Jump to content

1.5. ТРИТЕ ОЛГИ НА ИЗГРЕВА Олга Славчева, Олга Блажева, Олка Славкова


Recommended Posts

1.5. ТРИТЕ ОЛГИ НА ИЗГРЕВА

Олга Славчева, Олга Блажева, Олка Славкова

Бележка на съставителя

Вергилий Кръстев

На 24 юли [1928 г.] Олга Славчева е записала:

Вчера бяхме на Изгрев събрани всички сестри и цели 3 Олги -мои посестрими.”

Освен Олга Славчева и “учителката ораторка” Олга Блажева от Хасково, има и още една Олга - Олга Славкова.

ОЛГА СЛАВЧЕВА

1. Олга Славчева е известна с бащиното си име. Във всички официални документи (вж сканираните материали) е записана като Олга Славчева ДИНКОВА.

2. Приложените сканирани документи осветяват събитията от земния път на детето, ученика, студента и учителя Олга Славчева.

3. Оформянето на мирогледа й, приемането на учението на Учителя Дънов и живота на Изгрева може да се проследи по страниците на настоящия 26 том на „Изгрева”.

ОЛГА БЛАЖЕВА

(31.12.1901, Асеновград - 6.08.1986, Хасково)

1. Олга Блажева е родена от баща черногорец и майка българка.. На портретите виждаме една черногорка. Не са намерени снимки с приятели на Изгрева или с Учителя. Няма ги. А защо ги няма? Има отговор за това.

2. Олга Блажева също е известна с бащиното си име. В офоциални документи (вж сканираните материали) е записана като Олга Блажева ИВАНОВА.

3. Нейните приятели преди години издадоха 3 малки книжки. Аз поисках да ги включа в „Изгревът”, но не ми отговориха, замълчаха. През 2012 г. излезе още една книга посветена на Олга Блажева със заглавие „Блажена и благословена” (Блажена и благословена / състав. Магда Петрова ... [и др.]. София : Симелпрес, 2012. 454 с. : с факс., ил.). От документалният материал в нея са избрани снимки и факсимилета, с които личността и поетесата Олга Блажева са онагледени.

4. Как изглежда Олга Блажева в очите на съвременниците си? От една страна е блажената и благословена - мнение изразено от приятели, последователи и ученици в книгата от 2012 г., а от друга - писмото на д-р Иван Жеков (вж „Изгревът”, том 23, с. 369 - 370) за ангелите небесни на Изгревът. Проучете го и си направете изводите.

ОЛГА ДИМИТРОВА СЛАВКОВА

(1895-1964)

1. Олга Димитрова Славкова (1895-1964) е писателка и поетеса (Централен Държавен Архив, Ф.64К, 538 а.е., 1909-1967). Живяла е в София, ул. „Патриарх Евтимий” № 81. Издала е книгата Акорди на сърцето: стихове. София: печ. Художник, 1942. 125 с.

2. Олга Славкова е дъщеря на Никола Славков., който виждаме на фотография с Христо Ботев и Иван Драсов. Снимката е от 17.05.1875 г., гр. Букурещ и е много популярна (вж Христо Ботев : [албум] / Радка Стоянова, Николай Жечев. - София : Наука и изкуство, 1970, № 66. - с погрешно отбелязана дата: септември 1875 г.)

3. За бащата на Олга Славкова, НИКОЛА АНГЕЛОВ СЛАВКОВ (21. VI. 1851 - 20.IV. 1936) има биографични данни,- публикувани в няколко справочници:

НИКОЛА А. СЛАВКОВ

В: Ганчев, Стефан протойерей. Свищов-

принос към историята му. - Свищов, 1929, с. 350-353.

Никола А. Славков. Преживяващ старините си в родния град, Свищов, Никола Славков е роден на 21 юни 1851 год. (От юбилейната сбирка на Св. П. Франгов, Търново, 1926 г.)

След получаване шестокпасното си образование в 1868 год., понеже бил подозрян от турското правителство за свободолюбивите си идеи и преследван, той бил принуден в 1869 год. да избяга в Ромъния и там, по желанието на родителите си, заминал в Сърбия, за да постъпи в духовна семинария.

Но с пристигането си в Белград, през 1870 година, като вижда сръбската войска, понравила му се военната служба и, наместо да постъпи в семинарията, става доброволец в IV баталион II рота в гр. Крагуевац, с условие, че след прекарването на строевата служба ще бъде приет във военното училище.

