Jump to content

3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.


Recommended Posts

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

3 АПРИЛ 1927 г

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА:

3 април 1927 г

Асавита,

Наближава края на учебната година и аз почвам да треперя. Колко нещо разучих и колко нещо ми е чуждо и далечно от изучената материя.

В половината на моята ябълка имаше 5 семки. Отдавна съм ги посадила.

Нека Ви кажа, че някои Ваши писма ме изпълват с ужас, безсилен гняв. Вие ме шибате и аз трябва да се усмихвам, дори да пиша стихове. Дали не се различаваме ние решително? Дали погрешно дойдохте при мене? Вие ли направихте най-верния ми хороскоп? Досега ми правиха вече два, които се различават един от друг. Значи и те могат да се изнесат субективно...

Моят съученик, както казахте по-рано е под щастливи Сатурнови аспекти. На добър му час! Не му завиждам. В писмото си със свойствените си словесни похвати, Вие намирате, че аз имам порочно влияние от Венера!? И тогава ме туряте в благоприятни аспекти с висшия Сатурн, който ще ми подкрепи живота!? Моля Ви се, разкрийте ми по-нататък хороскопа, да видя още как трябва да се унижа пред тоя Богобелязан Емил, чрез който всичко ще ми потече по мед и масло.

Асавита, въпреки Вас, аз съм твърде самотна в живота. Вие ме подтикнахте към творчество, самоанализ, но с това не изменихте живота ми. Емил е хилава сламка, на която не желая да се подпирам. Colombo обичам, само обичам, без да желая нещо от него и без да му се натрапвам като възпитателка.

Тия дни го напусна слугинята му и той ми се оплака. Аз отидох у дома му и запретнах ръкави. Боже, как лошо работи платената прислуга. Само в няколко месеца от това блестящо ново жилище съумяха да го замърсят до такава степен. Той не се върна целия ден. Когато към 6 ч. си дойде, завари всичко блестящо, чисто, изпрано, изгладено; стените възвърнаха своя първичен вид, бравите, банята, кабинета, гостната, спалнята, трапезарията. Даже аз, окъпана и сресана, седях в мекия фотьойл и кърпех бельото му.

Как ми се радва той! Как целува всеки пръст на ръцете ми и не можеше да се нарадва на обновеното си жилище.

Що исках от него? - Нищо. Обичам и давам, обичам и давам. Не да се облягам на него е моето чувство. Аз вече съм се опряла на Бога вън и вътре в душата си. Той е моята Сила.

Трябва да съм изверг за Вас щом тъй далеч ме поставяте от себе си, та не ми се изявявате.

Какви бяха тия стъпки до прозореца ми в късен час? Ако беше той, не би закъснял да чукне на прозореца. Чии бяха тия стъпки? - Ваши може би. Но защо не влязохте? Такова вълнение ме обзе, че дълго след туй не можах да се съсредоточа в работата си.

Взех цигулката си и тя ме тонира. Изсвирих няколко братски песни и се успокоих.

Приемете поздрава на моята прескърбна душа

Хелмира

P. S. За какво красиво „сбогом” говорите. Искате да си отидете ли от моя път? Но когато и да е Вие ще го сторите.

Ние излагаме писмата си напоследък на такива несигурни „пощальони” и искаме всичко да е в изправност. Така е, щом е нужно Вашето инкогнито. Нека намерим някой по-сполучлив избор, тогава няма да се губят писмата ни.

Защо така? Всички могат да Ви познават, само мен това не се позволява. Защо е тази прекомерна мистичност, стигаща до мистериозност. Това понякога е толкоз тайнствено, че дори е страшно.

5 АПРИЛ 1927 г.

ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 5 април 1927 г.

Хелмира, девице преизбрана...!

Няма любов като Божията Любов !

„Стани, свети, защото светлината ти дойде!”

[Исайа 60; 1]

Получих писмото Ви, за което много благодаря. Виновни сме и двете за сторената грешка и ще трябва да се потрудим с помощта на светлината да се яви изчезналото писмо. Трябваше повече предпазливост от Ваша страна и да поставяте по някоя книга върху писмата, защото отсрещния прозорец отражаваше като огледало и навярно е било забелязано, че има нещо оставено. Освен това оставили сте го във време, когато има толкова хора на галерията! Виновна съм и аз, че не Ви предупредих на време.

Предполагам, че трима души са поискали да проверят Вашите тайни похождения около прозореца и са направили тая игра, а възможно е и някой съвсем неволно да го е открил.

Сега, за да си го получим наново, предлагам довечера в десет и половина часа да направим нашето упражнение извънредно с предназначение да се вразуми похитителя и го остави пак на мястото му. Въобще ще се помолим и с мисълта си ще апелираме към този честен брат или сестра да не се интересува от нашите тайни, а да остави писмото непокътнато.

В сряда преди школата поставете там приложения лист, та дано го прочете виновния и се отзове.

За сега нищо не оставяйте там докато видя какво трябва да се прави.

Във вторник не съм идвала при прозореца Ви. Такива дедективски похвати не ми са приятни. Когато бих дошла, това ще е тъй тихо, че никакви стъпки не ще чуете. Милата ми, как са Ви плашили! Не вярвам да е и той.

По всичко в писмото Ви имам много да Ви кажа, но това ще сторя с отделно писмо.

Привет:

Асавита.

[Приложен лист с текст] :

Умолявам оня почтен брат или сестра, който е вземал оставените от мен книжа на това място да ми ги възвърне, като ги остави непокътнати пак на мястото им. Предварително благодаря.

X.

6 АПРИЛ [1927 г.]

След работа - четене, след четене - упражнения по цигулка. Доста мъки срещнах и тук. Четвъртият пръст е непокорен и не зная кога ще почна да си служа с него. Учителката ми много меко преподава, много търпение проявява, така че не бих я заменила с никоя друга (Марийка Златева - академичка). За всяко упражнение дава по някой малък етюд, който подслажда сухите теоретични упражнения.

Макар и доста несъвършено, обаче аз си свиря почти всяка вечер. Колко е хубаво! Всичко се е притаило по домовете си и аз в своя дом, сама със своята цигулка се разговарям. Понякога й пригласям с песен, понякога с ридание... Ако тихи стъпки се приближат до прозореца, сърцето ми замира, отпуща цигулката и лъка отпада. Но, няма никой, никой. За миг пак утихва и аз продължавам да свиря, докато стрелката на часовника не ми напомни за строгата всекидневна програма.

Веднъж, скрита в боровете свирех с увлечение. По едно време лицето на Учителя се показа между клонките. Като ме видя усмихна се и каза: „Исках да видя кой е този артист, който е дошел тук!...”

Свободна тема.

МИСЛИ ПО ВЪПРОСА „КАК БИ МОГЛО ДА СЕ ПОМОГНЕ НА МНОГО ХОРА”

Нужно е преди всичко, да се открие в какво трябва да се помогне на дадено общество.

Ако приемем, че най-потребно е за днешните хора да се научат да любят Б о г а с всичката си душа, да любят и ближния си както самаго себе, мисля че музиката, художеството и поезията са фактори в състояние да възродят човешката душа.

Бих изложила една приятна мечта, в нашият град например, да се появи такъв един музикант, чиито произведения да възраждат човешката душа. Изпълнявани от един съвършен оркестър, да бъдат всекиму достъпни. Залата, в която ще се дават концертите, да има стени украсени с хубави картини, изразяващи развитието на човешката душа. И всичко това, оживено от вдъхновени братя и сестри, които обясняват на „малките души” значението на музика и картини.

Тук никой заплата и благодарност не ще приема, обаче, всеки гост ще почувствува в душата си основното правило на Новия живот:

Иди и ти така върши! Стори някому едно добро!

Отивайки още по-нататък, казвам си: Това, което ний в този салон слушаме, не е ли най-дивната музика, дадена за човешките души? В тая малка зала, не виждаме ли и ония картини, за които е дума по-горе? А ако се вгледаме, ще видим може би и вдъхновените братя и сестри, наистина да поучават малките души.

Да приемем тази мечта като зародиш на великото, което идва в света!

Да бъдем добрите работници за възрастяване на Божието дело.

София, 6 април 1927 г.

Свободна тема

Защо се криеш, ти, моя приятелко, когато най имам нужда от твоето присъствие? Не за туй ли да затвърдиш волята ми да бъде горда всред страданието и самотността?

Но коя си ти, която се зовеш най-сладка надежда на пророците и девиз на мъчениците? Коя си ти, която си венец на светиите и жив извор на учителите? Где да те търся и как да имам вечно моя, о, ти прекрасната между всички създания?

По високите ли върхове се стремях, в бездната на страданията ли слизах все тебе дирех, моя безименна красота, за да се докосна до крайчеца на дрехата ти. Чинеше ми се, че ти надникваше из нечий поглед, гласът ти трептеше в струните на нежната мелодия, излизаща из под лъка на артиста, в гласът на певците, в краските на цветята... Казвах си: Ето те! Проливам сълзи, протягам ръце, молитствувам и те зовя: О, ти необходима за душата ми жива струя, ти си тъй близко! А ти, в тия велики часове тихо шептиш на ухото ми, на душата ми: „В теб съм, в теб съм, о, дъще, чедо, радосте моя!”

София, 6 април 1927 г.

