Jump to content

СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „НАУКА И ВЪЗПИТАНИЕ"


Recommended Posts

глава 5

СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „НАУКА И ВЪЗПИТАНИЕ"

Преди човек да влезе в новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследство и свобода, като пълнолетен, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот...
Онази религия, която служи на живия Бог, ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало. А ученията или религиозните системи, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на разума.
Тук може да се повдигне друго възражение. - Добре, ще кажат някои — като поддържате, че науката и възпитанието са единствените средства, от които човек трябва да очаква своето спасение, къде остава вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са ръководели човечеството и са напътствали в изпълнение на неговите длъжности към Бога и към ближния? На това питане ще отговорим направо. Истината е истина през всичките векове. Тя има същото влияние и сила върху душата, под какъвто вид, форма и образ да е представена, стига те да са действителни представители и същински въплъщения на висшето добро. Религията ще си стои там, дето е била до сега. Ако иска занапред да има какво-годе влияние в живота, тя трябва да промени своя настоящ наклон. Тя трябва да се съобрази с научните истини и да напусне старите си нрави и обичаи, които по неведение е допуснала за свой частен, а не Божи интерес. Необходимо е тя да започне да проповядва истината, такава каквато е без да я изопачава. Тя трябва да започне да проповядва истината, която единствено просвещава, и която е в съгласие с целостта на живота и с разума живата истина, която облагородява и възвисява човешката душа, и я укрепва в добродетелта...
При това, трябва да правим разлика между понятията вяра и религия. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в живота на човека. Религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към определен обект, от който се предполага, че зависи нейния вътрешен живот. Това произведение на човешката душа може да се мени по форма и степен, в зависимост от умственото и духовно развитие на човека. На този, именно, факт се дължи обстоятелството, че това, което е религиозно за едного, съвсем не е религиозно за другиго. Така например, вярването в непогрешимостта на папата, един елемент от веруюто на католика, е до висша степен противорелигиозно за православния и протестанта. Този факт се потвърждава, впрочем, и от постоянните стълкновения на религиозните системи. Разбира се, всичко това произтича от разликата в убежденията на хората, чиито умове са различно настроени. Това обстоятелство ни навежда на заключението, че един и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положение, които са свързани с интереси, нямащи нищо общо със самата същност на предмета. Обаче, тия частни интереси упражняват голямо влияние, върху душевното настроение на човека и много пъти го заблуждават и отклоняват от пътя на духовното му растене. Ето защо е необходимо да подлагаме на преоценка всяко религиозно произведение, за да видим, дали почива на истината, или не. Щом намерим, че то не е съобразено с истината, наш дълг е да го отхвърлим, като човешка заблуда. Истинската религия трябва да се освободи от всички останки на миналото, от всичко онова, което се е натрупало в нея по силата на известни частни, чисто човешки съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени според вътрешните нужди. Всичко расте и се развива, съобразно онзи вечен закон на живота, който изменя и преобразява нещата в природата, в съгласие с общата дейност.
Не е така, обаче, с вярата. Тази сила на душата, благодарение на която човек, от самото начало на своето възраждане, е почнал да питае любов към онова невидимо същество, създател u крепител на цялата вселена, тя е извършила велики подвизи и дела. Тя е вдъхновявала душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за добро, истина, красота.
Що се отнася до душата, бихме могли да я уподобим на една сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос, чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност. Умът, от своя страна, би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна игла, чийто връх се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка от свръхчувствителната сфера на душата. По този начин, вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център на друг.
Онова, което е събудило съзнанието на човека и го накарало да тръгне по пътя на познанието, произтича от дълбока вътрешна нужда на неговия дух, вложена у него от върховните закони на живота. Тия закони заставят човека, чрез постоянна работа, да се стреми към съвършенство.
За да приключим с въпроса за науката, ще дадем едно последно определение. Науката, взета в най-дълбок смисъл, е произведение на човешкия дух, който е свързан с великия дух на битието. В човешкия дух е вложен отначало стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на истината и да схване законите на природата, за да може да впрегне енергията и за своите нужди, да положи здрава основа за своето съществуване, добро и красота възвишеният идеал на разума.
В която част на вселената да се пренесем, нашият характер ще се мери с една и съща мярка, сиреч с мярката на истината. Злото у кое да е духовно същество не може да се счита за добро, понеже както доброто, тъй и злото имат своите отличителни качества, които ги характеризират като такива...
Този троен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за материя, ум и душа.
 
Хъксли е дал едно правило за преценка на научната истина. То гласи: не давай неограничено съгласие на никакви твърдения, освен на онези, чиято -невинност е тъй очевидна, че са вън от всякакво съмнение.
При произнасяне на тази първа заповед на науката, съмнението се настанило в нея. Науката го е пренесла от седалището на покаянието, дето то било турено между най-ужасните грехове. Тя, обаче, поставила на видно място сред първите задължения, които и приписва научната съвест. Това съмнение, което науката допуска в своята работа, и което Гьоте нарекъл научен скептицизъм, има обаче стремеж да превъзмогне себе си. То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. Задачата на науката е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който функционира в мирозданието. Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ръководи живота ни в пътя на знанието и мъдростта.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...