СТРАНИЦИ ОТ КНИГАТА "ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА, ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 2 7 Г.

[Ани]

СТРАНИЦИ ОТ КНИГАТА

"ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА, ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 2 7 Г.

Днес в съзнанието на всички хора има известни противоречия. Например, понякога смятате, че сте в правия път, че сте намерили Господа. Тогава сте радостни, весели и мислите, че всичко знаете. И действително е така. Вие сте дотолкова праведни, доколкото човек може да бъде праведен. Дотолкова сте свети, доколкото човек може да бъде свят. Вие сте дотолкова учени, доколкото човек може да бъде учен. Във всичко това има ограничения, има предел. Когато говорим за знание, не разбираме всезнанието на Бога, нито даже знанието на ангелите, а това знание, което е достояние на човешкия ум. Когато говорим за доброта, разбираме също тази доброта, която е достояние на човешкото сърце. Когато говорим за сила, разбираме тази сила, която е достояние на човешкия дух.

И тъй първи вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек; да имате ясна представа за новозаветния; трябва да имате ясна представа за праведния човек за човека на новата епоха, на новите времена; и най-после, трябва да имате ясна представа за ученика. Това са пътищата, фазите, които ученикът трябва да познава...

Вие питате какво е грях. Ще ви кажа. Грехът започва с великите неща, а доброто започва с нищожните, с малките неща. Великото, като се смалява, произвежда греха, който разрушава. И обратно малкото, нищожното, като се увеличава, произвежда доброто. Разликата между доброто и злото е в следното: доброто като расте, клетките се размножават, съединяват се в едно цяло и образуват организма. А когато тези клетки, след като са се размножили, започват отново да се разединяват, произлиза тяхното индивидуализиране, и с това се ражда злото. Следователно, достатъчно е двама, трима, четирима, петима, шестима или десетина души, които са били по-рано в съгласие, да се индивидуализират, като всеки от тях, за да изпъкне в нещо, започне да настоява на своето, и те са вече пред прага на злото, пред прага на греха. Те се разединяват и впоследствие нямат обща цел.

Грехът е отклонение от Бога. Когато хората се отклонят от Бога, те имат разни цели, разни стремежи. В греха има разнообразие на идеалите, разнообразие на формите. А в живота на праведните, явно има някакво външно еднообразие по отношение на целта, която преследват. Всички се стремят към едно и също нещо да бъдат праведни. Грешникът никога не казва, че иска да бъде грешен човек, а казва: „Аз искам да поживея, да опитам всичко в света, затова именно съм дошъл на земята. Моят баща ми е оставил голямо богатство и трябва да го използвам. На стари години, след като опитам всичко в живота, след като придобия знания и мъдрост, ще си помисля, как да служа на Бога с тези придобивки. Тогава ще бъда по-опитен и ще зная, как да служа на Бога." Ето така говори този мъдрец на греха...

Като ученици трябва да имате ясна представа за пътя на ученика. Ние не критикуваме абсолютно никого от гледище, какъв трябва да бъде неговият път. Не морализираме никого, не казваме, че този е крив, а онзи е прав. Ние не се занимаваме с погрешките на хората. Тези погрешки не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта. Следователно това са качества и на ученика. Ако вие ме запитате, какъв трябва да бъде вашият идеал при сегашните условия ще ви кажа, че вашият идеал трябва да бъде: Любов, Светлина, Мир и Радост за душата. Това не е някакъв идеал за вечността, а може да се постигне още днес. Вие не можете да кажете, че обичате Истината и Мъдростта, да кажете, че искате да ги постигнете. За Истината и Мъдростта ще дойде друга епоха... Сега, в началото на вас ви е нужна Любов, но не без Светлина. На вас ви е нужна

Светлина, но не без Мир. На вас ви е нужен Мир, но не без Радост. Значи, на вас ви трябва Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост. Всичко това съединено в едно цяло.

Какво струва Любовта без Светлина? Нали всички старозаветни хора имаха любов без Светлина? И какво придобиха? Какво струва Светлината без Мир? Нали всички новозаветни хора имаха Светлина без Мир? И какво придобиха? Ето защо ние трябва правилно да разбирате вътрешния процес на живота. След като придобиете знания, тези ваши знания трябва да ни дадат Светлина. Така ли е в действителност? Вие имате много знания, но сте недоволни от живота, нямате Мир в себе си. Религиозните хора, освен че нямат Мир в себе си, нямат и Радост. Затова, когато религиозните и учените хора разказват за някоя своя опитност, техните възгледи и заключения са обикновени. Един ученик може да говори за една опитност на Любовта, в която има светлина. Ученикът може да разказва за една своя опитност на Светлината, в която има Мир; ученикът може да разкрие една своя опитност на Мира, която носи Радост за неговата душа. Всички учени на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните, и между новозаветните. Днес те живеят и между праведните.

