Jump to content
Dela

13. ЗА МЕСОЯДИЕТО

Recommended Posts

ГЛАВА III.

ЗА ЖИВОТА НА ЧЕЛОВѢКА ВЪ ОБЩИАРИЯТА.

13. ЗА МЕСОЯДИЕТО.

ДОГМА: Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Силата на сътворението създаде на земята жи­вота въ движение за творчество. Понеже това се извърши по подсѣщане отъ силата на разрушението, първоначалнитѣ животни въ движение на земята, предтечи на човѣка, останаха въ бѣсъ.
Следъ създаването на животночеловѣка, пакъ въ бѣсъ, се поведе борба между тѣзи първични животни и животночеловѣка. Тая борба най-сетне доби образа на взаимно изяждане. Така се появи месоядството.
Когато пъкъ поникнаха земнитѣ человѣчески поселения, человѣкътъ прибра около себе си много немесоядни животни, отъ чиято сила се ползваше въ своята работа, но той пакъ остана месоядно живо­тно. Понеже месоядството бѣше дълбоко проникна­ло въ природата на человѣка, той посегна и на тия животни наричани отъ него домашни, и безпощадно ги убиваше заради месото имъ.
После животночеловѣкътъ прибра около себе си и много хвъркати немесодни животни, чието месо служеше за насищане кръвожадностьта на първич­ния человѣкъ.
Този человѣкъзвѣръ не бѣ нищо друго, освенъ силата на разрушението.
Така силата на разрушението остана да владѣе въ самия домъ на человѣка, за да направи отъ него убиецъ на домашнитѣ животни, които бѣха негови сътрудници и отъ чието млѣко, отъ чиято вълна, отъ чиито яйца, отъ чиято кожа и пр. при естествената имъ смърть той се ползваше. Недоволенъ отъ това и ненаситенъ въ своето плътоядие, человѣкътъ-звѣръ убиваше не само тѣхъ, но и туку що роденитѣ тѣхни малки, преизпълнени отъ силата на сътворението много повече отколкото самъ той.
Защото това окървавяване на человѣка за месоядие отъ животнитѣ води подиръ себе си други окървавявания, които засѣгатъ дори близкитѣ на че­ловѣка: неговия съселянинъ, жената на неговия съселянинъ, детето му и пр., които человѣкътъ-звѣръ убиваше при най
нищожния поводъ, създаванъ вина­ги единствено отъ силата на разрушението.
За да се изкорени силата на разрушението въ человѣка и при този случай, месоядието въ общиа­рията се забранява.
Всѣки общиарецъ, който се прояви като месоядецъ, се счита за заразенъ отъ силата на разруше­нието и се изпъжда отъ общиарията безъ, никакво право на опрощаване, а за убийство на полезно до­машно животно виновниятъ се наказва като убиецъ на себеподобенъ, на умъртвяване чрезъ гладъ.
Всички полезни домашни и други земни живо­тни се оставятъ да свършатъ своя животъ чрезъ естествена смърть, като се позволява на человѣцитѣ да се ползватъ отъ кожитѣ имъ и отъ месото имъ чрезъ претапяне, но за други цели, а не и за ядене.
Позволено е да се убиватъ само такива живо­тни, които сѫ вредни за общиарията, за общиарското творчество. Само въ такъвъ случай человѣкътъ убиецъ е ненаказуемъ, защото се смѣта, че той е унищожилъ единъ животъ, който е билъ преизпълненъ само съ силата на разрушението.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×