Jump to content

24 НОЕМВРИ 1927 г. - 27 ДЕКЕМВРИ 1927 г.


Recommended Posts

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

24 НОЕМВРИ 1927 г.

На връщане от урок си намерих златна венчална халка. Тя е тежка и чудесно прилепва на безименния ми пръст. Чия ли е? Имам ли право да я нося? Трябва да го скрия, че ако го видят на ръката ми нашите добродетелни сестри, ще намислят нова история. Бих желала този пръстен да е от Colombo. Уви, той всеки час може да си отпътува. Малко ли са Агати, Жулиети, Лаури и Беатричи по света? Че що съм аз? - Една скромна, една сиромашка българка. Как ме е яд, че употребих „сиромашка”. Не е вярно, богата съм и то изобилно. Богатите пеят, бодърствуват. Сиромасите хленчат, просят. Где съм аз!

Купих си обуща, но ги отгладувах. Що от това? Млада съм, сега мога още да нося. Ами я ако имах семейство - деца, за които трябвше да се грижа? Не, срамота е да хленча. Не, никога няма вече да хленча и за нищо на света!

Наближава 91/2 ч., среща с Асавита. Ние ще си говорим през пространството. Чуваш ли, Асавита, що в същност желая да получа от живота? Ти ще ми внушаваш подвига на апостолство, постническо подвижничество. Ще ми цитираш цял календар от светии и мъченици.

Сега сме при Маришките езера. Не, не мога да бодърствувам -просто заспивам, може би от изтощение. Главата ме боли, в устата ми е горчилка; ръцете ми са тънки, пръстите прозрачни. Днес уших една рокля, взех цели 100 лв.; 10 лв. оставям за десятък, а 90 са мои. Ще си купя топъл бял хляб. О, всеки ден ще си купувам от тия бели лъскави питки. Сирене не смея да купувам, защото не зная кога пак ще намеря работа.

В зимниците и таваните на моите хазаи е цяла Калифорния. До горе са натъпкани със стока. Като че ли ще отварят бакалница... Най-много им завиждам за хубавите сухи дърва, които държат под ключ, и първокачествените въглища. Старата пепел изринаха във вестибюла и решиха мен да я подарят. Но, хазаинът изрови с бастуна си няколко бучки, извика слугините си първом да го пресеят и тогава да ми го дадат... Но, аз не го взех, то значи да се напълня със сажди. А те подариха 2 вагона въглища за софийските бедни и вестниците писаха за това: Дарителят банкер К. Русев. Моята барака е празна, кога пак ще се напълни.

У Colombo е също приятно. Ах, как хубаво се работи в стая, гдето има равна топлинка, тогава ти идват красиви идеи и летиш, летиш по небето, пееш, четеш, смяташ, рисуваш. Но при тоя студ сега, не само тялото, но и мислите ми се вледеняват и работата не върви.

Ах, тая златна халка, какво да я правя сега?

25 НОЕМВРИ 1927 г„ София

ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 25 ноември 1927 г.

„Человек ще погледне към Създателя си и

очите му ще се взрат към С в я т а г о Израилева.”

Исайа 17; 7

Няма Любов като Божията Любов !

Хелмира! Дни много изминаха, през които устните ми не нашепваха това небесно име, нито перото ми редеше слова за него! Така ний дочакахме новата луна, за да се оправдае Вашето предположение, че обикновено Ви пиша на пълнолуние. Това, обаче е съвпадение по-скоро, отколкото нещо следвано от мен; еднакво бих ви писала и в новолуние, и в разсип, а даже и в „лунно затъмнение”, така да се изразя. А ако желаете да знаете, моето мълчание се обуславя единствено от това, че много често една малка красива ръчица, ръката на Хелмира, се е явявала да затрива мислите на Асавита! Това нека не Ви наскърбява - да считаме, че с последното Ваше обещание, изтече всичката мътна вода на приятелството ни и в бъдаще нам предстои да се любуваме на ония лазури, в които ще се проявява всичко в своя Божествен вид.

Да споделя още нещо с вас за Луната. Тя наистина взема участие в създаване условията на човешкия живот и ако бих желала да се ползвам от знанието, предадено нам от Учителя, всякога бих представяла пред Вас известни идеи при разсип, време представляваще добри условия за растеж на семената и на идеите; така също, ако бих желала да проявя каквато и да било доброта към някого, бих вършила това при пълненето на Луната. Всеки случай, трябва да съблюдаваме нейните фази, когато желаем да улесним нашите успехи; каза, обаче, Учителя еднаж, че и при противодействието на Луната може да се върши работа, като оприличи това с маневрите, които един лодкар върши когато има да кара платнохода си против вятъра - тогава се правят „волти”, казано по моряшки. Над закона по-силен закон владее, казва някъде Писанието!

Понеже засягате въпроса за добродетелността, ще споделя с Вас нещо, което просветна в душата ми, когато четох първата съборна беседа от тази година. В едни от страниците там, Той явно изтъква задължението на всеки човек да върши добро на нуждающите се, добро от всякакъв вид, вкпючая и материалното, всеки според силата си. Но, няколко страници по-нататък, Той най-категорично казва, че с добро и пр. и пр. не се влиза в Царството Божие. Това за мен значи, всяко добро, проявено от човека трябва да се забрави в най-скоро време от този, който го върши. Това изглежда, че е трудно за човека и затова когато се видим в Небото, от добродетелите ни няма нито следа. Прочее, и тук се иска разумност.