7 АПРИЛ 1927 г., четвъртък

7 април 1927 г. четвъртък

Макар, че днес бях на Витоша, но трябва да се срещна и с Вас, о, Асавита. Бодра съм. Душата ми е пълна с радост. Мисля за Вас. Иначе света е пълен с горчивини. Наистина това е щастие. Но по някой път се питам: Коя сте Вие? И ако живеем заедно, дали пак ще се обичаме, дали пак помежду ни ще се прояви вдъхновението.

Защо се криете, тогава? Има нещо помежду ни, нещо не гладко, затова трябва да бъдем раздалечени. И може би, в целия тоз живот тъй трябва да бъде. Предчувствувам, аз зная, че никога няма да се видим лице с лице. Защо? - Защото то трябва да бъде. Това е един метод на природата и тя знае защо постъпва тъй.

11 АПРИЛ 1927 г.

Никъде не виждам Гълъба. От последното ни необикновено свиждане той вече не ми се обади нито чрез писмо, както правеше винаги, когато е много зает. Целта постигната ли е? Асавита, доволна ли си? Спасена ли съм вече.

Изпратих му нова слугиня. О, тя е тъй наперена; нарича се „окултистка”, а едва ли е грамотна. Но бедна вдовица е - нека му работи. Дано е честна поне както първата, иначе, нека си е „окултистка”.

Той я приел на радо сърце, щом като аз съм я пратила и определила заплатата си. Интересно, слугините му се ползват далеч с повече привилегии от мен пред него. Да, но аз съм му любима!

12 АПРИЛ 1927 г.

ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 12 април 1927 г.

Хелмира, дево преизбрана !

Само Божията Любов е Любов !

„Стани, свети, защото светлината ти дойде!”

Исайа 60.

Знаете ли, че Ви приготвих писмо, но в последствие размислих, че то ще изиска да ми отговаряте, а тогава ще трябва да отделите доста скъпоценно днес за Вас време.

Ето защо, ако сте съгласна до деня на изпитите Ви да се задоволим само с нашите разходки всеки четвъртък и работата, която извършваме в това време.

Ако ли сте на друго мнение съобщете ми като поставите писмото Ви в дванадесетата подвързана книга в братската библиотека, на горната полица левия край. Там поставете и загубеното писмо, ако Ви е повърнато. Въобще с няколко реда съобщете ми нещо от онова, което Ви занимава.

Моля да схванете, че единствената ми цел е да Ви улесня в тия дни на голям труд от Ваша страна.

Очаквам няколко реда макар, на горепосоченото място.

Асавита.

14 АПРИЛ 1927 г., четвъртък

14 април 1927 г. четвъртък

Асавита, вчера срещнах Гълъба в гората. Ний се разминахме. Мраз премина между нас. Вие се явихте между нас като светлина и ние с него сега се виждаме по-ясно. Щом Вие се приближите, той се отдалечава. Тогава, коя сте Вие и кой е той? Може би аз съм в дълбоко заслепение към него. Може би, това са моите събудили се чувства, които търсят обект да се изявят. А Вие намирате, че той не е този, когото аз желая и ми давате друг обект - поезията - там да претворявам и въздигам своята вдъхновена душа.

Дали възприехте мислите ми. А може би, това що пиша сега е внушено от Вас. Не зная.

16 АПРИЛ 1927 г

ДОБРОДЕТЕЛНИЯТ ОВЧАР

Сприятелих се преди време с един млад овчар. От него лъхаше дъхът на стадото, което той пасеше, а в погледа му бяха изразени смирение и вътрешна чистота.

Преминал цял живот в самота, готов бе всекиму приятел да стане, но ето, никой го не ценеше, никой приятелството му не прие. Тъга и скръб бяха сложили отпечатък върху душата му, бяха го превърнали в скъпоценен камък. Той бе станал мъдрец!

Записах си и малко мисли от неговата мъдрост:

Отхвърлят ли те хората, към Бога пътя ще откриеш и нагоре ще вървиш.

Добродетелта е мощно средство за осмисляне човешкия живот. Изпаднеш ли в безсмислица, стори в тайно някому едно добро.

Желаеш ли да си свидетел на чудеса, добрините си отправяй и към ония, които не те обичат!

Той бе приложил тази мъдрост и аз му повярвах! Добрите дела на този овчар ходеха след него, цялата околност въздаваше хвала на Твореца за незнайното добро, което между тях бе вселил. Малките песъчинки радостно скриптяха, когато той минаваше по виещата се пътека. Нежните тревици и дръвчета, горските зверове и птичките на ефира, познаваха го и трепкаха от радост, гдето и да го срещнат.

Само за хората той остана непознат, но при все това и жителят на селската хижа, и този в царския палат знаеха когато са в беда, че доброто е близко при тях. Всичко, до което се той докосваше, станало бе добро!

Чудото бе в това, че ония, които най-вече онеправдаваха добродетелният овчар, пееха най-добрите песни в негова чест. Всичко хвалеше Бога, Твореца на чудесата. Ако желаеш да си свидетел на чудеса, добрините си отправяй и към ония, които не те обичат.

София, 16 април 1927 г.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА:

16 април 1927 г.

Асавита,

Благодаря Ви за стиховете, посочени в пророк Исайа. Колко са хубави! Аз много обичам да чета Библията - много самотни дни и часове, тя ми е била истински незаменим другар и съветник. Колко много поезия се крие в тая велика книга!

Вие казвате да преустановим временно нашето писмено общение. Добре. Намерих изгубеното писмо! Колко се радвам! Дали не се дължи намирането му на опита ни в четвъртък?

Питате ме с какво се занимавам сега. Първо и първо - с шев, второ -с четене за изпит, упражнения, лекции и пр. Ах, как треперя за всичко! Как не съм готова по физика и логика! Г-н Калчев не ме пита при уроците със Соничка, па и няма опорна точка в мозъка ми, така че и да иска не може.

Във вторник, като се завръщах от „Изгрев”, срещнах А. Колко се развълнувах. Не знаех какво да предприема, дали да го поздравя или да го отмина. Не бях сама. Той наближаваше. Видя ли ме, не зная, но поръките Ви са така строги, че аз съвсем се обърках и гърбом към пътя седнах на една пейка. Наведох главата си и изведнъж заплаках. Придружаващата ме не разбра що става. Помисли си, че ми е призляло и искаше да ми помогне. Колко мила беше тя! Приличаше на Добрият ангел, който утешава людете. Не смеех да го проследя с очите си. Тя ме прегърна и ме утешаваше. Изглежда, че той е ходил някъде наблизко в гората и бързо се върна. Той видя как хълцах върху гърдите на тая добра сестра и сам не знаеше какво да предприеме. Тъй се разминахме като чужди.

Ах, кому да кажа мъката си! Когато видите, че Ж. страда, ставате за него нежна и внимателна майка, карате ми се, съветвате ме, дори ме плашите, а когато аз скърбя, колко много формули ми давате и молитви, и ограждания, и - никаква надежда.

Да, Асавита, никаква надежда! Ние се разминахме като чужденци един за друг. Навярно аз съм спасена вече. Аз виждах как го скриваха клоните на дърветата. А исках да се завтека и само да сложа главата си на гърдите му. Обични мой!

Но защо, в най-голямата печал по него, нещо ми шепти, че ние, въпреки всичко пак ще се видим! Кой скрито у мен ми дава тая крилата надежда?!

О, Боже, нека да страдам, даже още повече, само да Ти бъда угодна, само да запазя мястото си при Учителя. Когато самотна скитам из планините, това е моята първа и последна молба. Да остана вярна в Школата на милия Учител, който ни учи и помага и закриля, както майка чедото си, и повече даже от майка, и повече от брат и приятел.

Прилагам бележки от лекция от 6 март 1927 г.

С поздрав: Хелм.

Неделна лекция от 6 март 1927 г.

записки

Традициите са една спънка в развитието.

Водата, която Христос дава на хората ще бъде като един вътрешен живот и ще носи живот.

Хора, които искат материални блага винаги прибързват, както самарянката, която искала още веднага да получи живата вода.

Как ще въдворим мир и любов при сегашното разбиране на хората, на братя и сестри, учители и ученици?

За да се поклони човек в Дух и Истина, трябва да знае какво нещо е душа и дух. Като знае човек тия неща, той е на правия път, това е една велика култура, която съгражда, която туря в живота една здрава основа.

Туй, което разсъждава, говори и мисли, това е душата. А този, който свързва душата с тялото е Духът.

Христос ако дойде, ще попита поети, художници, проповедници и пр. кому се кланят. Ще каже, идете и викнете този, когото сте любили и той ще даде препоръка за Вас. От него ще се заключи кой си ти. Чрез мъжа се определя характера на жената. В природата между мъжете и жените съществуват божествени отношения. Като се освободят мъжа и жената от своите форми те ще се слеят.

В бъдаще душите трябва да се съчетаят, за да се създаде едно ново поколение на души, които да бъдат носители на един нов идеал.

Когато Сатурн и Марс дойдат в допир със Земята, всякога на Земята стават известни пертурбации.

Ева беше скрита у Адама и Бог я направи от сърцето на Адама. Щом Адам остави другарката си без надзор тя се изгуби. Адам се беше захласнал в материални работи и изгуби сърцето си.

Какъв е този обект, който може да събуди душата към деятелност?

