Jump to content

2 МАРТ 1928 г. - 26 АПРИЛ 1928 г.


Recommended Posts

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

2 МАРТ 1928 г.

Нашите са на Витоша, но аз ще уча. И тъй съм изморена и като че разглобена на частици. Душата ми иска да отлети към чистите планински висоти, но Учителят казва: .Дългът преди удоволствието.” А от утре трябва да отработя и наема на хазаите - четири дена непрекъсната работа.

Лили Антикова е последователка на Григорий Петров. Навярно, когато завърши ще отиде между народа да го поучава. Ах, тя е обиколена от най-лървокласните гимназиални учители. Но мен светило ми е Б. Боев и Аня. Ах, тя колко хубави анализи прави на четивата! Не напразно е свършила философия. Колко хубави очи има тя, колко много честност и доброта. Нейните деликатни ръце, колко хубаво свирят на пианото и колко сърдечно се подават за здрависване. Те са мои светила - обичам ги и те ме обичат.

3 МАРТ 1928 г.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА:

3 март 1928 г.

Асавита,

Получих писмото Ви, поставено в книга. Благодаря Ви за това, което сте ми писали и че сте говорили с Учителя за мене. Радвам се, че Учителят харесва нещо в А. Едно зная и уверена съм в това, че моето място е винаги с Учителя! Винаги! Безкрайно!

- Вечно ли, шепне гласът на съмнението - ами ако Той напусне земята!

- О, не, Учителят е вечно жив! Той вечно грей в душите ни като слънце.

Пък отде да зная, времето върши чудеса; може би и А. някога да се нареди измежду първите негови ученици.

Кому сте ме обещали след 6 г. и сте взели обещанието му за мен? Чудя се как правите това, без да сте уверена дали аз ще желая. Защо пак ми носите скърб и съмнение?

Университет ли!? Нима аз ще имам великата чест да вляза в тая свещена сграда, да се уча при нашите именити професори, да слушам лекции, да бъда всред тая кипеж от млади интелигентни сили - бъдни работници на България?

3 [6] март 1928 г.

вторник

Асавита, бях при Учителя днес - поговорихме за училище, поезия и пр. Имаше и др. Покани ме на обяд. Колко е хубаво при Него! Тая красива и чиста обстановка в трапезарията - бели покривки, вкусна храна, плодове. Природата изглежда тук особено светла и чиста.

Наближава пролет. Снежните върхове са продрали покривките си. Небето е цяло разтворено над нас и ние виждаме всичките му промени. На Изгрев работят някои братя и сестри. Скоро той ще раззеленее. Посадените ябълки и круши се прихванаха и навярно тая пролет ще цъфнат.

Семките от оная ябълка не поникнаха, въпреки очакванията ми и толкоз положени грижи. Навярно ябълката е откъсната зелена. Учителят ми даде прекрасна ябълка и рече да подновя опита.

Салонът вече е довършен - хубаво измазан. Прозорците са с резба в битов стил. Покривките бели, по тях четива. Печката издава приятна топлина. Подът блести от чистота.

С привет: Хелмира.

11 МАРТ [1928 г.], неделя

Мрак, но не измислен, въображаем, а истински царува в мен. Моята самота е ужасна и ако река да направя отдушник чрез поезията, ще напакостя и на себе си, и на тия, които ще я четат. Всеки се затворил в себе си.

Мозъкът ми е изморен. Четох цели 6 часа. Що разбрах за галваническите елементи на Вуастена, Грене, Лекланше и Труве? Зная, че един от друг те се различават, но нищо друго. В що? Как?

Колко е интересна периодическата система на елементите! Поклон пред тебе, почтени Менделеев. Чрез тая таблица нагледно се вижда що се знае и що още не се знае.Начертах я голяма, увеличена и уча по нея. Това ми е ясно. Заради тази таблица обикнах химията.

Уморена съм. Приличам на затворник, който няма право да излезе никъде. Едничкото ми развлечение е отиването до училище.

Къде е той сега? - Може би на Витоша. Преставам да чета, унасям се в мисли. Неусетно се минал един час. Сепвам се и продължавам да чета. Не, не мога повече - наляга ме сън всред пладне.