Вий загатвате в писмото си, че очаквате от мен отговор за бъдащето Ви с А... Какво е нужно да добавям към тъй ясните обяснения на Учителя! Истина е, че бихме могли много да си споделим с Вас по този въпрос, но ще Ви кажа - следвайте съветите на Учителя и Вий ще постигнете онова, което е съществено да се постигне от всяка душа. Що се касае до аристократическите традиции, за тях природата е приготвила велика „метла”. Когато се касае за пророчества, обикновено Учителят казва: „Не ще стане онова, което Вий мислите, нито това, което аз мисля, а само това, което Бог е определил!” За сега Вий ще се задоволите може би с ограничено общение, било за да не го изложите пред дългът му, било и Вий по-добре да следвате ученето си. Определеното бъдаще само ще се яви пред нас и ний ще се съобразим с него. Доброто разположение и интереса му към Учителя, естествено ще донесат благословение и за неговата душа. От Вас зависи да имате с него чисти братски отношения -нека и той бъде като художник, комуто Вий позирате във Вашата красива премяна! Тогава бъдащето ще има своите светли изгледи.

Знаменателни бяха последните две общи екскурзии до Витоша, когато нашият Бивак получи своето име от Учителя. „Белия Ели-Шадар”, или „Истинския свидетел”, приблизително преведено на български. Бях доволна да Ви слушам в разумните разговори при Учителя. Неприятно беше само, че участието на сестра Б... оприличаваше всичко на състезание. Трябва да сте много внимателна в такива случаи, а при това не се надсмивайте на подобни личности. Но, Хелмира! Аз вярвам във Вашето добро бъдаще, вярвам, че Вий ще работите през всички дни, години и векове, ще сте за добър пример в братството! Дерзайте, с Бога и Учителя - напред.

26 ноември 1927 г.

Виждам колко неизчерпани остават въпросите, по които се опитваме да споделим мисли; казвам си, че навярно това е материал, който някога ще доразгледаме, когато имайки условията за разговор, ще разгръщаме нашите спомени и ще се впуснем обширно във всички въпроси.

Намирате ли за уместно да направим наново нашия опит? Прочетете 27 лекция от III година на Младежкия клас и дайте вид на това, което бихме могли да предприемем; в следното Ви писмо определете точната дата и час, като ми опишете и начина, по който бихте желали да направим опита ни. Ще Ви бъде вярвам удобно, да ми пишете и оставите писмото Ви за неделя, 4 декември.

Посетихте ли изложбата на Б. Георгиев? [Борис Георгиев - виж “Изгревът”, т. XIII, с. 621-640, сн. 84-95] Непременно сторете това и се опитайте да запишете впечатленията Ви, като съставите нещо като статийка за новата книжка на „Житно зърно”. За тази работа се иска художествен усет, но доста е Вий като поет да предадете чувствата Ви при съзерцание на това необикновено творчество. Обърнете особно внимание на символизма, в който той се впуска със смелост и вещина, свойствена на първостепенни майстори. Използвайте случая и посетете няколко пъти - всякога ще имате допълване в разбиранията. Говорете и с хора компетентни в тази област, за да се яви една ценна статия от Вас по такъв един въпрос. Простете, че Ви възлагам такава работа, но направете опит със себе си.

Сега, ще завърша, като Ви пожелавам да устоите в обещанията Ви току-що предприети като нови отношения към околните (да се справите с всяко чувство на омраза и да го заместите с чистото приятелство, изходяще от добрият дух); Пожелавам Ви да размислите какво значат думите на Учителя - да позира човек на художник, като се явява в своята красива одежда и да застави тоя художник да не търси неговата голота! Моля, резултата от Вашето размишление да ми опишете в кратце в следното Ваше писмо.

А знаете ли какво за себе си мечтая? Да съм същество велико, подобно жителите на Сириус. Да Ви отредя в пазухата си място обширно, колкото цялата наша Земя, там да обработвате Вашата градина, като намерите там и душата, която Ви принадлежи в тоя свят.

Ако имам време ще използвам остатъка от този лист, но за сега оставам:

В. В. Асавита.

2-4 ДЕКЕМВРИ 1927 г., София

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА:

София, 2 декември 1927 г.

Асавита,

Само Божията Любов носи пълния живот!

Получих писмото Ви от 25 ноемврий. Прочетох го и го прочитам пак; едни неща ме радват, едни ме наскърбяват. Но и едното, и другото трябва да оставя, защото работа ми предстои.

Ето, съобщавам Ви това, което ме подсетихте за изложбата. Тази седмица привърших и няколкократните си посещения там, и записките си, и привършената работа, която вече предадох на братята, които ще се занимаят по материала за „Житно зърно”. Ще я одобрят ли или не, то не зависи от мене. Аз писах това, което се откликна в мене от видените картини. Що мога повече? Ако има някой, който да даде нещо по-добро, нямам нищо против, своята ще си задържа за себе си.

Също така своевременно описах и двете екскурзии, които напоследък предприехме. Действително те бяха особени.