Аз наричам праведни тези, които имат съдилища с установен порядък. Всички хора търсят Правдата в света, имат желанието да я постигнат, но не притежават методите, с които тя се прилага. И днес всички се питат: Как трябва да се поправи света? Под думата „свят" аз разбирам сегашния живот във всичките му прояви: индивидуалния, обществения и общочовешкия. Как могат да се поправят всички тези видове живот? Чрез Любовта, чрез Светлината, чрез Мира и чрез Радостта. В сегашния живот Любовта не се дава, Светлината не се дава, Мирът не се дава и Радостта не се дава. Аз говоря за Новия живот, който сега иде. Той ще дойде чрез новата Любов, която вече навлиза в света. Това е ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА, вие трябва да знаете, как да възприемете тази Любов. Вие трябва да знаете, как да посрещнете новата Светлина, която иде в света. Вие трябва да знаете, кое място в душата си да дадете на новия Мир. Вие трябва да знаете, какво най-богато, най-хубаво угощение трябва да дадете на Радостта, която иде в света...

Ще ви прочета петнадесетия стих от петнадесета глава на Евангелието от Йоана: „Не ви наричам вече роби, защото робът не знае, какво прави неговият господар, а ви наричам приятели, защото всичко, което чух от Отца Си, ви го предадох".

Онези от вас, които ме слушат, трябва да ме разбират добре, трябва да мислят правилно. Никой от вас не трябва да се обезсърчава, нито да се съблазнява и огорчава. Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие представлява една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тези противоречия не са само факти, както някои ги наричат, а са резултат на четирите вида живот, които протичат в нашия организъм. Старозаветният живот протича във вашите жили, в дебелите ви черва. Вие не можете да се избавите от него. Той носи редица противоречия в себе си.

 

Новозаветният живот тече във вашите дробове, простира се и във вашата симпатична нервна система, в слънчевия ви възел. Животът на праведния обхваща долните слоеве на мозъка, а животът, който обуславя пътя на ученика, тече в най-горните слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място. За9 това този живот представлява идеалното в човека...

По какво се познава ученикът? Вие ще познаете ученика по следните качества: Той носи в себе си една мека светлина, която не дразни очите. Той говори с толкова мек глас, че никога не дразни ушите. Той може да ви нахрани с такава храна, която никога няма да разстрои стомаха ви и няма неприятен вкус. Вие трябва да разбирате това не по форма, а по вътрешен смисъл. Когато имате радост, която изхвърля всички противоречия от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика. Тази радост ви показва какви трябва да бъдете като ученици.

Досега мнозина през разни епохи са се стремили да примирят тези течения в живота и да отстранят противоречията, конто са естествените им резултати. Но резултатите на тези житни сами по себе си са непримирими. Не може да се примири резултатът от постъпката на един човек, който изгаря една къща, с постъпката на друг, който съгражда тази къща. Не може да се примири резултатът от постъпката на този, който убива човек, с резултата от постъпката на онзи, който ражда и отглежда човека. Как ще примирите тези два вида резултати? Някой човек, след като убие подобния си, ще говори за карма, за Божии права, за създаването на света и т.н. Това са човешки измислици. Този човек бил ли е съветник на Бога, за да знае, че всичко това е тъй, както го разправя? Ако това е един общ закон, той трябва да бъде общ за всички. Защо праведникът не говори по същия начин? Той казва например, че Волята Божия е да съгради тази къща, да се напише тази свещена книга, да се възпита и отгледа човек. Питам: Кое е похубаво да се направи една къща или да се създаде едно тяло? И кое е по-лошо да се изгори една къща или да се убие едно тяло?

Това са елементарни въпроси, които аз няма да разрешавам. Вие сте минали през тези фази на живота. Вие имате в себе си старозаветния живот, имате новозаветния, имате живота на праведния и сега сте пред прага на пътя на ученика. Това са четирите неизвестни, които трябва да решите. Аз засягам тук само мимоходом живота на старозаветния. Ако имам време, ще ви обясня, какво представлява старозаветния живот. Казвам, ако имам време, защото човек може да говори само ако има време. Вие всички живеете във времето и пространството, а мнозина искат да правят това, което е несъвместимо със законите на живата природа.

Когато ни се говори нещо, ние трябва да бъдем тъй искрени, нашите умове и сърца трябва да бъдат тъй отворени и свободни за него, че всичко, което става отвън, да не ни занимава.

