Осма част

[Ани]

Осма част

Всички външни промени, които стават в умствения свят, най-напред се явяват в подсъзнанието, после в съзнанието, и накрая в свръхсъзнанието, а самосъзнанието е едно преходно състояние. Щом то се прояви ще виждате само вашите грешки... Тогава за вас ще казват: "Той води един съзнателен живот". А аз отговарям. Да, но трябва да се води и подсъзнателен, и свръхсъзнателен живот. Това е истинският живот. Щом поставите една идея в подсъзнанието си, тя ще се реализира, а ако я сложите в съзнанието си няма да се осъществи. Можете да проверите това. Но останете ли дълго време в самосъзнанието, трябва да преминете в сферата на свръхсъзнанието...

Сега и аз "връзвам" и "развързвам". Така ще "вържа възела", че никой няма да го "развърже"! И което ще "развържа", никой няма да го "върже"! Ще "вържа" хората да живеят в Любов, та всеки да вижда в лицето на брата си брат, за когото всичко да жертва. И ще "развържа" така, че нито помен от лъжата да не остане. Това са думите Христови, който е казал: "Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи... и аз ще бъда с вас до скончанието на века." То е сега, за тази епоха се отнасят думите ми. Следователно, той "връзва" и "развързва". И ако Христос живее във вашите сърца, и вие ще "връзвате" и "развързвате" заедно с Него. Ще научите новия закон...

И така, трябва да приложим учението Христово в живота си. То не е за Небето там други работи ще ви дадат. Това учение е за Земята. Ами, че ако ние не можем сега да живеем с Любов, как ще живеем в съгласие в другия свят?...

Вложете мисълта, че всеки един от вас може да "връзва" и "развързва". Всички сте силни да "връзвате".

Затова пазете езика си. Най-напред вашият език е като една ужасна картечница, по-ужасна от нея не познавам в света. Аз мога да ви обясня причините за страданията в една школа. Можете да се "развържете" например от стомашна болка, като поставите двете си ръце на стомаха, или на главата, ако имате главоболие. Това става по силата на един закон, който гласи, че в лявата ръка минава космическото течение на Мъдростта, на знанието, а в дясната на Любовта. Когато обичаме някого, трябва с двете си ръце да се ръкуваме, а не като аристократи само с дясната. Да се хванем с двете си ръце, за да вложим и Мъдростта и Любовта. Божественото трябва да се предава и да минава навсякъде...

От всички вас искам две неща, по които да се отличавате: да бъдете хора на Любовта и Мъдростта. Онзи, който не спазва тези два закона, не може да бъде от новото учение... Следователно, към две неща ще се стремите: да бъдете хора на Любовта да "връзвате", и хора на Мъдростта да "развързвате". От това се нуждае съвременното общество. И щом приложите тези два принципа в живота си, аз ще ви разкрия чудни неща... И така, "връзвайте" брата си с Любов, "развързвайте" го с Мъдрост, и му съдействайте с добро. Това е то учението, което трябва да прилагаме навсякъде...

Първоначално човек, когато е излязъл от Бога, е започнал да произнася думата "Любов" много правилно; обаче, като се е отдалечил от Него, тази дума като съдържание започнала полека-лека да се смалява, да се смалява незабелязано, и, когато човекът слязъл до дъното на Битието, почти нищо не останало от нея...

Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", т.е. да възлюбиш ближната, сродната душа. Имайте предвид, че когато взимам думата "душа", аз я употребявам като една мярка. Ако не можете да любите близката си душа, ако не можете да обичате душата, с която сте излезли, никого не можете да любите. "Като себе си", казва Христос, а не извън себе си. От думите "като себе си", от онзи човек, който може да люби, започва творчеството на Земята...

"Да възлюбиш ближния си като себе си!" Не да го любиш, а да го възлюбиш, е точната дума. В българския език има два глагола: "възлюбвам" и "любя". Думата "възлюбвам" е по-силна от думата "любя". Вие любите, но не се възлюбвате. Любете се и се възлюбвайте! Във влюбването има разлюбване, а във възлюбването няма разлюбване, в него има един процес на възрастване...