А защо днес Учителят ми обърна гръб? И това ли не достигаше? Наистина съм презряно куче, никому необично и ненужно. Сълзите ми се ронят. Падат върху рисувателния лист на любимата ми таблица. Отдавна не си спомням радостен миг, освен, когато срещнах Сали -турчето. Златно чедо друговерче, ето я бронзовата лентичка от бонбоната; върху нея съм написала: „Сали, 17.II.28 г., петък”. Тя има особена марка „Mauxion А. ElERcogna”. Той ми я даде някога и аз съм я запазила, види се, за да я дам на турчето, милото мюсюлманче.

Взимам Библията и си гадая със стихове: 3 гл. Захария, 1-7 ст. Колко се зарадвах! Като че ли някой прекрасен човек ме посети и ми остави сочен плод. О, велико Слово, писано в мъка всред тъмните векове на стария свят, плода ти е безсмъртен; ето сега след хиляди години вкусвам от него и душата ми се пълни с живот. Бъди благословено, велико Слово!

Като че ли всичко е тленно в света, а само Словото е вечно живо и Словото е Бог. Тъй почва и Библията. „В начало бе Слово.” А ние не търсим него, а плътските наслади, от които не остава нищо.

Унасям се в приятни мисли. Записвам си тия редове и почвам отново да уча. Сега пък етика. Ах, Кант - чистия разум, категоричния императив!

Колко е хубаво, колко е хубаво Словото!

12 МАРТ 1928 г., понеделник

Какъв сън! Летях всред вихъра на небесните светила. Видях пътя на слънцето през зодиаците. И то се движи. Те приличаха на очи, лица, които ме гледаха. Как летеше през тях огнедишащия глобус! Бях високо, високо. А какви страшни бури имаше горе! Целият космос фучеше, гърмеше, ечеше. Земята беше потънала в развалини. На места се издигаха страшни пожари. Купища човешки трупове. Чуваше се вой и писък, от там чак горе!

Отидох да видя мама - тя си отива. Всичките й съдове са празни -душата й също е празна и разочарована. Избрах от пазаря най-хубавите маслини и няколко портокала. Нека са ней. Нищо не ми е дала, освен подигравки, но здраве и издръжливост. Това е нейно наследство, което притежавам. Тя се трогна. Тя знае, че с това аз й дадох всичко що имах. Тия неща никой и не мислеше да й ги дава тук. Но, интуицията ми прошепна у мене: „Купи, занеси, зарадвай я!” Колко плака тя, като се видяхме! Особено пък като получи скъпоценния дар. Как неизказано се радвам, че видях радост у другите, причинена от мене. Господи, нека бъда всякога такава!

20 МАРТ [1928 г.], вторник

Четене, четене, шиене и пак. Март-пролет. Снегът се топи. Облаците се разбъркаха, подгонени от долняка. Искам да взема добра диплома и затова работя едва ли не по 18 часа. Но затова пък спя като младенец. Събуждам се като новородена и почвам отново. Сънувах, че Учителят е в комисията по литература и ме изпитва. В неделя Му занесох портокал. Той ме помилва по бузата, пък аз целунах дланта Му. Значи, не ми е „обърнал гръб”, както си мислех.

Друг сън: Дойде горделивата слугиня на А., тази дето твърди пред него, че е „окултистка" и ми каза: „Ела, Антонио е убит, а Алесандро отсякоха ръцете.” (братя са)

До сутринта още един сън: Близначето на Влаевска, Натан, се изправи от пелените си, отвори устата си, отдето се показаха 32 зъба. Прегърна ме, обви ръчичките си около шията ми и гледайки ме с хубавите си гълъбови очички, каза: „Ти си свята.” Колко се зарадвах! Тъй ме подкрепиха тия думи и ми вдъхнаха повече самоувереност. ,„Ти си свята!” А че Натанчо носи името на древния пророк Натан от времето на Давида.

Пак сън същата нощ. Colombo е дете, също и аз. Ние сме заловени ръка с ръка и вървим по хубав път. Радостни и безгрижни сме. Цветя благоухаят около нас. Слогове,ние седим по тях и четем някаква книга.

Мама си отиде. Със сълзи благодари, че през тия 5 месеца съм я крепила телом и духом. Тя това няма да забрави. Това навярно е Духът на татко, който я крепи и обича. Или пък Бог - Бащата на всички бащи и майки.

