани

Recommended Posts

Държавата

В очакване на Месия

Колкото са по-умни, по-добри хората, толкова държавата е по-добре наредена. Колкото са по-слабокултурни или по-малка светлина имат, толкова и законите съответстват на техните познания.

 

Който смята, че човечеството зависи от социалния строй, той се намира в заблуждение - все едно да направиш каруца, която е лоша и после да казваш, че си зависим от нея.

 

Противоречията имат еволюционно и инволюционно разрешение. Там е работата, че повечето хора ги разрешават по инволюционен начин. Не разрешавайте социалните въпроси! Речете ли да ги разрешавате, става каша.

 

За да има мир в която и да е държава, трябва да има правда. Има ли безправие, в нея ще настъпи безредие. Отворете страниците на историята в миналото, взрете се в настоящето и ще видите, че безправието винаги е било причина на всяко безредие. Навсякъде законът е един и същ - щом има безправие, веднага ще се яви безредие. Правдата е, която определя отношенията между хората. Тя е, която разпределя Божиите блага - кръвта на живота - в общочовешкия организъм.

 

Всяка партия в България има своя програма. Те хубаво правят, правят опити и аз ги уважавам. Някои опити дават резултати, сполучливи са, а други са несполучливи. Принципиално те донякъде са прави, но методите им са криви. Вземете комунистите, те искат братство и равенство. И християнството иска същото. Принципите им са верни, но по какъв метод ще се приложат те, чрез насилие ли или с Любов?

 

Аз мисля, че политиците няма да спасят човечеството. Любовта ще го спаси. Политическите партии идват в света по силата на специален закон. Искате или не искате, те ще дойдат, както расте троскотът по нивите.

 

Хората от политическите кръгове са силно честолюбиви и ако се случи някой измежду тях да каже някоя дума на кого и да е от тия видни политически лица, даже с мек език, може да го засегне толкова много, че да произведе цяла реакция в него. Често в някои държавници, политици, които са на власт, личните чувства биват тъй силно развити, че те само за една дума, даже деликатно изказана, са в състояние да отворят цяла война.

 

Съвременният свят е обхванат от една нова идея - болшевизмът. Тя е Божествена идея, но опасно е да не се изопачи. Всяко ново движение, всяка нова идея е Божествена, но като се прилага, в нея се вмъкват човешки елементи - користолюбие, егоизъм и др., които я изопачават. Не се страхувайте, че известно движение ще вземе големи размери. Определено е какви размери трябва да има това движение.

 

Русия не послуша Толстой, но духовенството доведе болшевизма. Болшевиките - това са камшикът на Бога. Те са неверници и те действат с оръжие. Аз разглеждам болшевизма като религия на труда. След 1945 г. той ще дойде в България.

 

Комунизмът е религия в най-ниска степен на проява.

 

Болшевизмът е религия на труда, но болшевиките няма да оправят света. Те ще го объркат, но няма да го оправят. Светът ще се оправи като се приложат трите закона: Любов към Бога, Любов към ближния и Любов към своята душа.

 

И след това религиозните хора ще казват, че Бог така е наредил. В кой кодекс е писано това? Човек е писал това, то не е от Бога. Ето, имате закони в държавата, писани от хората. Ако някой човек открадне сто лева, веднага ще го затворят. Друг, ако открадне стотици хиляди, ще кажат, че това е комисионна. Като вземете цялата процедура на сегашното право по отношение на Божието, то е пълно безправие. В живота има ред заблуждения, създадени от самите хора.

 

Сега светът се намира в ограничение. В едно отношение хората се ограничават от Небето, а в друго отношение се поощряват. Вземете запример управляващите: душата на народа се отдалечава от тях, изоставя ги и с това се парализират. Те усещат, че народната душа се оттегля и стават безсилни. Като че ли народната душа спира всички свои източници, не им дава условия и те са смутени.

 

Мислиш, че като станеш министър, ще оправиш България. Колко министри са идвали, не са я оправили. Ти може да дадеш подтик на българския народ, българският народ може да се подобри, но трябва да дадем подтик на целия народ, не да го водим като един вол. Всеки да има подтик, да започнат българите да мислят. Да кажеш: „Ти си способен човек, направи това и това”. Кажете му, нека той да го направи.