Двете сродни души са двата полюса, където се ражда живота. Само когато намериш душа, сродна на твоята, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене, и ще започне истинската еволюция.

Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", той подразбира, че в дълбокия смисъл на окултната наука лежи друго едно знание, в което напредналите хора са получили малко прозрение. Когато придобиеш истинското знание, тогава ще намериш другия полюс на своя живот или пътя на своето възлизане. Това, което наричаме "посвещение", става, когато намерите учителя си, а той своите ученици. Цялата тайна е в това да откриеш своята възлюбена сродна душа. Не я ли намериш, никой учител няма да те вземе да ти покаже онова дълбоко, тайно знание, да ти покаже пътя на твоето възлизане. Като намериш тази сродна душа, ще тръгнеш напред. Има ли опорна точка, всичко е възможно. Както е казал Архимед: "Дайте ми опорна точка, за да поставя своя лост и ще вдигна цялата Земя. Следователно, този ближен, когото трябва да възлюбиш като себе си, трябва да бъде опорната точка, на която да сложиш своя лост. Кой лост? Любовта. И тогава всички действия ще стават правилно. Любовта не е преходно чувство. Преходни неща са само материалните, те са сенки. А сенките прехождат, защото Земята се движи, върти се, и в нейното движение те постоянно се променят.

"Да възлюбиш ближния като себе си!" Това не означава да се слееш с ближния си. Тук няма сливане. И няма нужда да му казваш, както някои се изповядват, че са готови да станат роби. Това не е Любов. Други казват, че са готови да жертват всичко за любимия човек. Но и с жертви Любовта не се откупва. Не, Любовта изисква нещо повече от жертви. Жертвата е закон за изкупление на нашите грехове. Когато човек загуби своята чистота, той може да я възстанови само чрез закона за жертвата. И след като я придобие, ще има основание да види Бога и ще постигне истинско съзнание за своето развитие. Това ще бъде първият ден в неговата еволюция, "денят на изгряващото слънце". Това слънце, като грее хиляди години в нас, ще издигне душата до оная висота, на която тя е била, преди да се разбие нашият "кораб".

И така с жертвата се придобива чистота, с чистотата се слага основата да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на душата и нейния живот. Следователно, когато кажем, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем...

В първата заповед "Да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила", Христос дава правила и методи, които трябва да разберем и приложим в ежедневието си. Сърцето е съзнателният живот; умът самосъзнателният; душата е подсъзнателният живот, а силата на духа е свръхсъзнателният живот. Той трябва да мине през душата.

Вие очаквате бъдещото си благо. Можете да се радвате на неща, които в миналото сте преживели, или пък на неща, които в бъдеще ще преживеете, но никога не можете да се радвате на нещата, които преживявате в настоящия момент. В съзнанието винаги остава едно жило на горчивина, което да ви напомня за процеса на чистене.

Към съзнанието и самосъзнанието спада законът на жертвата, чрез който започваме да виждаме своите грешки и постъпки от миналото. И тогава между подсъзнанието на нашата душа, която носи всичко от предишните си въплъщения, и в свръхсъзнанието на Духа, който сега слиза и твори и носи бъдещото знание, ще започне да се проявява Божествената Любов... Сега виждам, че в домовете ви съхранявате някакви веществени следи от спомени. Например, някой ходил на Света гора, донесъл си малко парченце от там, и го слага в къщата си, като светиня. Друг ходил на Божи гроб, донесъл от кръста на Христа нещо, оставил го у дома. Целият ви живот се състои все от такива останки от ваши минали съществувания...

