16 август 1914 година, събота

[Ани]

16 август 1914 година, събота

Задачата на Христа не беше да отваря физическите очи на хората, а да просвети цялото човечество и да му даде хляб. Днес Христос иска да излекува хората и да им даде зрение. Мене много често ме срещат хора и ми казват, че се съмняват. Този, който се съмнява, е сляп. Някои хора ме питат вярвам ли в Христа. Вярата е за децата. Докато не сме видели Бога, трябва да вярваме на хората. Вярва се в това, което не се вижда. Аз ще ви отговоря направо, че вярвам, но не така, както вие вярвате. Аз имам особена вяра в Христа. В моята душа досега не е възниквало съмнение за нещата. За мен не съществува никакво противоречие в света. И ако казвам понякога, че вашите умове са изопачени, то е защото зная причините за това. Аз не ви срещам за първи път и сегашните трудности, които ми създавате са цвете, в сравнение с това, което е било в миналото.

Да обичаш тези, които те обичат това всеки може. То е човешкото. А да си благоразположен към онези, които не са разположени към тебе това е Божественото. Да учиш умните това всеки може. Но да обучаваш безумните, които ще ти заплатят според своето безумие това е Божественото. Тези са принципите, към които аз се придържам и тези принципи са Христови. Когато тези принципи влязат в църквата и във вас, те ще преобразят вашия живот...

Аз съм огледало на всеки от вас и всеки се оглежда в мен. Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за него ви предстои да извършите велики дела. Знаете ли какво задължение имате към този народ, към свещениците, към църквата, към ближните? Аз искам да отидете при тях и с това да изправите вашето минало...

 

Преди всичко ние трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, а така също и причините, които разяждат нашия живот.

Вие се намирате в едно училище и аз искам от вас да наблюдавате човешките глави, защото човека може да познаете първо по формата на главата му. Изучавайте и човешкото лице. Главата и лицето са едно писмо, което говори: очите, носът, устата, езикът, ушите всичко това говори на този, който разбира техния език. За него е достатъчно само да погледне ухото или окото ви, за да разбере що за човек сте.

Преди две хиляди години са изказани много истини, които обществото не е било готово да приеме. Дори и съвременното общество още не е готово да ги приеме, да приеме Христа. Това, което ви говоря за него и за неговия живот не интересува еднакво всички вас. Но, ако започна да ви разказвам романи и разни истории за придобиване на пари, очите ви веднага ще се ококорят. За това, когато искам хората да бъдат будни, говоря им за пари, а когато искам да ги приспя говоря им за небето. По такъв начин се раждат извести противоречия, но за да можем да примирим настоящето с бъдещето, да примирим сегашния живот с бъдещия и настоящето положение на земята с нейното бъдещо положение, трябва да разберем дълбокия смисъл на нещата, а именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум, с нашето сърце.

Ето защо, за да може да дойде Христос и да се всели между нас, навсякъде се препоръчват добрият ум и доброто сърце. Те са една необходимост за нас. Ние видяхме как Христос простря ръката си към онова еврейско дърво, което нямаше плодове, прокле го и то изсъхна. Всичко това са символи. Еврейският народ близо две хиляди години нищо не роди. Значи, за да остане Христос между нас, трябва да работим за него. Когато един момък се жени за една мома, жени се, за да я храни и я храни на драго сърце, а тя го обича и му дава радост и подтик в живота.

Ние трябва да дадем на Христос стимул, за да влезе чрез нашия добър живот в нас и ни благослови.

 

Ето защо за да избегнем страданията, ние трябва да разбираме законите, а не да ги престъпваме. Трябва също така да следим указанията на нашите предчувствия...