Jump to content

БОГОМИЛСКИЯТЪ КАЛЕНДАРЪ


Recommended Posts

БОГОМИЛСКИЯТЪ КАЛЕНДАРЪ

Споредъ точка 1 на часть II отъ богомилското учение,годината се състояла отъ десеть месеци.
Всѣки месецъ е ималъ по 36 дни, а всѣка сед­мица шесть дни.
Наименованието на месецитѣ е било: Яръ, Фиаръ, Маръ, Раръ, Юаръ, Авраръ, Севаръ, Окаръ, Ноаръ и Декаръ.
Споредъ етапъ 36 и на часть I отъ мировозрението за сътворението на свѣта, тѣзи десеть месеци и тѣмъ съответнитѣ божества сѫ се назовавали и съ други имена, както следва: Аръ (земята), Шо (во­дата), Му (слънцето), Ко (зеленината), Йо (трудътъ), Хо (топлината), Цо (плодътъ), Ри (беридбата), Co (пазаритѣ), Зѫ (веселието). Тия названия на месеци­тѣ сѫ били изхвърлени отъ богомилитѣ, като чужди на славянобългарския езикъ усвоенъ отъ тѣхъ.
Богомилитѣ сѫ били изхвърлили имената и на дветѣ главни божества: „Ра" (творческата сила, Богъ на доброто) и „Зо" (разрушителната сила, Богъ на злото, демонътъ).
Последнитѣ две имена дадени на дветѣ главни богомилски божества, както и ония на десеттѣ бо­жества споменати по-горе, сѫ били отъ произходъ съвсемъ чуждъ за богомилитѣ, поради което въ гла­ва I-а т. 1 на богомилското учение изрично се за­бранява споменуването имъ, като се е разчитало, че така ще бѫдатъ забравени.
Следъ изтичането на десеттѣхъ месеци по бо­гомилския календаръ, прибавятъ се за обикновената година петь мрътви дни, безъ име, праздници, пос­ветени на силата на сътворението, а за високосната година се прибавя още единъ мъртавъ день, посветенъ на силата на разрушението.
Тия петь или шесть мръсни дни въ края на годината и сега се тачатъ отъ населението по нѣкои мѣста у насъ, и тѣ пакъ се наричатъ мрътви дни, а нѣкѫде мръсни дни. Шесттѣ седмици въ месеца сѫ имали по шесть дни, които сѫ се назовавали: пондѣлникъ, вторникъ, срѣду, четвъртъкъ, петъкъ и недѣляй. Всѣки шести день е билъ праздникъ. Празднуването презъ работнитѣ петь дни въ седмицата е било забранено. Наименованието на днитѣ презъ календарната година съ човѣшки имена е било сѫщо забранено.
Презвитеръ Козма твърди, че богомилитѣ не сѫ спазвали недѣлнитѣ дни и другитѣ праздници установени отъ християнитѣ, което показва, че богомилскиятъ календаръ е билъ действително такъвъ какъвто го описахме. За него въ всѣки случай други данни не притежаваме.
Лѣтоброенето на богомилитѣ е почнало, споредъ етапъ 33 отъ тѣхното мировъззрение, отъ рожде­нието на человѣковдъхновителя, т. е. отъ рождество Христово.
Главнитѣ божества на богомилитѣ сѫ били си­лата на сътворението и силата на разрушението, кои­то не сѫ носили никакви други имена.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...