4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г.

[Ани]

ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ

ОТ 1900 ГОДИНА

ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г.

„Не изгониха човека от Рая, че съгреши, а го изгониха за непослушание. Преди 6000 години вие сте били в Египет, където сте учили египетската мъдрост. Пратили са ви в този народ, за да го повдигнете, но понеже не сте изпълнили своята длъжност, изпортили сте се, то затова ви сформироват в тази Верига, за да изправите своите погрешки. Вие сте се проявили в непослушание." (3, с. 64 — 1912 г.) След това сме били в Гърция, Рим и най-после сме дошли в България, където дълго време сме работили като преподаватели и проповедници. За съжаление непослушанието ни е съпътствало и още ни съпътства.

Веригата, това е една непрекъсната връзка между душите, по която постоянно тече токът на Божията Любов и в центъра на която се намира Бог. Всички братя и сестри, започнали да работят духовно и посещавали редовно молитвените събрания и срещи, Учителя ги свързва с Веригата, за да могат да си помагат и при нужда да намират в центъра и Бога. Братята и сестрите отправят непрестанно хубави мисли и молитви, като изреждат поименно всички, които работят във Веригата, и ги нареждат мислено в кръг, в центъра на който поставят Учителя. Когато мислите и молитвите са хармонични, се получава голяма духовна сила, която лекува някои болни и отваря пътя за духовното развитие на българския народ. Всеки участник във Веригата е една халка в общата връзка, която никога не трябва да се къса. Така свързани, те изпълняват своите индивидуални или общи Задачи в братския живот. Често задачите са давани мислено — по интуиция и вътрешно вдъхновение, което помага да се развие светлината и будността на съзнанието. Работата на Веригата е напълно секретна и нищо не се протоколира и изнася навън. Във всеки град и някои села има групи, които работят във Веригата под ръководството на Учителя. Така бавно, в цяла България, се изграждат огнища на нов разумен живот.

По-късно Учителя създава тъй наречената „Синархична Верига", в която влизат само ръководителите на отделните братства, десет на брой: 1. Илия Зурков, 2. Деньо Цанев, 3. Георги Куртев, 4. Димитър Добрев, 5. Панайот Ковачев, 6. Никола Ватев, 7. Петко Епитропов, 8. Драган Попов, 9. Тодор Стоименов, 10. Илия Стойчев. Тази върховна верига изпълнява специално определени наряди в даден ден и час. Отправят своите молитви към невидимия свят, за да привлекат Божиите блага, определени за България. Погледнато от духовния свят в момента, определен за работа от Учителя, по цяла България се явяват светлинки, които служат за ориентиране на душите, които трябва да се прераждат на Земята, за да могат да намерят Учителя и Школата му. Тази Верига е в постоянна връзка със съществата от духовния свят, които работят непрекъснато чрез нея. Нейната работа продължава до заминаването на Учителя от физическото поле. Тя си остава напълно секретна за нас.

На 16 август 1907 г. Учителя оформя Веригата и дава насока на учениците как да работят правилно в нея. На 17 август дава една важна молитва, наречена „Частна молитва към Бога". На 19 август 1907 дава молитвата „Хвалата", която да се чете ежедневно от Веригата. На 16 август 1909 г. Учителя дава трите закона на Веригата. На 17 август 1909 г. чете свидетелствата на Веригата и припомня Божието обещание, дадено през 1899 г. На 16 август 1910 г. Учителя дава „Молитвата на Духа". Той раздава картината на Пентаграма на всички членове на Веригата, за да работят с нея и върху нея. По-късно за картината на Пентаграма приятелите са дали по една жълтица.