"Да възлюбиш ближния си като себе си!" Правилно е човек да обича себе си, защото донякъде се познава. А другия, когото ще възлюбиш, той ще прилича точно на теб. Затова според закона на Любовта, ако искаш да обичаш някого и се поставиш по-горе от него, не си ти; ако пък си смирен и се поставиш по-долу, пак не си ти. Следователно нито си по-горе, нито си по-долу. Разберете ме правилно искам да разсъждавате по-добре и различно от досегашния ви живот. Трябва да направите голяма жертва, за да го прочистите. Има големи наслоявания, от които е необходимо да се освободите.

Когато човек изучава Любовта, от него се изисква голямо геройство... Щом намерите сродната си душа, ще решите половината от своите задачи, тъй като сте открили правия път. Тогава твоят учител ще те намери и Христос ще ти заговори. Само Христовите думи имат смисъл. И в това се изразява великият закон: "Където има двама души, събрани в мое име, там съм и аз." Тези двама са две сродни души. Само при тях Христос ще бъде третият... Двама или трима, събрани в чие име? В името на Любовта.

Които са разбрали това учение, са дошли до Божествената същина, откъдето именно започва растенето. И тогава Любовта ни към големите и малките работи трябва да бъде еднаква. Ако имате една семка от ябълка и една малка ябълка, каква трябва да е Любовта ви към едното и към другото? Ще кажете: "Аз обичам ябълката повече, отколкото семката." Любовта към семката е по-безкористна, отколкото Любовта към ябълката. Ти обичаш второто повече, защото е за ядене и има какво да вземеш от нея. Ако можете да обикнете семката, ще се научите да виждате във великото малкото, и в малкото великото. Така ние не бива да се заблуждаваме от външните ни белези... Защото Любовта з невидимия свят е еднаква между всички същества. Не еднаква по степен, но еднаква в своите проявления. Ако на някой жител на Небето направите най-малката, микроскопическа услуга, той ще бъде толкова доволен, колкото, ако бяхте му дали целия свят. Но на Земята не е така...

Та сега Христос казва: "От ближния си няма да пожертваш нито един косъм, нито един мускул за своето благо." Това не го разбират обикновените хора. Когато този въпрос се разреши вътрешно, ще бъдат разрешени всички други социални въпроси в света... Всеки, който иска да живее, живее като останалите, а когато жертва себе си за тях, тогава се издига една степен по-високо...

Та, като казвам, че и досега в школата на Бялото Братство няма жени, не разбирам жени по форма. Вие трябва да се чувствате като души. И никога не бива да приемате жертва от когото и да е, заради вас. Никой учител не иска заради себе си жертва от своя ученик. Ако ученикът желае сам да се жертва за своето усъвършенстване, да придобие своята първоначална чистота може, но учителят няма нужда от неговата жертва. Когато се жертвате, не казвайте, че го правите за Господа. Не се жертвате за Господа, а за вас. Ще попитате: "Ами Господ за кого се жертва?" За себе си. Ще кажете: "Това е криво схващане." Да, за себе си. Ние го опорочихме и той за да се очисти от нашите пороци и грехове, трябваше да се самопожертва, за да придобие първоначалната си чистота. А това на човешки език означава: Господ се пожертва за себе си, та, като очисти себе си, очиства и нас, понеже и ние влизаме в него. И оттам стават ясни думите на апостол Павел: "Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си." Значи, за да го примири, трябваше да възстанови първоначалната хармония у себе си, т.е. да принесе Сина си Любовта си, живота в жертва...