Прочетох и разучих 27 лекция от III година на Специалния клас. От там извлякох три основни положения, които може да се турнат всякога в приложение.

1) Изпращане мисли към същество, с което сме хармонирани по темперамент, по сърце и по ум.

2) Възпитаване чувствата и характера чрез музиката и

3) Опит върху посеяни семена или луковици в две саксийки, за да се види как въздействува мисълта ни върху едната.

Има още много ценни мисли в тази лекция, но тези трите положения са като резюме на цялата лекция.

Вторите две положения (2,3) се отнасят лично към всекиго, който ги предприеме; те не изискват второ лице, а първото положение, изпращане мисли към някого, за него действително трябва още един, но кой е той? Далече съм от мисълта, че аз с Вас, или Вие с мене си хармонираме по темперамент, по сърце и по ум. Но опита трябва да се направи и с кого ще бъде? - Пак с Вас. Досегашните ни опити по форма не излезнаха сполучливи, но самата работа е приятна, поне временно създаваше един красив мир.

В четвъртък вечер, от 8-10 ч. аз ще Ви изпратя една мисъл из областта на поезията, също и от Вас ще очаквам да получа нещо.

Омразата вече си отива. Новата песен на Учителя в Школата потвърждава това.

Вашите примери за позиращата девица с красивата премяна преповториха съветванията на моя вътрешен глас. Те ме наведоха на много размишления, на които сега не съм способна да дам някакъв израз.

Какво ли е Бог определил, щом това, което мисля аз и Вий няма да се сбъдне? Може би ще се сбъдне това, което Учителя е пророкувал за мене, и което по много от своите точки е тъждествено с Вашето! Тия размишления ми внесоха достатъчно огорчения тези дни, при многото и други, затова всячески се старая да не се спирам на тях. Но аз изгубих вяра в себе си, щом всичките мои мисли и чувства до сега са лежали на фалшива основа.

Знаете ли, че когато нямам_ сила да извикам Вашето име, или Учителя в дни на горест, аз викам: Йоане, Йоане, Йоане? И като че ли ми олеква, като че ли стоя близо до едно човешко същество, което разбира и Бога, и человека.

По повод древният гений Мелхиседек направих, там при Ели-Шадар едно велико откритие. То ме зарадва много. Някога, ако Ви интересува, може да Ви го кажа. Но много бих била благодарна, ако получа някакво по-широко осветление върху това име, защото ще ми бъде в скоро време нужно.

Няма Любов като Божията Любов!

Ваша ХЕЛМИРА.

4 декември 1927 г.

P. S. Моето отиване в библиотеката и пр. не е приятно на някои от печатарите. Веднъж те дори ми забраниха да влезна. Где впрочем бихме могли да оставяме писмата си?

6 ДЕКЕМВРИ 1927 г., София

ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 6 декември 1927 г.

Хелмира,

Получих последното Ви писмо, на което в последствие ще отговоря обстойно. Сега Ви явявам, че съгласно реда, който описвате, ще направим в четвъртък нашия нов опит. Още на следния ден взаимно ще си изпратим писма за опита.

Относно библиотеката не се безпокойте - оня случай е бил изключителен. Гледайте да вземате ключа в неделя сутрин, когато в някой момент отсъства оня що не Ви е допускал. Ще обмисля друг един начин за предаване на писмата и ще Ви го явя.

Боже мой! Постави ни в пълна хармония с моята сестра Хелмира!

Господи Всемогущий! И Вий светли наши приятели, благословете, благословете моята сестра Хелмира!

Само Божията Любов носи пълния живот!

В. В. Асавита.

8 ДЕКЕМВРИ 1927 г., четвъртък

Богомил, Зорнициния брат [Богомил Малджиев от гр. Русе] ми прати днес цял метър сухи дърва. Че това е истински дар, който никога няма да забравя. Милият добър момък! Той влезе снощи при мене да се видим и видя, че свита уча на миндеря, и днес! Бог да му даде живот и здраве.

Цели 6 дена ших горе за наема и сега кръста ме боли от движението на машинното колело. Що нещо уших! Има да се отвори цял магазин за дрехи. Поне мога да пипам тая мека коприна и дантела, фино хасе и батиста - ако и да ги нямам.

Два месеца как мама е тука, но още не ме е посетила.

Сега си напалих добре печката и сложих да се вари картофена супа. Забравям всичко! Радвам се на топлината, на сгорещената вода, с която се измивам добре и освежена сядам да уча. Колко е хубаво!

9 ДЕКЕМВРИ 1927 г.

Приятна зима. Години наред аз ставам в 5 ч. и вървя на урок. До 8 ч. ние свършваме и тогава всеки отива по работата си. Брат Боев е винаги буден и ни чака. В тия хиляди стъпки до там и у дома, и от дома до Аня, аз прерисувах мозъка си, лицето си. О, мое мъничко челце, кога ще пораснеш? Или трябва още и още усилия?

Все си мисля, че ако дойде майка ми, ще ме бие пак, както някога. А тя тъй жестоко ме блъскаше и разкъсваше с ноктите си моята кожа. Аз бях „Козетка” и Учителят ме изведе от там и приюти в Школата. Даде ми тия прекрасни учители, които неуморно работят върху мене, неуморно и безвъзмездно.