Какъв трябва да бъде животът на ученика?Ученикът не очаква враните да му носят хляб. Ученикът има вече една реална опитност, той има разумна връзка с невидимия свят, понеже е минал през трите етапа на живота: през старозаветния живот, през новозаветния живот и през живота на праведния. И сега вече той влиза в пътя на ученика, в който път трябва да има други схващания и възгледи за живота. Христос казва: Вие, които сте минали през тези пътища, трябва да се самоотречете от живота. От кой живот? От живота на старозаветните. Още от кой живот трябва да се самоотречете? От живота на новозаветните. И най-после трябва да се отречете от живота на праведния. Старозаветни ли сте, вие се ожесточавате. Новозаветни ли сте, вие се съмнявате. Праведни ли сте, вие се наскърбявате. Това не са грехове. Това са естествени състояния, през които минават всички хора. Това са култури, които са съществували в миналото. По липса на други термини, ние употребяваме думите старозаветен, новозаветен, праведен човек и ученик.

Като прелистваме страниците на Стария Завет, ние виждаме, че там има изказани велики мисли, но тези велики мисли не са останали в Стария Завет. Те са преминали в Новия Завет. И днес има хора, които казват, че грешният човек може да бъде праведен. Не, грешният никога не може да бъде праведен. Той обаче има възможност да изправи греховете си и след това да стане праведен.

И тъй, аз искам да ме разберете добре. Ако се озлобявате и ожесточавате, трябва да знаете, че това е старозаветният живот, който тече в жилите ви.Но в старозаветният живот не сте вие. Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа.

Учениците ще носят радостта в живота си, като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радостта, която се мени, а за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не се помрачава. Тя е най-високият връх в материалния свят, до който не може да достигне никакъв облак. Божественото слънце винаги огрява този връх. На него няма никакви бури. Там царува Любовта, там царува Светлината, там царува Мирът, там царува и самата Радост. Тъй разбираме ние Радостта на ученика.

Любовта, това е най-голямата сестра най-голямата дъщеря на Бога, родена във Вечността. Светлината, това е най-големият брат, също роден във Вечността. Мирът, това е най-хубавото жилище, в което Радостта може да живее. За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло своето жилище Мирът трябва да ви дойде на помощ. Такъв е Законът. И тогава Радостта ще влезе да живее в това тяло. Радостта е най-малката, най-любимата дъщеря, която всички галят. Където има Любов, има и Светлина, има и Мир, а Мирът носи Радостта. Мирът носи жилището на Радостта. Ако нямате Мир, Радостта никога не идва на земята. Тя не идва без да сте й приготвили жилище. Любовта, Светлината и Мирът са отстъпили най-високия връх на земята за Радостта...

В бъдеще, при повече свободно време, ще засегнем въпроса, как трябва ученикът да се лекува, както и въпроса, какви са законите, по които той може да си създаде едно ново тяло. За тази цел той трябва да изучава законите на Мира. Това е вярно и в обикновения живот. Така например, какви деца ще роди онази майка, чийто ум не се безпокои и смущава от никакви бури и противоречия в света и чийто дух е тих и спокоен? Тя ще роди здрави деца. Всички майки, които имат мир в душата си, раждат здрави деца. А онази майка, която се е тревожила през всичкото време на своята бременност, било от условията на живота, било от неблагоприятните съчетания в природата, ражда болни, хилави деца.

Ние пренасяме този закон и към нас. Всеки човек, който влезе в пътя на ученика, той ще ражда, ще създава по една нова мисъл и по едно ново чувство, и то не само веднъж през годината, а почти всеки час, почти всяка минута...

За всяко нещо ученикът трябва да има само една идея, а не две идеи. Има ли две идеи за едно и също нещо, той ще се раздвои. Ще ви приведа един пример от Светото Писание. Всемирната Бяла Школа започна с два ученика. След тях дойдоха други двама, Адам и Ева, създадени по образ и подобие на първите. Те бяха вторите посветени ученици на тази Школа първите, които Бог въведе в рая, като им даде и първата задача за решаване...

Първата мисъл, първият лъч в света е Божественият лъч. Вторият лъч е отражение, а отражението има обратна посока, не води към. целта. Щом имате две идеи за едно и също нещо, вие нямате реалността, а отражението. И ако се водите по отражението на нещата, няма да имате никакви резултати. Вие ще се върнете на същото място, от където сте тръгнали. Следователно и грешните хора един ден ще се върнат към Бога, но през това място, откъдето са излезли. Вие знаете ли мястото, през което хората първоначално са излезли? Той е най-тясното място, през което човек може да мине.

И тъй, онези от вас, които искат да бъдат ученици, ще имат само едно схващане за нещата. Вие можете да имате само един Учител в света! Аз говоря за ученика. Всеки може да ви говори, а вие ще го изслушате внимателно, без да се противите.