Но, понеже и след тригодишното му престояване в строя не бил приет в училището, а бил произведен само първата година капрал, втората, в подредник, той, обиден от несправедливата и оскърбителна постъпка на сърбите, заминава за Русия, гдето постъпил като волно-определяющи ся в 55-ти подолски полк, 14 дивизия в гр. Кишинев. Там той по желанието на началника на дивизията, генерал Драгоманов, бил представен от полковия командир на генерала в дома му. В присъстзието на жена си дъщеря си при разговор генералът казал: „Много добре правят българите младежи, дето постъпват на военна служби, обаче много добре биха направили, ако те се пръснат между народа си с революционна цел и подготвят почва за намесата на Русия в освобождението на България от Турците”.

Тая идея на генерала много се понравила на Славкова и през есента, когато отишел в Одеса да държи изпит за постъпване в юнкерското училище, той случайно се среща с Христо Ботев и му съобщава генералското мнение. В този случай Ботев дал съвет на Славкова да напусне Русия и да замине за Букурещ, дето полага клетва с Христо Ботев и Иван Драсов, че ще се борят за освобождението на България.

След образуването на Гюргевския апостолски комитет, в който влизали като членове: Славков, Заимов, Обретенов, Стамболов, Данчев и др., се решило, щото тия членове на комитета да отидат из България по разни направления за образуване на комитети и подготвяне въстание. Славков бил определен от комитета за в западния революционен район, като апостол, обаче, преди да премине Дунава при Пикет и Оряхово, случайно бил наранен с револвер в десния крак под коляното от Андрея Матев, у когото бил на квартира. Това нараняване станало причина да закъснее преминаването му в България с няколко дни, докато заздравее раната, без да бъде изваден куршума от крака му. Минал Дунава при Оряхово, преоблечен в турски дрехи, той тръгва с пътеводителя си, Иван Дюлгерина, из селата, за да ги обходи. Но, понеже бил подсказан от шпиони на турската власт, нападнали го нощно време в селото Калугерово (Оряховско) и, хванат, обезоръжен, вързан, бил откаран в София, и тук окован в тежки вериги. Пред съда той признал, че е дошъл в България, за да подканя населението да иска права, равенство, свобода. Вследствие на това самопризнание, турският съд го осъдил на смърт чрез о б е с в а н е. Но той апелирал тая присъда, като неоснователна, понеже не е дошъл да подбужда българите към бунт и да сваля султанското правителство, или да разрушава турската империя, а да иска по мирен начин да се приложат в изпълнение дадените на българите права, съгласно издадения ферман на султана. Обаче до преглеждането на жалбата му, тук се намесва руската дипломация, начело с граф Игнатиев. Под предлог на руското му поданство и, че уж имал някакво престъпление в Русия, успяват да го изтръгнат от турските ръце, като заставили турците да го предадат на руския генерал консул в Русчук. Така през бунтовната 1876 година 5 души конни стражари го подкарват пеш и окован с белекчета на ръце през Орхане и Плевен в Никопол, а от там с парахода, придружен от двама стражари, го отвеждат за Русчук, гдето го хвърлят отново в затвора. На другия ден бил изваден пред мизлиша (окръжния съд), дето били и драгоманите на руския консул, Карамихалев и Керемикчиев, които подали някакво писмо на валията Митхад паша, а на Славкова дали знак да излезе вън, гдето го чакали двама руски гавази. Последните го хващат под ръце и го отвеждат право в руското консулато. Там генерал-консулът Кожевников го приел и, като му съобщил начина за изтръгването му от турските ръце, заповядал на гавазите да го отведат веднага в Букурещ. Прехвърлили го в гр. Гюргево и в Букурещ, дето своевременно бил предаден на руския посланик граф Орлов. Последният го освободил и му поръчал да се яви в Българския Централен Комитет. Когато го прекарвали през Гюргево, находящите се там наши емигранти-хъшове мислейки, че гавазите ще го отведат в Русия, се опитали да нападнат последните и да го отнемат от ръцете им, но Славков ги отклонил от целта, като пояснил, как ще бъде освободен. Скандалът бил избягнат. Централният комитет в Букурещ го вземал в свое разпореждане.

СЛАВКОВ, Никола Ангелов

В: Кратка Българска енциклопедия, Т. 4. -

София, 1967, с. 551.

СЛАВКОВ, Никола Ангелов (21.VI.1851 - 20.IV.1936) - български национал-революционер. Роден в Свищов. От 1870 г. до 1873 г. бил доброволец в сръбската армия, а след това в руската. През 1875 г. се установил в Букурещ във връзка с подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. Участвувал в Гюргевския централен комитет и бил изпратен като помощник-апостол във врачански революционен окръг във връзка с подготовката на Априлското въстание 1876 г. През февруари същата година бил заловен от турската власт и затворен. Като руски поданик по-късно освободен. По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е преводач в руската армия.

Никола Славков

В: Тошков, Михаил. Въоръжени с надежда:

хроника за м. април 1876 г.

София: Нар. младеж, 1976, с. 23, 24, 52.