Единствената сериозна работа в света е да любиш. Когато ти започнеш да работиш с любовта, като с една мощна сила, твоята душа и твоят Дух ще се събудят, ти ще бъдеш във връзка с физическия, с духовния и Божествения свят, и ще разбереш какви са отношенията на всички тия светове и какъв е смисъла на всички тия неща.

Светът, в който живеем не е така безопасен. Учените хора трябва да бъдат хора на любовта.

В света има една велика душа, която съзнава всички души в себе си и ги носи със себе си. Ние сме свързани с тази душа и нашето благо зависи от нейното благо.

Всеки трябва да има една душа, която да го обича. Всички Божествени блага идват чрез тази душа.

Божията Любов, Божиите блага, ти не можеш да приемеш отгдето и да е...

Докато в човека не дойде тази Божествена душа и Божествен Дух той остава в мрак и тъмнина. А дойдат ли те у човека, всичко много добре върви.

Цяла симфония се чувствува от присъствието на един добър човек. Той издава и едно прекрасно благоухание. (Еолова арфа)

Изискват се 10 години докато човек направи една връзка с Бога. И тогава ще се започне истинската работа.

Бог всякога вижда нашата добра страна, както и нашите добри черти и всякога казва: „Напред! Напред!" Това е вашият вътрешен зов.

20 АПРИЛ 1927 г.

ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 20 април 1927 г.

Хелмира, душе Божия !

Само Божията Любов е Любов !

„И във век пребивават всички съдби на правдата ти.”

Псалом 119; 160.

Хелмира, океан именувам набраното онова в душата ми, което напира да Ви бъде изказано! И все пак, всеки лист побира само капка от този океан!

Благодаря Ви за последното писмо, а колко съм и аз радостна, че сте намерили и загубеното писмо! Не разбрах само дали беше разтваряно или пък повече от услужливост е било взето от прозореца и оставено долу на вратата, за да се получи от адресанта.

Да, интересни са тия наши опити и резултатите, които ни дават. Знам, че Вий се възхищавате в душата си за известни постижения в свръзка с тях, затова няма да Ви изброявам случаите. Ще Ви кажа само, че за успешния резултат са потребни две качества в нас: вяра и смирение.

Похвалявам Ви за вярата, която проявявате, а Ви умолявам всякога със смирение да благодариме на Твореца, че поглежда на нас прашинките, когато Го призоваваме. Сега, от по-голяма величина ще е опита с училището Ви, затова да се въоръжим с тия две качества и да предоставим Бог да действува във важния момент, а ний да сме готови с искания материал.

Знаете ли, че за да съм повече засегната с тази задача, предприех и аз да се явя на един мой изостанал изпит почти в същото време с Вас. Материята е доста сериозна и ще трябва повече да се трудя. Това е една от причините гдето предложих да разредим малко писмата ни. Прочее, в четвъртъците още една ученичка ще се нарежда при Хелмира, това е да даде Господ успех и на Асавита, чрез молитвите Ви и за нея.

Как мило прозвуча Вашата последна тема, четена от брат Б. и как тя откликна в моята душа като химн на нашето приятелство! В момента ми се стори, че сте я написали в отговор на моята, прочетена по-първата сряда пак от същия брат. Бих Ви помолила, да ми изпратите това ценно за мен листче, което може да стане носител на тия слова. Предполагам, че Вий сте потърсили може би въпросната моя тема, но пак Ви я прилагам при настоящето и ако желаете да си я препишете, повърнете ми я след това. А някогаж пишете ми върху идеята, която ако си спомняте няколко сряди по-рано се лансира от Учителя.

Междувременно ме занимаваше и нещо друго, което също Ви прилагам тук. Не бих желала да схванете, че визирам някого от нашите приятели. Защото едва ли човек е в състояние да стане това що е там описано; може би единствен Учителя ни днес е това и нещо повече! Изпращам Ви го не за разработка, а просто да споделя с Вас мисълта си, като при случай пак ми пишете нещо от впечатленията, които би Ви направило. Ако малко се поукраси с поетични описания, което разбира се някога Вий може да сторите, би ли красило страниците на нашето „Житно зърно” и най-вече би ли могло да се поднесе като духовна храна на онеправданите и отхвърлените души в света?

Това, което ми писахте за А..., мога да Ви кажа, че засегна душата ми, поради страданията що сте изпитали. Не само, че желая да Ви пиша за него и то с всичката нежност на душата си, но ще да добавя, че ако някога сте ми неизказано мила, ако някога съм готова да сложа всичко пред нозете Ви и да се жертвувам, това е когато ми описвате страданията Ви и радостите Ви в свръзка с Вашата любов. Ето защо, Хелмира моя, разкривайте душата си до колкото Ви е угодно и аз ще се само радвам на всичко, даже и на онова, което мислите, че ми причинява неудоволствие! Прочее, очаквам пак при случай да ми пишете всичко легнало в душата Ви. Даже и в случаите, когато не Ви пиша нищо в отговор, въпросите вземат съответно разрешение вътре в нашите души, Господ вижда и следват Неговите нови струи на възрастване и красота!

Хелмира, Хелмира! Как трепна душата ми, когато прочетох в последните Ви писма за приема, що сте готова да ми дадете във Вашият дом. А знаете ли, че именно за нещо подобно копнее душата ми: да бъдем в обятията една на друга, да сме тъй заловени ръка за ръка, както в нашият път до Слънцето и във всекичетвъртъчните ни разходки до Олтаря!

А от моя страна, изказвам и аз желание пред Твореца, да ми помогне да Ви въведа в дворците на Вашата Асавита! Сега сме само в тяхното преддверие и щом там намираме извора на живата вода, бистра като кристал, какво ли ще е в нейните най-вътрешни чертози!

Що се касае до Вашия труд, ще Ви обясня, че бих всичко сторила, за да Ви облекча материално, обаче винаги помня едно, казано от Учителя, че материалните трудности, в които сте поставена, са голямо благословение за Вас. Ето защо, Господ да ми помага и се отзовавам на Вашите извънредни нужди, това ще Ви е достатъчно, нали? Бих ги знаяла и така, но добре е да ми ги съобщавате сама, като се основавате на искреността между нас.

И днес се въздържам да Ви изпратя писмото приготвено по-рано; може би така ще мине известно време, докато мога да Ви поднеса изложените там няколко астрологични и други положения.

Макар, че се налага да съкратим кореспонденцията си за сега, то ето, че пак ще трябва да ми пишете. Сторете това било сега през празника или когато намерите за добре. Оставете писмото Ви обаче, чак идната неделя. Този път постъпете ето как: Пликът ще надпишете до госпожа Д. Е. (пълно), гр. Русе. Ще вземете някоя Ваша книга за прочит, върху която да е разписано името Ви и като поставите вътре плика, ще го турите заедно с книгата върху левият шкаф в библиотеката. Пак да е навътре, за да не прави впечатление, ако случайно някой го види. След време идете и получете обратно книгата и знакът ми.

Сега, от душа Ви пожелавам всяка радост, която може да се докосне до Вас от присъствието Божие. Когато осмислим денят на Възкресението, ще разберем подвигът, който се изисква от всекиго, встъпил в пътя на Доброто, пътя по който Учителят ни води.

Мил привет от В. В. Асавита.

П. П. Приложенията, за които говоря в настоящето ще Ви ги изпратя през идната седмица, понеже желая да ги препиша на чисто.

Съща.

21 АПРИЛ 1927 г., четвъртък

21 април 1927 г. четвъртък

Великденски празници и - сълзи. Те са моите дарове. Никой не знае за тях. Те са моите бисери, бисери на поезията. Те са моите гости. Те са моята трапеза. Те са моята музика. Те са моята песен, моята празнична дреха, моето съновидение, целуване, другарство, помощ, прегръдка.

Коя си ти? Чуваш ли ти тия думи? Ах, колко трябва да мисля! Всичко това трябва да се знае. Април - месецът на пъпките и цветята, на връзващия плод, който трябва да узрее, да узрее.

Тих глас къпе душата ми с милувка. Събира сълзите ми в шъпа. Събира ги до една. Моята самота не е пълна. Той, вечният мой другар е с мене. Той винаги ми казва това: „Не бой се, аз съм с тебе!”

26 АПРИЛ 1927 г.

ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 26 април 1927 г.

Хелмира, моя !

Само Божията Любов е Любов !

„Дойдете да възлезем на гората Господня.”

Исайа 2; 3.

Живея още с трепетите на вчерашният знаменит за нас ден! Бързам да Ви предам част от тия трепети, като Ви кажа, че бях в мнозинството братя и сестри, които изслушаха „Асавита”! Бях и между малцината от тях, които се разчувствуваха и просълзиха. Това, което се изискваше да сторя в момента, да Ви взема в обятията си и да останете винаги при мен, не ми бе още позволено; обаче, ето че най-сантименталната от сестрите извърши частица от тоя акт, стана проводница на духът ми и Ви целуна вместо мен.

Вий също плакахте. О, що означаваха тия мили сълзи?

Как и Учителя ни преживяваше всичко описано, а след всичко, задоволи се само да каже: „Ето един от вас отиде до Слънцето...” Мнозина бяха в недоумение как и от къде може да се обходи така слънчевата система, а други възкликнаха: „Учителю! Не е ли това наший Пушкин!?”