- Colombo, а кога ще те видя пак? Ах, музика пълни душата ми; Натанчо каза: „Ти си свята!”

Не, не, аз ще чета до преумора, нека да е и до смърт. Това е моята главна задача, дадена от природата и подкрепена чрез най-добрите й синове. Приятно е при Аня в час по литература, разбира се, тогава палмата на първенството е моя, докато другите ми съученици са математици и физици. Немски език също не зле. Тъй се радвам, че туй основно изучавам 1 език.

22 МАРТ [1928 г.]

Пролетно равноденствие. На Изгрева е цяла феерия. Сутринта горе, а вечерта братска вечеря на „Оборище”. Музика, декламации. Поканиха и мене, обаче - голямата поетеса е тук и аз не желая да се показвам. Взимам участие само в поднасянето - нищо повече. „Окултистката” също е тук. Тя вече нито ме поздравява, макар че аз й съдействувах това топло местице, платено четворно по моя молба.

Но кому ли ме е обещала Асавита след 6 години. Не дай си Боже да ми е писано нещо с Е. Не, не, хиляди пъти не. По-добре с красиви сънища и блянове по вечното и прекрасното, отколкото жалка действителност с нелюбим човек.

Ах, как се разболях снощи. Внезапно изстинах и пожълтях като лимон. Притъмня ми на очите и аз легнах на пода. Едвам шъпнех само: „Господи, Христе, Учителю!” Колко време прележах тъй, не зная. Цялата бях обляна в студена пот. Това е от преумора, а може би и от простуда; тия дни мих прозорци горе и струва ми се имаше течение. После пак се съвзех и се заех със своята работа.

Сестра ми - колко е отслабнала, също и другата. Брат ми е опериран, баща ми е без работа. О, да бих могла взела бих ги при себе си, крепила бих ги всичките, макар че те не сториха това за мен в благополучието си. Що от това? Аз ги обичам - а това ме прави богата и аз ги крепя с дух и сила.

Ужасна е бедността! Тя като че ли извира от самата същина на човека и мъчно е да я затиснеш с някой дар, подобно опита да запушим с камъни и кал някой буен извор - той продължава да се разлива и тече.

Колко се радвам, че аз не приличам на бедна, нито ме считат за такава! Само „Асавита” видя належащата нужда в училището и помогна. Иначе - никой. По пътя вървя като царица - пролетният ми вълнен костюм блести като кокиче, хубав и елегантен. Разполагам винаги с топла вода и затова дрехите ми и тялото ми блести от чистота. Моята изкусна игла умее да поправи старото и да го направи като ново.

Ах, да, богатството или сиромашията са нещо вътрешно. Те идват отвътре.

26 МАРТ 1928 г.

ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 26 март 1928 г.

Хелмира!

Само Божията Любов носи пълния живот !

.Духът Христов разпределя отредените блага.”

И след изтичането на определения срок продължих малко мълчанието си, за да „остане Бог при нас”.

Вашето поздравление в деня на празника ме зарадва много, а така също и прочетените стихове след вечерята. Последните все пак бяха едни от най-красивите номера на програмата. За Вас специално, имаше три важни момента от времето на казания ден: заранта, когато докоснахте ръката за благословение от Учителя, който момент Ви свърза с Бога за през този ден, вечерта - при четене добре разработените стихове, които извикаха съчувствителни сълзи в очите на Асавита и най-после когато всичко бе привършено, трети един положителен акт Ви оправда още повече.

Не по-малко следва да Ви благодаря за скромното стръкче розов карамфил от „моята” саксия. Той така си стои натопен в малката вазичка, която го донесе, разцъфтява се и изпуска аромата на своя род.

29 март 1928 г. Така се позабави моят отговор, че мога и днес да добавя нещо и да Ви го изпратя. Желая да споделя с Вас, как намирате във връзка с времето, потребно Ви за училище, добре ли е да продължим нашите писма - на седмица или на две, или да замълчиме до вземането на новите и последни изпити? Така също явете ми какво да предприемем и с четвъртъка.

Би могло много да се пише и много неща да споделим, но ще Ви кажа само, че най-добрите изпити, които тази година бихте сполучила да вземете ще са истинската награда за Учителя ни и за мен самата. Прочее, трудете се и уповайте усърдно на Бога нашего. Заедно с това, като прилагате и добрите духовни качества към всички околни, ще имате всестранен успех, който ще ни приближи към изявлението.

