30. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ

[Ани]

ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ

През вековете човек постепенно е навлизал в гъстата материя или инволюирал. С навлизането в тази материя съзнанието му се е отдалечавало от висшите мирове, в които е живял преди слизането си. В човека неусетно се е изтривал споменът за онзи свят живот, който е водил някога във висшите светове на Бога. Постепенно той е повярвал, че физическият свят е единственият реален свят, защото е живеел вече в него с тялото си. За рибата водата е била единственият реален свят, но онези риби, които станаха птици, забравиха водата и приеха въздуха за единствено реален свят.

Земята днес излиза от тринадесетата сфера и приключва един период, наречен от индусите кали юга — черен период, когато черната ложа е владеела света. Навлизайки в новата сфера, Земята попада под други влияния, други сили започват да действат върху нея. От 1914 година започва новата епоха на Водолея, в която ще се изгради една съвсем нова култура на Земята. Животът ще излезе от водата — епохата на Риби, воден знак, и ще се вдигне във въздуха, в буквален и фигуративен смисъл. Материята постепенно се разредява и интересите на човека приемат все по-космичен характер. Границите на света се разбиват, въздушното пространство се прекосява, светът бързо навлиза в нов живот. След достигане до крайната точка в пътя на своята инволюция, човечеството започва своята еволюция — от материята, и възвръщане към духовните забравени светове. Водолей, който е въздушен знак, събужда умствените и духовните интереси в хората и ги отправя към нови открития в науката и развитието на живота. Постепенно човек ще си припомни забравените знания, ще се пробуди от дългия си сън и ще заживее едновременно във физическия и духовния свят.

В идващата епоха на Духа ще реализираме словата "Дух Господен е на мен, защото ме е помазал да благовествувам на сиромасите, да лекувам съкрушените, да проповядвам за спасение на пленниците, да възвърна зрението на слепите и да освободя наранените". (Ев. Лука 4:18)

Напредналите висши същества инволюират, слизат все по-ниско при нас, докато достигнат една точка, в която инволюцията им спира. Тогава те тръгват по еволюционния път на човешките души. Те помагат на хората, но и хората им помагат, като им показват обратния път нагоре след слизането им в материята.

Еволюцията стана необходимост, когато човешката душа се обви с гъста материя и умът се индивидуализира. По пътя на еволюцията човечеството постепенно ще се върне в божествения свят, откъдето някога е излязло.