„През месец януари и февруари 1876 г., апостолите заминавали за определените им места. За I. Търновски окръг - Стефан Стамболов, за

II. Сливенски окръг - Иларион Драгостинов заедно с Ангел войвода, за

III. Врачански окръг - Стоян Заимов; за IV. Пловдивски - Панайот Волов с Георги Бенковски, за V. Софийски окръг - Никола Обретенов заедно с Никола Славков.”

„Още с влизането им в страната от списъка на апостолите отпадат Никола Обретенов и Никола Славков. След тази несполука Обретенов се включва в Ботевата чета. По тази причина V. Софийски окръг остава неподготвен за въстанието.

Никола Славков преди да премине Дунава и да се прехвърли в Оряхово, по невнимание е ранен с револвер в десния крак от Андрей Матев у когото е на квартира. Закъснява известно време докато заздравява раната, без да вади куршума от крака си. Тръгва да обхожда селата заедно с Иван Дюлгерина, който познава местността. В самото начало Славков попада на предатели и една нощ е нападнат в село Калугерово, Ореховско, обезоръжават го и го откарват в София, където го оковават и хвърлят в тъмница.

Турският съд го осъжда на смърт чрез обесване, но Славков обжалва присъдата като неоснователна. До преглеждане на подадената от него жалба се намесва руската дипломация начело с граф Игнатиев, която предявява иск Славков като руски поданик, да бъде съден в Русия за извършеното престъпление и да бъде предаден на руския генерален консул в гр. Русе.

През 1876 год. петима конни пазванти го подкарват през Орхание и Плевен към Никопол, а от там до Русе, където отново е задържан. На другия ден го изкарват пред окръжен съд, на който присъствуват и драгоманите на руския консул Карамихалев и Керемикчиев. Двамата подават писмо до Митхад паша, а на Славков правят знак да ги последва, където руски гавази го отвеждат в руското „консулство”. Приема го Генералния консул

Кожевников и като му съобщава, че това е начин да го освободят, го изпраща в Букурещ На руския посланик граф Орлов. „От тук нататък вие сте свободен - казва му посланика с усмивка - и трябва да се явите във Вътрешния Централен революционен комитет.”

Никола Славков квартирува в дома на Димитър Горов. Живее в голяма сиромашия, сам в студена стая през зимните месеци и сутрин става рано, за да се ... Той написва заявление до Букурещкия Б.Ц.Р.К., в което упреква Стамболов и другарите му, че „ядат народните пари”. От този момент Стамболов ненавижда Славков.”

СЛАВКОВ, Никола Ангелов

В: Енциклопедия България. Т. 6. - София, 1988, с. 234.

СЛАВКОВ, Никола Ангелов (21.VI.1851, Свищов-20.IV.1936, София) -участник в национално-освободителното движение. Завършва местното класно училище. Свързва се с революционните среди в Свищов. След разкрития от страна на османските власти (1867 г.) емигрира в Румъния и Сърбия. Доброволец в Крагуевацкия полк. През 1873 г. заминава за Русия. Служи като доброволец в 14 дивизия в Кишинев. Привлечен е в революционното дело от Христо Ботев, с когото се среща в Одеса (1875 г.). Славков се прехвърля в Румъния, свързва се с революционни дейци и се включва в подготовката на въстание през 1875 г. и на Априлското въстание 1876 г. помощник-апостол във Врачански революционен окръг. В началото на 1876 г. се прехвърля в България, но е заловен в Орханийско (дн. Ботевградско). Съден, освободен в края на 1876 г. като руски поданик. През Руско-турската освободителна война 1877-78 г. е преводач в руската армия. След Освобождението 1878 г. заема административни длъжности във Варна, Шумен, Търново, Плевен, Хасково, София и другаде.

4. Олга Димитрова Славкова изпраща писмо с 2 картички до Мария Тодорова, без пощенска марка. Едната картичка е с тримата апостоли на свободата, а другата - само с Никола Славков. На гърба и на двете картички е отпечатано:

ОЛГА ДИМИТРОВА –

СЛАВКОВА

писателка

СОФИЯ - ПАТР. ЕВТИМИЙ 81

На гърба на снимката с баща й, под печата, е писмото й до Мария Тодорова:

Мила Сестра Тодорова,

Моля, бъдете тъй добра да разпределите картите, в памет на скъпия ми баща. Като привърша просветната си работа, и се постопли, ще ви посетя! Как е здравието на Брат Боев?

На всички ви сърдечни доброжелания!

Ваша Славкова

5. Тези две картички ни помогнаха да различим Олга Славчева от Олга Славкова.

6. Аз не познавам третата Олга, не знам нищо за нея, не съм се срещал с нея.

7. Картичките от писмото до Мария Тодорова могат да се видят и в рездела Сканирани документи на тази част.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...