Казвам: Онези от вас, които искат да влязат в пътя на ученичеството, трябва да имат възвишен идеал...

За предпочитане е свободата, придобита по негативен начин, отколкото ограничението. Ограничения има например в старозаветния живот. Ограничения има в новозаветния живот. Ограничения има и в живота на праведния. В живота на ученика, обаче, ограничения няма. Там всяка негова постъпка е съзнателна и разумна.

Та казвам: В света има три положения, в които вие можете да действувате. Първото положение: Вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята, като ви дава тяло, без да ви пита, искате ли или не искате. Такова е положението на старозаветния човек. Второто положение: Изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползувате само с една малка свобода да кажете къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: Изпращат ви от невидимия свят на земята да се учите при най-благоприятни условия, за което се ползувате със сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния човек. В старозаветния живот вие ще се самоусъвършенствувате. В живота на праведния ще помагате на другите, а щом дойдете като ученик на земята, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се приложи във вашия живот.

При Любовта вие сте тези, които определяте себе си, вашите постъпки, отношенията си към хората и към съвършените същества.

Христос казва: Не ви наричам вече роби, а приятели. Вие сте слушали много пъти думата роб. Робството е най-долното положение, което човек може да заеме на този свят. По-долно положение от него няма. Роб, заробване, означава каквото кажат на човека, да го направи без всякакво противодействие, без каквото и да е противоречие. Ще го направи, няма що. Аз не говоря за състоянията в живота, а за съзнателното робство, в което може да изпадне човек. Робство има в умствения свят човек не е свободен да мисли както иска. Робство има в духовния свят човек не е свободен да чувствува както иска. Докато други му определят едно верую или му налагат едно учение, той не може да бъде свободен...

Какво е животът? Той е голямата дъщеря на Бога, която единствено можете да вземете като учителка. Тя ще ви заведе при учителя ви. Учителят има четири ученици на този свят, който той обича. И ако тези ученици ви препоръчат на него, той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, той ще ви приеме в Школата. Ако Светлината ви препоръча на вашия Учител, той ще ви приеме в Школата. Ако Мирът ви препоръча на вашия Учител, той ще ви приеме в Школата. И най-после ако Радостта ви препоръча на вашия Учител, той ще ви приеме в Школата. Ако тези четири ученици поръчителствуват за вас, Учителят ще ви отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще имате достъп в Школата. Нямате ли препоръката на Любовта, вашият учител не може да ви приеме. Аз не говоря за Любовта като разумна сила, нито като вътрешно чувство, а говоря за

Любовта като едно от разумните същества първо по рода си. Тя е най-мощният дух, най-силният ангел. По-красиво, по-силно, по-благородно същество от Любовта няма. Щом погледнете лицето на този ангел, всяка ваша скръб изчезва. Като ви срещне, той ще ви прегърне, ще ви помилва и след като ви освободи от прегръдките си, всичките ви страдания, всичките ви грехове ще са изчезнали. И след това, като се погледнете в огледалото, виждате, че приличате на него. Но кажете ли, че всичко това е ваше, веднага ще потъмнеете. Затова ще прегърнете този ангел, ще му благодарите и ще кажете: „Стой при мене, не ме изоставяй. Отсега нататък ще ходя в твоите пътища. Работи в мен отвътре, вместо само да ме утешаваш отвън. Говори ми за моя Учител, аз ще те слушам."

И той започва да говори да говори омайващо, увлекателно. Този ангел на Любовта е най-голямата дъщеря на Бога. Тя говори тъй сладко, че който чуе нейния глас, никога няма да я забрави. Казвате: „Това е първата любов." Всички говорите за първата любов, но никой от вас не я е задържал. Някои от вас са опитали първата любов за една секунда; други пък за десет секунди, а само малцина са я опитали за 60 секунди. Проявената Любов е голяма величина. Да я опитате само за 60 секунди, това е много нещо.

Аз ви давам упътвания, какъв трябва да бъде пътят на ученика. Пътят на ученика трябва да бъде път на Любовта, път на Светлината, път на Мира и път на Радостта. Можете ли да влезете в този път не в бъдещето, а още сега, още в този миг? Любовта не зависи от знанието ви. Знанието е второстепенно нещо. Любовта не зависи нито от вашата сила, нито от вашата красота. Знанието, силата, красотата това са само условия, които вашата душа може да използува, за да p;i <реши задачата на своя живот.

