36. ЗА ПОСЛЕДНИЯ ЧЕЛОВѢЧЕСКИ БОГЪ

[Dela]

36. ЗА ПОСЛЕДНИЯ ЧЕЛОВѢЧЕСКИ БОГЪ.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Силата на сътворението сътвори всичко, вклю­чително и жената, а силата на разрушението иска­ше да го разруши.

Всичко отъ творенията на силата на сътворе­нието запази своето величие, освенъ жената въ първичность.

Защото жената бѣ наистина най-голѣмата отъ всички красоти на силата на сътворението, но за­едно съ това тя цѣла бѣ отъ нѣжность, чиито тре­птения винаги извикваха противопола.

Това свойство на жената бѣ и грѣха на си­лата на сътворението при сътворяването на жената.

Силата на сътворението после изкупи този свой грѣхъ, защото отъ началната и първа, тя се превърна за человѣка само въ една малка сила, и се предо­стави да бѫде пресътворявана и прераждана чрезъ жената, която си остана съ своя грѣхъ.

Защото жената, която въ първичность бѣ само чиста любовь безъ полъ, следъ грѣха се превърна въ любовь само на полъ къмъ противополъ, и така се нарече жената на мѫжъ или жена на силата на разрушението, олицетворена въ мѫжа.

Така бѣ съ първата жена.

Така после биде съ всички жени на земята.

Защото чистата любовь остана само на силата на сътворението, а жената следъ грѣхопадането си вече биде лишена отъ нея.

Но бѣсътъ на първия мѫжъ преди грѣхопада­нето на жената не бѣ само за нейния полъ, а и за чистата й любовь, която той искаше да . премине и въ него.

Следъ грѣхопадането й, като изгуби жената своята първична чиста любовь,бѣсътъ на мѫжа се още повече усили, защото той още търсѣше отъ нея тая любовь.

И усилваше се все повече и повече бѣсътъ на мѫжа, който не преставаше да търси отъ жената любовьта й въ първичность, но като не я намѣри, въ бѣса си той се обърна така къмъ жената:

— Жена, извънъ пола ти не си никаква лю­бовь, ти си само грубъ полъ.

Това което мѫжътъ каза на жената бѣ една истина, която обаче биде последвана отъ една неистина, най-страшната за свѣта. Защото отъ тогава за мѫжа любовьта се състоеше само въ неговия полъ, който зацарува въ него съ най-голѣмъ бѣсъ.

Оттогава, колкото по-необузданъ биваше половиять бѣсъ на мѫжа, съ толкова по-голѣма настойчивость мѫжътъ увѣряваше, че това е съвършенна любовь и многобѣсието за разрушение, което се проявѣше въ мѫжа чрезъ половия бѣсъ, биваше счи­тано за бѣсъ на любовь, чрезъ която се изразява най- голѣмото величие на мѫжа.

Това величие на мѫжа при полъ въ бѣсъ би­ваше толкова по-голѣмо, колкото повече жени има­ше мѫжътъ, жени-робини.

Тѣзи жени-робини не бѣха обаче за творения и за пресътворения на человѣка, а само за полъ. И гинѣше така жената за человѣческия родъ, като робиня само за полъ. И тържествуваше силата на раз­рушението, че ще може безпрепятствено да извърши своето най-разрушително дѣло, съ което преследва­ше унищожението на человѣческия родъ.

Защото останеше ли жената за человѣцитѣ са­мо за полъ, но не и за любовь къмъ творчество, за раждане и пререждане на человѣка, человѣчеството щѣше да престане да сѫшествува.

И тази обаче най-скрита замисълъ на силата на разрушението биде разкрита отъ общиарията, коя­то не можеше да търпи робството на жената само въ полъ и само за полъ, и която не можеше да до- пустне мѫжътъ да бѫде за человѣчеството само полъ и само въ бѣсъ на полъ.

Разкри се прочее отъ общиарията тази най скрита замисълъ на силата на разрушението, за да се възстанови между мѫжа и жената равноправие и да не носятъ жената и мжжътъ друго име, освенъ името человькъ или другарь.

Разкри се отъ общиарията тази най-скрита замисъль на силата на разрушението, за да се възвър­не въ жената първичната й любовь, вдъхвана въ нея отъ силата на сътворението и чрезъ жената да се предаде и на мѫжа.

Разкри се отъ общиарията тази най-скрита замисьль на силата на разрушението, за да бѫдятъ мѫжътъ и жената въ радость само отъ взаимньта си любовъ и отъ любовьта къмъ пресъздаване на малки, т. е. деца, бѫдащи човѣци, предназначени за нови творения и пресътворения.

Разкри се отъ общиарията тази най скрита замисъль на силата на разрушението, за да не се счита вече нито жената собственость на мѫжа, нито мѫжътъ собственость на жената, което означава из­чезването на всѣка лична собственость за человѣка, освенъ тази на всеземната человѣческа общиария,собственость всеравночеловѣческа и всеземчочеловѣческа.

Разкри се отъ общиарията тази най-скрита замисъль на силата на разрушението, за да нѣма ве­че на свѣта разновѣрия, разнонародия и разноцарствия, за да нѣма господари и роби или робини и да нѣма вече на свѣта други богове и лъжебогове, освенъ този на всеземната человѣческа общиария подъ името Богъ и богочеловѣкъ на равен­ството, на любовьта, на творчеството, на творения­та и пресътворенията за създаване на най-съвър­шения человѣкъ за творчеството и за създание на най-съвършенната творческа всеземна человѣческа общиария.

К Р А Й