Jump to content

Recommended Posts

Трета част

"И никой не налива ново вино

в мехове вехти... Но трябва да се

налива новото вино в мехове нови

и се завардят и двете."

/Ев.Лука, 5,37-38/.

Тази малка притча е класическа по израз и съдържание. Христос прави велико обобщение на идеите, като казва, че никой не бива да налива ново вино във вехти мехове, защото последните ще се пръснат. Трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл? Не. То е вярно в преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. Старото вино като прекипяло може да стои в стар мех, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мех, ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон, че за Божествените идеи, които се влагат в този свят, са потребни нови мехове, по-еластични, да издържат напора на ферментацията, т.е. хора, които имат ум и сърце, възприемчиви за новата истина. Когато умът е ангажиран със стари идеи, мисли и чувства, новото не може да проникне в него. С други думи, в старите форми не може да се очаква да се прояви сила за подвиг... Та който иска да възприеме новото учение, трябва да се освободи от старите "мехове". Ако нямате нови "мехове", стойте настрана. Ще дойдат други хора и в тях ще се "налее" новото учение. И у вас може да стане, но първо трябва да продадете старите "мехове" да се освободите от всички желания и пороци, които ви спъват при възприемането на новото учение...
И така, Духът е условие за свободата. Под думата "свобода" разбираме вътрешния смисъл на нещата и техните отношения отношенията на мислите, желанията и волевите подбуди, които се проявяват в света. Където има жива душа, там има и движение, което пък е резултат на волята Но това движение може да върви в определена посока, а може да върви и в разни посоки.
В Новия завет се казва: "Където е Духът Господен, там е свободата." А на друго място, че "Син Божи ще ви освободи". Синът и Духът са едно и също нещо. Синът е проявление на Бащата, а Майката, както слънчевата светлина е израз на вътрешното състояние на Слънцето по нея го познаваме. А как можем да познаем човека? По светлината на неговите мисли, желания и действия.
У религиозните хора съществува една опасност да станат два пъти по-лоши от светските хора. Затова понякога не се радвам, че хората са религиозни. Под думата "религиозен" разбирам човек, вързан за нещо, както са вързани с въже кравата, конят и другите животни. Например, като се каже за някой, че е свързан с къщата, значи е религиозен. Религия е и свързването с някоя политическа партия или с някое учение. Да, учение, но какво? Ако си свързан с едно учение, което те понижава, което ти отнема свободата, то е отживяла религия, стар непотребен мех. Можете да го наричате още както искате, важното е как и по какво ще се познае, че имате връзка с Божествения Дух? Ако се отличавате със своите мисли, желания и действия, както и със силата на своята свобода. И навсякъде, където влезете, ще носите тази благодат. Под думата "свобода" в съвременния живот се разбира светлина...
И така какво нещо е религия? Тя е едновременно наука за формите и наука за Божествената любов. Ако изучите само външната форма, а не вътрешното й съдържание, много ще се заблудите. Религията, с която искаме да служим на Бога, в какво се изразява? Христос казва на едно място:
"Огладнях и не ми дадохте да ям; ожаднях, u не ме напоихте; странник бях, и не ме прибрахте; гол бях, и не ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не ме посетихте" /Мат.25: 42-43/.
Ето за това ще съди Господ света. Вие може да се молите десет пъти на ден като старите фарисеи по улиците, може да заприличате и на онази майка, която е започнала да се моли, че е прегоряло яденето й, но това не е нищо друго освен психическо пиянство. То не е религия...
Всеки вътре в себе си нека да забрави другите какви са, а да мисли, че той е по-грешен от тях. Това е правило. Като сте в това положение, не ви съдя, но понеже искам да излезете от него, посочвам ви начин, по който можете да излезете. Следвайте Духа, който е във вас. Щом искате свобода, дайте и на другите. Искате ли любов и справедливост дайте ги и на останалите. Подобно с подобно се привлича това е закон. Ако обичате хората искрено и чистосърдечно, и те ще ви обичат... И срещнете ли някой, не му казвайте, че го обичате, не му говорете за любовта си, защото тя изчезва. Тогава всъщност вие не го обичате. Човек, който най-много говори за любов, най-малко я има. Онзи, който най-много говори за свобода на духа, най-малко я има и най-малко я дава на другите. Ако моите отношения към вас не са каквито трябва да бъдат, няма да е сладка проповедта ми и няма да звучи като музика. Музика, която да създава благородни пориви и да принася полза, а не онази, която оставя у човека само едни гъделичкания, без никакво извисяване...
Когато говорим добро за другите хора, печелим, а когато говорим лошо за тях, те печелят. Такъв е законът. Ако съзнателно го правите, за да печелят те, ще се радвам за това ваше самоотричане, но тогава пък не се оплаквайте...