О, това е само Хелмира, в разгара на нейното творчество! Господи, благослови я! Това е само първородната наша дъщеря - „Асавита”, възрасти я, Господи! Облечи я в дрешките, за които Учителя е вече мислил, за да обходи този жаден народ, комуто да сочи твоята Истина, смисълът на Доброто в живота.

А ний, днес казваме: Господи, да Те обичаме и да Ти служим - без да искаме нещо от Теб! Учителю, да Те обичаме и да Ти бъдем послушни, без да искаме нещо от Теб! Най-после, да обичам моята сестра Хелмира, без да искам нещо от нея!

А Бог, който вижда всички наши нужди, на нашите съкровени мечти ще въздаде наяве потребното за развитието ни!

Остава неизказано онова, което е моят днешен поздрав към хубавата душа на Хелмира.

В. В. Асавита.

28 АПРИЛ 1927 г., четвъртък

28 април 1927 г. четвъртък

От Мусала слизат светли ангели. Те се движат като лека мъгла. Ходят по езерото. Нозете им едвам докосват повърхността. Измежду тях се движи един чужденец. Но той ми е познат. Но той ми е близък и аз безкрайно го обичам. Той не ме вижда. Напразно правя движение да го призова, но той не чува. И той се движи между чужденци.

Сепвам се. Спомням задачата си. Но брат Боев го няма при мене и в душата ми е тъмно. Ах, ела, ела, чудесни брат Боев, мой истински велики брате? Но що си длъжен ти, че тъй много искаме от теб? Що ти даваме в замяна ний? Но ти ела, ела, помогни ми!

ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 28 април 1927 г.

Хелмира !

Ето тази страничка бе определена за другото, което бях Ви обещала, но снощи на школата Ви видях наскърбена и се запитах, не съм ли, о Боже мой, причината на тази скръб? Не е ли моето последно писмо извикало тази тъга върху лицето на моята сестра, като съм поставила не добре някой символичен израз! Но, нали в мен трепти желанието само радости да създавам за тази скъпа душа и нали Хелмира може да разгадава тия обикновени символи?

Ето защо, ще почакам Вашето писмо, за да си обясня причината на Вашата скръб и тогава ще Ви изпратя въпросното сюжетче.

О, колко беше възвишена снощната беседа! Кои са тия три души, които живеят в Божията Любов? И как ний ще открием начина на произнасянето думата „Любов”. О, колко ще е хубаво тия три души да са Учителя, Хелмира и Асавита! Не съм ли много наивна, като дори за миг допускам тази възможност за нас двете прашинки. Но как Учителя каза, че както ги има тия три души, могат да се наредят и други много още тройки!

О, Хелмира, колко е хубаво, че Бог е отредил да бъдем такава група, да се преливат душите ни една в друга...

О, Господи Боже, помогни ми да доставя на моята сестра Хелмира, всичко онова, от което е лишена в живота! Всемогъщий, стори това заради обещанието си към моята душа!

Хелмира, молете се за укрепването ни в тия трудни дни. Молете се Господ да живее в нас!

В. В. Асавита.

30 АПРИЛ 1927 г.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА:

30 април 1927 г.

Асавита,

Отговарям на трите Ви писма. Желая Ви от сърце да издържите изпита си, от каквото и да е естество. О, щом аз държа своите, която съм така тъпа и несамоуверена, колко повече - Вий ?

Ето Ви моята „Свободна тема” от специалния клас. Прочетох и Вашата. Колко е хубава! Стори ми се отначало че е моя, че аз съм я писала.

Кога ще ми изпратите новия сюжет за поетическа разработка? „Еолова арфа” ми е непонятна. Може би се отнася за душа, която трепти от най-възвишени и нежни чувства.

Излет над родните полета и Олтаря - и тази тема е интересна.

Тази година особено се безпокоя за изпита, защото го няма бр. Боев при нас. Всеки учебен час или дома е въздишка и вик към него. Имаме и други добри учители - всякой се надпреварва да ни помогне, но той е нашия най-мощен умствен двигател.

Да, и аз очаквам този ден, когато ще Ви опозная по-добре, свободно ще Ви посещавам с предимство на живата реч, вместо сега - писмовната.

Питате ме за материалните ми нужди. О, те са много, но най-належащото сега е таксата. Казаха ми, че мога да си извадя свидетелство за бедност. Срам ме е вече от Вашите помощи. Записвам си всичко що ми пращате и напълно съм уверена, че всичко ще Ви върна утроено.

Казвате, че материалните ми лишения били едно благо за мен. Защо? Природата зорко бди да не живея в излишества. Даже ще приведа един случай от моето детство. Сираче съм. Искат да ме осиновят богати хора - офицерско семейство. Взимат ме, къпят ме, пудри ме новата ми майка, връзва голяма панделка на косата ми, радва ми се. Така ден, два - и един ден внезапно идва майка ми и с плач се спуска върху мене, грабва ме и ме отнася у дома. А досега, аз щях да стана знатна дама. Но що знаем ний от повелята Божия? Щяха ли да огреят „Сутринни лъчи” в душата ми? Щеше ли да се роди „Асавита”? Не, ние не знаем Божията повеля. Пък аз трябва да понеса предопределеното.

Да, четох „Асавита” на Витоша, на Ел Шедар [в дневника Бивака е записан като Ел Шедар, а не Ел Шадай, името с което го познаваме от други приятели] - дето блика нашата хубава чешмичка. Най-напред небето беше облачно, като че ли слънцето не искаше да удостои тази аудитория. Но, ето, Учителят ни събра към големия камък. Наредихме се наоколо като за беседа. Стоя на крайната редица и вадя бележник да си запиша думите Му. Изведнъж, чувам гласа Му: „Где е Олга?” Изтръпвам.

- Тук съм, Учителю, обаждам се от множеството, изстъпвам се да ме види.

- Чети за Слънцето!

Нозете ми се подкосяват. Помислих си, че няма да имам тази чест, защото големите ни поети бяха повикани и изслушани още на „Зеленка”. Мога ли аз да се похваля с някакво „качество” на поет пред внушителната самоувереност на Дядо Благо и именитата Мара Белчева.

Наистина, потрепнах. Но сега, Учителят чака. Извадих скритата тетрадка от под блузата ми. Слънцето се показа. Огря бивака сживотворна топлина; като че ли и то се нареди до облаците да чуе що ще се каже за него. Редките облаци заръсиха ситен, рядък дъждец и всичко блещеше в капки, слънчеви лъчи и тих ветрец.

И сега, гледам оросената си тетрадка. Като че ли някой голям и силен човек е плакал над нея.

Когато завърших, сестрата, която ме целуна за „всички”, помислих че сте Вие. Погледнах това голямо множество вперило поглед в мене. Изведнъж се сепнах и - „слезнах” на земята. Като че носена от невидими ръце, избягах и се закрих зад гъстите храсти. Там опрях главата си върху камък и заридах. Особено чувство беше то и аз не зная, радост ли беше то, срам ли, страх ли. Тогава при мене дойде един от най-почтените ни стари братя - добрият брат Гарванов, целуна ме по челото и ми каза няколко думи, прочувствени, добри, сладки. Той ме благослови и ми пожела да бъда и да пребъдвам „певица на Бога - носителка на Неговата Любов”.

След това, аз още дълго седях до камъка. Не знаех що да правя. Сетне дойдоха сестри и ме заведоха при тях. Прегръщаха ме. Шепнеха: „Вълшебно!” Една каза: „Асавита - Учителя са едно и също нещо.” Казаха, че и Той отрил една сълза от окото си. Не, срам ме е, не смея да мисля за това. Върнах се у дома. Направих обичайното описание на екскурзията. Чудно ми стана, че един руски офицер от групата ме нарече: - Пушкин. Зарадвах се. Той е любимия ми поет. Как непринудено и буйно тече неговия стих подобно бистър планински поток. Пушкин!! Далечно, много далечно за мене бленувано бъдеще.

Да, детето „Асавита” ще обходи нашия народ. То ще бъде небесен лъч за бъдното поколение.

Колко е хубаво, че: „Да обичаме Бога и да Му служим без да искаме нещо от Него”. Същото и към Учителя! А и Вие ще ме обичате без да желаете нещо от мене - тъй ли? О, сладка свобода, при която цветята драговолно цъфтят и плодовете зреят, бъди благословена!

Да, тъжна бях в сряда. Ето защо: Един авторитетен критик, една голяма поетеса между нас казала за мойта „Асавита”: „Чудесна идея! Ако беше разработена художествено, щеше да стане нещо много хубаво.”

Ето Ви едно вледеняващо мнение. Мраз попълзя в душата ми. Но, що да правя. Нека си говори. Времето е велик преценител на всички неща. Може би тя има право, като я сравнява със своята поезия, но ще бъде преценена „Асавита” не в сравнение с нещо, а със самата поезия - що е поезия и каква е нейната цел.

Тъгувам за А. Бяхме в гората заедно тия дни, но нещо чуждо се е промъкнало между нас, което ни отчуждава. Не сте ли Вие вече между нас. Лицето му бледо, ръката студена, очите тъжни. Защо? И той ли е под чука на природата? Може ли върху главите на избраните да идват горчиви изненади?

Възможно ли е над Русеви, Colombo и пр. да замахне съдбата?