 

Имаш големи идеи. „Аз да ви кажа какво мога да направя!“ Казвам: „Какво можеш да направиш?” Казваш:

 

„Аз да съм министър на България, ще избеся всичките тия!“ Българинът беси всичките. Учение трябва! Всичките хора страдат от една и съща болест - от хиляди години хората все се бесят.

 

В българина личните чувства са толкова силно развити - отчаянието, честолюбието, българинът има крайно честолюбие. Българинът е толкова честолюбив, толкова горд, че всеки българин мисли, че е роден за министър, за цар, за какво ли не. Казва: „Аз да стана, ще ги изколя, ще ги погреба”. Дето скърби, скръб няма в него. В тази смисъл скръб няма, разочарование, личен елемент навсякъде има.

 

В България всеки мисли, че може да стане министър. Не е така. Да се мисли така е една глупост. Всеки мисли, че може да стане държавник, да управлява света. И затова казва: „Ако стана министър, ще избеся всички, които не се подчиняват на моите заповеди“. Това е второто управление, управлението с насилие. Не, светът така не може да се управлява. Светът така не може да се оправи. Който не разбира, казва: „Дърво, дърво на тези хора, няма какво да им приказваш. Наложи го както трябва и той ще млъкне.“ За да бъде държавник, човек трябва да е най-ученият в света, да разбира дълбоко човешкото естество, човешката душа, човешкия ум, човешкото сърце, да разбира дълбоко неговите сили, да взима предвид всички неща.

 

В един народ, когато дойде някой държавник, който разбира как да подигне този народ, е добро, но ако дойде някой държавник, който не разбира как да управлява, а има само амбиция, как ще повдигне народа? Не е лесна работа да управляваш хората. То е най-трудната работа. Искаш да направиш тия хора щастливи. Трудна работа е това. Бог, Който е всесилен, Той не може да направи хората щастливи, чака да дойде времето. Той е предвидил всичко и пак хората са недоволни, а ти, като човек, мислиш, че ще бъдат доволни от тебе. Не се мами! Ако хората си позволяват за Бога да говорят нещо, то против тебе ще говорят десет пъти повече.

 

Има една черта в нас, в българите - няма да кажа, че аз не съм българин. Българин, то е псевдоним. Та като дойде един министър, българите ще му видят всичките лоши качества. Като стане някой министър, турете хубави мисли за него, може би ще свърши работата. Кажете: „Господ е в него, той е добър човек”. А сега казвате: „Той ще обере орталъка! Той ще направи това, ще направи онова....” И тъй става, както мислите.

 

Всичко, което става в България, слага малко кимион върху българското ястие. (1934 г.)

 

Мислете добре за всички. Нека всички пожелаем на управляващите, които сега са дошли в България, да извършат волята Божия. Тогава ще бъде радост за всички.

 

Да ви кажа кои са като образци. Като дипломат, това е Начевич, за външна обхода, това е Стоилов, за смелост, това е Стамболов, а за честност, това е Каравелов.

 

Закон е: когато съдят някого, ти не го защищавай. Само един начин има, по който можем да му помогнем: да изпратим мисълта си към него с пожелание да изправи погрешката си. Щом изправи погрешката си, работата се нарежда добре. Не съжалявай, че законът те съди, радвай се, че имаш условия да изправиш живота си. Сега законът съди министрите, за да изправят погрешките си. Ние ще изпратим своята добра мисъл към тях, да изправят погрешките си. Ако хората не изправят погрешките си, не може да се говори за добър живот. Ако и ние не изправяме погрешките си, не можем да говорим за добър живот. Ако един от музикантите на оркестъра наруши нещо в свиренето - не спази такта, темпото, или вземе една нота вместо друга, цялата хармония се изменя. Опитни трябва да бъдат всички музиканти. Опитни трябва да бъдат всички хора в своите работи. Поучавайте се от това, което става днес в България.

