14. 3А ВЕСЕЛИЕТО

[Dela]

14. 3А ВЕСЕЛИЕТО.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първич­ность бѣха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Силата на сътворението сътвори всичко: и слън­цето, и месеца, и звездитѣ, и земята, и всичко на земята, които творения сѫ само за человѣка, но не и за животно человѣка-звѣръ.

Человѣкътъ на земята е само за творчество. Отъ него той добива веселие, но не веселие на бѣсъ, който свършва пакъ съ бѣсъ.

Такова веселие на бѣсъ, който свършва съ бѣсъ, е пиянството.

Силата на сътворението създаде плода на ло­зата като най-благодатна храна за человѣка, а силата на разрушението чрезъ человѣка, превърна плода на лозата въ вино, чрезъ което да изгонва отъ человѣка силата на сътворението.

Защото всѣко изкуствено опиянение свършва съ унищожението на творческата сила въ человѣка и съ пробуждане само на разрушителнитѣ сили, кои­то силата на разрушението е оставила въ человѣка въ неговата първичность.

Опиянението на человѣка трѣбва да идва не отъ виното и отъ други подобни изкуствени опоителни срѣдства, а отъ вдъхновението къмъ творче­ство, къмъ любовь и къмъ веселие отъ плодоносното творчество и отъ плодоносната любовь.

Защото изкуственото веселие чрезъ вино не е плодъ на себедоволство следъ нѣкое свръхчеловѣско придобитие, а е веселие следъ человѣческото себеунижение и человѣческото себеотрицание.

При такова себеунижение и при такова себео­трицание человѣкътъ е въ подчинение само на си­лата на разрушението. Заради това, употрѣбяването на виното или на други срѣдства за изкуственото человѣческо веселие и за изкуственото человѣческо опияняване въ общиарията се забранява.

Всѣки общиарецъ, който се опита да прави ви­но или прояви склонность къмъ изкуствено опияня­ване съ вино или съ други такива изкуствени опоителни срѣдства, бива задържанъ за пръвъ пѫть за три дни, за втори пѫть за седемь дни, а за трети пѫть се изключва и се изпъжда за винаги отъ об­щиарията, като животно-человѣкъ, който е изпълненъ само отъ силата на разрушението.

Опиявяването на человѣка въ общиарията трѣ­бва да бѫде мириса на цвѣтята, отъ мириса на тревитѣ по полята, отъ въздуха отъ надземнитѣ синкавини, оть полскитѣ и горски зеленини, отъ бистро­тата нa водата, отъ слънчевия изгрѣвъ, отъ слънче­вия залѣзъ, отъ месеца, отъ звездитѣ, отъ плодоветѣ на всеобщия общиарски трудъ, отъ праздничнитѣ игри на момитѣ и момцитѣ въ общиарията, отъ другарката жена на человѣка, отъ децата на семей­ството, отъ проповѣдитѣ въ храма, и отъ всѣко тво­рение въ всемира и на земята, плодъ само на силата на тѣтворението, въ който нѣма дѣлъ силата на раз­рушението, която отъ творческия человѣкъ въ първозамисълъ направи жавотно-человѣка звѣръ на земята.