Приемете моя благодарствен поздрав.

Ваша: О. X.

1 МАЙ 1927 г., София

БЕЛЕЖКА И ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

Поисках да Ви поднеса нещо като Великденски дар. Но ето, размислих че е възможно това, което ще Ви поднеса, никак да не може да замести някоя действителна Ваша нужда. Ето защо, приложеното употребете както намерите за добре. Скромно е, но желая да Ви свърши работа за много, както петте риби някога нахраниха хиляден народ!

1 май 1927 г.

А .............

София, 2 май 1927 г.

Сестрице моя, Хелмира !

Няма Любов като Божията Любов !

„Не бой се, само вярвай !” Марко 5; 36.

Желая само с няколко реда да се отзова на Вашето последно писмо, изпълнено с всичката красота на нашите чисти отношения! Колко сте мила във Вашите мечти, как затрогвате най-нежните струни в душата ми! И аз полагам всички усилия, да Ви поставя в оня кът на сърцето ми, близко при Бога и при Учителя!

Вземам бележка, да апелираме заедно в четвъртък, Небото да ни изпрати брат Боев. Както ни послушаха първия път, желая и сега да ни намерят достатъчно оправдани, за да дойде той на време. Само, че ще внимавате в смирението! После, искам да Ви напомня, правите що правите, не разваляйте отношенията Ви с когото и да било! Ако за нещо въобще ни се държи сметка, това са обноските ни към братя и сестри. Подкрепяме ли приятелството, дори с жертва от наша страна, улесняват ни. Постъпяме ли иначе - мнението за нас не е добро. Всичко се записва и аз понякога без да искам чета какво е Хелмира извършила! Едно знайте: Само жертвата сторена някога, ни издига до висотата да сме приятели Богу и на жителите в духовния свят! (Касае се не за Емил!)

Няколко думи относно поетите ни. Може би да имат претенции за художественост в работите си, обаче що да им сторим, че сами тия поети стоят толкова „високо”, че красивите идеи, заслужаващи да се разработят така обемно като „Асавита”, стигат по-скоро до моята Хелмира! Въпреки всичко, Вий само се радвайте на това наше дете. Вярно е, че ще имаме и син, ще имаме и много още деца на вдъхновението! Но сега, преди всичко нашите изпити. Когато четете нещо, прочитайте го по-рано докато всички са на Изгрева, за да се ползуват.

Желая да Ви кажа, че не аз съм между Вас и А..., но тъкмо Вий сте между него и мен. Ако прочее скърбя по някога, то е че него търсите повече, а върху мен по-малко спирате поглед! Той иска да постъпи благородно към Вас, а и Вий трябва да се задоволите Вашето приятелство да седи на оная висота, за която някога Ви писах: учен мъж и добродетелна жена! Как може това, знаете! Вий трябва да сте чиста дева.

Връщам се още за малко на поезията. За да проверите ценността на дадено творение, вслушвайте се не само в мненията на сведущите, но за опит прочитайте го и на някоя най-проста сестра или най-прост брат, като поискате и той да Ви каже какво е разбрал. Уважавам ония писатели и поети, които със своето творчество могат да засегнат простите души, да пробудят едно сърце към благородни чувства, сърце което не е чувствувало отдавна.

Най-после, прилагам Ви и „Добродетелният овчар”. С него сега не се занимавайте; виждам даже известни несъобразности, които са допуснати, но предоставям Вам да ги преработите някога. Особно внимание очаквам да обърнете в описание на природата, тъй като много миниатюрно е засегната от мен. Всякога за това сюжетче имайте пред вид Учителя, как големите светски хора с предубеждение гледат на Него. Но Той наистина им прави такива добрини в най-критичните моменти, че те явно съзнават за свръхестествената помощ и действително възпяват по много начини доброто, което ги постига. Прочее, на всичко това трябва да се даде форма. А това ще стори Хелмира, майката на нашите деца!

За сега, желая да ми пишете впечатленията Ви само от сюжета, по възможност във всички подробности, както бихте мислила след получаването му.

Другите работи, които имам приготвени, ще Ви ги пратя след щастливите изпити.

Тази страничка Ви пиша след завръщането ми от Изгрев тази заран (3 май). Неприятно впечатление ми прави поведението на брат и сестра Б-ви. Но такъв изглед има всеки от нас, когато влиза в нервни прения с когото и да било.

Всякога въобще за нашите постъпки, трябва да си задаваме тия въпроси:

Като върша това нещо, оправдана ли съм пред Бога? Нося ли радост на Учителя? Как би постъпила в тоя случай моята духовна приятелка?

Ако имате нещо бързо да ми съобщите, сторете го сега в неделя по същия начин. Съобщете ми и до кога е срока за внасяне изпитната Ви такса.

Ако имате време, пишете ми повечко и по всичко друго що Ви занимава. А може да отложите и за идната седмица, но пак за в неделя.

И тъй, спомняйте си трите принципа и днес поставените три въпроса, каквото и да предприемате в живота си.

В. В. Асавита.

5 МАЙ 1927 г., четвъртък

5 май 1927 г. четвъртък

Тая вечер, Асавита, аз се моля за всички. Имам майка - тя сънува изгряващо слънце над поробената земя. Имам баща, някъде в небитието, дух, жаждущ за просвета дух. Имам сестри, млади и хубави, копнеющи за красота и живот.

Моля се за Дързев. Моля се за всички живи и умрели. Аз съм всред тях, обичам ги и в този вечерен час, заедно с теб ги благославям.

Очите ми се затварят. Обзема ме дрямка. Искам да спя. Но не, ще уча наизуст немски, ще преговарям.

Асавита, ще се изкача ли някога на желаемия връх? Чуваш ли, впрочем моя копнеж, моя безумен копнеж за светлина.

7 МАЙ 1927 г.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА:

7 май 1927 г.

Асавита,

Добре, че си извадих свидетелство за бедност, иначе пак щях да търся пари за такса. Изпитите са назначени от 1-10 юни. Значи наближава!

Хем се радвам, хем ужасно се страхувам - не е шега работа - изпит в гимназията. Решили са тази година частните ученици да бъдат изпитвани само в I. девическа гимназия. Влад и Иван [Влад Пашов - виж “Изгревът”, т. XVIII, с. 256-511, сн. 54-64 и Иван Антонов - виж “Изгревът”, т. XIX, с. 974-980, сн. 64-79] отложиха изпитите си за септември.

За разработката на „Добродетелният овчар” имам известни внушения. Да не би той да е „Българският Дядо”, за когото Учителя в една беседа говори? Но тази работа не е лека. Трябва да се изучи добре българския бит, песни и приказки, опитността на велики люде, приятели на своя народ, че тогава да се пристъпи към работа. След изпита ще направя опит.

Вчера сутринта на Изгрев четох стихове; бяхте ли там, чухте ли ги? Днес по случай детските шествия написах още. Ах, зная че всичкото си внимание трябва да отдам на ученето, но някое ново стихотворение тъй освежава душата ми.

Колко хубаво беше тия дни на Витоша с Учителя! Наистина ний сме щастливи. Той винаги ни говори такива хубави неща и винаги поддържа у нас бодър и весел дух.

Вие често ми загатвате за моите недостатъци. Тогава изпитвам голяма скърб. А съученика ми винаги представяте в голямо съвършенство и душевна красота. Тъй ли? Мен ми се струва, че и той има също тъй големи и малки недостатъци, но старателно ги крие. В школата, където често сме събрани в непосредствено общение аз виждам, че всички си приличаме... Вие, Асавита, към него прилагате ли същия изправителен метод.

Благодаря Ви за носната кърпичка, която ми подарявате - сложена в книгата.

Приемете моя поздрав

Хелмира.

11 МАЙ 1927 г.

ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 11 май 1927 г.

Сестрице мила !

Само Божията Любов е Любов !

„И ще го водя...” Исайа 57; 18

Ликува душата ми заедно с теб, Хелмира, че така бърже Бог послуша нашият единодушен апел! Знаменитият, отзивчивият брат Боев е пристигнал! Остава сега най-първо да посветим нашият иден четвъртък за благодарение и само за благодарение; прочее, излейте в тоя час душата си в благодарност, че Бог ни слуша и помага.

Знаете ли, че това събитие породи в мен нов сюжет? Когато двама или повече духовни человеци се подвизават в Дух и Истина, не са ли те като щастливи събирачи на бисери и скъпоценни камъни? Посегнат в неизчерпаемата рудница на Твореца и си вземат каквото и колкото искат! О, Хелмира! Нека се координираме по какъвто искате въпрос и да го поставим пред Бога. Но, как трудно е понякога това координиране!

Относително „Овчарят”, Вашият намек за „Българския Дядо" и в мен хвърли нов простор за тоя сюжет. Записах си няколко точки, в които може да се разшири и действително, че е по-добре да се опише този „Български Дядо”. И мен някога той се присъни като най-близък приятел на Учителя ни, присъни ми се със своята прекрасна бяла, дълга брада... И знаете ли какво чудно бе името му? - Дядо Еделвайс! При случай ще Ви опиша самият сън.