"Да възлюбиш ближния си като себе си!" Тогава ще ви запитам намерили ли сте тази ваша сродна душа? Може би ще ми зададете въпроса: "Ами сега с тия наши жени, с тези наши мъже какво да правим?" Този въпрос не го обсъждам. Това е все едно да ме питате: "Какво да правим с нашия костюм?" Костюмът си е костюм, жената си е жена, жененето женене. Той е закон на самопожертване. Като се ожениш, какво правиш? Възстановяваш своята чистота. Щом си чист, не бива да се жениш, но ако си нечист, жени се колкото искаш. Женитбата е закон на самопожертване, за да придобиете своята чистота или да изкупите кармата си. Но щом влезете в епохата на истинското развитие пречистени, и законът на жененето и раждането вече ще се промени. Хората няма повече да се женят, да се раждат и да се въплъщават по този начин, както е било досега. И Господ го потвърждава с думите си: "Ще се вселя между тях и ще живея в тях." И всички ние ще започнем да идваме тук чрез вселяване, а не чрез раждане. Когато се утвърди законът на вселяването, ние ще бъдем вече в Царството Божие и тогава ще дойде истинското разбиране да познаем Бога. Аз не говоря за сегашната епоха, а за истинската, която настъпва. Това не означава, че трябва да се разделим с живота си ни най-малко...

"Да възлюбиш ближния си като себе си!" Под това "себе", което теософите наричат висше "Аз", се разбира да се пробудиш, да любиш тази своя близка душа. Само като прилагате този закон, ще започне да се въдворява хармонията между вас...

Както протича сегашната еволюция, тя е еволюция на кармата, аз я наричам "изплащане на кармата". Ние вървим по правилен път и няма да се мине много време, ще влезем в пътя на Божествената еволюция. Затова аз ви подканвам да изпълните този закон и да намерите ближния си. Намерите ли я, вие ще се озовете в Божествения път... Когато видите и познаете тази душа, и я възлюбите, вие ще почувствате у себе си голяма сила, но не само в тялото си, такава сила, каквато никога не сте чувствали. И ще получите такова проясняване в ума, че изведнъж ще започнете да виждате много далеч, оттатък Млечния път. Да видите Бога, то е много нещо!... Някой втренчва очите си в мен, очаквайки да види духовния ми образ, но аз му казвам: "Няма какво така да ме гледаш, какво ще познаеш? За да ме познаеш, намерил ли си своята близка душа?" Между сродните души, между тези два полюса започва да действа Божественият принцип и да се проявява Бог. Това е велико начало, което трябва да поставите като основа. Не си правете илюзии! Някой път у вас дойде някакво възбуждение и мислите, че вече сте в рая, но след половин час, като мине настроението ви, имате чувството, че сте в ада... Не казвам, че това произтича от нас. Ние сме като една опорна точка в един кинематограф на вселената. Всичко, което става в ума ви, всички мисли, които ви идат моментално, те не са ваши. Следователно вие си правите илюзия, че мислите, които ви идват и ви се взимат, са ваши и скърбите за тях. Те са чужди, няма за какво да се радвате и скърбите за чуждото...

Христос казва: "Да възлюбиш ближния си като себе си." Най-напред ще намериш методите затова в своето съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание и само като ги приложиш в живота си, ще откриеш своята сродна душа и като я откриеш, двамата тихомълком ще започнете да работите, без да правите голям шум в света...

Евреите от две хиляди години още не са познали Христа. Християните го въздигнаха до седмото небе. Евреите казват: "Колко са будали тези християни!" Питам: Кои са по-умни, християните ли или евреите? Евреите могат да ни критикуват и да възразят: "Вие казвате, че вярвате в Христа, но ние сме поне по-искрени. Не вярваме, но и не лъжем. Лоши хора сме, но поне не лъжем, казваме си право: не вярваме в Христа, не искаме да приложим Неговото учение." А християните само повтарят думите на Христос, че това казал, онова казал, но не прилагат Неговото учение. Лъжем, че го прилагаме. Можете ли да кажете поне един ясен сън, в който Христос да ви е разкрил нещо за своето учение? Положителна философия трябва човек да има, за да види Христа. Това чувство искам да видя пробудено у вас, но непременно трябва да видите своята сродна душа от небето. Апостол Павел изказва тази мисъл, но по друг начин. Той казва: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена." С това подразбира, че двата принципа мъжкият и женският, трябва да се слеят в една душа и тази душа да намери другата сродна своя душа. Само тогава Христос ще бъде третият между тях... Щом изпълните онзи велик закон "Да възлюбиш ближния си като себе си" вие ще стигнете до истинското знание.