В. В. Асавита.

29 МАРТ 1928 г., четвъртък

29 март 1928 г. четвъртък

Снощи Учителят беше гост у хазаите. Тя е много болна от сърдечна болест и - повикаха Него. Колко хубаво я насърчава Той, как благо я разсмива, че тя вярва в силите си, обещава, че ще се отдаде на музиката, че няма да забрави дарбата си.

Хазайката отвори дума пред Него за Colombo. Той се усмихна и каза: „Тя ще има богат материал за писане.” Защо така? Нима ние страдаме само за да има що да пишем?

Същата нощ сънувах, че Учителят сложи на двете ми ръце гривни, заловени помежду с тънки златни верижки. Ах, как блестеше на дясната ми ръка великолепен пръстен с пламенно око, подобно едно малко слънце! Но с верижките, човек можеше да ме води, където си иска. Чудно! Обаче Той ги остави свободни да висят подобно украшения.

Още какво ли има да сънува преизморения ми мозък. Уверена съм, че след умората всички сънища ще изчезнат.

1 АПРИЛ 1928 г.

Да напусна Школата! Кой ми внушава тия мисли? Не са ли те изпълнили въздуха както ония музикални вълни, които възприема апарата на радиото? Значи някъде има „предавател” на тия мисли и аз тука ги възприемам. За мене ли са те? Но това е безумие! Те не се отнасят за мен; аз още не съм завършила школата и тия мисли ми са чужди, въпреки моето несъвършенство. Или „Умри!”, както се внушава друг път. Не, нито едното, нито другото, вие непросветени духове, които мразите светлината. Аз искам да блесне мойта светлина, тъй както - при създаване света.

Ах, този светъл дом, гдето живее той! Но защо минавам там, а после ми идват тия мрачни мисли!? Не, по-добре никога да не минавам от там. Има и други улици, по които мога да избиколя.

Но защо оракула от Слънцето - Данте в „Асавита” ми каза: „Коломбо брат твой ще зоват.” Но кога, велики Данте? Кога, ако не в тоз живот?

2 АПРИЛ 1928 г.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА:

2 април 1928 г.

Асавита,

Получих писмото и парфюмчето. Каква идея! Да ми пратите парфюм!

Съгласна съм да прекратим нашите писма до изпита.

За сега живота ми тече доста еднообразно: на урок, сутрин и вечер, а през ден или шия за наема, или работя у други познати. Моите развлечения са следните: отиване до „Изгрев”, излети до Витоша, четене Свещеното писание, беседите и литература във връзка с изпита ми. Колко обикнах ратниците от нашето Възраждане! Милият, сладкият Софроний Врачански! Колко ужасни страдания, как ли ги е понесъл? О, дълго, може би цял живот ще ми светите в пътя, вие, български мъченици и светци на нашето освобождение. Ами Ботев, ами Левски! Значи, нашият народ крие такива самоотвержени идеалисти, които изцяло отдават себе си за Идеала на Свободата.

Сънувах чудесен сън: Бях с него. Вървяхме ръка за ръка из прекрасна градина, радостни, щастливи.

А пък нощес друг сън: Видях на небето със светли букви написани неговото и моето име, но съединени помежду OAF. Това са инициалите на нашите имена. Като живи те се движеха горе и аз можах да им се любувам.

Бях при Учителя на Изгрев. О, незабравими часове при Него! Той взе Светото Писание и ми чете от Стария завет как Ахавовите пророци викали към Бога да им даде дъжд и как после Илия призовал Единнаго Истиннаго Бога и тогава завалял изобилен дъжд. Учителят чете много хубаво. Това се казва истинско четене. Като че е очевидец на случката и живо изговаря всяка дума с особено гласово подчертаване. Той оживи древните времена и като слушах, стори ми се, че съм в Сидон и познавам Сарептската вдовица, която е хранила пророка; и онзи благословен кърчаг с елей, който нивга се не изпразвал. Като Го гледах нещо трепна в мен -Мелхиседек, почти извиках аз. Той ме погледна и неуловимо се усмихна.

О, Илия, Божий пророче, дай ми Rodrigo. Ти можеш да измолиш и за мене дъжд, както за древните неверници.