Ах, този 8 клас, тая „Erste Prima”, колко ме измъчва! Особено огромен е материала по литература! А пък комплицираните задачи, а пък тая ужасна физика, химия, Божичко! Трябва да изучавам и пение, и гимнастика. Миналата година на изпита играх хоро... Що да правя? Не го играх лошо, но срам ме беше ужасно. За тази година г-ца Заморска иска от мен да се науча да танцувам и да играя ръченицата. Дадено!

Colombo ме покани на обяд. След това ме помоли да му разкажа по какъв път съм дошла при Учителя. (Отлично упражнение по немски език.) Аз му разказах, че детството и юношеството ми не са били никак весели. Че обичах да чета и рисувам, а искаха да ме оженят за някой еснаф. Че тия постоянни внушения са ме накарали да дойда в София и че пеейки в Рамадановия хор, един хорист семинарист ми говори за съществуването на свят и велик българин, и че аз трябва да се запозная с Него. Наистина аз се запознах при много чудни обстоятелства, но по-важното е първата беседа, която чух. В нея се казваше, че който иска да види Бога, да става пред изгрев слънце през май и да посреща слънчевия изгрев. Тогава ходейки из гората всеки ден в тия омайни утрини, когато цялата природа ликува и пее, аз разбрах що значат тия думи по щастието, по блажената радост, която преживявах от ранна пролет до късна есен всред нашата борова гора.

После Той ми каза да уча. И още, още му разправях. Той ме държеше в прегръдките си, милваше ме и искаше да му разказвам още и още. И най-после каза: „И аз обичам Учителя! Това, което ти ми разказваш за Него, ме прави да го обичам, meine Taube [(нем.) моя гълъбице], не по-малко от тебе.” Това е една щастлива среща с него и при това със златното синджирче, дарено ми от него. О, с него той се свърза завинаги с Бялото Братство. Да, Colombo рано или късно ще бъде ученик в школата.

ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 9 декември 1927 г.

Само Божията Любов носи пълния живот !

„Да пристъпваме с дързновение към престола на благодатта за да приемем милост...”

Евреем 4; 16.

Хелмира!

Сестрице мила! Да Ви говоря ли за неочакваното възрастване на нашият четвъртък, което ако не повече, може да се изрази с отношението пет към едно!

Часът бе 9 и 3 минути по „Балкан”, когато в една необикновена обстановка, до мен достигнаха Вашите трептения:

„Час на вглъбяване в онова, което е било и онова, което ще бъде - сред светлината.”

След 16 минути (9 и 19) предадох Вам следното:

„Душата ми е Звездица сред пет свои дружки и лъчи от нея отлитат, отлитат към Хелмира!”

Ще очаквам да прочета и Вашето съобщение за преживяното тази вечер.

Първото нещо, което искам да разгледаме от Вашето последно писмо, това е интереса Ви за Мелхиседек. Вашето откритие ме интересува, затова моля при пръв случай да ми го явите. Междувременно имах случай да поговоря с Учителя, комуто казах, че желаете да научите нещо повече на тая тема. Мислех по най-лесния път да се доберем до тия знания, затова питах Учителя дали да се явите при Него и Ви разкаже всичко. Обаче, Той посъветва да мислиме сами на първо време. Ето защо, отбележете си местата от Писанието, в които се говори за този адепт на миналото. (А може би и много пъти до днес.) Прочитайте си ги от време на време и ще постигнете важни схващания за неговата дейност. За мен, той е велик ангел, вселен между человеците. Ще опресня и аз знанията си за него като прочета Писанието и някои бележки, които предполагам да са записани в една моя тетрадка. Така, че по тоя въпрос ще се върнем, а вярвам че и Вашето съобщение ще ме наведе на някои мисли.

Следва да Ви поздравя със завършената работа по изложбата на Георгиев. Нека се надяваме, че комитета ще го одобри и напечата, а и Вий се ползвате от преживяното в свръзка с тая Ви статия.

Имам една малка молба към Вас: В едно от следните Ваши писма, да ми опишете някой Ваш спомен от баща Ви (който е жител на духовния свят, нали?) Опишете ми характера му, каквото си спомняте за него, изгледа му и въобще някои подробности. Ако ли имате негов портрет да ми го дадете за няколко време. Той заслужава да бъде спомнен в молитвите ни в някой четвъртък.

Сега, за смяната на нашия „пощалион”. Правя си един преглед през какви стадии мина нашето кореспондиране, как хубаво беше когато писмата ни се поднасяха от дръвчето на Изгрева, после - трепетите, с които ги съхранявахме на прозореца в салона и най-сетне, сред хранилището на земна мъдрост - библиотеката. Дойдох до смелото заключение, че сега трябва да намерим един жив благороден човек , който да ни услужи. Ето защо, заедно ще го потърсим: Прекарайте през ума си ония близки нам братя и сестри, от които да изберем някого. Бихме ли наистина открили човек, който след като ме види, да се въздържи и не задоволи Вашия интерес да Ви разкаже за мен? Може би! Ще зависи от Вас да не го разпитвате, до като дойде определения срок; освен това, писмата ще предаваме поставени в една книга (за прочит). Ще я опаковаме и привържем, тъй че носителят не ще знае какво ни носи и не ще любопитствува. Впуснете се смело в решението на въпроса, същото ще сторя и аз, та ще си съобщим резултата. Предвиждам едно красиво последствие, което ще ни улесни в това отношение.

