20 август 1912, понеделник

[Ани]

20 август 1912, понеделник

Сега ще ви говоря върху думите: Аз се родих и дойдох на този свят, за да засвидетелствувам Истината.

Животът на всеки човек има различен смисъл от този, който ние схващаме. След 50-60 години човек си отива. В младините си той има едни стремежи,, а в старините други, и като един пътник изчезва от нашия поглед. Но какво е представлявал този пътник, какво е искал ние не знаем. Той обаче се ражда, за да свидетелствува за Истината. Само че мнозина от хората не знаят своето предназначение, не знаят защо са дошли тук и не свидетелствуват за Истината. Христос казва: Аз се родих и дойдох на този свят, за да засвидетелствувам Истината, Без Истината не може да се прояви никакъв умствен и духовен прогрес, чийто носител е тя. Тя самата е една сила, но разумна сила. Когато вечер някой пътник изгуби пътя си и вие му подадете свещ, това означава, че сте му посочили истината. Това означава също, че всеки от нас трябва да бъде носител на истината, но някои са се отказали от нея и затова са изостанали назад, вследствие на което имаме такова многообразие от различни народи и култури. Последното обяснява първото. Мнозина от тях са потънали в материята, забравили са своето предназначение и затова именно Христос е дошъл да им помогне.

Тук е полезно да знаете, че един завършен цикъл трае двадесет и пет хиляди години, а на две хиляди и сто години се явява по един Учител, за да помогне на човечеството.

От своя сребърен период човечеството е преминало в медния си период, след който следва железният, в който се намираме сега, но и той вече изтича и сега ще се върнем пак отново в пролетта. В това развитие действуват определени закони, между които и законът за растенето и падението. Например двама се скарат и вие забелязвате как те се отдалечават един от друг. Причината за това е, че те са сгрешили и затуй се раздалечават. Значи близостта и далечината по отношение на разстоянието зависи от нашето състояние.

Душата също има своя цикъл, в който се движи. Христос казва, че се е родил, за да свидетелствува за Истината. Развитието на един народ зависи от неговото отношение спрямо истината, зависи от това дали той ще свидетелствува за истината. За да свидетелствувате за истината, вие трябва да осъзнаете, че сте слуги на Господа, а не господари, трябва да си припомните вашите задължения. Вие трябва да разполагате с много познания и то не само да ги възприемете, а да ги осъзнаете и усвоите. Вие може да изгълтате Божието Слово, но ще ви ползува ли то? Не, то ще ви ползува само тогава, кога' то го сдъвчете. Мнозина се спъват именно в това. Те започват блестящо и може да се каже, че постоянно сеят, без да чакат посеяното да поникне. За да се провери истината, се иска търпение, нужни са години. Вие трябва да я осъзнаете и усвоите. За нейното откриване не са нужни лампи, не е нужна светлина, защото истината сама по себе си е светлина, а светлината предава своите вибрации. Но светлината трябва да се яви най-напред в душата ви, за да слезе след това и в тялото.

Оттук става ясно защо тези хора, които живеят в Истината, се наричат светии или, както ги наричат в Индия, бяло братство. Който е разбрал Истината, разбрал е и любовта. Настъпи ли този миг, страданията изчезват, защото те идват от неразбирането на Истината. И думата духовност не значи нещо друго освен това, че всичко в нас трябва да стане духовно и уста, и нос, и ръце, и всичко останало. Съмняването в духовния свят показва, че човек ходи като слепец с пипане. Това е истинското определение ни повече, ни по-малко. Като е така, по-добре да се хванем с вяра за тези, които ни ръководят и наставляват в Истината. Искам у вас да остане следната мисъл: Да се одухотворят очите ви. Това означава да получите духовно зрение, да намерите духовно обяснение на вашите зрителни впечатления. Например, срещате хора, които ненавиждате защо ги ненавиждате? Защото някога те са ви излъгали. У вас се е създало определено отношение към тях.

