Jump to content
Dela

Етапъ 23: ПЪРВИТѢ ПОЛУМѪЖЕ, ПОЛУЖЕНИ, ПОЛУСИЛИ НА ЗЕМЯТА.

Recommended Posts

Етапъ 23:

ПЪРВИТѢ ПОЛУМѪЖЕ, ПОЛУЖЕНИ, ПОЛУСИЛИ

НА ЗЕМЯТА.

ДОГМА: Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Пресътворение:
При вида на първото дете на земята, създаде­но отъ силата полъ-жена, человѣко-мѫжътъ изпад­на въ изумление и, незнаейки да се радва ли или да скърби, той заплака надъ това създание, а после почна страстно да го милва и да го гали, докато силата полъ-жена стоеше равнодушна при още прѣсния споменъ за първия свой грѣхъ и за мѫкитѣ, които току що бѣ преживѣла.
Между това, слънцето пакъ изсуши земята отъ първия дъждъ и чрезъ обилнитѣ си лѫчи извика за новъ животъ зеленинитѣ и цвѣтята, защото видѣ, че съ раждането отъ силата полъ-жена на малкото, си­лата на разрушението е победена за последенъ пѫть и че вмѣсто чрезъ человѣко-мѫжа да бѫде унищо­жена силата на сътворението въ лицето на силата полъ-жена, работитѣ стигнаха до ново творчество.
Слънцето събуди новъ животъ въ зеленинитѣ и въ цвѣтята на земята още и затова, защото жела­нието му бѣше да пресъздаде първия земенъ рай за новия животъ въ движението на земята въ видъ на дете, което после израстна и биде наречено человѣкъ. За да поддържа топлина и свѣтлина, колкото бѣ нуждно за израстването на това дете человѣкъ на земята, слънцето се спираше всѣки день надъ каменото скривалище на силата полъ-жена и на человѣка-мъжа, дето заставаше въ неподвижность дъл­го време. Това спиране на слънцето привличаше къмъ каменното скривалище и други животни, които виждайки малкото въ ръцетѣ на человѣко-мѫжа и обаяни отъ него, съ особени звуци изразяваха нѣкакви желания. Когато детето радостно посегнеше къмъ тѣхъ за да ги погали, тѣ му се оставяха, и така отъ тия погалвания тѣмъ се придаде същата сила да се пресътворяватъ чрезъ раждането на малки. Отъ тукъ води началото си историята на съществуването и на другитѣ земни животни въ раждане и прераждане.
Следъ земнитѣ животни, при новороденото по­чнаха да идватъ и птицитѣ, които чуруликаха и пѣеха пѣсни отъ радост предъ него. Силата полъ-жена, вече майка, пригласяше на тѣзи птичи пѣсни. Своето дете тя продължи нататъкъ да отглежда съ пѣсни, преизпълнена съ доволство отъ съзнанието, че тъ­кмо съ това раждане е изпълнила най-великото же­лание на своята създателка. силата на сътворението.
Така въ пѣсни рàсте това малко създание, до като стигна до положението да може самостойно да се движи, когато силата полъ-жена и человѣко-мѫжътъ започнаха да го извеждатъ отъ каменното скривалище и да го развеждатъ изъ околнитѣ поля, дето първиятъ земенъ рай вече бѣ се напълно подновилъ.
Рàсте то въ този земенъ рай въ игра съ цвѣтята и съ зеленинитѣ, добивайки ту красотата на силата полъ-жена, ту силата на человѣко-мѫжа. Отъ тогава почва историята на по-сетнешнитѣ полумѫже и полужени, защото следъ раждането на това дете силата полъ-жена като красота въ първичность и първосилата на человѣко-мѫжа почнаха да се израждатъ въ много такива сили, но не вече като сили въ първичность, а като полу-сили (полу-мѫже и полу-жени), съ каквито само се насели по-после земята.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×