Ако не сте много заета и Ви е удобно, оставете ми и за 18-того писмо в библиотеката - това ще е може би последно затруднение. Трогната съм от трудолюбието Ви.

Привет: Асавита.

10 ДЕКЕМВРИ 1927 г., София

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА:

София, 10 декември 1927 г.

Асавита,

Няма Любов като Божията Любов !

Честита се считам, че пак се отправям към Вас с това писмо. Прилагам листчето с опита, очаквам Вашият отговор. В четвъртък на уреченото време бях на поста си, но тъй бях уморена и съкрушена духом, че като си ронех само облекчителни сълзи, отправях към Вас своите мисли.

Мила, миличка! Имената, които написах ще ми дадат много вдъхновение, но и Вий подсещайте ме за туй, онуй, да не би да не кажа това, което е съществено да се изложи. Нека Святий Дух ме изправи пред филмите на пътят ми от излизането ми от Господа, като ми припомни това, което трябва.

Благодаря, благодаря за благословението, което призовавате над мен! Нека и Вам така бъде подобно! Амин!

Чухте, нали, новите песни от Учителя? Насладихте се и Вий от сладкото пение! Как пее Той! Като че ли чрез Него пее Небето. Какъв е чуден гласът Му! Слушала съм добри певици и певци, много съм се радвала и възхищавала, но сетне у мен остава едно чувство: „Защо да живея?”, когато слушайки Учителя, казвам си: ,Да живея, да живея! Живота има смисъл, красота и цел! Живота Божий е хубав, хубав!” Знаете ли като гледам това дивно лице, слушам гласът Му, като че ли се пречиствам, пречиствам и изведнъж целият мрачен хоризонт на моята душа се разведрява и аз пак виждам животворното слънце.

Но колко доблестен подвиг трябва да извършиме, за да оправдаеме толкова голямата Божия милост над нас, да ни Го изпрати в тия дни, в тия тежки дни.

Много неща ми идват да Ви кажа, но те сега бягат от мене; а когато ръцете ми са заети с работа бърза и неотложна, тогава мислено се разговарям с Вас, но мисли бързи, които нямат време да се застоят и усладят душата ми, защото мисъл трябва да съсредоточи човек и в най-малкия иглен бод и най-малкото деяние.

Знаете ли, че майка ми още не ме е посетила! Как без думи Небето ме още изобличава чрез това! Но кой ми е майка, кой ми е баща и братя, и сестри? И тука може да се дадат добри отговори, но хубаво е човек да бъде в хармония с всички твари. О, зная, в много съм виновна пред всички, но що да сторя? Колко мъчно се облагородява характер! Колко пъти плача горко и се разкайвам за постъпката си, за думата си, за мислите си, но след малко ето ме пак същото сторвам... Що да сторя, що да направя? С какво мога да изкупя всичките си грешки? Може ли человек да се оправдае? Пред человеците, не, но пред Бога, да!

Благодаря на Този Жител от Сириус, който приют ми дава в сладката си пазуха!

Ваша ХЕЛМИРА.

15 ДЕКЕМВРИ 1927 г.

15 декември 1927 г.

Новата прислужница на А., която благодарение на моите внушения получава заплата, която аз не съм и сънувала, като се ползва с безгранична свобода. Неблагодарна, тя разсейва из братството нелепости за моето гостуване при него, въпреки че винаги е около нас, викана или невикана. Не, това е долна завист на жена, която не е почетена. Що да правя? Тям парите и вечното присъствие около него, а мен, някой щастлив час веднъж в трите месеца. Те назовават моя мил гълъб с прозвището „любовник”. Колко далеч отстоят от истината! Но после горко плаках. Зная си аз, истината си зная и че те се лъжат, и лъжат наоколо. Но силен е Бог и ще блесне Правдата Му. Самата тая достопочтена слугиня знае, че рускинята Нинета Гриньова му е такава, а не аз. Аз съм му приятелка, малка, влюбена приятелка, ученичка на Учителевата Школа. Но понеже тя не е в Специалния клас, не може да почувствува що значи това. Като ученичка на Окултната Школа аз не мога да имам любовник. Това значи да излезна от Школата още същия час. Аз обичам А. и той мене. Ние по-добре знаем какво сме един за друг и макар, че няма да се оженим, ние си запазваме и сега, и в бъдеще едно велико, свято приятелство.

Пак ми възвърнаха малката шевна машина. О, като че ли влезе отново добрия ми приятел. Тъй плаках от радост като я видях. Зорница ме прегърна и каза: „Хайде не плачи, взимай си работа и си работи.” Донесе ми после сладкиши и ябълки, подари ми една съвсем нова вълнена пола, която отлично ми приляга за новата ми блузичка, подарена от нея за Коледа. После и Славчо, моят прекрасен Славчо ми донесе голям портокал. Сладкият малък пророк. Веднъж аз седях в стаята си и работех. Навън грееше слънце и птичките пееха. Почувствувах мъка за живота, който протичаше край мене. Тогава той надникна на прозореца, седна върху него и каза: „Како Олгичке, аз ще ти купя една голяма нива (разпери ръчичките си), която мно-ого, мно-ого да ражда.” Слънце осия стаята ми. Пръстчетата ми трескаво заработиха, като че ли изпълнени с нова сила.