Радвам се, че харесвате моите стихове. Това е особено важно за мене. Също и Учителят дава ухо на моята поезия, а това ме премного насърчава.

4 април 1928 г.

В четвъртък нека задружно се помолим за успешния изпит.

Ах, след толкоз усилия и мъки ще видя ли узрял плода на моята градина? Господи, Ти ми беше великата опора досега, води ме и от сега! Колко пъти падах и ставах, но Ти не ме остави. Зарадвай ме, Господи, помогни ми! Ти ме изведе от мрак към светлина. Ти ме доведе при Учителя, който едничък оправи стъпките ми в правия път. Прослави Името си чрез делото си в мене и аз ще Те възпявам винаги. Нека тогава моят факел що запалих с вяра в Тебе в моя ум и сърце да свети в пътя на ония мои братя и сестри, които вярват в Тебе, че Ти всичко можеш.

Не обърна ли Ти сълзите ми в бисери? Не направи ли от глада и жаждата ми безсмъртна храна в душата ми за бъдни дни? Ето, забрави се плача и риданието. Иде сега гласът на песента и радостните провиквания.

Не съм ли Твоя, Господи? Не си ли Ти мой защитник и приятел всякога? Опитах крепката Ти мишца и видях, че няма равен на Тебе. На високо и чисто място ще Те славя и хваля, защото Ти си насъщния ми хляб, който даваш нам Живот Вечен. Води ме пак през Твоите светли пътища на Доброто!

И Вие, Асавита, бяхте за мене милостив самарянин... Вие взехте важен дял от проявената към мене Божия милост. Ето, пригръщам коленете Ви и слагам глава на Вашия скут. Една душа малка, една душа извадена жива от пепелта на огнището шъпне думи на благодарност и признателност. Сега Вий сте за мене явна. За мене Вий сте зората на Живота, след която ще изгрее Слънцето на Духът в душата ми, за да сторя и аз по Волята Му.

Слава и величие да пеем на Господа нашего! Хелмира е Твоя, Господи, ето тя иде към Теб с цяло сърце и душа, с разгърнати ръце. Амин.

Хелмира.

5 АПРИЛ 1928 г., четвъртък

5 април 1928 г. четвъртък

„Срещите” с Асавита подновихме. Стоим пред осмото стъпало, което трябва да изкача. То е най-високо, най-опасно. О, Господи, помогни ми!

Срещнах го в гората. Той беше бледен, а пък аз треперех. Не се разминахме... Вървяхме мълчаливи. Пролетта е разсипала веч своето богатство. Слънцето грее земята и тя се радва с цветни усмивки. Птичките са обхванали гората и безспирно пеят, че тя е тяхна, само тяхна. Сълзите ми капят. Ние се разделяме.

О, Вие, жители на Агарта, на Монт Еверест, светли братя на Слънцето, Сириус, Вега и Поляра, поклон на Вас и молба. Дайте ми го! Но може ли звезда за друга да се помоли: „Дайте ми я!?” Мога ли и аз да изкажа подобна молба за една свободна душа, или някой да изрече тия думи за мене? - Не. Затова молбата ми няма да бъде чута.

Асавита казва, че у мен живее Духът на древната княгиня Сарра. Нима молитвата на Сарра няма да бъде приета, поне за малкото, поне за дружба, приятелство с Colombo?

12-14 АПРИЛ 1928 г., София

ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 12 април 1928 г.

Хелмира, сестрица мила !

„Само Божията Любов носи пълния живот !”

Мълчанието, което си наложих се дължи само на известни неудобства; иначе, последното Ваше писмо както винаги ме наведе на изобилие от

мисли, за които би трябвало часове да Ви говоря. Искам да Ви гледам всякога жизнерадостна, тъй като.това е най-красивата Ваша проява. Кога съм в мълчание, мисълта ми непрестанно е при Вас и ако днес се моля нещо, това е щастливо да дочакаме часът, Хелмира да ме познае така, както е от мен позната. Тогава, о Боже мой, нека тя заеме онова кътче до Теб в сърцето ми, гдето със силата на Твоя Дух, „человекът Божий” ще възкреси нейното дете на всегда!