"Но и всичките косми на главата

ви са изброени. И така не бойте се:

вие от много врабчета сте по-добри."

/Евангелие от Лука, 12:7/

С много аргументи, факти и логически заключения трябва да се убеждават съвременните хора, че има Божествен промисъл, Който чрез известни закони направлява човешкия живот. Всички мисли, желания и действия се определят от тях. Понякога това, което ни се случва в живота, което е странно за нас, го тълкуваме неправилно и в резултат на това създаваме с течение на времето в редица поколения една странна философия, че всичко в света е произволно, т.е. че няма ред и порядък и че правото е на силния, на умния, на хитрия и т.н. Има ли нужда да доказвам, че това е голямо заблуждение?
Като изучаваме живота на Христа, виждаме, че Той винаги е обръщал внимание върху малките неща. Като е казвал на учениците Си: "Не бойте се, вашият живот е осигурен", им е давал примера с петте врабчета и как нито едно не паднало на земята без волята на Отца. Защо в този пример Христос не е говорил за едно врабче, а е взел числото пет? Тук Той разкрива един закон, при който всеки намиращ се под неговото влияние и на числото пет "пада" без волята на Отца.
За да можем да мислим правилно и логически, трябва да разбираме източника на нещата. Ако има нещо разумно в съвременните науки, то е това, че те установяват, че в света съществуват принципи, които регулират отношенията между елементите и телата. И никой не може да ги престъпи, без да понесе последствията в един или в друг смисъл.
И така очертават се три вида хора: едни, които схващат нещата по Божествен начин, други по човешки и трети по дяволски. При първото положение нещата се приемат, както са отредени в началото от Господа; при второто човек мисли, че Господ не се меси във всички неща и че ние трябва да се намесим и да ги поизгладим. Когато Бог направи една работа, казваме: "Господ не е могъл да я дооправи, чакай да я коригираме." Трето положение е, когато всеки сам иска да стане Господ. Преди хиляди години хората са възприемали нещата по Божествения начин, но при падението си те са изгубили това схващане. За да не се загубва то, знанията трябва да се циментират чрез Божествената Любов...
Пипат зададе въпрос на Христа: "Що е истина?" Ето един дълбок философски въпрос. Лесно е да се зададе, но мъчно е да му се отговори. Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо вечна светлина, вечна мъдрост, вечна любов, вечна правда, вечен живот. Но самото пък определение изисква да установим по-конкретно какво нещо е истината. Ще се спра на израза: Истината е, която дава свобода. Свободата е стремеж на човешкия ум, сърце, душа и дух. Свободата това е живот, а животът е предназначен за търсене на Истината. Но нека да я търсим не по пътя, за който Толстой разказва в своята книга "Моето обръщане". В нея той говори за един свой сън, който ясно характеризира душевното му състояние преди обръщането му към Бога. "Виждам се, казва авторът, легнал на легло, което нито ми е много удобно, нито пък ми е приятно. Обръщам се да видя какво е това легло и от какво е направено от желязо или от дърво, и забелязвам по едно време, че пръчките на леглото откъм главата и краката ми започват една по една да падат. Накрая остава под кръста ми само една пръчка. В това време чувам един глас: "Не мърдай повече нито с главата, нито с краката пази равновесие!" Тогава видях под себе си един голям стълб и бездънна пропаст"...
Често пъти някои философи, които лежат на гърба си и изследват Божествения свят, намират, че само една пръчка остава под кръста им и Господ им казва: "Пази равновесие!" Когато изследвате истината, трябва да стоите изправени на краката, а не да лежите на гръб. Само умрелите лежат така. Взимам думата "умрял" в преносен смисъл човек, който не мисли, който е ограничен. Трябва да бъдете обърнати на изток, та, като се зададе Христос, да Го посрещнете. Мнозина постъпват като Толстой...