Любовта е в състояние да разреши всички трудни въпроси. I При сегашното положение, в което ние се намираме, Любовта е в състояние да разреши 75 % от трудностите ви. Трудности те са задачи, които ученикът не трябва да избягва. Възроптае ли, защо Господ му е дал една задача, той не може да бъде ученик. Напротив той трябва да каже: „Господи, благодаря Ти, че ми даде тази трудна задача!" Когато Господ или вашият Учител ви поставят пред една трудна задача, това означава, че те имат високо мнение за вас. Когато вашият Учител не ви вдигне на урок, когато не ви дава задачи, тогава именно злото ще дойде. Ако сте старозаветни, ще се озлобите. Ако сте новозаветни, ще се съблазните. Ако сте праведни, ще се наскърбите. Това са трите различни състояния, които нямат отношение към ученика...

Аз искам да ме разберете правилно. Аз внимавам в думите си, за да не внеса у вас някакви илюзии да очаквате повече, отколкото може да ви се даде в този живот. Някой казва: Идеите на Новото учение, които се проповядват тук, не са за сега, те не могат да се реализират. Не, именно сега е времето им, трябва само да знаете как да ги приложите. Вие не можете да пробиете скала с някое дърво, но ако вземете един диамантен свредел, ще я пробиете.

Та казвам: Правилно е желанието на хората да ги обичат. Но ако е въпрос за съвременната любов, която трае ден до пладне, какво ще ни даде тя? Само разочарования и страдания. Ние сме опитвали тази любов много пъти. Някой казва: „Може ли човек да ходи жаден?" Да се разберем добре! Вярно е, че без любов не можем да живеем, както и без вода не можем, без хляб не можем, без топлина не можем и без светлина не можем. Светлината и топлината в света са течения, които се движат с голяма бързина. В такъв случай, ако вие подпушите светлината и топлината, те ще ви създадат най-големите страдания. Съвременните хора подпушват тези течения и затова страдат. Следователно вие нямате право да подпушвате онова, което тече. Защо? Защото всички течения са природни и трябва да ги оставим свободни да си текат. Има светлинни лъчи, които като излязат веднаж от вас, обикалят пространството и подир десет години, след като направят един кръг, пак ще се върнат при вас. А на вас, като хора, за да направите такъв кръг и да се върнете на същото място, откъдето сте излезли, са нужни милиони години. Затова не се смущавайте, не плачете! Светлината, която обикаля в пространството, ще дойде след десет години отново при вас и ще ви каже: „Добър ден!" Светлинните и топлинните енергии се движат с голяма бързина, затова не спирайте пътя им нека текат! Любовта тече с такава бързина, каквато човешкият ум не може да си представи. Ако искате да подпушите Любовта, която Бог внася във вас, ще си създадете най-голямото нещастие. Оставете Любовта да тече върху вас! Онова, което Бог е замислил за вас е велико нещо. Той е замислил определил за всеки човек велики неща. Вашият Велик Учител ще ви определи другар, с когото ще учите.

Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Не ви наричам вече роби, вие сте минали по този път, а ви наричам приятели, защото всичко, което чух от Отца Си, ви го предадох". Какво е чул? За мощното, за великото знание в света, което и те самите ще опитат. Христос запозна учениците си със силите на природата, затова при един случай те го запитаха: „Учителю, да снемем ли огън от небето, както ни научи, за да изплашим онези там, както направи Илия?" Христос им отговори: "Този огън не е за сега. Вие ще снемете огън за сърцата на хората, а не за отвън. Вътре в сърцата им ще внесете огън. Ако снемете този огън отвън, вие ще изгубите пътя си като ученици. Аз не съм дошъл да погубвам, а да дам живот, и то преизобилно". Това значи: Аз не съм нито старозаветен, нито новозаветен, нито праведен, а Учител. На кого? На ученика. Затова в Евангелието се казва "Без Мен нищо не може да направите". Образец е нужен на света!

Като ученици, вие ще държите постоянно в себе си мисълта, че ученикът е свободен да слуша когото и да е, независимо от това, дали говори истината или не. Но когато дойде до прилагане, ще каже: „Братко, аз трябва да започна първо с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта." Това е вътрешната връзка на ученика с Бога. Аз мога да слушам, без да се отегча, всеки човек, който може да ми говори за Любовта, за Светлината, за Мира и за Радостта.

Мога да слушам цял ден, а дори и през целия си живот. Аз искам да разрешите всички трудни задачи, поставени в програмата на училището. Искам да разрешите всички трудности в живота. И всеки, който преодолее най-големите трудности, има моето уважение. Най-хубавото нещо в живота е да влезете като ученик в Школата. Питате: „Кога? Идната година ли?" Не, още днес. Даже не и подир обяд. Не влезете ли сега, времето е вече изгубено. Сега, още в този час, докато аз ви говоря. Престана ли да говоря, всичко се свършва. Свърша ли беседата си, може да хлопате колкото си искате, може да счупите всички врати вече е затворено! Сега всички може да влезете, но без багажа си...

