Jump to content

35. 3А МИРОВАТА РАДОСТЬ, ЗА МИРОВАТА СКРЪБЬ И ЗА ДЕТЕТО-БОГЪ


Recommended Posts

35. 3А МИРОВАТА РАДОСТЬ, ЗА МИРОВАТА

СКРЪБЬ И ЗА ДЕТЕТО-БОГЪ.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Велико бѣ дѣлото на силата на сътворението, защото тя сътвори и слънцето, и земята, и всички на земята, включително жената.
Отъ всички красоти най-великото дѣло на си­лата на сътворението бѣ жената, защото тя прите­жаваше творческитѣ красоти и на слънцето, и на месеца, и на звездитѣ, и защото въ нея трептѣше нѣгата, както на синкавинитѣ, така и на всички други красоти въ всемира, за които тя бѣ и радость, и свръхкрасота, и свръхтворчество, и вѣчность.
Дойде обаче първиятъ грѣхъ на жената и радостьта на всемира се превърна въ скръбь.
Защото и скръбьта на жената, както и първорадостьта, бѣше следъ първия й грѣхъ пакъ миро­ва: скърбѣше слънцето, скърбѣше месеца, скърбѣха звездитѣ, скърбѣха всички мирови творения за своята първорадость загубена чрезъ жената, която първорадость сега бѣше се превърнала само въ скръбь.
Скръбьта на жената бѣше понятна за всички мирови създания, освенъ за мѫжа.
Защото мѫжътъ като животно въ първичность бѣше само полъ, и за него жената не бѣ друго, освенъ полъ на неговия противополъ, който като първичность бѣ полъ на бѣсъ.
И заживѣ така жената следъ грѣхопадането си, сама въ собствената си скръбь, както по-рано живѣеше сама въ собствената си радость.
Това не бѣше само скръбь на жената, а скръбь и на силата на сътворението въ нея.
И освободи се после жената отъ тази скръбь, защото силата на сътворението не можейки повече да бѫде при бѣсъ на полъ, се прероди въ дете.
Така остана за винаги: силата на сътворението при бѣсъ на полъ да се преражда въ дете.
Защото детето не знаеше нито грѣхъ, нито скръбь.
А скръбьта започваше само отъ грѣхъ, въ грѣхъ или при грѣхъ.
Така най-великата и първа радость на всемира и на силата на сътворението остана да се изразява за человѣцитѣ като радость само въ малкитѣ, чрезъ жената.
Защото малкитѣ бѣха творения на силата на сътворението и чрезъ тѣхъ тя се изразяваше като непо­бедима сила за человѣка въ вѣчностьта срещу си­лата иа разрушението, която употрѣбяваше всичко за да унищожи човѣка на земята.
Съ тия последни творения или пресътворения на силата на сътворението въ деца се продължи от­ново радостьта на жената въ първичность, защото силата на сътворението не искаше да остави жената макаръ и при грѣхъ, само въ скръбь.
Защото радостьта и скръбьта на жената, като творчество бѣха и мирова скръбь и мирова радость.
Така силата на сътворението искаше да създа­де за жената и нейния пръвъ Богъ, къмъ когото тя да се обръща въ своята скръбь, защото скръбьта бѣ тежка и за самата сила на сътворението, чието последно и велико творение въ красотата бѣ жена­та, която отъ първорадость бѣ преминала вече въ скръбь.
И създаде се тогава този пръвъ Богъ и за же­ната и за человѣка на земята, който Богъ остана единственъ, защото той е най-великиятъ Богъ на силата на сътворението, чрезъ който се възвърща първорадостьта за човѣка и който и за силата на сътворението, и за жената, и за человѣка се наре­че: дете.
За жената този Богъ бѣ и слънцето, и месе­ца, и звезцитѣ, и радоститѣ, и всички още красоти отъ които я създаде силата на сътворението.
За него проливаше жената всичкитѣ си съл­зи, къмъ него бѣха отправени всичкитѣ й надежди, като къмъ пръвъ и последенъ нейнъ Богъ.
Защото за нея този Богъ дете бѣ не само кра­сота, но и невинность, тъй като силата на сътворе­нието бѣ създала въ невиность всичко въ всемира.
Този Богъ биваше разбиранъ отъ всичко въ всемира, освенъ отъ мѫжа. Мѫжътъ не само не го зачиташе, но дори и посѣгаше на него, защото Богътъ на мѫжа не бѣше Богъ на невинностьта, а Богъ само на разрушението и на бѣса.
И поведе се тогава най-страшната борба меж­ду силата на сътворението и силата на разрушение­то: борба между Бога на человѣка въ невино­сть и Бога бѣсъ на животно-человѣка.
И продължи тази междучеловѣческа борба въ която бѣсътъ на силата на разрушението хвърли всичкитѣ си сили срещу невинностьта на силата на сътворението. Тая невинность съществуваше въ видъ на дете или въ видъ на други человѣци, смирени и трудолюбиви, но заробени отъ человѣко животнитѣ, наречени господари, преизпълнени отъ бѣсоветѣ на силата на разрушението.
И този, обаче пъкленъ опитъ на силата на разрушениего да унищожи человѣка и человѣчеството биде разкритъ отъ общиарията, въ която най сетне трѣбваше да зацарува невинностьта на детето богъ не само за жената, но и за мѫжа, пресътворенъ и прероденъ въ невиность и въ чистота, за да стане чистъ като дете, невиненъ и съвършенъ человѣкъ въ съвършената всеземна человѣческа общирия, въ която да нѣма и най-малката следа отъ силата на разрушението.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...