Първите години Веригата развива усилена дейност. Събират се вечерно време около една елипсовидна маса и провеждат сеанси под ръководството на доктор Миркович и Пеньо Киров в присъствието на Петър Дънов, който е седял в средата на масата. Викат различни духове, за да им кажат някои интересуващи ги неща и придобият точно знание за миналото. Душа и тяло на тия събрания е господин Дънов, който с присъствието си насочва и респектира дейността на Веригата. Той дава формули, задачи и начини за работа за постигане на духовно сближаване с невидимите същества. Всички във Веригата са сензитивни и чувствуват осезателно силните вибрации на Петър Дънов. Но съмнението, това основно качество на Сатурн, присъщо на българите, дълго време съпътства нашите първи приятели. При едно вечерно събрание около масата му задават въпроса кой е той. Тогава господин Дънов, както са го наричали до 1915 г„ им казва: „Заключете вратата и проверете дали е заключена." Те заключват вратата и проверяват. След малко той изчезва от стола, на който седи, и гласът му се чува в коридора зад споменатата заключена врата. Казва им пак да проверят дали е заключена вратата. Те проверяват и след няколко минути той се явява пак на стола, на който е бил. Казва им: „Проверете пак дали е заключена вратата." Те проверяват и виждат, че вратата е заключена. Тогава господин Дънов им казва: „Аз съм този, който може да минава през заключени врати."

Във Веригата от 1900 година се включва и Мария Казакова, учителка и голям медиум, която от 1904 г. започва редовно да посещава организираните от Учителя срещи във Варна. До своето заминаване на 25 ноември 1908г. тя има богата лична кореспонденция с Учителя, чрез която успява да се доближи до вътрешната същина на този мощен дух.

При едно събиране на търновския спиритически кръжок на 20 октомври 1904 г. Мария Казакова получава следното послание от Божия Дух за работата и мисията на Петър Дънов в България. „Духът ми да пребъдва във вас. Той е велик помощник. Аз съм с вас. Силата на слабите. Вашият Учител е мой посланик. Петър Константинов Дънов служи за пример на всички ви. Той носи моя мир. Вие всички ще видите неговата голяма сила. Той е, който усмирява всички. Неговият дух стои над серафимите. Той е лъчът на моя Дух. Той е кротък и смирен. Хвалете Бога за него. Всички малки и големи ще разберат неговата мисия. Той ще раздвижи България духовно. Той мълчи, а мълчанието е велико дело. Ако Петър Дънов беше говорил, всичко досега щеше да мине като бурен облак и вие нямаше да разберете защо съм го изпратил. Всичко става по известен Божествен план. Той е оръжие Божие. Един от седемте велики духове Божии. Прочетете Откровението на Йоана, глава 4, ст. 5, и глава 5, ст. 7, и вие ще разберете това, което ви говоря. Петър Дънов има съобщение с мене и вижда Божия престол, понеже, както казах, е един от моите велики духове. Когато Петър Дънов завърши мисията си към българския народ, Аз ще го повикам при себе си." Това е Светлият лъч, Духът на Истината, който взима книгата, разпечатва 7-те печата и донася Божието Слово на Земята.

В 1906 г. при един разговор с приятелите от Веригата преди събора един брат го пита: „Господин Дънов, какво е Вашето мнение за проявите на духовете в сеансите?" Тогава Учителя променя външния си вид, става много сериозен и казва строго: „Тука няма никакъв господин Дънов, той отдавна си замина. Тук е Духът на Истината, който ви говори." Действително младежкото хилаво тяло на Петър след вселяването на Божия Дух в него през 1897 г. изцяло се променя — става стройно, здраво, подвижно и много красиво, не се засяга от никакви болести. От този момент той лекува и помага на много болни.

На събирането на Веригата във Варна на 14 август 1906 г., по желание на присъстващите, се явява заминалият си доктор Миркович и говори чрез Учителя. Някой пита доктора дали се е явил на медиумите в Сливен и Търново. Когато той отговаря, че не е посещавал тамошните медиуми, сеансът се прекратява и тогава става спречкване между приятелите. Един от тях казва: „Има думата господин Дънов", който по време на разправията мълчи. Изведнъж лицето му се изменя, светва и той строго казва: „Тук няма никакъв Дънов. Аз съм Господ, който се проявява чрез неговата душа. Вие забравяте, че мястото, където се намирате, е свято. Засрамете се." Всички изтръпват на местата си и спорът престава веднага.