Слушах въпросната заран стиховете Ви, четени на Изгрева. Харесах ги! Някога ще Ви помоля пак да ми предадете новата Ви тетрадка със стиховете, написани в последствие. При случай, не мислите ли, че е добре да прочетете и „Гълъбица”? Когато сме на Витоша носете и Ваши стихове, вижте как всички жадуват да слушат? А Вий, убедихте ли се, че изворът когато вижда, че идват при него жадни, по-обилен става, поета повече се вдъхновява.

Относно училищните такси разбрах, че ще може да минете с обикновената такса. Прилагам Ви нещо, което да Ви облекчи през време на изпитите да сте свободни от друга работа. Ако нещо непредвидено налага да Ви трябва още нещо, явете ми.

Имам много да Ви говоря, но ето трябва да прекратя. Обадете ми се пак в неделя по същия начин.

Оставихте малко необяснено какво именно Ви причини скръб от моето последно писмо. Това ли, че Вий трябва да бъдете чиста дева? Наистина, ако има нещо, което да ме привлича към Вас, това е вярата ми във вашата чистота. И знаете ли, че няма същество за мен, което тъй да изглежда красиво, когато Вий с въпроси и благоговение се приближавате да беседвате с Учителя! Прочее, пишете ми какво Ви измъчва. Трябва да побеждаваме себе си, каквото и да става около нас. Вий сте в добрите условия, като чрез ученето трансформирате своите енергии в една по-висша сила, водяща ни напред. Знайте, че това за жените е значително по-лесно, отколкото за мъжете.

Приветствувам Ви с всичко добро, поднесено ни от Бога и Учителя.

В. В. Асавита.

П. П. Вий често сама си правите упреци по повод мои мисли в писмата ми, както е случая и в последното ми писмо. Желая всякак да Ви уверя, че никога не идвам при Вас с такава цел.

Обстоятелството, че в мен има един необикновен стремеж към задушевно приятелство с моята Хелмира, трябва да Ви покаже, че доброто Ви сърце надделява и ме привлича.

Мисля си в близко бъдаще да посветим няколко четвъртъци за изпросване нашето приятелство да слезе и на физическото поле.

Простете ми за всичко!

12 МАЙ 1927 г., четвъртък

12 май 1927 г. четвъртък

Ела, Асавита, да Ви кажа голямата си радост. Брат Боев дойде. Голямата светлина дойде. Големият маг на учениците дойде. Голямото любвеобилно сърце дойде. Големият внушителен глас ехти вече между нас. Ах, колко се зарадвах за това! Виках със силен глас: Ура! Ура! Ура! Да живее България.

Сега вече не ме е страх. Сега вече всичко ще е ясно. Сега ще раздуха у мене той мъждеещата искра и ще пламне буен огън от събраните знания. Това е щастие! Това е един от редките мигове на голямо, непоносимо щастие за мен.

14 МАЙ 1927 г.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА:

14 май 1927 г.

Асавита,

Получих пратените от Вас 500 лв. Но аз извадих бедно свидетелство! Не зная защо ме е обзела такава тъмнота и скърб, че не мога да уча! Внезапно ми просветна, че моят път винаги ще е труден, пълен с опасности и тъй безкраен... А може би скърбта ми се дължеше на това, че новите ни учители не могат да заменят бр. Боев... Тогава плаках горко. Взех Библията и почнах да си гадая що ще ми се падне: Второ послание към Коринтяните, гл 5. ст. 5-7 [гл. 7, ст. 6] „Но Бог, който утешава смирените, утеши ни с дохождането Титово.” Чак вечерта разбрах за моя велика радост, че този „Тит” не е никой друг, а брат Боев! Разказах му това съвпадение, а той загадъчно се засмя и нищо не каза. Веднага трескаво се заехме за работа - проверка на наученото без него. О, той намира, че добре сме работили и непрекъснато вика: „Браво, отлично! Браво, отлично - 6 шест.”

Много се радвам, че ще пиша нещо за този „Дядо”.

Как тъй ускорихте нашето свиждане? Нали искахте първом всичко да „утихне”!! Не, моята душа никога няма да утихне и ако чакате това, значи никога няма да се срещнем отблизо. О, никога да не утихне това страдание, което ни приближава към Бога, което разширява нашия кръгозор и ни прави по-човечни.

- Боже, благодаря ти за Асавитиния нов дар. Прости несъвършенството ми и дай ми работа и работа, за да се отплатя за хилядите добрини, които ми правиш!

С привет: Хелмира.

19 МАЙ 1927 г., четвъртък

19 май 1927 г. четвъртък

500 лв. от Вас. Вие ми ги подарявате. Аз ги олихвявам. След време ще Ви ги върна умножени безкрайно. Ще Ви направя известна на всяка колиба, на всяко сърце.

Знаете, той вчера ми даде бяло цвете.

Тази вечер благославям:

Бъди благословен, Учителю!

Бъди благословена, Асавита.

Бъди благословена, Аня,

и ти, мила Паша,

и ти, мой скъпи брат Боев,

и ти, мой бели Гълъбе!

Да бъдат благословени всички, които ми казват: „Добър ден” и тия, които не ми казват. Всички да са благословени.

26 МАЙ 1927 г.

ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 26 май 1927 г.

Хелмира, душе Божия !

Само Божията Любов е Любов !

„Който е най-малък между всинца ви, той ще е голям.”

Лука 9; 48.

Своевременно получих последното Ви писмо, но въздържах се да Ви пиша до сега по няколко причини. Една от тях бе, че Ви виждах щастлива и си казвах: „Няма що повече да прибавя към нейното щастие!”

Наистина, каква разлика от миналата година и навечерието на тази годишните Ви изпити? Улеснена сте във всяко отношение, радвате се на плодовете на Духът, а плюс това и на приятелството на любимото същество! Колко прекрасна е Хелмира в нейното бяло облекло заран, пътьом към Изгрева и после към ! Толкова е прекрасна, щото и духовете на Невидимият свят се запитват: „Где тази дева преизбрана припка в тоя ранен час?” Често и от мен отговор поискват, а аз им казвам това, което предполагам, без да съм го проследила. Не върша последното, защото не желая да знам подробностите на онова що по-горе само Ви загатвам. Вий ми обещахте след изпита да ми пишете някои подробности, но предварително ще Ви кажа, че от всичко, интересува ме до колко

А... е готов да прояви известна преданост към Вас; предполагам пак за направени Ви от него някои обещания, може би. Не го упреквам и на Вас сърадвам, че човекът когото обичате желае да положи грижи за Вас. Даже за най-малкото благородство, Небото благославя този, който го проявява, а ето ний трябва да се радваме за всичко. И тъй, ще очаквам да ми пишете само по това, без подробности. А ако Вий намирате, че са потребни и такива, поставете ги.

И тъй, от последните Ви писма виждам, че идната седмица ще сте на изпит. По тоя случай, желая Ви пълен успех по всичко! Ще очаквам в неделя, макар и няколко реда за това що Ви занимава в свръзка с изпита. През всеки труден момент, поставяйте се във връзка с Учителя и ония, които обикновено Ви помагат. Разбира се, на първо място връзката ни трябва да е с Бога, като при това да уповаваме единствено на Него, на Божественото вложено в самите нас.

Запитвате ме дали да поставите „Хелмира” за псевдоним в новопечатаните стихове; мисля, че е време това красиво име да изгрее в страниците на нашето „Житно зърно”! А какво стана с псевдонима, който Учителя бе Ви обещал? Или това остава за бъдаще.

Радвам се за добрите ви чувства към брат Боев. Той наистина заслужава предаността на душите, при които често се спира да помага.

Въобще когато Ви виждам радостна, щастлива съм и аз, а единственото ми желание в такива случаи е да създавате приятности от духовно гледище и за ония, които съдбата е поставила около Вас. В свръзка с това, мисля да Ви изтъкна необходимостта особено сега през време на изпитите да имате възможната пълня хармония с учители и със съучениците Ви. С малки усилия, вярвам ще може да се постигне това, а то е необходимо за взаимното Ви подпомагане.

Използувам случая да Ви предам записаното по последния ни сюжет; това по-скоро е „суров материал”, от който Вий ще се ползувате до колкото Ви е потребно.

Едно от определенията на наший дядо „Еделвайс” е това, че е приятел на един от седемте Духове Божии, разпроводени по всичката земя. Неговата скръб е не само, че е неразбран от хората, но и от самото жалко положение на последните. Може да се изнесат няколко не добри отношения между хората (угнетени вдовици, изоставени сирачета, алчност на силните, които с това карма си навличат.) Негово заключение е, че само добрият пример ще научи хората и той предприема своята дейност. Най-после като епилог ще хвърлим един поглед върху резултатите от пребиванието на този дядо сред народа, който става добър и привлича множество добри духове да се заселят между него.

Ще трябва да поставите на подходящо място описание на действителни срещи на тоя дядо - срещан на яве и на сън - при Олтаря, в недрата на Балкана, из „Сините камъни”, на „Братия”, и на морския бряг, где с вълните се разговаря!

Венец на всичко ще бъде благоволението на Учителя, лично да Ви даде наставления.

Приветствувам Ви още еднаж с благопожелания за щастлив изпит.

В. В. Асавита.

26 май 1927 г. четвъртък

Тя намира, че съм щастлива! Нима не съм. Ние учим редовно. Тук е брат Боев. Тук е Аня. Тук е всичко. Това е сега моята планета.