Славчо, миличък Славчо. Ти ще пораснеш, чедо мое, учен мъж ще станеш и аз вечно ще те благославям. Колко е мъдър този малък богаташ! Колко е добър! Когато пренасям въглищата си от тротоара, той сам мъкне големи буци и ми помага, също и мъничката руса Милка - въпреки крясъка на гувернантките. Те важно отговарят: „Мама каза да помогнем на кака Олга.”

Моите велики приятелчета, моите пойни пролетни птички. Те обичат моята супа. Натежали от тлъста храна, те намират, че моята „клин чорба” или постна картофена супица е превъзходна. Даже, веднъж Милка ето каква голяма глупост велемъдро изрече: „Како Олгичке, толкова е сладка твоята супа, че когато мама умре, ти ще ни готвиш.” А те не искаха да знаят, че тяхната лъчезарна в здраве и красота майка съвсем няма намерение да умира за хатъра на моите супи.

Ето и портрет от баща ми за Асавита. Че аз не го зная никак. Оставил ме е четиригодишно сираче. Само по книгите що е чел и подчертавките, които е правил и аз, подобно Татяна Пушкина, опознавам и аз лека-полека баща си и виждам, че вървя по неговите неосъществени, но въжделени пътища. Учителят казва, че той е винаги с мене и ми помага. Сладкият мой бащица!

17 ДЕКЕМВРИ 1927 г.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА:

17 декември 1927 г.

Асавита,

Радвам се, че в тия усилни за мене дни получавам от Вас писма и че мога и аз да Ви пиша.

Опитът в четвъртък не излязъл сполучлив. Вие сте възприели по-добре, но моя възприемателен апарат е по-несъвършен.

За Мелхиседек намерих в 5 гл. Поел. към Евреите. Зная, че има и другаде, но Библията е цял океан и не мога лесно да го открия, освен, ако някой не ми посочи съответните места.

Една по една поставените глави в книгата се очертаха: Зная, че не са още така хубави за показване, но мен предстои възможността да ги усъвършенствувам в бъдеще.

„Големите риби, живеят в океана; великите художници, музиканти и поети се раждат също в съответно велика среда.” Такава беше приблизително идеята, изказана от Учителя в лекцията на Специалния клас. Аз съм дете на прост народ. Що съм аз и що мога да направя? Но аз работя, както ми дойде под перото. То не идва случайно - от главата, а главата ми е още несъвършена. Ах, ако този сюжет, наистина, както казва М. Белчева, влезе в ръцете на Гьоте, Шилера и др. колко хубаво нещо ще излезе, но те едно, че не се вдъхновяват от такива идеи, друго, сега такива великани като тях не се раждат. Още не смея да я представя на Учителя!

Статията за художника Борис Георгиев е одобрена от редакционния комитет на „Житно зърно”, но трябва да се препише по-пригледно.

Прилагам портрета на баща ми. Ето го, миличкият и непознат за мене родител. Никакви спомени не са отпечатани в съзнанието ми за него. Че той ме е оставил едвам тригодишна и винаги е странствувал далече от дома.

В Нова Загора, внезапно е починал. Казват от отрова... Мама казва, че бил неподкупен. Зная, че са му давали подкуп да се подпише за отчуждаването на една нива и проектирания път Кортен - Твърдица да изкриви по желанието на стопанина. Но, той не приел - планът от инженера останал същия, но баща ми платил с живота си.

Бил рус, със сини очи, голяма брада и коса, ала Христо Ботев. Обичал песента. Новозагорки - тогава деца разправяха, че свирел на кавал, децата се събирали край него да играят и той свирейки, играел с тях. Бил отличен песнопевец. Писмата му били хубави. Страшно обичал книгата. Всичките му томове са подвързани грижливо - едни с кожа, едни с хубаво платно, снабдени с щемпелувано името му. В края на всяка прочетена книга, върху бялото поле е оставял бележки от прочетеното. По подчертавките и бележките, и аз като Татяна в „Евгений Онегин” можах да надзърна отчасти в неговата будна и нежна душа. Оставил е немски, руски и италиански книги. Немски е изучавал чрез немско евангелие, сравнено с българския текст, италиански - от своите работници - бил е кондуктор. От него ми е „Изгубеният рай” от Милтон, целия Пушкин и -отчасти Лермонтов. Обичал е и стиховце да пописва... Твърде много е бил привързан към мене. У всяко писмо е напомнял на мама „хубаво да ме гледа”.

Значи, пощальона ни ще бъде вече не дърво, а човек. Предлагам Паша Теодорова. Имам безгранично доверие в нея. Когато тя ми говори, колкото да съм угнетена духом или отровена от съмнения, тя съумява да тури умът ми на място.

Още малко добавям за баща ми. Майка му-баба Въла е живяла 104 г. и е оставила на света 13 деца. Татко - седмият е трябвало да слугува по чужди врати, за да получи малко класно образование.