И тъй, само в пътя на ученика ние можем да разрешим правилно живота. В останалите три живота методите и начините са други. От едно заблуждение трябва обаче да се пазите: Не мислете, че в Царството Божие може да се влезе чрез палене на свещи, чрез добрини, чрез подкупи и т.н. В Царството Божие с палене на свещи не може да се влезе; в Царството Божие с правене на добрини не може да се влезе; в Царството Божие с подкупи не може да се влезе. Някой човек ви е учил на нещо и вие казвате: „Аз мога да се изплатя на този човек." Как? „Като му дам пари." Не, този Учител не взима нищо. Той не работи за пари. Скъпи са уроците на този учител! Питам: Колко сме платили, за да дойдем на този свят? Ако се заемете да решите една математическа задача, да изчислите, колко струват условията, при които живеем, ще видите, че за всеки от нас се харчат милиарди левове жива енергия. Тази енергия не се намира тъй лесно. Например, ако вие загубите своята жизненост, или ако изгубите светлината на вашия ум, ще видите, че не можете да ги доставите тъй лесно. Тази енергия не се намира на земята. Мнозина съвременни хора страдат от неврастения. Защо? Те са загубили много от тази жива енергия, от своята жизненост, вследствие на което става пропукване в нервната им система. Тогава животворният магнетизъм и животворното електричество у човека изтичат и той усеща в себе си вътрешна слабост, вътрешно отмаляване. Такъв човек не се интересува вече от нищо.

Човек трябва да учи в Школата на живота и до най-напреднала възраст. И 120-годишен да е, трябва да се учи! До последния си час, до последния миг на живота си човек трябва да се учи. Щом се освободи от тялото си, той е вече млад. Душата на човека винаги е млада. Той се облича в друго тяло, в което съществува вечна младост. Когато тялото остарява, у човека се ражда скръбта. Защо? Понеже той е отделил живота на тялото от живота на душата. Във всяко тяло, което остарява, протича старозаветният живот, а той оставя дълбоки бразди след себе си. И новозаветният живот оставя дълбоки бразди върху тялото на човека. Животът на праведния също. Изобщо тези три вида живот разрушават тялото на човека и задачата му в този свят остава неизпълнена. Ето защо, като влезе в другия свят, той среща големи противоречия.

Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът". "Аз съм Пътят" един е Пътят, но този път има три разклонения. „Аз съм Истината". За да има човек у себе си Истината, той непременно трябва да има Мир в душата си, а Мир може да има само онзи, който има Мъдростта на своя страна. „Аз съм Животът". Един е Животът и той изтича от Любовта.

Та казвам: Някои ученици, които сега постъпват в Школата, са още слушатели и затова трябва да се учат от опита на по-възрастните, по-напредналите от тях ученици. Между вас да има правилно надпреварване. Сега всички ученици искат да се доближат до Учителя. Но тъй не може. Някъде ще се учите и един от друг. Ще се допитвате по зададените уроци от по-напредналите ученици. Между всички трябва да има взаимно уважение. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери" се казва в Светото Писание. Казвате: Ние знаем това. Вярно, знаете го, но още не сте придобили същественото знание за живота. Преди години при мен дойде един евангелистки ученик, за да ми проповядва евангелието. Започна той да ми цитира стихове от единия край на Евангелието до другия. Тъй продължи цели три часа. Питам го след това: „Свърши ли вече?" „Свърших." „Добре, и аз съм доволен. Хайде сега да излезем малко да се поразходим, да помислим за хубавите стихове." „Да, добре трябва да мислиш, никой друг не ги е цитирал тъй, както аз зная. Знаеш ли колко време съм се занимавал с тази работа? Цели 20 години от живота си съм посветил само на тези цитати!" „Да, много хубави са цитатите."...

И вие, като ученици, ще се научите да изтърпявате. Който иска да ви проповядва, изслушвайте го, но се научете от всичко да вадите поука.

Казах ви, че този събор е пръв по рода си. В какво отношение? Първият ден на този събор започва с деня на Любовта. Ето защо вие трябва още в този ден да приложите Любовта. Започнете ли с Любовта, всичко ще тръгне, както казват българите, по мед и масло. Тогава и Светлината ще дойде у вас. Бог е първоизточникът на всички блага. Нему ще благодарите и към Него ще отправите ума си и сърцето си мислите и чувствата си. Ще благодарите на Бога за хубавото време, за хубавия живот, за добрите условия на живота. Ще Му благодарите, че ви е пратил на земята между този народ. Ще Му благодарите, че сте членове на човечеството. Ще Му благодарите, че сте свързани с ангелите, а понякога и Той благоволява да говори с вас.