 

Нима Стамболийски нямаше изпити? Нима неговите ръководители не му подшушнаха: „Напусни властта!“ Колко пъти му подшушнаха, но той не слушаше. Той се самозабрави във властта, мислеше, че е силен, че всичко може. Не се самоизмамвайте! Всички хора на Земята са слаби. Като мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност. Туй да го имате като закон. Когато мислите, че сте най-слаби, тогава имате най-голямото Божие благословение. Затова в Писанието се казва: „Господ на смирените дава благодат, а на горделивите се противи“. Проверявайте закона. Насилието ражда насилие. Ако Стамболийски бе вървял по пътя на Христа, ако в своето управление не би допуснал нито една капка кръв, нямаше да има никакво отклонение и неговият живот нямаше тъй да се изложи, но понеже той допусна това, допусна се и тоя край. Казвам в Школата: допущат се тия неща, обаче не трябваше да го убиват, защото българите се свързват с него и за в бъдеще ще изплащат. Те нямаха право да го съдят. Ако бяха просветени, трябваше да оставят да го съди невидимият свят, той да му наложи наказание каквото знае, та да се опомни, да се разкае и да се обърне към Бога и да каже: „Господи, ще изпълня Твоята воля“. А при това разрешение на въпроса, което дадоха българите, от чисто окултно гледище, той влиза сега в невидимия свят и там може да направи сума пакости, докато дойде в съзнание. (17 юни 1923 г.)

 

Когато правих своите френологически изследвания, все ме питаха селяните: „Кога ще се оправи светът? Искаме да дойде някое ново правителство, да ни освободи.“ Рекох: „Много се лъжете! Никое правителство няма да ви освободи. Свободата не е външен, а вътрешен процес.”

 

„Да благовествам!” Благовествието почива на един разумен закон в света. Този закон е общ за цялото битие. Ако ти не схващаш битието на всички живи същества като едно цяло, и в Школата да си, ти няма да имаш правилно понятие за живота. Всички живи същества съставят едно цяло. Сега аз не говоря за тия неща, които човек е създал, но говоря за онези, които природата е създала, аз говоря за онези неща, които Бог е създал.

 

Думата „Бог” е непонятна за мнозина и затова те казват: „Ти вярваш ли в това заблуждение?” Вие сте престанали да вярвате във външните идоли, но във вътрешните идоли още не сте престанали да вярвате. В духовния свят ние още сме идолопоклонци. Ние се кланяме на някой министър и казваме: „Той ще оправи България!” Дойде някой цар, дойде някой генерал, ние вярваме в тях и казваме: „Те ще оправят България!” Или: „Те ще оправят света”. Като проследите цялата история, вие виждате колко велики пълководци, колко философи, колко поети видни са идвали в света с цел да го оправят, но светът си върви по свой определен път. Светът е придобил нещо, но какво - не знаете. Има една промяна в света, която аз уподобявам на промяната, която става при съмването: от сутрин до залез Слънце става постепенно усилване на светлината.

 

Я, кажете, кой министър оправи България, кой оправи Англия, къде е стара Гърция, къде е Рим със своята слава? Не оспорвам, че човек трябва да има стремежи, но казвам, че ние вървим в крива посока, криворазбираме живота и че на това криворазбиране вече трябва да поставим кръст.

 

Съвременните хора са в очакване, както евреите преди 2 хиляди години очакваха да дойде Месия, да ги освободи от робството и да заживеят щастлив живот, да бъдат независими. Но случи се точно обратното на това, което те вярваха: откак дойде техният Месия, на Когото те не повярваха, тяхното робство и техните страдания станаха по-големи. И сегашните народи вярват, че ще дойде някой да ги освободи. Ще ги освободи толкова, колкото и евреите се освободиха като дойде Христос.

 

Помнете следното нещо: свободата на един народ зависи от колективното усилие на целия народ. Но свободата не може да дойде, докато всеки индивид няма в себе си това крайно желание да се освободи и да е готов да жертва всичко заради тази свобода. Това трябва да стане дълбоко вътрешно разбиране във всеки човек.

 

Спасението на България е в това, всички българи да се обърнат към живия Господ, Който държи съдбините на народите в ръцете си. Те се кланяха на германци, на англичани, на американци, на французи, но никой не им помогна. Казано е: „Проклет е оня, който се надява на човека”. Нека българите се обърнат към Бога и кажат: „На Тебе, Господи, се кланяме. На Тебе уповаваме. Никаква политика не ни трябва! Долу всички узурпатори! Долу всички лъжци!”

