12. ЗА ВРАГОВЕТѢ НА ОБЩИАРИЯТА, 3А ПРЕСТѪПЛЕНИЯТА И ЗА НАКАЗАНИЯТА ПРИ ПРЕСТѪПЛЕНИЕ

[Dela]

12. ЗА ВРАГОВЕТѢ НА ОБЩИАРИЯТА, 3А

ПРЕСТѪПЛЕНИЯТА И ЗА НАКАЗАНИЯТА

ПРИ ПРЕСТѪПЛЕНИЕ.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

 

Всички ония, въ които е въплотена силата на разрушението, се считатъ за врагове на общиарията и се преследватъ отъ нея. Такива сѫ:

1. Невѣрующитѣ въ учението за сътворението на свѣта, така както е възприето отъ общиарството.

2. Всички провинени въ постѫпки, които нарушаватъ спокойния творчески животъ на общиарията.

3. Всички, които проявяватъ склонность къмъ използване чуждия человѣчески трудъ за лична облага.

4. Всички склонни къмъ заграбване и присвоя­ване чужда вещь.

5. Всички провинени въ нарушаване спокой­ствието на веднъжъ установеното чуждо семейство.

6. Склоннитѣ къмъ лъжа, заблуждение и кле­вета.

7. Склоннитѣ къмъ оскръбление и нападение на себеподобния.

8. Всички, които проявяватъ склонность да убиватъ себеподобнитѣ си.

9. Всички, които проявяватъ склонность да убиватъ каквото и да е живо творение на земята, което не е вредно за общиарията.

10.Склоннитѣ къмъ месоядств и къмъ опиване отъ каквито и да било питиета.

11. Всички мѫже, които изнасилватъ жени.

12. Всички, които проявяватъ полъ презъ непълнолѣтие или къмъ непълнолѣтни.

13. Нарушителитѣ на храмовия редъ.

14. Най-после всички проповѣдници на учения противни на общиарското учение за пресътворението на человѣческия и всечеловѣчески животъ.

 

Всички, които проявяватъ една или друга отъ склонноститѣ изброени по-горе, се считатъ врагове на общиарията, и ако сѫ пълнолѣтни, се изключватъ отъ редоветѣ й, а малолѣтнйте губятъ правото да станатъ нейни членове.

 

Това изключване или отнимане на права при първо провинение, освенъ ако се касае за убийство, е за единъ периодъ отъ три дена, следъ изтичането на който, ако провинениятъ признае виновностьта си и обещае, че нѣма да се провини повторно, се счита за напустнатъ отъ силата на разрушението и се опро­щава отъ първостарейшината на общиарията.

 

Ако провинението се повтори, виновниятъ се наказва съ отнимане на общиарскитѣ права за нови седемь дни. Потрети ли се, виновникътъ се изклю­чва за винаги отъ общиарията.

 

Изключениятъ може да се засели въ друга общиария, гдето следъ известенъ периодъ на изпита­ние могатъ да го приематъ за членъ.

 

Които сѫ изключени само временно отъ общи­арията, биватъ задържани въ особени помещения, гдето имъ се дава само хлѣбъ и вода.

 

Убийцитѣ се наказватъ веднага на умъртвяване чрезъ гладъ. За тая цель тѣ биватъ връзвани голи за нѣкое дърво извънъ селището и биватъ оставяни така, за да ги изедатъ следъ смъртьта имъ хищнитѣ звѣрове и да не става нужда отъ погребение.

 

Всѣки който си позволи да развърже такъвъ осѫденъ се наказва по сѫщия начинъ.

 

На осѫденитѣ на гладна смърть се позволява да се самообесватъ. Тогава тѣ иматъ право на по­гребение, като всѣки обикновенъ мъртвецъ въ об­щиарията.

 

Наказанията на провиненитѣ по другитѣ точки на учението се налагатъ споредъ съответнитѣ му по­веления.

 

Най-строго сѫ наказанията за злоумишленото възразяване презъ време на проповѣдитѣ въ храмо­ветѣ и за проявяване на полъ отъ страна на свещенослужителитѣ.

 

Такива провинени биватъ осѫждани на умър­твяване чрезъ гладъ, като и тѣмъ се позволява да се обесятъ сами, за да добиятъ правото да бѫдатъ погребани като обикновени мъртавци.

 

Обявяването на наказанията се извършва отъ първостарейшината, а прилагането имъ става въ присѫтствието на единъ отъ старейшинитѣ.

 

За врагове на общиарията се считатъ и всички земни человѣчески поселения, които не живѣятъ въ общежитие и въ които има господари и роби, като не робите, а господаритѣ се смѣтатъ за сѫщински нейни врагове.

 

За унищожение на робството въ такива чело­вѣчески поселения, ако робитѣ сами не могатъ да сторятъ това, се позвòляватъ походи на общиарци готови за самопожертвуване.

 

Унищожението на робството въ тия вражески поселения означава унищожение на една отъ формитѣ въ които се проявява силата на разрушението, олицетворена въ господаритѣ.

 

На общиарцитѣ, следователно, е позволено да влизатъ и въ войни съ господаритѣ на противообщиариитѣ, за да положатъ така началото на пре­връщането на такива поселения въ общиарии, въ каквито само е възможенъ животътъ на творческия человѣкъ, на челòвѣка на силата на сътворението.

 

За врагове на общиарията се считатъ още: вси­чки божества измислени отъ господаритѣ и всички человѣци, възвеличени до степень на нѣкакви светци отъ господаритѣ. Сѫщо така се преследвать отъ общиариата всички храмове, всички вѣри и учения, съ които до сега сѫ си служили и си служатъ господаритѣ за раздѣляне на человѣцитѣ на господари и роби на разновѣрующи въ гонения и на разноцарствия въ бѣсъ.

 

Всѣко человѣческо самопожертване за общиарството и за всеземната человѣческа общиария се счита за най-великата жертва за творение и пресътворение на свѣта въ бѫдно райско всеземночело- вѣческо царство, въ което не ще има достѫпъ силата на разрушението и отъ гдето ще бѫде прогоненъ всѣкакъвъ бѣсъ, който би могълъ да наруши спокойното творчество на всѣки человѣкъ създаденъ отъ силата на сътворението само за творение и за пресътворение на земята.