Някой от вас може да пее добре, друг да рисува, трети да пише, и казвате: Имам един малък талант. Не, на Бога благодарете за този ваш талант, и ще знаете, че и малките таланти могат да се увеличават, да стават големи. Аз уподобявам малките таланти на една малка дупчица, през която влиза светлината. Колкото повече отваряте дупчицата, толкова повече светлината ще влезе. Да се отваря тази дупчица повече и да става все по-голяма това зависи от самия човек...

Ние разглеждаме молитвата като разговор с невидимия свят, като разговор с Бога. Да се молите, значи да се учите да говорите. Трябва да се говори. Днес ние страдаме, понеже не сме научили Небесния, Божествения език. Не е достатъчно човек само да се моли, но неговата молитва трябва да бъде израз на цялата му душа, на целия му ум, на цялото му сърце, на целия негов дух. В това, което човек иска от Бога, трябва да има само един вътрешен смисъл. Молите ли се, кажете: Господи, да бъде Твоята Воля! Аз ще приема на драго сърце всичко, което иде от Твоята Ръка, и ще изпълня Волята Ти без да престъпя Твоя Закон. Тъй и ученикът трябва да каже на Учителя си: Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота. Аз ще ги донеса при теб за одобрение, и каквито поправки направиш, ще ги приема с радост. Такъв трябва да бъде новият път! Ако тръгнете по този път още днес, ще забележите, че с вас ще настъпи велика промяна. Ще видите нова светлина, която ще се излее върху вас. В душата си ще почувствувате такъв мир и такава радост, каквито още никога в живота си не сте имали. И животът ви само по този начин ще се осмисли.

Нека младостта не ви блазни. Първо търсете Любовта, а не младостта. След това търсете Светлината, а не младостта. Търсете Мира, а не младостта, докато най-после стигнете и до самата Радост.

И тъй, сега аз ви поздравявам с Любовта. Какво означава поздравът? Кого поздравяваме? Когато обичаме някого, поздравяваме ли го? Само странникът се поздравява. На този, когото обичаме, ние се усмихваме вътрешно и му даваме най-хубавото, което имаме. За него трябва да отворим душата си тъй, както Небето се отваря за нас. Ние трябва да му се усмихнем вътрешно и да му кажем: Заповядай, добре дошъл, отдавна те чакам. Много се радвам, че си ме посетил!

Сега всички ще отворите душите си за вашия Учител. Които могат, нека направят това още днес, още сега, да не чакат даже и свършването на беседата. Нека това бъде един свършен факт. Тогава между вас ще има вътрешна хармония. Аз искам умовете ви да хармонират помежду си, да мислите еднакво за Любовта. Вие може да прилагате Любовта по различен начин, както намирате за добре свободни сте. При прилагането на Любовта няма никакви стражари, няма ангели с огнени мечове. Вие сте свободни да изявявате Любовта тъй, както намирате за добре. Никой няма право да ви съди за това. Постъпвате ли така, вие получавате благословение. Ние гледаме само, какви са мотивите, които предизвикват проявите на Любовта.

Казвам: Всички ще отворим сърцата си за Новия ден. Той е ден на Любовта, той е ден на вечния живот. Аз вярвам, че вие всички сте дошли за Новия живот. Ако се занимавате със стария живот, вашето идване на земята е безсмислено. Ако вие сте дошли на земята гладни, боси, бедни, със скъсани и кирливи дрехи, и ви изпратим пак такива, идването ви на земята е безсмислено. Аз искам да се върнете хубаво облечени, добре нахранени, но не преситени, добре напоени с чиста, хубава вода. Да сте чули най-хубавата проповед, която ви е посочила пътя към великата цел в живота; да сте съставили една програма, по която да работите в бъдеще, тъй че всички трудности в живота ви да не са в състояние да ви отклонят нито на косъм от верния път, по който сега сте тръгнали. Аз зная мнозина от вас са бедни, мнозина от вас са болни, мнозина са невежи, мнозина имат недъзи, мнозина са прости, не са учени. Всичко зная, и защото зная, показвам ви пътя, по който ще намерите богатството, което ви е нужно; показвам ви мястото, от където може да го вземете. Казвате: Учителю, ела с нас, дай ни от този хамбар! Ние с крини не даваме. Ние жито на тегло не мерим. Всеки ще бъде абсолютно свободен, ще отиде сам и ще си вземе колкото му трябва. Всеки трябва да бъде искрен, всеки да знае, че това учение има приложение.

Бог царува на Небето! Бог царува на земята! И всяка интелигентност, всяко знание, всяка сила, всяка доброта, всяка мощ, било на човека, било на обществото, било на народа, било на цялото човечество, се дължи на този, който е създал света. Този свят има и външен израз. Ние сме членове на този свят и трябва да изпълним Божията Воля, каквато и да е тя. Това е Великият Закон за Вечния Живот. Това е Великият Закон за учениците, които искат да реализират доброто, и то тъй, както е писано в Божествената Книга, която още не е напечатана на земята.