 

Което Господ е наредил, никой не може да го отмени, и което сега се гради, никой не може да го развали. От всичко това ще излезе след време добро. България и българският народ трябва да се научат на кого на разчитат, най-вече в трудни времена. Друг е, Който разпорежда съдбините на народите.

 

Някои ме питат за политическия живот на България: „Какво ще стане с нея?” Чудна работа! Че какво е станало сега? На България й правят малко разтривка - туй е всичко. Снели са й малко от товара, дали са й нова опитност и задача за разрешение. Ние не седнем да мислим разумно за законите, които регулират живота, а търсим виновните. Кой е виновен, кажете! Виновните сега няма да ги намерите. Виновен е индивидуалният живот на човек. Когато човек иска да стане цар на хората, той е виновен. И онзи, който иска да свали един цар, и той е виновен. Безразлично е за нас кой е цар - един или друг, трети или четвърти, всичко вървят по един и същи път. Не казвам, че човек не трябва да желае да стане цар или царица. Но кому? На себе си, на своя ум, на своето сърце, на своята воля. Как са вашите поданици - вашите мисли, чувства и желания, подчинили ли сте ги, сложили ли сте ред и порядък в себе си?

 

Има три отношения, които трябва да пазим. В света съществува Бог, съществуваме ние, съществува известно общество. Някои слагат на първо място себе си, като казват: „Аз, после обществото, а накрая Господ”. Това е съвсем криво разрешение на въпроса. Други казват: „Първо обществото, аз живея за народа, за обществото, после идвам аз, че най-после Господ”. И това е лошо разрешение. Трети казват: „Първо Бог, Господ, Духът ми тогава, аз разумната душа, която трябва да служа Нему, че после на обществото и най-после на себе си”. Ето правилното разрешение.

 

Ако на едно тяло сложим три глави, то нищо няма свърши. Вечно няма да има съгласие в който път да тръгне. Някой път се борите какво да рентите, това показва, че имате три глави. Отсечете двете, сложете Господа да бъде глава. Всяко нещо трябва да бъде на мястото си. Сега, запитайте се: кой е ваша глава? Ако кажете, че е Господ, бих се радвал. Сложете Господа начело. А знаете ли какво ще бъде тогава вашето състояние? Няма да има във вас двоумене, страх, трепети, ще имате воля, ще бъдете смели, решителни, умни, добри хора. Ще бъдете богати във всяко отношение - каквото хванете с ръка, злато ще става.

 

Ако всички депутати от Народното събрание кажат: „Най-първо ние ще служим на Бога, ще пожертваме всичко за Него, а после за българския народ” - знаете ли какво Велико народно събрание щяхме да имаме? Знаете ли колко велик щеше да бъде българският народ?

 

Ако цял един народ се обърне към Бога, ще може да разреши своите трудни въпроси.

 

В България всички добри хора трябва да насочат мисълта си към един център - към Бога. Забърканите работи днешните хора да си ги оправят сами, а ако искат ново, ще им го дадем. Трябва да има нещо, на което целият живот да е построен. Прехвърлянето от една партия в друга не ще оправи работите - основа трябва. Онзи, който иска да оправи света или една работа, трябва да е умен, силен, да свети, да е пълен с Любов, знания и търпение. Ако идва празен, какво ще даде?

 

Помнете: спасението иде от самите вас, от всеки едного. Ако всички се обедините в името на Бога, аз мога да пророкувам какво ще стане с България.

 

Ако вие седнете като окултист и казвате: „Да имаме сили, ще оправим България!” - нищо няма да направите. Ако на един народ му дадете най-голямото богатство, вие ще му създадете най-голямо нещастие, ако го направите силен, вие ще му създадете друго нещастие. Аз не казвам да не е силен, но силите трябва да дойдат отвътре, богатството трябва да дойде отвътре.

 

Парите са условие на живот, но не главен елемент. Знайте, че всеки, който ме слуша днес, като българин може да допринесе нещо на своя народ. „Мога ли аз да направя нещо? Мога ли да помогна на България?” Може би ти си последният, който като минеш, ще скъсаш конците и ще освободиш оня, който от години е вързан.

 

Сега именно, в тая епоха, българският народ има условия да стане културен, да пречисти своите сили, да се укрепи вътрешно. Той не се нуждае от пари, защото земята му е богата, той не се нуждае от чужди умове, защото животът е в него. Той не се нуждае от съветите на други да работи, защото по естество е работлив. Не отричам съдействието на други умове и сърца, но ония, които искрено го обичат.