И така не считайте, че всяка жертва е Любов. Жертвата може да бъде направена и от примирение. В нея трябва основа да е чистотата.

Когато старите гърци са казвали: "Познай себе си!" те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието, а сега християнската философия изучава великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието. Следователно, човешкият дух и душата трябва да са обединени, за да намерят истинския път на своето развитие. И тогава съвременните мъже и жени ще бъдат свободни, и ще се разбират. И децата ви ще ви разбират, и вие ще ги разбирате, а днес децата казват: "Майка ни трябва да се пожертва." Майката пък някой път казва: "Децата трябва да се пожертват." А държавата заявява: "Моите поданици трябва да се пожертват." Всички искат жертви. И Давид в един от своите псалми казва: "Жертви бих ти принесъл, но ти не искаш жертви: жертвите за теб са чисто и смирено сърце, и дух съкрушен." Значи, като разберете своето съзнание и самосъзнание, ще видите, че нито сърцето, нито умът няма да ви спасят. Затова Давид казва: "Само в моята душа и в моя дух, които са излезли от тебе, само там ще те потърся." Следователно това знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го придобиете в мълчанието на вашата душа. Но след това не бива да постъпвате като Архимед, който излязъл от банята и извикал: "Еврика!" И какво намерил? Колко струвала и тежала златната корона, Вие няма да постъпите като него, а ще преустроите целия си живот. Поставете това начало, за да се сбъдне казаното от апостол Павел, че всички няма да умрем, но ще се изменим.

"Ти целуваше ми не даде, а тя откак съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми". Целувката според нейния произход, е начинът, по който ние можем да се спасим от, съществуващо сега в света. Какво нещо е устата? Долната устна означава Любовта или силите, които съграждат. Те имат един произход. А горната устна означава Мъдростта. Любовта и Мъдростта в Божествения свят представляват основата, върху която живеят всички живи и велики същества. Следователно, когато целувам някого, това означава, че аз се ангажирам да служа на тази велика Мъдрост и Любов, които съставляват Божествения свят, и да живея съобразно с тях.

И така, на онзи, който ви целува, вие сте му гост. За да целунете някого, Господ трябва да живее в него. Това е истинската целувка. Следователно, ние можем да целуваме само Божественото.

Някой ме пита: "Защо не ме целуваш?" Аз отговарям: А у теб живее ли Господ? Ако не е в теб, не бива да цапам устата си. Единственото същество, което може да целунеш и което може да донесе твоето спасение, е само Бог...

Сега се поражда у вас едно погрешно заключение. Не е въпросът кой те е целунал, а кого си целунал това е въпросът. Значи има два вида целувки...

Христовото учение с неговите основни принципи може да се приложи още сега. И след хиляди и милиони години пак същото ще бъде. Любовта и до края на века, и след това ще бъде същата. Като казвам същата, подразбирам същата по субстанция и есенция, а не по форма. Виждали ли сте как изгрява слънцето сутрин? Така е и с Любовта. Тя ще се усилва до зенита си, после ще залезе, а при новото зазоряване пак ще се усили. Затова е необходимо да се подготвим да изнесем великото Божията Любов. Ако тази, която беше въодушевила Мария Магдалена, като целуваше краката на Христа, хората я приложат, светът днес би се спасил. Цялата философия е в това да познаем Бога в неговото есенциално проявление, както той самият се познава; да го познаем в неговото субстанциално проявление и да го познаем във всички негови материални проявления в света. Ето това е велика наука.

