Jump to content
Dela

17.ЗА СОБСТВЕНОСТЬТА И ЗА ПРОИЗХОДА НА СОБСТВЕНОСТЬТА

Recommended Posts

17.ЗА СОБСТВЕНОСТЬТА И ЗА ПРОИЗХОДА

НА СОБСТВЕНОСТЬТА.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първич­ность бѣха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Силата на сътворението сътвори всичко, освенъ мѫжа, който наистина бѣше получилъ животъ отъ нейното дихание чрезъ другитѣ животни, и който заживѣ въ нейното дихание, т. е. въ въздуха, но който бѣ замисълъ на силата на разрушението.
Силата на сътворението сътвори и слънцето, и месеца, и звездитѣ, и водата, и зеленинитѣ, и синкавинитѣ. Отъ вдъхновенията на тия творения пъкъ бѣ сътворена жената, която носѣше и топлината на слънцето, и неговата свѣтлина, и бистротата на во­дата, и играта на зеленинитѣ, и нѣжностьта на синкавинитѣ, и всички земни и надземни красоти, съ които силата на сътворението бѣ надарила както земята, така и цѣлото свое мирово сътворение.
Най-после, въ жената се чувствуваше и послед­ното дихание на силата на сътворението, и така тя бѣ като първичность само красота и красота въ вѣч­ность.
Отъ друга страна мѫжътъ въ първичность, следъ като победи жената като нейнъ противополъ и следъ като жената го прие за другарь, я назова: „моя".
Така тя остана негова, защото бѣше въ грѣхъ и защото не можеше вече на нищо друго да прина­длежи, освенъ нему, като мѫжъ. Така се създаде последния бѣсъ за человѣчеството, собственостьта.
Така чрезъ человѣкомжжа се тури началото на собственостьта. Това бѣ пакъ замисълъ на силата на разрушението за нови разрушения въ свѣта чрезъ борби на бѣсъ за собственость.
Защото това „моя" или „мое" се предаваше на всички човѣци, които после се раждаха.
Този бѣсъ между мѫжетѣ за жена, която всѣки да може да нарече „моя", бѣ бѣсъ между животнитѣ человѣко-мѫже, който ги докарваше въ стра­шно остървение. Жената обаче никой никога не пи­таше на кого иска да принадлежи.
Този бѣсъ на животното человѣкомѫжъ за же­на не бѣ подбуденъ отъ никаква любовь, а бѣ само проявление на силата на разрушението.
Защото любовьта бива само взаимна и щомъ нѣма взаимна любовь между мѫжа и жената, това показва, че тамъ се е настанила силата на разруше­нието, и че животътъ на семейството тече въ насилие.
А понеже всѣко насилие е пакъ проявление на силата на разрушението, то въ общиарията семей­ства чрезъ насилие не могатъ да сѫществуватъ.
Мѫжкиятъ бѣсъ за собственость не се ограничи само съ жената, а се прояви и въ други направле­ния: въ бѣсъ за собственость на земя, въ бѣсъ за собственость на заграбени други животни, дори въ бѣсъ за насилствено заробване на други человѣци. Така въ бѣса си за собственость человѣкътъ скоро стигна до борба съ всѣки свой съперникъ за соб­ственость. Отъ тогава водятъ началото си войнитѣ между человѣцитѣ за притежание.
Тѣзи войни, първо само между отдѣлни человѣци, постепенно се превърнаха въ войни между племена и между народи за собственость, което озна­чаваше пълно господство на силата на разрушението.
За да се изгони силата на разрушението проя­вена въ тоя видъ на бѣсъ за собственость, създаде се всеземната человѣческа общиария, безъ лична собственость и безъ този бѣсъ за лична, племенна, разнонародна или разноцарска собственость на земи, на води и на творения на силата на сътворението, които не сѫ нито за лична, нито за племенна, нито за разнонародна, нито за разноцарска, а само за всеобща и всечеловѣческа собственость.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×