Четвърта част

[Ани]

Четвърта част

Някой път като ви кажа нещо, цитирате ме така: "Господин Дънов тъй казва." Това, което аз говоря, са го казали отгоре, говори го цялото Небе. Ще повторя още веднъж, че Господ иде чрез огън да очисти Земята, да съблече старите дрипи на хората, да им даде нови тела, да внесе любов в сърцата им, да повдигне умовете, да отстрани от тях всяка злоба и омраза. Това възвестява Божественото учение в новата епоха...

Разпространете това учение сред народа. Само така, а не по друг начин всеки народ ще може да се издигне. Който иска да опита, нека приложи това учение и ще види резултатите. То е една положителна наука. Всеки народ, всяко общество и всеки дом, които работят така, ще бъдат благословени. Това е благовестието, което преди 2 хиляди години Христос донесе за обновление на човечеството. Който има уши да слуша, нека слуша.

За да обясни кой може да влезе в Царството Небесно, Христос взема една обикновена форма, ясна за всички, която съществува от създанието на света децата. Това, което радва домовете, което радва света, то са децата. Дом без деца това е пустиня без извор, без трева. Защо човек трябва да стане като малко дете, та да стигне до Небето? В Христовите думи под "дете" се крие по-дълбок смисъл. Христос не казва, че ще влезеш в Царството Божие, ако си някой скъпоценен камък, поставен на короната на някой цар, а казва: "Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Небесно." Той влага тук идеята за смаляването.

 

Детето е символ на едно пасивно състояние или тъй да се каже, те представлява потенциална енергия, енергия в спящо състояние. Но тази енергия не е в бездействие, защото в нея са складирани всички условия за нейното развитие. Тя е едновременно в потенциално и в кинетично състояние.

Потенциалната енергия се превръща в кинетична, и обратно. Кинетичната енергия има по-голяма сила на активност, но нейните размери са по-малки, докато потенциалната енергия има размери на безгранично развитие. Разликата между детето и възрастния човек е същата... В идеята на детето има и друг смисъл. Ако дървото не се обърне в малка семка и не се посади наново в почвата, не може да започне своето развитие. То се извършва по два начина: едни се развиват, никнат чрез семена, а други чрез присадки. Има голяма разлика между растение, което се развива чрез присадки, и онова, което се развива чрез семка. Когато растението е от семка, то съдържа по-голяма сила от онова, което е излязло от издънка. Христос казва: "Ако не се обърнете на семе в живота, няма да влезете в Царството Божие", защото там се присаждат не дървета, а само семки...

Ако нямате ума и сърцето, т.е. невинността и чистотата на детето у себе си, не може да влезете в Царството Божие, защото условията, при които трябва да растете, изискват вашия ум и вашето сърце да съдържат Божествения живот у себе си. Едно от най-големите заблуждения на съвременните духовни движения е това, че смятат, че големи знания имат и се величаят с тях...

И така под думата "дете" Христос разбира особено вътрешно състояние, което да е в резонанс с духовния свят, с всички сили и с всички същества. Започнем ли да мислим, че сме велики създания, тези връзки изчезват. Ако един ангел, който е живял милиони и милиарди години и има в себе си опитност повече, отколкото цялото човечество, и на когото историята е много по-величава от тази на целия човешки род, реши да слезе на Земята и да се въплъти, той ще вземе формата на детенце и ще се смири. Оттам той ще започне своето развитие, за да разбере величието на Бога.

Затова попитаха Христа:

"Може ли стар човек да влезе в Царството Божие?"

И ангел да е, и Бог да е, не може.

Всеки, който иска да влезе, трябва да се смири, да стане като дете. Всички вие, които ме слушате тук, искате да влезете в Царството Божие, каквито сте си. Ако не придобиете вътре у себе си качествата на детето, а именно пластичност на ума и на сърцето, няма да разберете вътрешния смисъл на живота. Но вие сте много близо до Царството Божие. Междината, която дели този свят от онзи, е една стомилионна част от милиметъра само толкова е разстоянието от единия до другия свят. Когато човек реши да тръгне по пътя на духовното развитие, той трябва да се движи много бавно. Повечето от вас тръгвайки по този път, тръгват като големите хора, а не като децата. Ако човек върви с големи крачки, той няма да постигне целта си. Видите ли, че някой, като излиза от дома си. започва да тича, той няма да постигне нищо. Но ако тръгне полека и постепенно ускорява хода си, той е в положението на дете. Христос казва: "Не започвайте работата си с бързане, движете се като малките деца, непрекъснато вървете и ускорявайте хода си с 2, 3, 4, 5 и 6 крачки, тогава ще намерите смисъла на вашия живот."