На Витоша, скоро, запитах Учителя да ми каже нещо за този тайнствен Мелхиседек. Той каза, че знаел една приказка за него и щял някога да ни я разкаже... Седнах върху един камък да се нагрявам на топлото слънце и почнах да изговарям името: Мелхиседек. И чудно, първата част на името ми - „Хелми” се включва в „Мелхи”. Зарадвах се тъй много. В това време, Учителят ме гледаше от далечината и се смееше. О, аз зная, че Той гледаше към мене, иначе нямаше да трепна от радост. „Седек” - е символ на царско достойнство според еврейската етимология. Също и „Ра” - от моето име е египетско название на царете.

Намерих 2 разковничета - наистина щастлив ден.

Привет: Ваша Хелмира.

19-23 ДЕКЕМВРИ 1927 г.

ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 19 декември 1927 г.

Хелмира, сестрице мила !

Само Божията Любов носи пълния живот !

„Благостта Ти ме възвеличи !” •

Предстои ми да отговоря ма много въпроси, засегнати в последните Ви две писма. Най-първо ще се спра на известни практични неща и после ще премина по-нататък. Между това, да Ви явя, Хелмира моя, чудната цена на тия наши писма: Представете си, че Учителя ги е оценил и ми каза наскоро, че ще е добре някога да ги напечатаме! Прочее, да внимаваме върху онова, което изказваме чрез тях, та живота ни, на който те стават израз, да бъде за пример на мнозина в бъдаще: Като видят нашата виделина, да прославят Бога - живущий в Небеса!

Благодаря за портретчето на Вашия баща. Проличава от видът на самия портрет, че и Вий с любов отвръщате на неговите грижи в детинството Ви. Той заслужава това, ето защо предлагам да посветим нему идущите три четвъртъка. Ще го споменем с всичката топлота на душите си и ще му пожелаем блага, потребни на един жител в духовния свят. Той е вече доста време там, но към това, което е придобил, Господ ще приложи още добрини, когато ония, които го обичат положат своите добри мисли. Каквото чувствате в тия моменти за него, изливайте душата си; помолете се да го сънувате, и каквото се яви ще си споделим. Удобно ли ще Ви е, до второ известие да изберем времето от 8.15 до 8.30 вечер? Бих Ви помолила да наредите така живота си за сега. Но в четвъртък, 22-того да почнем в това време.

Какво съвпадение, че когато Вий ми известявате за Вашата майка, мен се случи да Ви запитам за Вашия баща. Изглежда, че те Са разпределили ролите си спрямо своите деца, като той е поел грижата за Вас: Прочее, радвайте се, че той Ви помага от духовния свят. Така ми обясни Учителя.

Вторият въпрос, който искам да разгледам с Вас, това е за нашия пощалион. Още когато Ви предложих работата, тя имаше за мен три възможности, които щяха да се обрисуват след Вашия отговор. Именно, Вам предстоеше да отгатнете сто на сто, петдесет на сто или 25 на сто. Постигнахте именно последното. Сестра Паша е моя добра приятелка, но опасявам се, че като жена, в нея ще заработи любопитството; ще стане нужда да й обяснявате нещо от отношенията ни, а за това е рано още.

Петдесет на сто бихте отгатнали, ако бяхте предложили нашият брат Боев. Предлагам него и Ви моля предварително да го запитате дали би Ви услужил. Ще му представите работата така: „Една сестра понякога ми предава някои писма и пакети, и за взаимно удобство моли понякога да ги предава Вам и да си ги получавам от Вас.” Не мислете, че ще се явя и пред него! Ще си служа и аз с някой посредник, като този последния ще е разрешение на втората половина от задачата ни. Видите ли колко още се крия? Но идва време, когато скритото на покрива ще се покаже! Прочее, за сега само вземете съгласието на брат Боев по принцип, а в последствие ще ви съобща още някои подробности.

Радвам се заедно с Вас, че редакторите на списанието са одобрили статията Ви за изложбата; колкото за искането им да я препишете с мастило, това може би предвижда едно изглаждане. При всичко, че това струва много труд, бих Ви насърчила да сторите според съвета им, защото наистина ще се подобри написаното. Имам една идея, да си послужите с пишуща машина, като в такъв случай, ще можете и на мен да изпратите един екземпляр-да я прочета по-рано, ако се забави печатането. Работата на машина се съкратява поне три пъти, а при това може да имате и повече екземпляри с един труд. Прочее, допълнително ще Ви явя начина, Вий не бързайте да проучвате сама. Моята услуга ще зависи от послушанието, което ще покажете тия дни.

Изпращам Ви този лист, а ще последват и други, гдето ще разгледам нашия опит и всичко останало. Приветствувам Ви с Духът на благостта и желая той всецяло да Ви обгърне, за да сте виделина дори и за ония, които не Ви обичат!

Асавита.

23 ДЕКЕМВРИ 1927 г.

„Благостта Ти ме възвеличи !”

II Цар. 22; 36.