"Истината ще Ви направи свободни."
Истината е реална, тя е същинският живот. Да не мислите, че е нещо въображаемо. Тя е свят, който има своята красота, своите краски, тонове, музика свят, който е съществувал и ще съществува винаги. Христос казва:
"Който разбира този свят, тия закони и си.ш, той ще бъде свободен."
И още:
"Аз за това се родих да свидетежтвувам за Истината."
И тогава Пилат Го попитал: "Що е истина?" Съвременните хора имат странни понятия за Господа. Господ това е Истината. Когато един ден вие се почувствувате радостни и весели и започвате да пеете, тогава Истината живият Господ, е у вас. Помислите добро, направите добро дело Господ е с вас. Истината е движение, подтик. И когато Христос казва:
"Аз съм Пътят"
, подразбира, че човек трябва да се движи, да не стои на едно място като някое вързано животно.
В този свят нещата са математически определени, няма нещо непредвидено или случайно. Вашият живот, страданията, мъките и терзанията всичко е предвидено. Те са плюс и минус. В Истината влизат четирите математически действия: събиране и изваждане, умножение и деление. Който има много, събира; а който има малко, и той събира само че събирането тук е различно. Имате две хиляди лева, но в зависимост дали са с минус или с плюс следва да давате или да вземате. Това ще определи отношението. Ако кажете: "Аз имам две хиляди години", и поставите знак минус, подразбирам, че в миналото сте живели две хиляди години порочен живот. Ако кажете: "Две хиляди години плюс", подразбирам, че сте живели живот отличен и следователно наистина сте богати.
Христос казва: "Истината ще ви направи свободни. " Свободата е необходимост за мъжа и жената и върху нея почива целият обществен строй. Всеки се стреми към свобода и има право да живее свободно. Но тази свобода ще му се даде дотолкова, доколкото той може да използува благата на Истината.
Страданията на един народ са необходими, както и тези за отделната личност. Мьченията и изтезанията са наши изобретения...
Истината е независима от вашите и моите схващания. Дали ще мислите по един или друг начин, дали се приближавате или отдалечавате от нея, вие няма да измените нейните отношения. Тя винаги съществува, каквато си е, в този свят, който е създаден много разумно. Виделината, която имаме, произтича от светлината на Истината. Любовта идва отгоре, от Истината, и когато тя завладее света, ще ви направи свободни. Любовта винаги има стремеж към Истината. Красотата е също неин израз. Каквото е красотата за човека, такава е Истината по отношение на Божествения свят. Тя е едното лице на този свят, който е свят на хармония и на красота. И когато кажете: "Защо сме нещастни?", Истината ви отговаря: "Защото сте невежи, защото престъпвате закона"... Истината е наука, от която трябва да научим какви трябва да бъдат взаимните разумни отношения между хората. Докато човек не приведе ума и сърцето си в равновесие, в съгласие с Истината, не може да бъде свободен. Само по този начин ще може да се съедини с Божествения свят.
Мнозина питат: "Не може ли без страдания?" Може. "И без мъки и изтезания?" Може, разбира се! Но страданията са необходими за еволюцията на човека. Човек иска да изучи света, затова задължително страда. А Земята е място на страданията...

"Марта се мълвеше за многото слугуваме;

и застана, та рече: Господи, не грешиш че сестра

ми ме остави сама да слугувам? Речи й прочее да

ми помогне.Отговори Иисус и рече й: Марто, Марто,

грижиш се и се мълвиш за много неща; но едно е

потребно: а Мария избра добрата част,

която ня.на да се отнеме от нея."