И всички съвременни борби, които сега съществуват, не са нищо друго освен познаване на онзи истински Бог, който ще внесе великата Любов, която служи за растене, за цъфтене, за връзване и узряване на този плод. Върху вътрешния смисъл на Любовта няма да се спирам, понеже това е основна задача, която вие трябва да проучвате. Да говоря за нея, то е така безсмислено, както да ви говоря за трансцеденталната математика. Всички числа имат свои съотношения. Например числото едно има много съотношения. То може да има хиляди проявления с хиляди качества. Познавате ли го във всички негови качества? Може да означава един килограм вода или някакъв друг грамаж, от въздух, примерно и т.н...

Трябва да разбираме значенията на числата от едно до десет. Те са проявление на първичния Божествен свят. Първата целувка е образувала единицата. Ако искаш да си пръв, трябва да можеш да отваряш квадрата. Това е цяла наука, която се усвоява, след като вкусиш плода на Божествената Любов и Божествената Мъдрост. И затова Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, ще има живот вечен." Думата "ядене" подразбира винаги размножаване... Вие търсите Любовта, но в името на тази Любов може да направите хиляди престъпления. Например срещате една красива жена и си мислите: "А, ето я Любовта." Целунете я, но като я целунете, разбирате, че не е тя. После у вас се явява едно отвращение и омраза. Най-напред дяволът те е излъгал да я целунеш, след това идва Господ и казва: "Не е тя."... За целувката се изисква голямо геройство, а в България аз съм срещал малцина, които знаят да целуват...

Целувката трябва да е съвършена и абсолютно безкористна. Където дяволът целува, злото се ражда. Жена, която е целунала един покварен мъж, лицето й потъмнява. И мъж, когато целува жена, която не е на мястото на Христа, и неговото лице погрознява... Вие може да намерите Христа днес. Вземете Евангелието, пренесете се мислено 2000 години назад или "идете" 2000 години напред, и ще намерите и ще целунете Христа. Тогава Той ще ви каже: "Прощават ти се греховете, и сега започва новото ти развитие."...

Аз не ви проповядвам за разпнатия Христос, а за онова Христово възкресение на Божията любов, на Божията мъдрост, на Божията Истина, Правда и Добродетел, и за онзи Христос, който носи живот у себе си; който носи Мъдрост и знание в света. За онзи Христос, който носи Истината и идва да ни даде вътрешна светлина, за да преустроим домовете си, като ни даде Правдата и с нейната мярка да мерим, когато ни даде и Добродетелта. Христос носи и онези велики методи, чрез които ще можем да съградим нашите жилища. Този е великият Христос. Ще попитате: "Къде е?" Аз го виждам сега, шепне на ушите ви... Мнозина мислят, че аз искам да омагьосвам хората. Не, Христос ви говори. И знаете ли какво ви говори Христос? Ето какво чувам аз: "Сърцата са ви студени, отвън имат сняг. Следователно липсва им проветряване. Любов ви трябва, Любов, с която да преодолеете всичко; Любов, която да стопли тези ледени сърца, да ги стопли с температура 100 000 000°, за да светнат сърцата ви... И отново ви говори Христос. Знаете ли какво? Знания, знания ви трябват. Но не такива как да сготвите боба, пуйката или накълцате зелето, а знания, чиято Мъдрост може да предадете на дъщерите, синовете, на приятелите и неприятелите...

Сега аз ви проповядвам не като на българи или като на англичани, или като на французи. Аз ви проповядвам като на мои братя и сестри в името на Христа. Никога няма да изопача Истината. Аз ви говоря като на приятели, като на ученици, които ви слагам наравно със себе си, давам ви най-хубавото, запознавайки ви с тези истини, за които никой друг от 2000 години насам не ви е говорил. Защо? Защото аз любя Бога, защото му служа с Любов и Мъдрост. Всички можем да бъдем братя, безразлично каква е степента на нашето развитие... Ако днес Съглашението каже на българите, че им се прощават дълговете, каква ще бъде реакцията? Барабаните ще бият из града и навсякъде ще се разлепят обяви, че Съглашението е простило на България два и половина милиарда лева дълг. А това, което ви носи Христос, е много повече от тези милиарди.

