34. ЗА ОТРИЦАНИЕТО

[Dela]

34. ЗА ОТРИЦАНИЕТО.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Силата на сътвовението сътвори всичко, а си­лата на разрушението искаше да го разруши.

Като сътвори най-сетне и жената, силата на сътворението й рече:

Всичко това сътворихъ за тебъ. Нека прочее бъде то твое, което значи и мое, защото азъ ще остана да живѣя навѣки само чрезъ тебъ.

И така, всичко на земята биде създадено само за радоститѣ на жената, а заедно съ това и за радоститѣ на самата сила на сътворението.

После обаче мѫжътъ, въ който се бѣ въплотила силата на разрушението, дойде при първата жена и биде приетъ отъ нея. Така отъ жената земнитѣ радости, които бѣха и такива на силата на сътворението, станаха радости и на мѫжа, за да за­почне трагедията на жената, трагедия едновремен­но и за самата сила на сътворението за изгубенитѣ радости, които станаха радости и за мѫжа и за си­лата на разрушението, вече пълна владѣтелка чрезъ мѫжа надъ цѣлото человѣчество.

Преизпълненъ така отъ радости при трагедията на жената, мѫжътъ помисли, че всичко сътворено въ свѣта, включително и самата жена, е само за не­го. При нейния опитъ прочее да си възвърне пър­воначалната свобода за радости, той въ своя бѣсъ й рече:

— Ти си създадена само за мене и тръбва да ми бѫдешъ подчинена, защото сѫщностьта на свѣта съмъ азъ, мѫжътъ, а ти добивашъ сѫщность само следъ проявяването на моята първосѫщность.

Така мѫжъть отрече жената като сѫщность за человѣческия родъ, съ което отрече и силата на сътворението като сѫщность за человѣка.

Отъ тогава започна най-голѣмата трагедия за самия человѣчески родъ, защото въ него зацарува силата на разрушението чрезъ отричане отъ мѫжа творческата сила на жената.

Насърдчена отъ тоя успѣхъ, силата на разру­шението, проявена въ бѣсъ на отрицание, взе въ своята власть отдѣлнитѣ человѣци, които станаха самолюбиви и горди, овладѣни отъ чувство на пре­зрение къмъ подобнитѣ си и отъ стремежъ да подчиняватъ по-слабитѣ и да ги превръщатъ въ роби.

Следователно, всѣко отрицание на мѫжа спрямо жената или на жената спрямо мѫжа, или всѣко отрицание на человѣкъ спрямо человѣкъ, както и всѣко отрицание къмъ каквото и да било учение за человѣческата общиария. се считатъ като едно отъ най-силнитѣ проявления на силата на разрушението.

Защото въ общиарията всѣки человѣкъ трѣбва да бѫде преизпълненъ само отъ творческата сила на силата на сътворението, тъй като всички общиарци, безъ разлика на полъ, сѫ равни по между си, както сѫ равни по между си всички человѣци.

Това означава, че всѣки опитъ за създаване неравенство въ общиарията чрезъ каквото и да било отрицание, е опитъ на силата на разрушението да проникне и по този начинъ въ человѣка. Пропитиятъ съ толкова отрицание человѣкъ въ общиариата се наказва съгласно най строгитѣ повели на общиарското учение.