Христос изисква, щото всеки един от нас да стане един вид дърво и върху това дърво да има плод, семка, върху която да се положи Царството Божие. Ще кажете: "Тези неща са абстрактни." Не, вложете в главата си тази мисъл: "Аз искам да стана малко Божествено дете, затова помогни ми, Боже, да реализирам тази идея." Мислете върху нея 12 месеца и ще видите как животът ви ще се промени. В това е скрит дълбокият смисъл на стиха:

"Да станете като малки деца".

.. Да бъдем малки деца означава да престанем да лъжем Бога...

Някои искат да знаят кой е Христос. Думите, които Той е казал, това е Христос. Щом ви ползват тези думи, и можете да станете щастливи, това е Христос. Силата на живота не е в буквата, а в духа... Не трябва да играем ролята на онзи Сократов ученик, който, за да се покаже смирен, отишъл един ден при учителя си със скъсани гащи. Учителят обаче му казал: "Твоята гордост се вижда и през съдраните ти гащи"...

Трябва да сме внимателни едни към други. Аз спрямо вашите сърца съм внимателен, никога не съм казал това, което не е вярно. Всяко нещо, което ви казвам, е истина и може да я проверите... Кажете си само: "Тази година искам да бъда малко Божествено дете."

Бих желал всички българи да бъдат малки Божествени деца и всички европейски държави също. Тогава ще дойде истинският, Божественият мир в света.

"Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Царството Небесно." Ще взема от този стих думата "блажени". Христос не казва: Блажени са онези, които имат много пари, които имат много къщи, които са много учени, които са силни на деня, а казва: "Блажени са онези, които са гонени заради правдата." Думата "гоня" има добро и лошо значение. Ако човек не бъде гонен, няма да прогресира. Трябва да има движение в света. Когато един българин иска да овършее своето гумно, своето жито, той "гони" конете си. Защо е необходима тази гонитба? За да може да се овършеят снопите. Всички неща в живота имат смисъл. Онези, които го разбират, няма защо да се спъват в противоречията, които съществуват в света. Те са израз на една велика истина, която има две страни: страдания и радости. Страданията са тъмното лице на тоя живот, а радостите представляват най-възвишените неща или светлата му страна. Всичко това е съобразено със законите на природата. Земята мени лицето си в продължение на 24 часа едната страна е светла, а другата тъмна. Следователно през тези 24 часа от вашия живот ще бъдете и тъмни, и светли, ще страдате и ще се радвате. Това е неизменният закон, който обаче няма нищо общо с греха. Някой път грехът се преплита със страданието, но тези две неща не бива да се свързват. Страданието е един велик закон. Няма човек, който да не е страдал и да не страда. Дори Бог страда заедно с нас. Никой не страда повече от Него. Когато някой каже, че страда, казвам, че едва е започнал тази наука.

Страданието и радостта са два противоположни полюса на живота. Всеки, който иска да се развива, трябва непременно да страда. Страданията са врата и необходимо условие за радостта. Не искате ли да страдате, няма да имате радости в живота. Радостта и скръбта са дъщери на Бога. "На кой Бог? ще запитате. На Онзи, който се е изявил на човечеството. Вие ще кажете: "Бог има ли дъщери?" Има. Той има дъщери и синове тук на Земята и горе на Небето. Думите "брат и сестра" са Божествени идеи, които съдържат по-велики понятия от онези, които схващаме и разбираме. Нашето братство и сестринство се е издигнало само една педя...

Не е важно какво мислят хората за вас, важно е какво мисли Господ. Той е навсякъде, където има разумни същества, а не е в мъртвите и грешните. Под думата "Бог" аз разбирам приятните чувства и мисли, които усещате и изпитвате в себе си. С вашето съзнание ще разберете Бога. Той живее в нас и има сила да ни възкреси. Ако Господ не е във връзка с мен, ако не може да ме оживява, защо ми е този Господ? Затова Христос казва на едно място в Писанието: "Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, всичко, каквото попросите, ще ви се даде и ще оживее." Христос казва, че Той е живо Слово. "Думите, които Аз ви говоря, те са вътре във вас, те са живи." Ето защо Христовото учение, което е вътре в нас, само по себе си има сила.

Ако съвременните хора искат да го разберат добре, трябва да въдворят Божествената хармония помежду си. Може ли да опитате доколко сте блажени? Може. Хората постоянно се оплакват и казват: "Аз съм най-нещастен!" Отговарям: "Ти си най-блажен, защото Христос казва: Блажени нещастните."