Не се лъжете от външните форми, търсете навсякъде вътрешното съдържание, а Христос е този, който ще ви го даде. Затова той е казал, че старите форми трябва да се махнат. И той казва също, че „ново вино в стари мехове не може да се тури". Не може да поставите вашите рамки на дяволските столове. Кои са старите мехове? Това са всички грешни хора. И затова Христос казва: „Не примирявайте Христа с дявола". Защото, ако допуснете и двамата у вас, те ще се препират. Но, ако пуснете Христос във вашето сърце, той ще урегулира всичко във вас и ще бъдете благословени. Ако пък пуснете там дявола, той ще ви отнеме всичко и ще ви каже: Сбогом! Ако Христос е дошъл за нещо, то това не е да примирява себе си с дявола. Всичко трябва да мине през божествения огън, и само когато този огън ни прочисти, само, когато станем чисти, ще можем да кажем: ние се родихме, за да засвидетелствуваме Истината.

 

Следователно тези, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в който Христос е влязъл, няма страх, защото страхът е дело на дявола, то е едно отрицателно качество, чрез което се възпроизвежда лъжата. А когато една душа навлезе под влияние на отрицателни качества, тя започва да слабее и да губи първоначалната си хубост. Ако искаме да бъдем красиви, ние трябва да търсим нашия идеал, който е Христос. Така трябва да се върнем към нашата изходна точка, да потърсим Христа, който е една колективна личност и съдържа в себе си светлината, озаряваща еднакво всички плодове от Дървото на Живота.

Ние трябва да принесем на Бога в жертва тялото си във физическия свят, сърцето си в духовния и ума си в Божествения свят. Това означава, да му предоставим нашите физически сили, нашата душа и нашия дух.

Дяволът казва: „Нима има задгробен живот?" Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма любов, защото те у него отсъствуват. Но вие не слушайте дявола, когато той отрича тези добродетели. Когато у вас се вмъкне някакво съмнение, да знаете, че то не е от Бога. Когато у вас се появят богохулни мисли, да знаете, че и това не идва от вас. Това е работа на дявола.

За всичко в живота е нужна основа. Когато една жена тъче, поставя на стана си здрава основа. Когато изграждат къща, съвременните хора копаят дълбоко и иззиждат основите. Този закон е приложим и по отношение на тялото, душата и духа на човека. Нужна е основа. И човек трябва да има упование, че под нозете му има нещо, на което да може да се опре. Вземете за пример светските хора докато един търговец разполага със своя капитал, той усеща, че има основа, а щом загуби парите си, навежда глава и у него настъпва едно особено състояние. Така е и с учения щом загуби знанията си, губи и своето настроение. Вземете един певец докато има глас, той е пълен с възторг. Така е и с учения щом загуби знанията си, губи и своето настроение. Така е и с поета, с музиканта. Но така е и с религиозния човек. Докато той има упование в Бога, чувствува се добре, започне ли обаче да се колебае, у него настъпва раздвоение. Човек притежава усета да разпознава дали има •здрави основи под себе си и за себе си. За това щом влезе у вас съмнението, значи, че основата ви започва да се руши.

Основата, това е нашата отправна точка, мястото, от където трябва да започнем да се движим. И за това ние трябва да имаме тази основа. Тя е потребна и то за всички хора, дори и те да имат различно наименование и да следват различна посока. Вземете например златото, то представлява мъдростта. Неговата сила у вас обаче може да се загуби, тъй както ще се загубят вашите дарования, когато започнете да грешите. Вземете едно богатство по околен път, турете го във вашето и то ще ви разруши.

Всички вие трябва да имате Господа за ваш пастир, понеже тези промени, които ще настъпят в света, може да повлияят на умовете ви. Но пак ще ви кажа, дерзайте! Трябва да знаете, че това, което предстои да стане, е в реда на нещата. И то ще стане, защото съвременната цивилизация, днешна Европа не е в състояние да постъпи по друг, по-благороден начин, защото европейската цивилизация е изтощила силите си. На нея е нужна сол, защото навсякъде царува разврат.

