Jump to content
Dela

3. ЗА ДЪЛНИЧНИТѢ ДНИ И ЗА ТРУДА.

Recommended Posts

3. ЗА ДЪЛНИЧНИТѢ ДНИ И ЗА ТРУДА.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Човѣшкото прераждане е само продължение на силата на сътворението, предъ която всички человѣци сѫ равни. Следователно человѣкътъ е съ равни права, и съ равни задължения спрямо всички нему подобни, които сѫ еднакво изразъ и творение на силата на сътворението. Олицетворение на това всечеловѣческо равенство, което осигурява равни права и равни задължения за всички, е общежитие­то, общиарията.
Силата на сътворението обаче е олицетворено творчество, а творчеството е трудъ.
Ето защо, първата любовь следъ тази къмъ силата на сътворението и къмъ подобнитѣ намъ е любовьта къмъ труда.
Трудътъ като творчество трѣбва да се прояви въ всичко, което е полезно за общиарията, но главно въ отглеждането и възсъздаването на земнитѣ тво­рения на силата на сътворението. Тия земни творе­ния сѫ: всички полски растения, чиито плодове сѫ предназначени за храна на человѣка и за посѣви, за възпроизвеждане на нови такива творения; всички горски растения и дървеса, чиито цвѣтове и плодо­ве сѫщо сѫ предназначени за человѣка; всички дру­ги земни животни, които чрезъ своята сила подпомагатъ труда на человѣка, и всички други животни, отъ млѣкото, отъ яйцата, отъ вълната, а най-сетне и отъ кожата на които при естествената имъ смърть се ползува човѣкътъ.
Животворното слънце е предназначено да под­помага человѣческия трудъ за отглеждане и възсъз­даване на земнитѣ творения на силата на сътворе­нието и затова, при всѣки свой изгрѣвъ, то трѣбва да намѣри человѣка само въ трудъ, било въ поле­то, било въ жилището, било по горитѣ, било на каквото и да е друго мѣсто, гдето человѣкътъ е поставенъ отъ общиарията.
Работното време е отъ изгрѣвъ до заходъ слънце, а почивката е презъ полуденствието на обѣдъ, за нахранване на человѣка.
Трудътъ на человѣка е само въ полза на об­щиарията, а не за негова лична полза, освенъ из­вънредния трудъ, употрѣбенъ отъ женския полъ въ творчество за накити, за домашна украса и за дома­шни потрѣби.
Презъ работнитѣ дни трудътъ е задължителенъ за всѣки пълновъзрастенъ членъ на общиарията
Общиарията може да използва и детския трудъ, и този на непълновъзрастнитѣ въ всички случаи, които се наложатъ при липса на достатъчно пълновъзрастни членове, за посѣвитѣ, за копането, за жътвата, за вършидбата, за направата на жилища, за направата на пѫтища и за други нейни, на общиарията, нужди.
По право, децата начиная отъ седемь-годишна­та имъ възрасть до пълновъзрастието имъ, прекарватъ половината на деня, до обѣдъ, въ учение на писменность, а другата половина, следъ обѣдъ, въ изучване на занаяти, каквито тѣ си избератъ, за да има подготвени за общиарията и занаятчии, които да задоволяватъ нуждитѣ на общежитието.
Свръхтрудътъ, както и всѣко изобретение за творчество отъ особена полза за общиарията, се награждаватъ съ отличие подъ форма на огърлие, което наградениятъ носи презъ праздничнитѣ дни въ годината, но което следъ смъртьта му остава пакъ собственость на общиарията.
Отъ задължителния трудъ се освобождаватъ само болнитѣ и крайно недѫгавитѣ, било поради старость, било поради тежки и неизличими заболявания.
Отъ резултатитѣ на труда се ползуватъ всичкитѣ членове на общиарията, но дотолкова, докол­кото имъ е необходимо. Остатъкътъ се счита за излишенъ и той служи за обмѣна срещу предмети, които сѫ нужднй на обшиарията, но които й липсвать и които се намиратъ въ други общиарии.
Размѣната на излишъцитѣ може да става и срещу злато и сребро, стига това злато и това сребро да послужатъ само за украса, но не и като монетна стойность.
Монетитѣ — златни, сребърни, или други — създадени отъ царетѣ и отъ господаритѣ, сѫ дѣло само на силата на разрушението и при размѣната на излишъцитѣ между общиариитѣ, тѣ се изключватъ като цености, защото като основа за преценка на другитѣ произведения въ размѣната служи крина жито.
Пълната размѣна на излишъцитѣ се забранява. Най-малко една трета отъ тѣхъ се оставя като запасъ, до прибиране на плодородието отъ втората година.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×