Продължавам последното си писмо, за да споделя с Вас по резултата от опита ни. Действително, станало е цяло кръстосване в предадените и приети мисли! Вий трябваше да спазите онова, което сама определихте, именно - да предадете първа, та после да приемате; ето, че сте пропуснала това и получихме разместване на часовете. Както и да е, щастието ни е в тия взаимно преживяни минути. При този опит например, почувствувах радост, каквато отдавна не е засягала душата ми, а още повече се радвах и когато получих Вашето писмо с описанието на опита. Не по-малко е важно познанието и опитността, която придобиваме в свръзка с това ни подвизаване: Ако мен се отдават минимални успехи, дължи се на обстоятелството, че открих нещо като ключ за всяка подобна работа; в мен се очертава цяла теория за такива случаи, така щото след още някоя проверка ще Ви я изложа и тогава заедно ще продължим с по-голям успех. За сега, Вий се молете Бог и Учителя да Ви поставят в онова порастване на нашия четвъртък, за което Ви загатнах напоследък.

Снощи също бяхме добре. Стана, така да се каже запознаването на Вашия баща с някои добри наши заминали братя и сестри. Ето кои ще му спомогнат за осияването му от учението на Учителя ни. Ще продължим още два пъти, както Ви казах в 8.30 до 8.45.

До тук Ви писах под впечатленията добити след първото прочитане на писмото Ви, а сега вече се вглеждам в самото Ви писмо и отговарям на всичко, което е там подчъртано при прочитането.

Мелхиседек! Чаровно е откритието Ви и разширението, което сюжета ни придобива с цялата тема. В Библията малко е писано за този необикновен дух: В Битието, когато е срещата с Авраам и разсъжденията на Павла към Евреите в 5, 6 и 7 глави. Ще остане така, кога се явите при Учителя, да разкаже обещаната приказка и онова, което Той би благоволил към една такава тема.

П. П. Да не оставя незасегнати и намерените две разковничета! Значи, Вий в един ден открихте две щастия! Радвам се! А аз нито еднаж в живота си не съм имала такъв случай, така щото не мога да кажа какъв е и резултата от такива находки. Питате какво да сторите с едното, т.е. за кого е то. Знам, че сте готова да го подадете с еднаква радост на две души. Две души, чиито имена еднакво започват с „А”! Тогава, хвърлете жребие... И да притежава другото разковниче определената от тия две души! Това важи, разбира се, ако още не сте разрешили въпроса.

В следното си писмо ще Ви изложа как да извършите преписването на статията; проучванията ми ме изведоха на добър край, така че ще се свърши добре и тази Ви грижа.

А сега Ви приветствувам още и още!

А......

Ако сте получила утвърдителен отговор от брат Боев, към края на идната седмица го уведомете, че очаквате да получите нещо чрез него. Ако се нареди ще изпратя тогава писмото си до него, за да Ви го предаде. Същевременно помнете, че едно от условията е да не се интересувате и за посредника що би носил изпращаното от мен; прочее, предварително ще помолите брат Боев да не Ви говори за него, да не се интересува и за мен. Пратеникът ми ще знае само това, че предава на брат Боев нещо от мен. Всичко остава скрито, а също и Хелмира моя!

Съща.

Ще можете да уверите брата, нали, за чистотата на нашите отношения и че всичко се касае за един предприет от нас опит, който се развива по един свой път. Ако Бог е определил може би брата е последният ни пощалион и след него иде живото слово!

А......

27 ДЕКЕМВРИ 1927 г.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА:

27 декември 1927 г.

Асавита,

Вам се падна разковничето! А исках да се падне и на двамата! Смешно.

Брат Боев изглежда, не му е присърце, плюс другите благородни роли, които играе, да ни стане и пощальон. Зная го аз; той не слага подписа си там, където първом не е проверил какво е писано по-горе.

Казвате, че писмата ни някога ще се печатат! Това е знаменито! Вашите са образцови, но моите!? Значи, няма тайна в света, рано или късно ще се разбере, че „Цар Траян има кози уши!”

А дали наистина татко ще срещне горе бр. Пеньо Киров, бр. Стойчев, бр. Тихчев, Дързева. Наистина ли? Колко е хубаво това! Дали пак ще се въплоти на земята? Колко хубави неща научих още за него! Денем слугувал в един Т. Сейменски чорбаджия [Търново Сеймен -Симеоновград], а вечер на светило от кълчища, лой и катран е чел и се обогатявал с познания. Майка ми никога не го е видяла сърдит и намусен. Знаете, бил доброволец в сръбско-българската война, имал отличие.

Не, брат Боев не се съгласява. Казва решително: „Не любопитствувам, но всяка работа, която върша искам да бъде съзнателна: от кого е и за какво се касае.”

28 декември 1927 г.

Ах, как искам да работя само върху моите поетически бележки, да изучавам езици и да чета образци на художествената литература. Но, има ли за мене един меценат, както за Виргилиус Марон! Но що думам? Меценат за мене! Че аз съм тъй още зелена, че трябва да се смиря пред тежките условия, при които живея, което не бих чувствувала тъй остро, ако природата не ме постави до „благословените и избрани” в света, които плуват в излишество.

Не, не, и това ми е много, което имам!

Вие ми оставяте и по 1 шоколад. Ах, това е чудесно! Как се досетихте, че тъй много го обичам. Изпърво и Colombo ми даваше по един голям, но някак си ми беше стеснително от това, затова не ги ядях, а ги събрах и му ги върнах...

Питате как пиша; ето тъй: В стихове давам израз на някое тъжно или радостно чувство. Понякога то веднага се излива съвършено по форма и съдържание. А понякога трябва доста да го дялам и чистя.

С привет: Ваша X.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...