Асавита, нека да издържат изпит всички учащи: и Люба, Мика, Лили, Соничка, и Е., и аз, и - всички. Нека всички клончета от божественото дърво на науката пуснат пъпки, листи, плод.

Сини Маришки езера, чуйте ме. Не на колене моля, не - лягам по очи, простирам ръце. Сълзите ми текат. Изобилни сълзи. Господи, пригледни на мене.

28 МАЙ 1927 г.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА:

28 май 1927 г.

Асавита,

Писмото Ви получих. То е тъй хубаво. Вашата кърпичка отри от очите ми не една щастлива сълза. Наистина ние се виждаме с Colombo сутрин при изгрев слънце, наистина съм щастлива. О, той нищо не ми е обещал, не е проявил интерес към „материалните ми нужди”, защото пред него аз не давам да се разбере нито на иглен връх своето утеснено положение.

Винаги пита за подготовката ми - радва се за брат Боев и го обича без да го познава.

Да, скоро ний бяхме заедно. Седях върху един нагрят от слънцето камък, а той изправен до мене милваше косите ми. Сетне наведе с бастуна си една цъфнала акация и ми откъсна един цвят. Колко се радвах! И като се връщах по „Евлоги Георгиев”, видях как едно питомче на сиропиталището метеше двора. Искаше ми се да грабна метлата и аз да нашаря зарад него, или да му подаря нещо много скъпо; уви, няколко нежни думи, целувка по запотеното челце и - няколко изронени сълзи. Щастлива съм! И бих желала всички същества в този миг да са тъй щастливи, както мене! О, мило сираченце с мършавите бузички, какво те чака занапред? Но не, днес е ден на щастие и на радост.

Вярно е, че много пъти той нежно ме е запитвал да ми помогне в училището. Но аз се уплашвах. Струва ми се, че ще изгубя уважението му. Струва ми се, че ще изменя на ония свещени девизи от Учителя, написани върху бели картончета закачени по стените ми. А когато завърши изпита, ето го, гледа ме изпитателно, предпазливо пита за „examina” [(нем.) изпити]. Когато му отговоря положително, лицето му светва от радост, прегръща ме нежно и тихо ме милва.

Да, той ме вика да живея при него: „Ела, ще живеем като брат и сестра, винаги ще бъдем заедно, радост моя.” Но, сам се уплаши като че ли от това голямо обстоятелство, и вече - не повтори.

Казвате, че след време, когато си замине той да го „заменя” с друг. Тия думи ми носят истинска скърб. Това е ужасно пророчество и аз го отхвърлям с всички сили. Кого подразбирате под „някой друг”?

Няколко сестри ми казаха: „Ти си придобила ангелско лице!” Да, защото съм щастлива, защото уча, защото брат Боев си дойде, защото Асавита ме обича, защото Учителя ми се радва, защото - Colombo ме гали. Или това е вашата писалка, с която Вие, Асавита рисувате новия човек у мен?

Ще се опитам за „Еделвайс”, но чак след изпита. А сега работа, работа! Знаете - почваме от другата сряда!

Ново име от Учителя! Нима ще имам още едно име? Нима Хелмира не е достатъчно хубаво? Но трябва едно ново име, име светла Енигма, което да съдържа всичко добро, проявено и непроявено у мен. Име, което да остане като прозвище на добродетел, красота, обич.

С привет:

Ваша Хелмира.

14 ЮНИ 1927 г.

14 юни 1927 г.

След изпита разтварям врати и прозорци, чистя, мия, тупам, пера. Каква радост! Чудя се как минах по физика! Чудо беше. Падна ми се нещо, което знаех. Но то е рядко изключение, защото мен, въобще на късмети не ми върви.

Колко е хубаво сега в моето жилище. Имам широка уютна спалня и малка светла кухня. Всичко свети, грее от чистота и аз пея, пея. Ах, ще видя в градината А. и ще му се похваля. Той ще се радва, зная.

Но идва Аня и отдалече вика: „Какво си се разпяла, скъсана си по логика!” Изведнъж престанах да пея, като че ли мраз ме вдърви на мястото ми. Всичко потъмня около мене. Като мокро куче се прибрах в стаята си, млъкнах, притаих се. А после, после - плач, вик до Бога! Защо, защо? Да, защото логиката е висша наука, пък аз с моя тъп ум само я зубрих.

15 ЮНИЙ 1927 г., София

ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 15 юний 1927 г.

Хелмира, сестрице моя !

Няма Любов като Божията Любов !

„Да ходим в пълнотата на Христовий Дух, който запалва седемте светилника.”

Навярно дълго забавих настоящето и може би много предположения сте правили около причините, които ми наложиха това. Все пак, това са предизпитни състояния, когато човек всецяло се отдава на едно -благополучния изпит. Всякога мисълта ми е с Вас: и когато Ви пиша, и когато съм в мълчание.

Красива е Хелмира за душата ми: когато шета около кухнята, когато бере бакла, когато милва страждующите или размишлява върху някой красив сюжет!

Чувствувам, че дружбата ни минава в една особена фаза, за която няма защо да говорим сега, тъй като предстои ни да я преживеем.

Между многото неща, които ме интересуват, най-първо моля следните три: резултата и опитностите Ви в току-що минатия изпит. Един от знаменателните сънища, които сте имали може би в това време. Трето - някой важен епизод, преживян от Вас в последните дни (изкпючая дружбата Ви с А.. )

Трябва да сложим едно обновление в програмата ни за четвъртъците. Предоставям това напълно на Вас. Вий да ми съобщите какво намирате за необходимо да предприемем. Тия часове принадлежат напълно на Вас. Желая да видя в какво ще ги използувате.

Как сте с „Еделвайс...” Желая да чуя нещо и по него, а когато бъде готов и да го прочета.

Ще очаквам в неделя нещо от Вас, предадено по същия начин. Пиша Ви кратко, но Вий можете да се впуснете по-обширно, доколкото ви е приятно.

Желая всичко красиво за Вашата душа.

След като получа отговора Ви на моите запитвания, вероятно ще бъда готова да Ви съобща и моите опитности около моя изпит; предчувствувам тяжестите, които трябва да се понесат...

Пишете ми и за изпитите на всички други Ваши съученици. Опитайте се да ми пишете в друг ден от седмицата, а не само в събота.

Привет на душата ми:

Асавита.

16 ЮНИ 1927 г.

16 юни 1927 г.

четвъртък

Асавита, благодарност сега. Ах, каква благодарност. Ах, как гледам небето и звездите! Аз не стоя на едно място като в черква, а ходя из стаята, излизам на двора, гледам звездите и говоря с теб.

Казвам на звездите: Знаете ли, че получих отдих? Знаете ли, че труда ми е благословен. Това направи брат Боев, това направи Аня, това направи Паша, Асавита, Учителят.

Колко много майстори строители около мен! Те извършиха чудото. Душата ми - не, умът ми оживя, просветна, аз възкръснах от мъртвите. Асавита, аз пея сега дивна песен.

17 ЮНИ 1927 г.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА:

17 юни 1927 г.

Асавита,

Очакваното от Вас писмо получих. Олекна ми. Наистина, тъгувах за Вас. Моят изпит е издържан! Радвайте се заедно с мен! Само логика трябва да се повтори наесен. Добър е Господ и за нея.

Бях тъй уморена, че не помня никакви сънища! Паднаха ми се хубави стихове от Исайа, гл. 61, ст. 1-11 и 20-ти псалом Давидов. Молитва, работа и вяра в положения труд ме оправдаха пред строгата изпитна комисия. Но колко плаках за тая логика, признавам си. Красивата Зорница ми се смя. Казва: „Че то, логиката е много лесно!” Успокоих се чак, когато ми проговори Евангелието на Лука, гл. 1, ст. 28-32. Ах, как изведнъж се развеселих! „Не бой се Мариам!” О, то беше наистина като посвещение на Божия ангел, който насърчава плахата Мариам за великото последствие.

О, „Еделвайс” е много трудна работа. Тъй е тъмно в съзнанието ми, като че ли никога не ме е огрявал светия Дар. Да, и Учителя е съгласен, че трябва много да се чете и проучава край него. О, ако преодолея всички спънки, наистина ще се радваме на едно прекрасно „дете” и Син на Вишнаго ще се нарече!

Някои от явилите се издържаха - Мария Каишева завърши V клас, Люба Жекова скъсана по 2 предмета, също и Иван Антонов, но за останалите предмети е извадил медицинско свидетелство и ще се яви чак на септември. Струва ми се, че и Емил е скъсан. Може да се каже, че от всички сега съм една от най-щастливите.

Помните ли какво си пожелах в един от четвъртъците - 11 ноември 1926 г. То беше: „Да мина за VIII клас.”

Искате да поставим нова програма за четвъртъците. О, за какво ли не бих се молила тогава! Първо и първо, винаги да съм близо до А., второ - успех в училището и поезията.

Говорите за някакъв свой изпит? Навярно, той не ще е от училищен характер. Асавита отдавна е завършила земните училища. Но аз ще се моля да го издържите! Ах, как Учителят държи своите изпити всред обществото! Наистина Той е един нравствен гигант.

Привет от Ваша X.

23 ЮНИ 1927 г.

ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 23 юний 1927 г.

Хелмира, душе Божия !

Няма Любов като Божията Любов !

„Веселете се небеса и радвай се земле!”

Псалом 49; 13. [Исая49; 13.]

