56. ТРИТЕ СТЕПЕНИ НА ПОЗНАНИЕТО

[Ани]

ТРИТЕ СТЕПЕНИ НА ПОЗНАНИЕТО

Първичният стадий на познанието е автоматичното опознаване на обкръжаващите ни вещи и хора. Детето любопитно изучава езика на живота, за него всяко нещо е достатъчно за себе си. Но то постепенно започва да мисли за какво е всичко това. Тогава започва процес на познанието — на отношенията между нещата. Проучването на отношенията е сложен и дълъг процес. След придобиване на голям опит в това отношение човек идва до състоянието, че знае, че познава нещата и отношенията им. Докато преди този етап на познанието човек някак си автоматично се е отнасял към самото познание. Но състоянието, че знаем, означава ново състояние на отговорност, тук взема участие и правилно посочената воля за действие. Човек става отговорен за думите и делата си. В това състояние той е най-близо до всемирния Дух на знанието — Този, който е самата Мъдрост, която е създала ума и ръководи процеса на познанието. Този всезнаещ, могъщ, всепроникващ Дух изпълва цялата вселена и прониква всички живи, видими и невидими същества. Той е Начало на творението, което непрестанно възраства и усъвършенства. Приближава човешката мисъл, която е негова еманация, към Своята мисъл на най-възвишена Мъдрост и Любов, която непрестанно твори във вселената.

 

Великите Учители, които слизат на Земята в човешка форма, са представители на тази висша Любов и Мъдрост, жив огън и жива светлина, в която сме потопени, но още не сме я осъзнали и заживели с нея. Истината е проявената Божия Любов и Мъдрост, а Христос ни каза, че когато я познаем, ще бъдем истински свободни, защото Божията Любов и Мъдрост ще се проявяват безпрепятствено чрез нас в пълнота.

Това е един висш стадий на живот, в който човек не живее вече само за себе си, а е осъзнал величието на Духа, живее за Неговата проява и изпълнява Неговата воля. Възлизането към това състояние изисква непрестанно будност на съзнанието чрез мисълта "Зная какво мисля, чувствам и върша", отговорност пред Висшия Закон на живота. Това е новият, порасналият духовно човек — човекът с високо, пробудено съзнание. За този процес слезе Мировият Учител при нас, да ни разкрие великите всемирни Закони на Живота и ни постави на пътя към тяхното опознаване и приложение в земния ни живот. Един е великият Път на живота, водещ към Единния, Твореца на вселената.

Човекът е надарен със способността да Го познае и тръгне към Него с чисто и предано сърце като към своята истинска майка. Значи след опознаването на вещите и отношенията между всичко човек изучава причината на нещата или източника на всички творения, техните и своето отношение към първопричината, което ни отвежда към Божествения свят на принципите или реалния свят на Отца.

Навлизането в законите на живота е влизането в духовния свят — четвъртото измерение, света на динамиката, която движи живота. Днес всички сме тръгнали към този нов свят, който е светът на душата ни. Новият призив на Бога е да заживеем в душата си, която е съкровищницата на Духа Му и живата искра, излязла от океана на Живата Светлина, която е Той.

Душата може да се прояви само в едно пречистено сърце и един духовно озарен ум. Ето и дефиницията на Учителя за това състояние: "Мисъл без съмнение, чувство без корист, действие без петно в душата, великото, Бог. Тогава човек престава да е отделен, той е в общото, едно с Отца." (Казано на 29.12.1943 г. в беседа.)

А великата формула за познанието, което води към вечния живот, даден от Христа, гласи: "И това е живот вечен — да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил."

01.05.1955 г.

10,30 ч.