 

Сегашният строй е резултат на хиляди поколения. Следователно, за да оправим света, ние трябва да викнем всички тия поколения да участват в това изправяне. Какво ще оправям аз работите на този свят? Те яли и пили, направили, пък аз ще трябва да им плащам дълговете. Кой каквото е ял и пил, да дойде да си го плати. Казвате: „Поне да оправим младото поколение!” И младото поколение само ще се изправи. Трябва ни една среда. Освен това ще вярваме, че в младото поколение е вложена разумност - само да изправи своите погрешки. Пък младото поколение има и доста сила да приложи своите добродетели. И двете неща са вложени в човека. Човек, който не работи, той всякога е изложен на несрети в живота. Това всички трябва да знаете! Има една наука в света, която ако ние възприемем, можем да уредим живота си. Няма какво да чакаме на някакъв нов строй.

 

Ако целият народ или цялото общество или по-голямата част от хората бъдат вдъхновени от една и съща идея, разбирам, но сега повечето хора поддържат гледище, че Господ ще оправи работите. Да се мисли, че Бог ще оправи работите, това е погрешно схващане. Когато Господ оправя света, всякога ще има страдания. Тъй щото, който очаква на Господа да оправи света, войни ще има, земетресения ще има, бури, циклони ще има, смърт ще има, бедствия ще има, страдания, болести, всичко това ще има. И ако хората разбират това, те именно трябва да оправят света, да не очакват на други да го оправят. Когато Господ дойде при нас, Той трябва да намери работите ни оправени.

 

Сега ние очакваме на Господа да оправи света. Праведните и религиозните хора очакват Христос да дойде на Земята да съди грешните, а тях да постави в Царството Небесно. Вярна е тази идея, но като концепция е крива. Ако Христос дойде и тури едни в рая, а други в ада, няма ли да имаме тогава строй като сегашния? То е все едно едни да бъдат в затвора, а други - свободни. Тогава по какво ще се отличава Христовото учение от сегашното, което хората поддържат? Това значи да имате схващане за Царството Божие като това на Земята. Не, идването на Христа подразбира една разумна идея, която ще проникне във всички разумни хора и ще ги обедини. Всички ще имат една обща идея и тази идея ще бъде общо благо за хората, но не както те го разбират. Как може да се приложи това благо? Сега вие осъждате някой министър - защо не е приложил това учение. Чудни сте вие! Вие искате от министрите това, което те не могат да направят днес - те могат да издадат един закон или една заповед, но кой ще я изпълни? Кой ще изпълнява техните заповеди и как ще се изпълняват?

 

Сега, като пренесем това учение и в идейния си живот, ще видим, че имаме отлични идеи, но не можем да ги изпълним. Например някой казва: „Аз искам да живея добре”. Той издава една заповед, но тази заповед трябва да се изпълнява с всички сили. Обаче той не е господар на себе си и се оправдава с външните условия. Вярно е донякъде, че външните условия могат да ни управляват, но ако ние и при външните условия сме господари на положението, те не могат да ни оправдават, нито могат да ни управляват. Ако сме роби на външните условия, тогава ние ще се оправдаем с тях. Не, човек е господар на своята съдба, ако не абсолютно, то относително. Донякъде той е господар на своите условия и може да ги използва.

 

Ще прочета 12-а глава от книгата на пророк Даниилa:

 

„Разумните ще разберат”. Ние сме поставени в един свят на постоянни загадки. Почти целият живот е пълен с неизвестни неща. Ние сме окръжени в една велика тайна. Каквото и да мислим, едва учените хора се събуждат, едва те започват да разглеждат небето и да обясняват от колко време съществува нашата Земя, от колко време се е създало Слънцето. Те искат да отгатнат кои са били причините за създаването на света, но както и да обясняват нещата, все пак остават нещата незнайни. Има ред явления, които и да ги обясняваме, пак остават неизвестни. Те обясняват много болести, но не знаят как да ги лекуват. Ние желаем щастието, но то отбягва от нас, желаем живота, но въпреки това умираме. И след това се утешаваме, че човек живеел в другия свят. То е все от областта на вярата. Ние живеем все в неизвестни неща. Говорим за Любовта, но това е нашата любов, както ние я разбираме. Говорим за вярата, за милосърдието, но това са все човешки работи. Тези неща временно обясняват въпросите.