израз на цялата му душа, на целия му ум, на цялото му сърце, на целия негов дух. В това, което човек иска от Бога, трябва да има само един вътрешен смисъл. Молите ли се, кажете: Господи, да бъде Твоята Воля! Аз ще приема на драго сърце всичко, което иде от Твоята Ръка, и ще изпълня Волята Ти без да престъпя Твоя Закон. Тъй и ученикът трябва да каже на Учителя си: Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота. Аз ще ги донеса при теб за одобрение, и каквито поправки направиш, ще ги приема с радост. Такъв трябва да бъде новият път! Ако тръгнете по този път още днес, ще забележите, че с вас ще настъпи велика промяна. Ще видите нова светлина, която ще се излее върху вас. В душата си ще почувствувате такъв мир и такава радост, каквито още никога в живота си не сте имали. И животът ви само по този начин ще се осмисли.

Нека младостта не ви блазни. Първо търсете Любовта, а не младостта. След това търсете Светлината, а не младостта. Търсете Мира, а не младостта, докато най-после стигнете и до самата Радост.

И тъй, сега аз ви поздравявам с Любовта. Какво означава поздравът? Кого поздравяваме? Когато обичаме някого, поздравяваме ли го? Само странникът се поздравява. На този, когото обичаме, ние се усмихваме вътрешно и му даваме най-хубавото, което имаме. За него трябва да отворим душата си тъй, както Небето се отваря за нас. Ние трябва да му се усмихнем вътрешно и да му кажем: Заповядай, добре дошъл, отдавна те чакам. Много се радвам, че си ме посетил!

Сега всички ще отворите душите си за вашия Учител. Които могат, нека направят това още днес, още сега, да не чакат даже и свършването на беседата. Нека това бъде един свършен факт. Тогава между вас ще има вътрешна хармония. Аз искам умовете ви да хармонират помежду си, да мислите еднакво за Любовта. Вие може да прилагате Любовта по различен начин, както намирате за добре свободни сте. При прилагането на Любовта няма никакви стражари, няма ангели с огнени мечове. Вие сте свободни да изявявате Любовта тъй, както намирате за добре. Никой няма право да ви съди за това. Постъпвате ли така, вие получавате благословение. Ние гледаме само, какви са мотивите, които предизвикват проявите на Любовта.

Казвам: Всички иде отворим сърцата си за Новия ден. Той е ден на Любовта, той е ден на вечния живот. Аз вярвам, че вие всички сте дошли за Новия живот. Ако се занимавате със стария живот, вашето идване на земята е безсмислено. Ако вие сте дошли на земята гладни, боси, бедни, със скъсани и кирливи дрехи, и ви изпратим пак такива, идването ви на земята е безсмислено. Аз искам да се върнете хубаво облечени, добре нахранени, но не преситени, добре напоени с чиста, хубава вода. Да сте чули най-хубавата проповед, която ви е посочила пътя към великата цел в живота; да сте съставили една програма, по която да работите в бъдеще, тъй че всички трудности в живота ви да не са в състояние да ви отклонят нито на косъм от верния път, по който сега сте тръгнали. Аз зная мнозина от вас са бедни, мнозина от вас са болни, мнозина са невежи, мнозина имат недъзи, мнозина са прости, не са учени. Всичко зная, и защото зная, показвам ви пътя, по който ще намерите богатството, което ви е нужно; показвам ви мястото, от където може да го вземете. Казвате: Учителю, ела с нас, дай ни от този хамбар! Ние с крини не даваме. Ние жито на тегло не мерим. Всеки ще бъде абсолютно свободен, ще отиде сам и ще си вземе колкото му трябва. Всеки трябва да бъде искрен, всеки да знае, че това учение има приложение.

Бог царува на Небето! Бог царува на земята! И всяка интелигентност, всяко знание, всяка сила, всяка доброта, всяка мощ, било на човека, било на обществото, било на народа, било на цялото човечество, се дължи на този, който е създал света. Този свят има и външен израз. Ние сме членове на този свят и трябва да изпълним Божията Воля, каквато и да е тя. Това е Великият Закон за Вечния Живот. Това е Великият Закон за учениците, които искат да реализират доброто, и то тъй, както е писано в Божествената Книга, която още не е напечатана на земята.

Пожелавам ви да започнете всички с Божествената Любов! Пожелавам ви сърцата и умовете ви да бъдат свободни! Божественият Дух и Божествената Любов да бъдат с вас, да бъдете през целия ден радостни и весели!