/Евангелие от Лука, 10:40-42/

Върху образите на Марта и Мария много се е говорило. Те представляват два принципа в човешката душа активният и пасивният. В Марта и Мария откриваме две жени с два противоположни характера и две състояния на човешкото сърце: едното е тихо, спокойно и безмълвно, а умът е отправен към един вечен принцип, другото състояние е като на морските вълни, като на малките клончета на дърветата, характеризиращи се с постоянна динамика. Христос посочва на Марта кое е същественото, като и казва: "Ти се мълвиш за неща, които не са съществени, които са извън действителността, а Мария избра нещо по-съществено." Мнозина от нас спадат към тези два характера някои представляват Марта, а други Мария. Мариите са изобщо благородни жени. Те са добри. Имат отлично телосложение, с лице красиво, с поглед мек, чело симетрично, нос правилен, а по сърце са меки, нежни и отзивчиви към страданията на хората, готови да помагат. Името Мария на еврейски език означава солена вода. Тя винаги посолява света. Благодарение на нея той не се разваля, не се вкисва, не гние и когато нейният принцип живее у вас, сърцето ви няма да се разлага. А "Марта" идва от "мара", което означава горчив, кисел, буен. Ако човек е като Марта, то той щом стане сутрин от сън, всички около него трябва да са на крак. И веднага се разпорежда: "Всичко тук трябва да бъде в ред и порядък." Тази Марта и в черквите, и в училищата, и в съдилищата навсякъде я има. Тя е необходима, но не давайте преимущество нито на нея, нито на сестра й или нито на единия, нито на другия принцип. Тях ще свържа с други два, които формулирам така: принцип на висшето и принцип на низшето. Принципът, който олицетворява Мария, представлява висшето и показва как да служим на Бога, как да сме в хармония с извисените същества, светиите, ангелите, които знаят повече от нас, знаят да се подчиняват, и да седнем тихо и спокойно при нозете на Учителя, за да се учим.
Ще попитате: "Колко са учителите?" Един е. Един Учител аз познавам. Той може да има 250 хиляди косми на главата, но това не ще рече, че са 250 хиляди учители. Едно дърво може да има много клончета, но те не са дръвчета. Обаче в дървото и в клончетата му прониква един живот. Така трябва да бъде и единството в ума ви. И когато дойде Учителят, Духът, ще чуете дълбоко в себе си неговия глас, гласът на нежността и на любовта...
А висшият принцип, Мария, ни показва пътя, по който трябва да служим на Бога индивидуално. В това служене ще намерим смисъла на нашия живот, и то доколкото разбираме вътрешния смисъл на нашата душа, ще разбираме и другите същества, които живеят около нас. Щом научим първия, висшия принцип да се подчиняваме на Бога, тогава ще научим и другия принцип да подчиняваме всички нисши елементи да подчиним нисшия принцип у човека. И когато съвременната наука твърди, че иска да подчини природата, аз подразбирам, че тя иска да подчини Марта, която вдига толкова шум. Трябва да се научим да бъдем добри господари. Онзи който се е научил да се подчинява, да слугува на Бога, не може да бъде господар. И всеки от вас, който иска да бъде господар, първо трябва да се научи да бъде слуга слуга на Бога. Когато и вие повдигнете погледа си, веднага духът ви ще започне да се движи правилно около своя център и вие ще намерите смисъла на живота. Да откриеш смисъла на живота, това значи да имаш център, около който да се движиш, а той от своя страна всеки ден да изпраща необходимото за теб.
И така Бог е създал едновременно в нас и Мария, и Марта. Те са двата полюса на човешката душа. Аз бих могъл да ви обясня някога вътрешния смисъл на тези два принципа, които действат в света. Но знанието, когато се натрупва и не се прилага, образува известни утайки, и хората започват да се притесняват какво да правят...
Когато искате да следвате Божествената истина, трябва да се вдълбочите във вашата душа и тогава ще разберете живота в друг смисъл. Вие ще развиете други способности и ще видите, че около вас има много по-велики същества, които ви говорят, и тогава ще кажете: "Колко сме били слепи!"...
И така Господ е създал всички светове. В Млечния път има 18 милиона слънца Всяко едно от тях се движи по определен път. Между слънцата има 25 билиона километра разстояние, за да не стане сблъскване. Господ е начертал тези пътища. И около вашия живот Той е очертал известен път, известно пространство и ви казва, че никога не бива да преминавате границата на царството му."
Това е учението за Мария и Марта. "Мария" символизира Небето, а "Марта" Земята. "Мария" е висшето в сърцето, а "Марта" нисшето. "Мария" е висшето в ума, което теософите наричат висш манас. "Марта" е низшият манас и т.н. Вие, като отидете в домовете си, тогава си кажете: "Ела, Марто, ела, Марио, вие сте две добри сестри." Христос говореше, затова Мария нищо не работеше. Когато се върнете сега у дома, ако се разсърдите, ще кажете: "Марто, знаеш ли какво казва Учителят? Ти трябва да се подчиняваш."