Когато боледувате, болестта е признак, че Божественият живот работи върху вас и иска да ви възкреси. Имате мъчнотии в своето развитие, не можете да разрешите някой въпрос Божествената мисъл иска да ви повдигне, да ви осветли Стягането на сърцето означава, че Божественият живот работи и иска да смекчи вашето сърце.

Това Божествено учение ще създаде у нас здрави мисли, здрав ум и здраво сърце. Всеки, който се опита да погълне и унищожи една добра мисъл или едно Божествено желание, той сам ще се унищожи.

Божественият дух слиза вече отгоре както светлината. Иде Той и велика виделина носи със себе си, огън и живот, който ще пречисти света. Съвременните хора ще опитат тия неща и ще станат свидетели на въдворяването Царството Божие на Земята. Със слизането си Бог ще обедини хората и злобата постепенно ще изчезне. Всички недоразумения произлизат от недоверието и подозрението ви един към друг.

Защо днес хората почитат Христа? Защото Той изплати всичките им дългове и понесе техните грехове. Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от Себе си за хората, Той щеше да бъде обикновен човек. Всеки трябва да слугува на Бога и да знае, че има свое място на Земята. Ще кажете: "Апостол Павел е бил велик човек, едикой си е бил също велик човек." А нима жена, която е живяла 20 години със своя мъж и е носила неговия тежък ярем, готвила му и той я е малтретирал, а тя всичко е понасяла с търпение, не е велика светица! Така е и с мъжа ако един мъж понася търпеливо всички несгоди, предизвикани от жена му, ако тя го малтретира, той ще бъде също светия. Такива мъже и жени на Небето ще бъдат светии.

Така е учил Христос по-рано, така учи и сега. Всички чакат да дойде Христос след като един път е слязъл, Той няма да слезе втори път на Земята в безчестие. Бог слезе, когато създаде Земята, когато направи света. Той и до днес работи върху света. Ще стои тук дотогава, докато всичко уреди, и ще се върне на Небето заедно с всички свои чада. Този Бог е и работи заедно с нас.Той ще ни събере и ще образува онова дърво на живота, на което ние ще съставляваме коренчетата, клончетата, листата и плодовете. Всеки лист ще има лечителски качества и всеки плод жива храна. Тогава ще бъдем едно с Господа, тъй както всяка клетка, всяко коренче, всяко клонче и всеки лист са част от дървото,..

Пак ще ви повторя: има два вида хора едни живи мъртъвци, каквито срещаме всеки ден из София, а другите мъртви живи. Христос казва: "Блажени мъртвите живи, които умряха за Господа", а никъде не е казано: "Блажени живите мъртви."... Следователно всеки ден изхвърляйте навън мислите, които изяждат листата на вашия живот. Това е учението на Христа.

Христос казва: "Блажени сте, когато ви гонят, защото голяма е вашата заплата на Небето." Ще ви обясня дълбокия смисъл на тези думи. Като посеете едно житно зрънце, то започва да гние, нападат го много врагове микроби, но щом излезе нагоре към светлината, огрее го слънцето, враговете му се разбягват. Затова и вас трябва да ви гонят, за да излезете нагоре. Христос, като казва "Блажени гонените", подразбира, че блажени са онези, които зреят, пускат коренчета, листа, цветове, плодове, защото голяма е тяхната заплата, когато дойде Господ и намери узрелите плодове.

Има ли смисъл това учение? Има. Като мислим така, ще разберем защо живеем тук на Земята. Ето защо трябва да се молим за всички хора.

Писанието казва: "Благославяйте, не кълнете, казвайте истината направо в лицето, като на брат, на приятел, никого не одумвайте." Одумването е равносилно на повръщане. Устата е създадена за сладките слова на Любовта.Това е учението, което носят светиите отгоре; това е учението, което праведниците от хиляди години проповядват по света; това е учението на малките ангели, които слизат на Земята. Като дойде Христос, и Той същото учение ще донесе. Белият кон, на който Той иде, е символ на Неговото светло учение. Блажени онези, които са познали Господа, които са израснали и са се развили, които имат коренчета, клончета, листа, плодове, защото Господ ще ги посети и възнагради.

Аз бих желал всички да сте в това положение блажени да сте, да намери Господ плод във вашата градина, да Го поканите да гостува у дома ви вашето сърце. Тогава Той ще ви даде духа на новото учение.

Блажени сте, когато ви посещава Господ, голяма е вашата заплата на Небеса!

