Етапъ 7. СЪЗДАВАНЕТО РЕДА ВЪ ВСЕМИРА

[Dela]

ГЛАВА II

ЗЕМЯТА ВЪ ВСЕМИРА И НАЧАЛОТО НА

СЪТВОРЕНИЯТА ВЪРХУ ЗЕМЯТА

Етапъ 7.

СЪЗДАВАНЕТО РЕДА ВЪ ВСЕМИРА

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Равновесие:

Следъ завършека на първата часть отъ миро­вото сътворение, силата на сътворението не тури край на творчеството си, защото между тѣлата въ всемира се появи опитъ да се рушатъ едно друго поради безредието, въ което се движеха изъ про­странството. Ето защо, силата на сътворението си каза:

— Трѣбва да се внесе редъ въ движението на тѣлата въ всемира, и поради това, както се подчини на менъ силата на разрушението, така трѣбва да се подчиняватъ тъзи тѣла едно на друго, споредъ си­лата, която съмъ имъ далъ.

По този начинъ силата на сътворението създа­де равновесието между нейнитѣ творения въ всеми­ра, а за центъръ на всемира тя опредѣли да бѫде слънцето, нейното най-могѫщо творение, около кое­то да се движатъ всички други тѣла въ всемира. Така се създаде крѫговъртежътъ въ вселената, т. е. земята да се движи около слънцето и да се грѣе отъ него, месецътъ да се движи около земята, а останалитѣ тѣла да се движатъ било около земята или около слънцето, било едно около друго, споредъ силата която имъ бѣ предала силата на сътво­рението, независимо отъ тѣхния общъ крѫговъртежъ, заедно съ земята и съ месеца, около центъра на всемира, слънцето.

Силата на сътворението опредѣли за центъръ на всемира слънцето, защото въ него бѣ минала най-голѣмата часть отъ нейната творческа сила, и то носѣше:

и топлина,

и видѣлина,

и най.силния блѣсъкъ, за да допълва съ него свѣтлината на всички други тѣла, които бѣха съ слаба свѣтлина.

Силата на сътворението опредѣли слънцето като центъръ на всемира и като свръхсила по две причини свързани една съ друга: първо въ него бѣ минала и свръхтворческата сила отъ силата на съ­творението, и то можеше после не само да запази за винаги тази сила, но и да твори, да създава и пресъздава съ своята топлина и съ своята свѣтлина въ живота на другитѣ тѣла, и второ, защото самата сила на сътворението почна да отслабва, и за свой замѣстникъ въ всемира трѣбваше да опредѣли пакъ слънцето, като нейно най-съвършенно творение.