 

Сега аз няма да ви обяснявам нещата, но казвам: радвайте се, че живеете в свят като сегашния, нищо повече! Ако вярвате, че ще дойде някой философ или някой управляващ да разреши въпроса за щастието в света, блажени, казвам, вярващите. Досега ние не сме имали държава идеална. Може да се поддържа мисълта, че това ще стане в бъдеще, това е друг въпрос.

 

Силните неща в света от Земята излизат и към Бога отиват. А слабите неща от Бога идат, към Земята отиват и стават силни и отиват към човека. Следователно, ако вие възприемете силното, всякога от човека иде. Туй е новото разбиране! Една философия е това. Така като разбирате, почнете да градите живота. Вие сега го градите по методите на силата. Казват: човек трябва да бъде силен, учен трябва да бъде, това трябва да бъде, онова трябва да бъде и най-после човек умира.

 

Българите мислят, че някой силен българин трябва да дойде, който да оправи България. Никой няма да дойде! Германците очакват, че Хитлер ще дойде да оправи света. Нито Хитлер, нито който и да е в света не може да оправи света! Силните хора са само проводници на една идея, която съществува в хората. Но те да оправят света, да турят ред и порядък? Не. Аз не зная хората как може да вярват в това. Та нима Цезар не беше силен? Нима Александър Велики не беше силен? Та нима Карл Маркс не беше силен? И мога да ви приведа сега и ред други примери в света. Нас ни трябват слаби хора в света, не силни. Не слаби, болни хора, защото силните хора аз ги наричам болни хора в света. Аз бих искал да употребя едно чувство, но не искам силата.

 

Понякой път силата е едно анормално състояние. Има луди хора, които показват сила. В Писанието има пример, дето един луд надвил над десет други хора. Десет души били, та те искали да изпъдят духа, че като станал този лудетина, та ги набил и десетте души. Силен е бил, ама луд. Туй може да се докаже. Защото тази сила, която само в един момент се проявява и изчезва, това не е сила на човека. Сила е само туй, което постепенно и с време, пропорционално се увеличава - и умствено, и духовно, и физически.

 

Вие мислите, че човек, който е на Земята, живее. Но човек, който е на Земята, той е на изпитание. Него само го изпитват може ли да живее. И след като го изпитат, ще го пратят на друго място. Има един друг свят, пак като Земята. И вие един ден ще се учудите, там пак ще намерите хората като Земята, пак ще живеете с тела облечени, пак ще ядене, пак ще пиете, само че няма да се карате, по братски ще живеете. И въздухът пак ще влиза вътре в устата ви, водата - също. Но няма да имате задуха, ревматизъм няма да има, очеболие, главоболие, инвалиди няма да има, защото гробища няма да има. Гладни няма да бъдете, ще имате най-хубавото.

 

Днес идоли не съществуват, но идолопоклонски теории съществуват, които ни държат далече да доловим онази Истина, която ще ни въздигне. Аз съм за онова знание, което отвътре е, аз съм за онзи живот, който отвътре работи и може да ни въздигне, да ни помогне, за да бъдем ние щастливи на Земята, но не на тази Земя. Коя Земя? Не сегашната Земя. Тази Земя трябва да се промени малко. Защото тъй, както е тази Земя, има доста зараза, нечистотии и по един или друг начин трябва да се очисти, за да можем ние да живеем добре. И следователно, необходимо е цялото човечество, общо казано и частно казано, всеки един човек трябва да се издигне над себе си! Това е една от великите задачи. Ние не трябва да чакаме подобрението на цялото човечество, на целия свят, защото целият свят не е толкова лош. Аз разбирам, в света живеят много хора, които са много добри. Аз съм ги срещал.

 

Аз говоря за един свят, който вие имате в себе си. И можете да намерите посоката накъде се намира този свят. Аз знам, че поне в предградието на този свят вие сте ходили. Някои от вас сте ходили вечерно време като спите. Имате такива сънища.

 

Нашият живот трябва да се превърне. В умирането ти ще научиш този закон.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...