Jump to content
Dela

1. ЗА КАЛЕНДАРНАТА ГОДИНА

Recommended Posts

ЧАСТЬ II.

УЧЕНИЕ

(Повели)

ГЛАВА I.

УЧЕНИЕ ЗА КАЛЕНДАРА, ЗА РАБОТНИТѢ ДНИ,

ЗА ПРАЗДНИЦИТѢ, ЗА МРЪТВИТѢ ДНИ

И ЗА ХРАМОВЕТѢ.

1. ЗА КАЛЕНДАРНАТА ГОДИНА.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Етапитѣ, презъ които се сътворяваше и се пресътворяваше свѣтътъ до последната победа надъ силата на разрушението чрезъ появяването на Бо­гомила бѣха 36, поради което на всѣки месецъ отъ годината се посвещаватъ 36 дни.
Етапитѣ пъкъ до завършека на първата часть отъ мировото сътворение бѣха 5, а шестиятъ послужи за почивка и за тържество на силата на сътво­рението. Ето защо, за човѣка на земята седмицата трѣбва да се състои отъ петь работни дни и единъ праздниченъ, за възхваление на извършената твор­ческа работа презъ петтѣ работни дни.
Завъртането на земята около слънцето става за 360 дни, плюсъ 5 мрътви дни, презъ които зе­мята е въ преходъ за ново движение и приближа­ване къмъ слънцето, нейниятъ вдъхновитель, за нови бѫдни земни творчества чрезъ свѣтлината му и то­плината му, т. е. за нова година.
Презъ всѣки три години въ четвъртата мрътвитѣ дни за земята сѫ 6, а другитѣ 360. Такава година се нарича високосна.
Презъ този шести мъртавъ день на високосната година силата на разрушението се опитва пакъ да смути хода на земята въ всемира, за да я разруши, поради което този день се посвещава на силата на разрушението, за омилостивяването й.
Движението на месеца около земята презъ го дината е 10 обръщения. Затова и годината се раздѣля на 10 месеци, съ следнитѣ тѣхни наименования и съ указанията на съответнитѣ творчески сили, които господствуватъ за човѣка презъ всѣки месецъ.
Първи месецъ, ЯРЪ: презъ него като творческа сила господствува земята. Това е месецътъ, презъ който тя заживѣва отново следъ мрътвитѣ 5 или б дни. Това е, съ други думи, новогодишенъ месецъ.
Втори месецъ, ФИЯРЪ: презъ него като твор­ческа сила господствува водата, която заживѣва от­ново следъ смразяването й отъ жълтата сила и отъ 5-тѣ или 6-тѣ мрътви дни. Това е водниятъ месецъ.
Трети месецъ, МАРЪ; презъ него творческа сила е слънцето, защото то отново извиква къмъ животъ земята. Това е слънчевия месецъ.
Четвърти месецъ, РАРЪ; презъ него господствуваща творческа сила е зачатието. Тогава се пресъздаватъ и се пробуждатъ зеленинитѣ, които украсяватъ земята. Този е месецътъ на красотата.
Пети месецъ, ЮАРЪ; презъ него като творче­ска сила господствува трудътъ. Това е месецътъ на трудящия се человѣкъ, който обработва полето и така възвеличава земнитѣ създания на силата на сътворението. Този е трудовиятъ месецъ.
Шести месецъ, АВРАРЪ; презъ него господ­ствува творческата сила на жарьта. Това е месецътъ на зрѣенето, на мощното слънчево творчество за узрѣването на плодоветѣ по дървесата и въ зелени­нитѣ. Този е жаровиятъ месецъ.
Седми месецъ, СЕВЯРЪ; презъ него като твор­ческа сила господствува плодътъ. Това е месецътъ на беридбата на плодоветѣ отъ зеленинитѣ и отъ дървесата, беридбения месецъ.
Осми месецъ, ОКЯРЪ; господствуваща презъ него е жълтата сила. Той е месецъ на замиращата слънчева мощь и месецъ на жълтата сила, която разрушава красотитѣ на
и
"земята въ зеленини. Този е жълтиятъ месецъ.
Девети месецъ, НОЯРЪ; господствуваща твор­ческа сила, презъ него е размѣната. Месецъ презъ който плодоветѣ прибрани отъ полята и дървесата се размѣнятъ между человѣческитѣ общиарии. Този е пазаренъ месецъ.
Десети месецъ, ДЕКЯРЪ: презъ него господ­ствува творческата сила на веселието. Месецъ на радоститѣ за придобивкитѣ отъ творческия человѣчески трудъ презъ изтеклитѣ деветь месеци, които придобивки вдъхновяватъ человѣцитѣ за новъ трудъ и за ново творчество подъ покровителство на силата на сътворението. Този е веселиятъ месецъ.
Наричането на месецитѣ съ други имена или съ имената: ЯРЪ, ШО, МУ, КО, ИО, ХО, ЦО, РИ, СО, ЗѪ, както и наричането на дветѣ главни сили въ всемира, силата на сътворението съ името „РА" и силата на разрушението съ името „3О", се за­бранява.
Наименованията на седмичнитѣ дни сѫ следнитѣ: първиятъ работенъ день, понделникъ; втория работенъ день, вторникъ; третия работенъ день, срѣду; четвъртия работенъ день, четвъртъкъ; пе­тия работенъ день, петъкъ; шести день праздникъ неделяй.
Позволява се да остане лѣтоброението считано отъ рождението на человѣковдъхновителя ИЕ-ШО (етапъ 33 отъ сътворението на свѣта), който се счи­та по начало противникъ на силата на разрушение­то, но не и покровитель на силата на сътворението, понеже той провъзгласява покорството на робитѣ и признава Кесаря т. е. господаря.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×