Човек, който не разбира Правдата и Пътя Божий, би казал: „По-добре да си отида от този свят." Но във всичко това, което предстои да стане, има нещо добро, а то е семето Христово, което ще оплоди цвета. Ние трябва да вървим по Божия път, без да искаме да изменяме неговото течение.

Човек никога не трябва да се заангажира с работа, която не може да свърши, със задачи, които не му е дадено да разреши. Има хора, които могат да вдигнат 500-600 кила, докато други и при двадесет килограма падат. Никога не ангажирайте времето си с непотребни работи...

Някои от вас си мислят, че като пропадне Турция, на България ще и тръгне по мед и масло. Аз пък мисля тъкмо обратното, защото този турчин, който искате да се махне, е вътре във вас. Той ви е управлявал 500 години и вие сега едва сте се освободили от него. Това е, което зная аз.

Съгласно Божествения закон, на Македония ще се даде такава свобода, каквато славяните имат под австрийска власт, например хърватите. До 1914-1915 година на България ще върви добре, а след това ще настъпят известни вътрешни смутове. Сега някои от тези неща, които ви казвам, са определени, а в други има и променливи елементи, така, че събитията могат да вземат и друг ход.

Този прелом в България, за който ви загатнах по-горе, ще настъпи след 1914-15 година. Нашите младежи са тези, които създадоха условията за него след Освобождението. Но тези бедствия ще бъдат от материален характер. Само религиозното движение, което сега иде всред българския народ, е в състояние да промени изпълнението на това предсказание. Например виждаме борба в духовенството, което е разцепено, а това разцепление често се отразява и върху Веригата. За това между вас също има и тесни, и широки, което не би трябвало да бъде. Казвал съм и друг път, и пак казвам: за нас не съществуват други правила и закони, освен трите основни закона, които са в основата на нашата система. А в сърцата си бъдете православни. Що се отнася до мен, напълно ми е безразлично, за какъв ще ме смята българинът. Аз познавам неговата сила докато хамбарът му е пълен, добре е; щом се изпразни, той е готов да капитулира...

Аз съм ви казвал много пъти: Вие сте солта на този народ. Друг е въпросът, дали може да осолявате, но бъдещето на народа и вашето бъдеще зависи до голяма степен от тази сол, която вие имате. Когато ви казвам това, не бива да ставате много сериозни и да се питате, дали ще можете да изпълните поставените пред вас задачи. По отношение на вашата работа вземете пример от дървото колкото по-дълбоко пуска корените си, толкова по-добре се развива. А често вие скривате у вас вашата индивидуалност и изсъхвате, подобно на дърво без корени. На вас ви е нужна гъвкавост, пластичност, за да бъдете в състояние да разберете Волята Божия. Ако можете да бъдете горделиви и честолюбиви, бъдете такива по отношение на Божията Воля. А вие какво правите? Когато ви се обърне внимание върху някоя ваша грешка, се стремите да поправите погрешката си. И колкото по-скоро се очистите от скритите си грехове и желания, толкова е по-добре за вас. Вие трябва да работите в кръга, който Господ ви е поверил, и не бива да излизате извън него, докато Господ не го разшири.

Вие трябва да се пазите да не причинявате на никому вреда или страдание. Всеки от вас да се върне у дома си, да заживее и да се примири с условията, които му са дадени, защото те са най-добрите за него.

На зададени въпроси г-н Дънов отговори:

Членовете на веригата не трябва да бъдат бедни, а напротив, да са богати и то в трите области: в материалната, в умствената и духовната. Първото условие, което се изисква за приложението на този закон, е пълното спокойствие. Човек не трябва нито да се сърди, нито да се гневи. Започне ли да се безпокои и тревожи, законът на действува...