През този период Петър Дънов обикаля България и прави френологически изследвания на българите. Той посещава всеки град, село и паланка, от единия до другия край на България. И най-лошите кучета не го лаят, а стопаните се чудят какъв е този човек. За тези посещения по домовете на българите в разговор Учителя казва: „Първо, аз обработвах характера на българина. Второ, подготвях домовете и родителите, където ще се родят бъдещите ми ученици." Тази негова дейност продължава до Балканската война през 1912 г. Според Учителя Господ е решил да издигне българския народ като един от неговите първи служители. Необхватна и многостранна е дейността на Учителя в България и цялата Земя. Тя не може да се проучи и опише. Много от случаите с учениците са външно наглед обикновени взаимоотношения, но те пробуждат душите им за нов живот. Учителя казва в „Призвание към народа ми": „Ето, втори път ида, от кат сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и духът ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов.

Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир с ближните си. Този ден, който иде, да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не ден на скръб. Ден, посветен Богу моему. Аз съм Елохил, Ангел на завета Господен." (1, с. 13)

За всички Петър Дънов е един учен човек. Дълго време той работи върху умовете на първите си ученици, за да им отвори сетивата и да отстрани от тяхното съзнание основния им дефект — съмнението. Бог оставя всеки ученик сам да се справи с този труден въпрос, стоящ пред душата му — съмнението. Почти на всички събори задават на Учителя въпроса кой е той. Отговаря им: „Този, който се съмнява, е сляп. В моята душа досега не се е повдигало съмнение за нещата. За мен не съществува никакво противоречие в света. Аз не ви срещам за първи път и вярата обаче е за децата." (3, с. 123 — 1914 г.) „Аз не искам да знаете кой съм. Аз не искам да бъда известен, защото, ако искам да стана известен, ще отворя очите на двама слепи и те ще разправят кой съм. Добре. Да ви явя кой съм. Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова аз не искам да ви турям на плъзгава почва. Аз избягвам това, познавам душата на българския народ и не искам да му създавам карма. Исус Христос се изяви на еврейския народ, но те не го приеха и си навлякоха карма. Сегашните мъчнотии, които ми създавате, са цвете, защото в миналото са били по-големи." (3, с. 31 — 1909 г.) Когато се занимавате с мен, не е важно кой съм и какъв съм. По този въпрос ще се разговаряме, когато се видим на небето. Можеш ли да познаеш един водолаз в костюма му? Но вие сега, не че не ме познавате, познавате ме, но сте забравили. Вашата душа отлично ме познава. Ще си спомните, бъдещето е напред." (3, с. 137 — 1914 г.) „Когато ви говоря аз, в мен не трябва да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, Който ви говори и Който иска вашето повдигане... Тия неща, които сега ви се дават, в хиляди години веднъж се дават, и затова трябва да ги пазите." (3, с. 6 — 1910 г.)

Господ беше между нас, с нас и смирено работеше за пробуждане на съзнанието ни и приготвяше условията за идването на новия живот на Земята, въздигането на шестата подраса на петата раса в славянството и идването на шестата раса. В Евангелието на Йоана, гл. 15, ст. 26, се казва: „А когато дойде Утешителят, когото аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който от Отца изходи, той ще свидетелствува за мен."

От 1900 до 1910 г. участниците от Веригата провеждат редовни срещи всяка година през месец август. На тези срещи всеки получава специална покана лично от Учителя. На тях не се допускат никакви чужди хора. Всичко се върши в пълна тайна, като нищо не се записва в протоколи и не се изнася навън. Този начин на работа укрепва духовно Веригата и се усилва токът на любовта, който протича през нея.

В едно психическо упражнение, дадено на Веригата и изпълнявано на колене, се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между нас, да се прослави Неговото име. Амин."

Тази молитва, изпълнявана от тесен кръг приятели, според думите на брат Цочо Диков, се състои в следното: всички застават на колене, поставят ръцете на гърдите си и казват:

 

1. „Искам да се прояви онова, което е вложено в моята духовна натура. Ще направя всичко, което моето сърце може да направи." (три пъти )

 

2. Ръцете от долната част на лицето се движат към хилядолистника на главата, като си представяме изгряващото Слънце, и казваме: „Милостиви, Святи, Благи Господи, покажи ни виделината на Твоето лице, за да изпълним Твоята поля на Земята." (три пъти)

 

3. Ръцете на гърдите: „Да подчини Бог всяко низше действие и нас на Духа на Истината и Духът на Истината да се всели в нас." (три пъти)