Своевременно получих премилото Ви писмо от 17-того. Благодаря Ви за искреността, която сте вложила в него и ето тя поражда в душата ми изблик на чувства и нужда да споделя с някого. Трябва да Ви пиша и разказвам много нещо за моят изпит, привършен междувременно, както във физическия, тъй и в духовния свят. Интересни са в тия случаи опитностите, които придобиваме и в които проличава Божията ръка. Следва да Ви пиша и за темата ни „Еделвайс...”, и за Учителя, и за светлите стремежи на нашите души...

Обаче..., почивам край океана на вдъхновението, сред обзелото ме безсмислие; вълните ме тихо плискат и солената пяна замрежва клепачите ми. Струните на арфата беззвучни са край мен и нищо не е в сила да придвижи ръката ми към тях, да вдъхнови погледа ми, който гасне зад премрежени очи.

„Пей, или ще те погълна”, говори вдъхновението из сред океана!

„Приеми ме в забвението, предпочитам това! Незавършена остава моята задача, с множеството нейни неизвестни. Това Бог е пожелал в своята промисъл, да бъде Неговата воля! А що е Той решил за след това, единствен Той го знае и ний обречени сме да го преживеем. Щастлива е Хелмира, а с нейното щастие ще се радвам и аз. Не беше ли ти, душе моя, която молеше се нявга, проводник на щастието й да бъдеш!?”

Хелмира! Не прилича ли това на лебедова песен, която звучи в последните минути на красивата птица! Или може би това е преход към възкресение? Ще имам, вярвам, сили, тази вечер и в бъдаще да заставам с Вас пред Олтаря, да изпросиме потребното за наший син „Еделвайс...”.

Казвате, че последното ми писмо Ви донесло успокоение. Бих желала да ви уверя, че никак не е потребно да свързвате Вашето щастие с каквито и да са мои постъпки или състояния.

Пишете ми за през първият неделен ден от юлий, когато оставете писмото на обикновеното място. Може би Асавита ще е съживена до тогава, а не е чудно и между това да Ви пиша всичко, което следва като отговор на последното Ви писмо.

Далечина и близост между нашите души! Ето една загадка, която усилва любовта ни.

Господи, колко е красиво да дадеш на душите ни благоволението на Твоя Дух!

Привет на душата ми:

Асавита.

П. П. Хелмира, чета горните редове и сама се оглеждам: Какво проявление на слабост! Човек, който се бори със съдбата всякога се вижда победен от нея. И напразно както Якова пита за името на тогова, с когото се е борил!

Така е, когато обичаш една човешка душа и вместо отзвук, виждаш в погледа й да ти се говори: „Презирам те, напразни са твоите към мен стремежи!”

Обичаш и друга душа, която без да те е видяла, но изпитала добрите прояви на твоята душа, пак ти говори: „Целувам крайчеца на дрехата Ви.”

Ще можете ли да прозрете широтата на това противоречие. Как с последното ще примиря първото?

Много мислих дали да Ви изпратя настоящето, па реших да тегля жребие и каквото Бог определи!

А.

23 юни 1927 г. четвъртък

Сега душата ми почива, Асавита! Учебниците са оставени. Устните ми не се движат да заучават дати, цифри, глаголи, формули, граници. Ах, каква сладка почивка. Радвам се на нея. Вън нощта е облачна. Дъжд ръми, но у мен е тихо, тихо. Мозъчните ми клетки са умиротворени, като във военно примирие. Там се прибират ранените и убитите. Живите почиват, живите пеят, играят и спят.

Чаровен час, когато душата разпуща крилете си и лениво излита из ефира, и пак се спусне в своето пухкаво гнездо.

26 ЮНИ 1927 г.

26 юни 1927 г.

О, времена на минало далечно,

Що сал историята бегло отбелязва;

За Българския народ що слава вечно

Преданието вечно ще разказва.

За вашите заключени чертози

Тайнствен ключ възмогнах да намеря.

И в моя път ще ме предвожда този

Кому ръка си смело ще поверя.

Той Вездесъщ, Той Царствения Водител,

Кой зарад българите грижи е полагал;

Будителят духовен, благ учител,

Що в тежки дни безспир му е помагал.

И в тия дебри толкова далечни

Ще да разчитам тайните писания,

Жигосани върху скрижали вечни

И ще разказвам древните сказания.

Тук имаше написано за дните

Кога в езичество народа спеше;

И тъмна кръвна диря от войните

И в робски дни, когато беше.

Богати бяха ни полята родни -

Ливади буйни, ниви златокласни;

Стада безбройни и градини плодни,

Невести мили, деви сладкогласни

П. П. Ами по-нататък?... Повидомому всичко ясно, като че ли пътя е отворен, а нито крачка повече не може. Следват още няколко куплета, как цар Борис взел вяра от гръцките попове, с което въвел всред народа си гръцката понрера [ттоугра (гр.) - хитрост, лукавост]. Също и за лакомията, пренесена от гръцките дворци, която веднага разделила народа на боляри и тия, за които никога нищо не се пише, а те плащат данък, те подържат войните и пр. Но може би не е през тамо пътя. Тук музата ми ме напусна. Ще чакам и ще опитвам нови пътища.

Благодаря Ви за шоколадените плочки, които ми оставяте. Колко бих искала и аз нещо тъй от сърце да Ви подаря!

Целувам Ви ръката

Ваша... X.

30 ЮНИ 1927 г., четвъртък

30 юни 1927 г. четвъртък

При Олтаря сме с Вас за „Еделвайс”. Той трябва да се роди хубав и здрав. Трябва да се роди на време.

О, музи, духове на добродетелта, помогнете ми! „Еделвайс” след „Асавита”. Тъй хубаво по красота и ти, сине мой, бъди като голямата си сестра. Расти ми хубав и съвършен. И теб ще приготвя хубави дрехи и ще Ви пратя между народа да му служите.

Асавита, за „Еделвайс” е моята пламенна молитва сега;

Асавита, не забравяй Colombo. Обичам го, Асавита!

1 ЮЛИ 1927 г.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА:

1 юли 1927 г.

Асавита,

Посоченият стих в псалом 49 не излезе точен. Каква радост и облекчение ми носят Вашите писма! Последното Ви е много загадъчно. Казвате, че незавършена оставала Вашата задача. Но Учителя не е за „незавършените” задачи. Казвате, че „Хелмира” ще бъде щастлива. Но защо не? Толкова ли, ние учениците на Бялото Братство трябва да бягаме от щастието? Нима само страданията са за нас?

Когато мислено общувам с Вас е тъй хубаво! Тогава едно велико и едно малко сърце бият заедно и тихо се разговарят. Но дали Ви обичам както Рут обичаше Ноемин? Готова ли съм да оставя всичко и да тръгна след Вас и само след Вас?

Но кого „презирам” аз? Това не е в характера ми. Че аз съм готова и на най-големия си враг да направя услуга, само да ми се усмихне, само в очите му да видя Бога!

О, Господи, о, музи, елате ми на помощ да напиша „Еделвайс”. Мъченици на миналото, дайте ми завета на своите идеали, дайте ми „мастило” от своята кръв, изтекла по костери и гилотини, за да потопя своето перо в нея и напиша тая книга, която да буди, сгрява и радва човешките създания.

Чета за богомилите. Колко интересно - почти всичко тяхно е унищожено. Слабите следи в предания и приказки грижливо са обработени от наши и чужди писатели - проф. Й. Иванов, Досев, проф. Мишев, Клинчаров, руския Веселовски.

Но що да кажа? Няма да пиша нито реферат, нито апология някаква, а поезия.

Не, това не ме доведе до нищо. Вече се съвзех от умората. Няколкото излета до Витоша ми върнаха свежестта.

Ето Ви малък опит (началото) за „Еделвайс”.

Привет от Ваша

Хелмира.

5 ЮЛИ 1927 г.

ПАСТИРЪТ

Велики Отче мой, всегдашен утешител!

В самотни часове, Ти мой Другар свещен,

На моите страдания невидим си Ти зрител -

Сал Ти ми взора виждаш от сълзи замъглен.

О, дай ми Татко сили, та пътя си да мина!

Със радост да възлезна към Твоя Връх свещен,

И в тоз суетен свят без след да не погина,

А в храма Ти да дойда от слава озарен!

Ей стигам вече края, блести отсреща фарът,

Но в ураган морето премята моят члън.

Ще види ли таз буря, ще чуе ли туй Царят,

Що морен тук край мене почива сладък сън?

Бучат талази грозно, небе с море се слива

И лодката се пълни от пенещи вълни.

В злокобен сън нощта ме тайнствено приспива

И дрямка смъртоносна сърцето ми плени...

Но не, сърце мое! Извикай страховито

И нека твоят глас цепи таз мрачина!

Да млъкне ревът страшен на туй море сърдито

И ти през облака ще зърнеш светлина.

Ще дойде светъл ден, ще видиш ти зората,

Като дим ще се разсеят и облаци, мъгла.

И къмто бряг желан ще води теб ръката,

Която път да каже на тебе би могла.

Душа моя, кажи, Тоз кой е що те води?

И кой дълбоко в тебе тъй сладко ти шепти?

Земя, небе и слънце за тебе кой преброди?

Кому кат агне болно на рамото си ти?

5 юли 1927 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...