"Защото, които прави волята на Отца Моего,

Който е на Небеса, той Ми е брат и сестра, и майка."

/Евангелие от Матея 12:50/

Този стих е прочитан може би хиляда пъти. Върху него има написани най-малко стотина томове беседи, проповеди, какво ли не е казано за него. И мисля, че ако този стих беше досега разбран и изтълкуван правилно, и приложен, светът би бил оправен досега. Но понеже светът не е оправен, смятам, че стихът не е изтълкуван, не е разбран и не е приложен правилно. Затова искам да го дообясня и аз.

Христос полага един принцип, върху който съгражда основата на своето учение, т.е. материалната, видимата, физическата страна. Когато Той говори за брат, сестра и майка, разбира чисто физическата страна, тъй както светът сега е изявен. Не говоря за Небето, защото често в Божествения свят няма такива отношения. На Земята за най-възвишени се приемат тези между брат, сестра и майка. Може да ме запитате за отношенията на Небето. Те са такива, каквито са и на Земята. Но според вашите разбирания ще направите следното заключение: "Ако и на Небето е така, както е на Земята, тогава няма голяма разлика." Нещата на Земята са хубави сами по себе си, но трябва да ги прекарате през сто води, за да ги очистите от тяхната кал и да ги видите в първоначалната им чистота. Не само на думи да бъде човек като брат и сестра. Под "брат" и "сестра" се подразбира преди всичко чистота. В какво? Чистота в помислите, в желанията и в действията. Необходимо е разширение на ума и на сърцето... А волята, това е великият закон, който сега действа на Земята. Досега Божията воля е била пасивна, ангелите и архангелите управляваха света, а и много други са управлявали, но не успяха да установят очаквания ред и порядък в него. Сега Господ е поставил в действие Своя велик Дух и е вложил волята Си, и горко на онзи, който не слуша Неговата воля. Затова Христос казва: "Който Върши волята, не моята, но волята на Отца Ми, Който е на небеса." Христос дава едно строго, недвусмислено определение за Небето според закона на Мъдростта. Вие какво разбирате под "небеса"? Казват, че астрономите изследвали небето. Те разглеждат с телескопите си движението на небесните тела в пространството, но нямат представа от небето, защото изучават само сенките в пространството. Някои звезди са 300 милиона пъти по-големи от Слънцето, а ученият казва, че е изследвал еди-коя си звезда и дава отчет за математическите си проучвания, в които определя каква е светлината, какви са елементите, какво е състоянието на планетата, към коя фаза на развитието принадлежи. Той нищо не е разбрал! В неговите очи е попаднал един микроскопичен лъч от някоя звезда, която е отдалечена на билиони километри. Астрономите трябва да бъдат малко по-скромни. Като погледнат през тръбата, мислят, че са видяли нещо. Не се искат телескопи, а ум!

Сега Христос казва: "Който изпълни волята на Отца Моего, той ми е брат." Значи едно от условията е това. Трудно условие е да бъдеш брат или сестра, или пък майка на Христа. Сега вие ще ме извините, но където църквата говори за Майката Божия, то е съвсем друг въпрос. Христос употребява думата "майка" малко в по-друг смисъл. Братът ще познаеш, когато си наранен, когато си в нещастие. Той ще те прегърне и целуне, и ще те заведе до дома ти Така е и със сестрата. А майката как ще познаеш? От майката са излезли братът и сестрата. Под "майка" Христос подразбира Любовта, която всичко жертва, Любовта, реализирана на Земята. Любиш ли, майка си; не любиш ли, не си майка.

Да родиш още не значи, че си майка. Най-лесното е да родиш. Рибата ражда, т е. хвърля хайвера си, в който има 300 хиляди зародиша на малки рибки. Но това раждане ли е? Някои от млекопитаещите раждат по 5-6 наведнъж. И това ли е раждане? А човешката майката ще роди едно, в изключителен случай две. Раждането е едно предисловие на майчинството. Ако сърцето на майката не е пълно с любов, тя не е майка. Майката познава ли кой е този, който е дошъл в нея? Дошъл е един дух от пространството. Този малък дух става голям човек. Питам: Този малък човек и големият едино и също същество ли представляват? Съвременните майки познават своите деца само по форма. Някои едва сега са започнали да ги познават по съдържание, а по смисъл ще са необходими още хиляди години. А Духът, който е дошъл, може да познаете само в новата култура. Сега аз не искам да ви обезсърчавам. Вашият порядък си е порядък и нямам нищо против него. Но Христос подразбира нещата малко по-другояче. Много странен човек е бил той...