В тия дни, когато се готвим за Възкресение, желая да Ви посоча стъпките, които предшествуват тоя най-важен акт от човешката еволюция; така ги духовната наука определя, а духовният човек ги изминава в нанагорний път:

1. Обръщение

2. Покаяние

3. Спасение

4. Обновление

5. Новорождение

6. Освящение

7. Възкресение

В тия дни на изключителен за Вас труд поднасям Ви словата, с които Господ Ви говори: „Тая е почивката, с която ще успокоите отруденият”: „Мирно ще легна и ще спя, защото само Ти, Господи, правиш ме да живея в безопасност.” Исайя 28; 12 и Псалом 4; 8.

Пожелавам Ви всичко добро в тия дни, а в първият ден на Възкресение, желая да проводя в домът Ви пратеник с малък дар. Дочакайте го към девет часа заранта. Свободни сте да му дадете прием какъвто Ви е приятно, но - той е пратеник на Асавита.

В. В. Асавита.

П. П. Като Ви съобщих с писмото ми от завчера, изпратено по пощата, известни мисли за Възкресение, знаях, че те са изказвани и от Учителя, и че може би Вий ги имате записани;

Знанието им има смисъл, ако ний при случай проследваме и определяме даден наш брат в коя стъпка се намира. Според мен, ония които искрено се числят в братството, братя и сестри, бърже минават началните и повечето от ония, които познаваме сега са в 4, 5 и 6 стъпки.

Още еднаж задушевно Ви поздравлявам. Бог и Духът Му всякога да са с Вас!

14 април 1928 г.

Асавита.

14 АПРИЛ 1928 г., събота

Утре е Великден, а днес землетресение. Залюлея се земята, кърмилница наша.

Сънувах, че проповядвам между много хора. Думите ми течеха като мед.

Отзарана се връщах от фурната. Настигнах дрипав, бледен човек. Ах, колко мъка имаше в очите му и колко мазоли на ръцете му! Сложих бялото хлебче в ръцете му и се усмихнах. Той само ме погледна и притисна хлебчето до гърдите си.

Колко много приготовления у хазаите. Свят ми се зави. Дошел е пак специален готвач за празника. Но когато земята се тресеше еднакво

всички се намерихме на улицата. Ще се затресе ли пак? Где ли е той сега? Тича ли по стълбите да спаси живота си? Где е Асавита? Коя е тя? Казва, че утре ще ми изпрати дар. Аз написах „Пасхално агне” - това са моите приготовления за празника, плюс супата ми от моркови. Онова бяло хлебче! Не, за него то е същински козунак и за - мене, обаче, аз имам „Пасхално агне”, а той своята безнадеждна младост.

17 АПРИЛ 1928 г.

Козунак от Асавита и книга от „Таро”! Козунак от Здравка и Соничка с 200 лв. и червени яйца. Козунак и яйца от Дафинка, а също и от Зорница. Колко е хубаво! Колко съм богата! Ехе! И аз посрещам Възкресение. Разбира се, пратеник на Асавита беше Е.

Вчера бяхме на Витоша с Учителя. Тъй хубаво беше! Пролетни цветя и коприва из треви и храсти. Играхме гимнастика, пяхме песни. Но няма го вече Дързев, няма го вече той... Напразно други се мъчат да продължат неговата песен.

Усамотих се в планината и плаках. Трябва ли да се гадае за кого? Седях край потока, наведена върху бистрия ручей, сълзите ми се сливаха с него. Малки птички чуруликат край мене. Теменужка ме гали със сладък дъх. Закъснели минзухари ме ображдат с венец. Слънцето сипе върху ми топлина и обич. Горе е Учителя. А моята мисъл лети, лети към него. Не, трябва да забравя, а само да уча, уча. Моята задача трябва бляскаво да се завърши.

Говориха за землетресението [виж За съдба дойдох : беседи от Учителя, серия XI. София, 1929]. Учителят каза, че отсега ще стават страшни неща. Идела голяма ужасна война - глад, болести.