На всички са нужни Любов и Мъдрост... Човек, който веднъж ги е изпитал, той вече се е извисил така, както светът не подозира.

И така служете с Любов, служете с Мъдрост. Това учение трябва да се приложи. В него е силата и спасението ви в бъдеще.

Помнете, че Любовта е само за здравите хора. Любовта не е за болни люде. Болните и мъртвите не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух, на които сърцата са изпълнени с Любов, в тях Любовта живее. Не очаквам Любов от мъртвите, невежите и болните. Тя не е достъпна за онези сърца, които са стиснати и нямат Любов. Любовта е една постоянна разумна сила в света, в която Бог пребъдва и сам живее... Вечна е само Любовта! И доброто като неин плод е включено в нея. Тя е безкрайна, а всички неща вън от нея са крайни. Вие ще запитате за Мъдростта тя като метод на Божията любов е включена в Любовта. Истината пък е семето, но и тя е включена в Любовта. А какво е Правдата? И тя е включена в Любовта. Следователно, щом проявите Любовта, всички велики добродетели ще се проявят. Тогава вие ще сте нагласени като една китара или цигулка и ще дойде великият артист да свири на нея...

Няма по-хубаво нещо да прозреш след едно страдание смисъла на несполуките. Те може да са малко, но в такъв един момент на тишина и дълбок размисъл човек като че ли разговаря с ангелите, с всички разумни същества и тогава и той се извисява. Този миг струва повече, отколкото всичките богатства на Земята...

Целият живот зависи от редица въпроси: защо, за какво, и как? Върху тях почива философията на цялата съвременна наука. Тя не е отговорила още на въпроса за сътворението на света, а философите нямат отговор на въпроса "Защо светът е създаден?" Такива важни въпроси се пораждат у всички умове. Но може ли да им се даде правилен отговор?...

Великите учители в света говорят на своите ученици когато те са готови да разберат тяхното учение. Един гениален музикант разкрива на ученика си висшата математика в музиката, вътрешния й смисъл, едва, когато той е в състояние да я разбере. А при тези ученици, които сега започват да изучават гамите, при тях се явяват само обикновени учители... Знание, знание трябва! На Бога не Му трябват невежи хора. Той иска всички негови деца да са умни, както Той е умен; любящи, както Той е любящ; истинолюбиви, както Той е истинолюбив; правдиви, както Той е правдив, и така благи и добри, както Той е благ и добър. Нищо повече! Всяка друга философия и наука в живота е фалшива и няма никакъв смисъл...

Сега искам да обърна вниманието ви върху следното: Ние вървим по един път и мислим, че имаме по-голяма светлина от останалите, а в живота ни всъщност няма разлика между обкръжението и нас. Питам тогава в какво се изразява нашето учение? Силата ни не трябва да се проявява като при онези паднали духове, които седят в кафенето или в кръчмата и повтарят само: "Ха, наздравеГЧовек за един ден светия не става, както и за една година. Светия е този, който е научил как да поддържа светлината у себе си и да дава от нея на околните. Това означава да си светия: със своя ум и със своята душа да показваш пътя... Онези, които вървят по новия път, трябва да се пазят от тщеславието. Тщеславният човек изключва всякакво страдание и по това аз го познавам...

И казва Христос: "Аз ще ви видя пак и ще се зарадвате." Кога ще стане това? Когато започнете да мислите и да изпълнявате волята на Отца. Христос е най-силното проявление на Божията любов, на Божията мъдрост и на Божията истина. Вие обичали ли сте като Него? Знаете ли защо обичате един човек? Аз ще ви отговоря: Обичам човека, защото Бог живее у него. А защо трябва да се обичаме? Когато обичаме, ние търсим Бога. Защото Бог е Любов, а ние сме паднали ангели, още не сме любили. Вашата Любов живее от ден до пладне... Любовта е най-великото изкуство и когато го разберем, Христос ще ни отговори разумно на всички въпроси.