 

4. „Да се възцарят Любовта, Мъдростта и Истината на 1>ога във всичката своя пълнота в моята душа." (три пъти)

 

5. Ръцете на сърцето и разтваряне настрани, като се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между пас. Да се прослави Неговото име. Амин." (три пъти)

При постоянните бдения и молитви по време на срещите и горницата и олтара, Учителя се открива на почти всички братя и сестри като Христос и Бог, но строго им забранява да споделят своите опитности, за да не дават храна на църквата и свещениците да го атакуват и злословят по негов адрес. Някои, които нарушават дискретността на Веригата, веднага са хванати от строгите закони на Природата с малка или по-голяма болест. Веригата е редовно информирана за състоянието на членовете й и всички нередности са решавани вътрешно между тях. Учителя посочва точно причината за какво се разболява някой приятел.

Петър Дънов живее много скромно и с малко средства. Често посещава София и спи в хотела на евангелистите на улица „Леге", а по-късно отива в квартирата на Тодор Стоименов, който работи като чиновник в дружество „Сингер". Двамата спят заедно на единственото легло в стаята му. През 1905 г. Учителя отсяда в дома на Петко Гумнеров на ул. „Опълченска" 66 и живее там до 1927 г., когато му построяват приемната на Изгрева.

На събора през 1912г. Учителя отива по-рано, през месец юни, и се настанява в закупената през 1911 г. братска къща в село Арбанаси. Два месеца усилено работи с Библията и написва книгата „Завета на цветните лъчи на светлината". Прочита я на събора и дава обяснение за употребата й. Скоро Димитър Голов печата книгата на луксозна хартия с кожена подвързия. Учителя я раздава, подписана от него на всички присъстващи на събора през 1912 г. Тогава той казва: „Христос никога не е присъствал така, както тази година присъства. Какви ли не мъчнотии ми се създадоха преди събора, особено когато се даваха стиховете от Господнята книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички. Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми." (3, с. 91 — 1912 г.)

На този събор Учителя си слага престилка, умива краката на своите първи ученици и полива на другите да си измият ръцете, подобно на това, което Христос направи преди 2000 години.

На 15 август 1912 г., Голяма Богородица, сутринта рано му се явява Христовият Дух и го пита: „Петре, даваш ли тялото си, сърцето си, ума си и ще работиш ли за мене?" Учителя отговаря: „Слушам Господи, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на Земята." Тогава в него се вселява да работи Христовият Дух и той става Миров учител и започва да управлява Бялата и черната ложа.

На 11 август 1914 г. Учителя дава молитвата „Лозинката", която трябва да се чете всеки ден от учениците. Чрез съборите молитвите, събранията, кореспонденцията и личния си живот Учителя подготвя съзнанието на своите ученици 22 години, за да може през 1922 година да открие школата на Бялото братство за първи път на Земята, в която изнася Словото Божие, пак един слънчев цикъл от 22 години — до 1944 г.

Въпреки предупреждението на Учителя към Фердинанд последният вкарва България в Първата световна война. Положението на фронта става критично, особено през 1917 г. Тогава Фердинанд чрез Алекси Стоянов, адютант на царя и мъж на нашата сестра Мария Стоянова, пита Учителя какво да правят. Учителя му казва, че Германия ще загуби войната и България трябва да сключи незабавно мир. Фердинанд наместо да вземе поука от добрия съвет при тежкото положение, в което се намира България, и да благодари на Учителя, той го арестува и интернира във Варна, в хотел „Лондон". Учителя заминава с влак за Варна, като казва, че този, който го е интернирал, и той ще си замине от България. В малката таванска стаичка, в която го настаняват, му изпращат и шпионин, да го следи постоянно. Учителя иска мангал с дървени въглища, за да се топли. Разпалва го силно и го внася в стаята. След 5 минути шпионинът, поставен да го следи, започва силно да кашля и излиза навън с просълзени очи и повече не се връща да му досажда. Пушекът не оказва никакво влияние на Учителя. В хотела Учителя е доста свободен и постоянно се среща с наши приятели, които му носят храна.