А това, от което постоянно се оплаквате, то е дисхармонията, която е вътре във вас. Тя е Марта, символът на неустроената земя. Нейният шум, който постоянно вилнее у нас, нарушава хармонията. Духът Божи трябва да слезе и да си каже думата.
И така Духът е слязъл и заповядва. Той работи. Имайте непреодолима вяра в този велик принцип, който живее в Мария; имайте вяра и в принципа, който живее в Марта. Имайте вяра и в Христа, защото Той ги съединява. Съединете и вие тези три принципа: вашия дух, вашата Мария и вашата Марта, и започнете новата година с тях... Аз съм ясновидец и като гледам вашето бъдеще, виждам Как едни вървят по пътя, а други криволичат, но всички в края на краищата ще бъдат добре, само че ще има лъкатушене и закъсняване...
Много сложни са задачите ви в живота: възпитание на децата, отношения на мъжа и жената един към друг, отношения към обществото, към човечеството и т.н. Много задължения имате. Как ще ги изпълните? Някои мислят, че като станат християни, нямат задължения. Не, тъкмо обратното, християнинът има повече задължения и трябва да ги изпълни много добре. И когато завършва деня трябва да усеща велико спокойствие, че е свършил онова, което е трябвало да свърши, а което не е направил, да го сложи в програмата си за другия ден. Един ден ще бъдете "Марта", друг ден "Мария", а когато бъдете при нозете на вашия Учител, тогава нека и "Марта", и "Мария" у вас да утихнат поне за час.Това са идеите, които Христос прокарва. Научете се да служите на висшето, за да бъдете господари на нисшето.
"Растенето е процес на развитие." Кое трябва да расте? Ябълката, дървото, клончетата, листата, цветовете трябва да растат и да се развиват. Но от цитирания стих се подразбира, че трябва да расте човешката душа. Тя да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благодатта. Коя благодат? Божията. Думата "благодат" е всеобхватна и включва условията, при които човек трябва да живее горе на Небето и долу на Земята. Земята, за която често се говори в свещените книги, е толкова голяма, че на нея може да живеят безброй много хора. В Писанието тя е наречена "обетована". Вие се стремите именно към тази земя, която Бог е създал първоначално. Тази земя, на която вие живеете, е толкова малка и микроскопична, че като големина, тя не представлява даже остров.
Апостолите Павел и Петър казват, че "небесата ще се разгорят и Земята ще мине през огън". Мнозина тълкуват огъня като разрушителен елемент. Той наистина разрушава, но същевременно и изгражда. Огънят, който е слязъл отгоре, от Слънцето, е изградил Земята, сътворил е вашите тела, вложил е мисли и желания у вас. Без огън всичко се вледенява. Значи думата "растеж" подразбира и огън. Огънят, който разрушава, е грубият огън. Обаче ако се прекарат през човека 10 000-30 000 волта електричество, всички болести ще изчезнат, лицето му ще стане свежо и той напълно ще се подмлади. Според съвременните понятия за логика при такъв огън човек би трябвало да изгори. Страстите например са огън, който разрушава човека. Те разрушават едновременно тялото и душата. Но Божественият огън, като мине, ще ви пречисти и обнови...
Когато се оглеждате в огледалото, вие виждате своето отражение. Ако някой ви запита по какви закони става то, лесно ще отговорите има отражение. Но аз бих желал да зная онзи основен закон, който образува това отражение? Физиците обясняват само механичната страна на предмета, както астрономите вселената, например какво представлява Слънцето, елементите му; каква е температурата му и т.н., но какво в действителност е Слънцето то остава тайна.
Сега изучаваме нещата само чрез принципа на отражение, но отраженията не са винаги верни. В тях има външна и вътрешна страна. Вие виждате само външната, а вътрешната за вас е скрита.
Някой казва: "Познавам този човек." Познаваш неговата сянка... За да не бъдете сенки, вие трябва да минете от временното към вечното, да потърсите Бога, да търсите светлината и топлината. И така под думата "растене" подразбирам, че Духът расте и се развива. Благодарение на Него могат да стават милиони промени в нас. Това е велик Божествен закон...
Любовта се проявява само когато растенията цъфтят. Така е и при хората. Когато има цъфтене на физическото поле, има узряване и физическа любов. Когато свърши този процес, идва духовното цъфтене и узряване у човека. Той трябва да цъфне най-малко седем пъти, т.е. да завърже едновременно седем плода в седем свята, а това цъфтене става последователно. И така, когато у вас цъфтенето на физическото поле изгуби смисъл, вие ще трябва да го пренесете в горните светове. Умирането не е нищо друго освен отиване в по-висок свят. Когато нямате условия за растене, вие умирате, а когато имате условия, вие се раждате...
 
