Jump to content

БОГОМИЛСКИТѢ ХРАМОВЕ


Recommended Posts

БОГОМИЛСКИТѢ ХРАМОВЕ.

Споредъ т. 4 на часть II отъ богомилското уче­ние храмоветѣ на богомилитѣ по видъ и по устрой­ство сѫ били като тия на християнитѣ, но безъ ико­ни и безъ украшения. Храмовитѣ служби, които сѫ били въ сѫщность главно проповѣди на богомилско­то учение, сѫ се извършвали отъ свещенослужителитѣ само въ праздничнитѣ дни.

 

Свещенослужителитѣ сѫ били монаси, на които е било забранено да се женятъ. За свещенослужи­тели сѫ се допускали и жени девици, които сѫ били длъжни да останатъ девствени презъ цѣлия си животъ.

 

На посетителитѣ на храмоветѣ е било забране­но да стоятъ прави. Това е било позволено само на свещенослужителите. Кѫдето богомилитѣ не сѫ има­ли храмове, тѣ сѫ извършвали своето богослужение въ кѫщата на нѣкой преданъ съмишленикъ, а гдето по планинитѣ сѫ намирали пещери, обявявали сѫ ги за свои светилища, и тамъ сѫ проповѣдвали учение­то си, както сѫ го проповѣдвали въ всѣки сѫщински храмъ.

 

Проповѣдването на богомилското учение съвсемъ на открито е било забранено. Насѣдали по зе­мята или на скамейки, посетителитѣ на храмоветѣ сѫ слушали проповѣдитѣ на свещенослужителя, застаналъ предъ дверитѣ на олтара. Никой никакво възражение не е можалъ да прави на проповѣдника.

 

Богомилскитѣ свещенослужители сѫ носили червено облѣкло, за разлика отъ християнскитѣ све­щенослужители, които сѫ носили черно облѣкло.

 

Въ Казанлъшко, въ подножието на Стара Планина, има едно селище, което до неотдавна носеше името „Червенитѣ Попове", наречено така, понеже нѣкога тамъ е имало голѣмо училище за подготовка на богомилски свещенослужители за Северна и Южна България.То е разположено край „Иванкова пѫтека", която, и сега сѫществува и по която на времето е миналъ Иванко отъ Южна България на пѫть за Тьрново По съображения, които ни сѫ неизве­стни, но въ чиято основателность нека ни бѫде по­зволено да се съмняваме, преди известно време, по разпореждане отъ властьта, древното име на това селище биде заменено съ ново, за да изчезне и по­следната останка, която ни напомняше за богомил­ската епоха въ историята на България.

 

За богомилскитѣ храмове и за богомилската служ­ба въ храмоветѣ презвитеръ Козма казва следното: „Богомилитѣ ненавиждатъ кръста и не го приематъ като символъ на правдата въ храмоветѣ; тѣ, следователно, не го цѣлуватъ и не му се кланятъ; богомилитѣ отричатъ иконитѣ, на които се кланятъ християнитѣ; богомилитѣ отричатъ причастието; бо­гомилитѣ отричатъ и хулятъ всички литургии и мо­литви, които се изпълняватъ отъ християнитѣ. Кога­то богомилитѣ се кланятъ и се молятъ, тѣ не се кръстятъ".

 

Че богомилитѣ сѫ имали и проповѣднички (же­ни), вижда се отъ беседата на сѫщия презвитеръ Козма противъ тѣхъ. Въ отдѣла(„Изповѣдь" той ка­зва: „богомилитѣ си прощаватъ грѣховетѣ сами, па не само мѫжетѣ вършатъ това, но и женитѣ, което заслужава поругание, защото християнството пред­писва да не се позволява на жената нито да поуча­ва, нито да господарува надъ мѫжа, а да бѫде само въ мълчание (безправна)".

Трѣбва да се има предъ видъ, че богомилитѣ сѫ проповѣдвали равноправие и за жената.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...