Елена Казанлаклиева е млада, пъргава и започва да прислужва на Учителя. През февруари една вечер тя запалва газената лампа в стаята и го чака. Учителя излиза навън в средата на двора и отправя погледа си към небето. Елена, която се е стремяла постоянно да го придружава застава далеч зад гърба му, за да не я вижда. Скоро той я повиква: „Еленке, ела тук! Сега е един велик момент за живота на Земята. Рекох, пуснах болшевиките на земята." После става Октомврийската революция и се създава СССР. Елена е омъжена за Найден и има дъщеря Лиляна. Със съпруга си има тежка карма и той я напуска. Тогава Учителя я съветвал да се разведе и започнала да се подвизава духовно. Посещава много градове и организира събрания от сестри. Тя пеела хубаво и свирила на китара. Имала дар слово и интуитивни заложби, с които помагала в разрешаване на семейните противоречия. От 1915 г. Учителя започва да й посочва кои градове да посещава. Скоро станала желана за всеки дом. За разрешаване на някои мъчни въпроси на приятелите тя прекарвала по три дни в пост и молитва. Пред нея се явявали картини, които тълкувала, и така помагала на приятелите. Имала дарба и да лекува. През 1919 г. издава книжката : „Жената като майка и нейната задача", 1920 г. книжката „Път", а през 1934 г. „Стани, събуди се, търси пътя".

Нейният брат е убит като комунист. На събора в Търново през 1925 г. съобщават на Учителя, че има оставено в кошница дете. Той казва: „Кажете на Елена Казанлаклиева, че това е нейния брат. Ако иска може да го вземе." Тя го взима и го кръщава Кирил и започва да го отглежда. Той й създава непоносими мъчнотии и страдания. Накрая го оставя като голям - сам да се справя. Учителя отбелязва: „На окултния ученик не е позволено да осиновява чужди деца." Той кореспондира с нея още от 1912 г. и укрепва вярата й. Тя става добър пътуващ проповедник на Словото. Посещава много градове, където е прекарвала по две-три седмици и събира готовите души за духовна работа. Търсена е била особено за пророческия дар, който имала. Казанлаклиева живя последните си дни на Изгрева. Баща ми беше уволнен от „Транспроект" и ходеше повече от една година при нея. Тя му предсказа, че след още една година ще се върне да работи на същото място. И това се сбъдна. През 1960 г. тя напусна този свят.

На 3 март 1918 г. почива моята баба Величка Кънчева Стойчева. Дядо ми Кънчо отива във Варна да съобщи на Учителя. Като наближава хотела, той вижда, че Учителя слиза бързо по стълбите и го посреща с думите: „Величка я грабнаха тъмните сили. Използваха момента, че аз съм тук." След известно време по повод нейното заминаване Учителя дава песента „Ще се развеселя".

През 1920 г. Учителя заедно с ръководителите на братствата прави екскурзия до Саран Бей — Септември. Излизат сред цъфналите жита, където той дава песента „Излязъл е сеяч да сее". Текстът е написан от Стоян Русев — Дядо Благо. Групата сяда сред голяма хубава поляна, където Учителя изнася беседа. След това се провежда разговор с много въпроси. Един от ръководителите пита: „Какво ще стане с България сега, след като свърши войната?" Учителя оглежда ръководителите и казва, че ще им съобщи всичките събития, които ще станат в България и света до края на века, но при условие, че дадат клетва и запазят в тайна това, което ще им се съобщи. Ако някой издаде нещо от предсказанието, според строгите закони на Природата, ще пострада тежко. Един от присъстващите ръководители, Илия Зурков, казва: „Аз не мога да дам клетва, защото съм се маклел пред франкмасоните, към които принадлежа, и съм длъжен всичко, което науча в живота си, да го кажа на моята ложа." Учителя си взема куфарчето и си тръгва, без да им съобщи нещо. По-късно Учителя казва на почти всички членове на Синархичната верига онова, което предстои на човечеството и на България.

За влизането в Синархичната верига и във вътрешната школа на Учителя има три строги правила:

 

1. Абсолютно послушание

 

2. Абсолютна точност

 

3. Абсолютна дискретност

Много пъти невидимият свят поставя ученика на изпит по изпълнение на тези правила и ако го издържи, се удостоява да влезе в школата, за която е подготвен.