Учителят по физика на Лили Антикова днес с един замах отрече всичко: „Науката нищо не знае, религията е глупаво и несъвместимо нещо.” Казах му мнението на Учителя, че изобилието на слънчеви петна сега са в свръзка със землетресението, той почти ме изруга - „Просто Земното ядро изстивало, от което става срутването на земната кора.” Това е вярно, мисля си аз, но още колко неща не е открила науката. Това, което Кант с разума си предугади, Лаплас го изнамери чрез изчисления. Защо един пророк да не назове нещата, а после експеримента да ги потвърди. Ами това, което Жул Верн каза в романи и приказки днес не се ли сбъдва. А пък Лили Антикова, нали е галено чедо на мама, биде изслушана внимателно да каже: „Бог си е Бог, а природата си е съвършено различно нещо. Какво може тук Бог да се меси.” (!) Всъщност, тя е последователка на Григорий Петров и аз съм напълно убедена, че след като завърши ще слезне да просвещава простия народ. Кой ли е авторът що вдъхновява Лили Антикова? Може ли една картина да съществува без автор и последния не може ли да я поправя по своя воля, па дори и да я унищожи? Може ли да се представи този велик свят над нас и в нас, който случайно да се появил и просъществувал? Три дена те престояха в автомобил, готови да се скрият негде, ако земята затанцува отново, пък аз спокойно преспах в леглото си под Божията закрила.

Нацъфтели са дървесата. Зюмбюлите издават приятен аромат, също нарцисите. Шумата се развива. Тревата е изкарала вече на показ „бабините чорапи”, свежи и росни.

Привечер. Той четеше днес до прозореца. Отминах. Скрих мъката си в моето тихо жилище. Душата ми зъзне. Там слънце го облива с топли лъчи, а тук трябва да се запали огън. Зъзна, зъзна, живея без слънце - душата ми изстина. Ледена преграда е между нас - той там, аз тука. Мисли ли за мене понякога? Подпирам главата си и стоя така унесена. Колко, не зная. Слънцето е вече на заник. Взимам перото и пиша:

„Ще мине време и ти отново ще разгърнеш тия страници и ще се видиш като в огледало. Иде нов свят. Старото си отива. Силните ще изчезнат. Нови младоци ще изпълнят света. Ще видиш новото, прилично на юноша, възседнал млад жребец. Ти ще скачаш от радост. Запиши си думите. Това ще се изпълни. Colombo сам ще дойде при теб. Ще те направя 7 пъти по-хубава от сега. Върви напред, без да се обръщаш. Аз съм навсякъде: дървета, птички, цветя, звезди са мое жилище. Аз съм и творение, и Творец. Радвай се! Стани, изправи раменете си. Изтрий сълзите си. Отвори прозорците. Вдъхни дълбоко и запей. С теб съм. Чувам твоя глас. Името ти изричам. Даде ти го Вечния първосвещеник по чина Мелхиседеков. Той изсипа на скута си всички скъпоценни бисери, за които бе заплатил с живота си, нареди ги, съчета ги и написа името ти -Хелмира. Радвай се, радвай се! Аз съм с тебе. Стани и поклони ми се. Аз те посетих. Усети ли ме. Где си, мила моя, не плачи. Не бъди сгърбена, изправи се! Не плачи, чедо мое! Чедото ми е мое. Имам власт да ти дам твоето. Аз съм Бог. Аз съм Сий твой, който люби Хелмира и тя Него.”

26 АПРИЛ 1928 г., четвъртък

26 април 1928 г. четвъртък

Чудно е Словото на Учителя! Разсея тревожния дух, облъхна ни с радост. Отиваме смутени, плахи, а връщаме се радостни, просветени, обнадеждени. „Бог държи в ръката си тия, които го обичат, не се бойте!”

Наближава изпит. Готова ли съм? Градът гъмжи от елегантен свят. Навярно и той стои на прозореца сега и чете. Пред него са разшумените дървеса, зад тях Витоша, а над нея слънцето.

Но що мисля за него? Нима той мисли за мен? Не знае ли, че го обичам. Не знае ли где живея. Ах, това е жестоко от негова страна, тъй жестоко! Не прилича на усмивката му, на слънчевите му очи.

Още малко и ще си почина. Ах, жадувам за дълга почивка. Искам да отида в Балкана, може би на Куш бунар в Сливенския балкан, и там между приятели да си отдъхна. Искам всичко да забравя, всичко! Боли ме мозъка от умора. Недояждането почна отново. Ах, у Соничка всичко има, също и при Лили Антикова. Моите рафтчета са отново празни, а също и моята малка кесийка.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...