Науката казва, че денем ние сме с главата нагоре, а вечер, когато Земята се обърне, заемаме противоположна позиция. Така е и при дървото. За 24 часа клоните му се обръщат нагоре, а след това корените. Човек е като двойно дърво: има корени горе, които в главата са свързани с Божествения свят, а корените долу са, в стомаха му, или във физическия свят. Когато Земята се обърне, вие се обръщате с краката си към Бога, тогава корените на вашия стомах са обърнати към Него. Така че на всеки 24 часа и краката, и главата ви се обръщат към Бога. В процеса на това израстване трябва да обичаме всички същества у себе си и живите и умрелите, които имат отражение и живеят вътре в нас... И Небето, и Земята едновременно живеят във вашата душа. У вас има добри и лоши духове, които се спогаждат. Някои хора, които мразят лошите духове, казват, че има спор между тях и ангелите, и мислят, че те се карат. Спорът се явява само когато ние се намесим, а иначе между тях съществува равновесие. Щом се намесим, има борба... Затова апостол Павел казва: "Растете в благодатта Христова, за да познаете духовете."
 
Ето какъв е вътрешният смисъл на растенето човек да различава сенките от самите неща, да освободи своята душа, като понесе всички страдания. И когато крушата и ябълката растат, те растат само по една причина да дадат място на един плод, който ще "завърже" ново същество. И вие също сте дошли тук на Земята, за да дадете живот на друг.
Бог вече е започнал преустройството на света. В тази епоха на израстване ние се намираме при най-благоприятни условия, при действието на Божествения огън. И в този Божествен огън по-твърдите вещества ще се стопят, материята ще стане по-фина и Господ ще образува от нея свят с друг порядък. Онези, които не са завършили своето развитие, Той ще изпрати на друго място. Гибел на света няма, а ще има само лишаване от длъжност, от работа, която не искаме да вършим Вие знаете, че в училище, в определен клас могат да те задържат само 2-3 години, докато преминеш. Същото се отнася и за самия живот. Желателно е тази мисъл да стане централна във вашия ум.
Същественото за вас е да осветявате името Божие, като влагате волята Божия в душата си. Човек, който иска да бъде силен, трябва да следва това правило... Връзката, която съединява и управлява физическия и духовния свят, е душата, която е полудуховна и полуматериапна...
Под думите "физическа материя" разбирам света на формите, необходим за проявата и битието на нещата; под "духовен свят" подразбирам онези сили, които работят за създаване на тези форми, а под "душа" разбирам условията, които подготвят съграждането на тези форми. Следователно животът не може да се прояви без форми. Всяка душа трябва да има тяло в света, за да я посети Господ...
Както израстването на едно дърво има предел, така и човек, като стигне една височина до 21-та си година, започва да расте вече не тялото му, но неговият ум, душа и дух. Това са велики неща и когато ви се отворят очите, ще ги разберете.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...