Jump to content

5.1 Трудности в школата


Recommended Posts

Трудности в школата

Започва работата на школата, ръководена от Учителя. Нейният път е труден и пълен с изпитания и страдания за учениците, а също и за Учителя. Тъмните сили всячески се мъчат да спрат нейното развитие, даването и възприемането на Божието Слово на Земята. Както природата е осеяна с много красиви и ароматни цветя, така и животът е осеян с човешки идеи, които понякога отклоняват съзнанието на учениците от правия път и те се отдалечават от източника на живота — от Бога. Под въздействието на комунистическите, анархистическите и толстоистките идеи много от нашите млади приятели от втория ешелон, които е трябвало да присъстват в клас и да участват в попълване на аурата на духовното тяло на Учителя, чрез което да се дава Словото на Земята, се отклоняват от школата и отиват в провинцията да правят комуни. Учителя е недоволен от тяхната постъпка, но ги оставя да направят своя опит и да извадят съответната поука. Много от младите приятели, които отиват в комуните, се разболяват и си заминават от този свят. Почти всички комуни пропадат. Постепенно всички комунари започват да се връщат в школата при Учителя и редовно да посещават беседите. Един брат, който взема участие в организирането на почти всички комуни, след тяхното пропадане отива при Учителя и го пита: „Учителю, защо не успяха комуните, които ние създадохме с такава голяма любов, вдъхновение и безкористен труд? Отначало всичко вървеше добре, докато имаше храна и средства. Но щом се явеше някоя трудност като буря, градушка, наводнение, всеки грабваше каквото може от комуната, и тя преставаше да съществува." Учителя отговаря: „Дотам е стигнало съзнанието на българския народ. Той не е готов още за общ комунален живот и в бъдеще, ако се правят такива комуни, пак същият резултат ще имат." Това ние го видяхме и опитахме след образуването на ТКЗС от комунистическия режим.
Явява се и втора трудност в школата. Младите, които идват при Учителя, не искат да учат, а само да слушат лекциите му, да напълнят по една раница с отпечатани беседи и да тръгнат да проповядват новото учение в България. Учителя спира това залитане, като им казва, че те трябва да знаят светските науки отлично, за да могат да разберат добре и Словото, което се проповядва в школата. Светската наука е основа на знанието. „Ако светската наука не знаете и не разбирате, как ще разберете Божествената?"
Учителя поставя строга задача на младежите да следват и да завършат университет и да му донесат дипломите си да ги види. Този велик любовен импулс на Учителя дава отлични резултати. Почти всички младежи се записват в университета, завършват висше образование и намират място и работа в обществото. Няколко от тях — Борис Николов, Георги Радев и други големи идеалисти, се отказват да си вземат дипломите. Това те правят, защото по това време всеки завършил, който иска да бъде назначен на работа, по нареждане на министър-председателя Цанков трябва да направи писмена декларация, че се отказва от идеите на Учителя, от Бялото братство и няма да членува в него. Това е една временна мярка на Цанков, която впоследствие отпада.
Явява се и трета спънка в школата. Любомир Лулчев има големи познания по окултизъм и привлича много братя и сестри и ги събира сутрин да им говори. Създава тъй наречените „упанишади" по образец на древно индуските или старогръцки групи — за свободни разисквания. Една сутрин Учителя отива на лекция в общия клас, а в салона няма никой. Всички били при Лулчев, та даже и стенографките Паша, Елена и Савка. Учителя вижда Ради, който отивал също в „упанишадата", и го извиква да се върне. Ради влиза в салона при Учителя за беседата. След малко голяма група гузни ученици идват и влизат в салона, който скоро се изпълва, и Учителя започва беседата си. Постепенно той освобождава душите от това вътрешно робство и Любомир Лулчев започва да събира групата на своите „упанишади" след беседата на Учителя и да им разяснява Словото. Тези „упанишади" съпътстват Учителя до заминаването му през 1944 г. Учителя търпеше неразумните ни прояви и поправяше всичките ни недъзи.
При започването на школата младите заварват старите братя с утвърдените им разбирания и методи на работа. Почти всички са спиритисти. Младото поколение не е запознато със същността на спиритизма и затова много от тях се увличат лесно и влизат в група на бай Дончо. Той прави сеанси, на които се явяват различни духове и дават полезни съвети на братята и сестрите. Духовете обясняват, че Учителя е най-великият слязъл на Земята и носи Словото Божие, но за да го разберат младите, трябва непременно да посещават спиритическите сеанси, на които ще им дообяснят това, което Учителя е казал. Групата нараства и става доста голяма. В нея влизат стенографките Паша, Савка, Димитър Стоянов и много други. Стенографките през деня стенографират беседите, разчитат ги, а вечер отиват при бай Дончо да ги учи и напътства в Словото. Това продължава доста време. Постепенно духовете започват да ги отклоняват, като нареждат да не посещават повече беседите, а да ходят само на сеансите, откъдето да получават истинското знание, понеже Учителя е един от многото Учители, дошли на Земята. Най-накрая карат братята и сестрите да си острижат косите нула номер, да ядат само жито и да носят гумени галоши. Учителя мълчаливо търпи всичко и чака да им узреят умовете.
Един следобед Ради Танчев по нареждане на бай Дончо си взема багажа и тръгва да живее в града, за да присъства непрекъснато на сеансите. Учителя излиза на балкона, поглежда към Ради, натоварен с багаж, и строго го пита: „Ради, къде отиваш?" Той отговаря: „Е па там." „Къде там?" — повтаря въпроса си Учителя. „Ти преди 500 години, като Патриарх Евтимий, се отклони от школата на Бялото братство и стана една от причините за падането на България под турско робство. Ако сега напуснеш школата втори път, вече никога няма да влезеш в нея." Ради се почесва по главата и казва: „Е, па тогава оставам", и връща багажа си. Вечерта съобщава на събранието какво му е казал Учителя. Тогава бай Дончо решава да покани на един от техните спиритически сеанси Учителя. Той се съгласява и отива в дома на бай Дончо и сяда на края на пейката. Правят обща молитва и бай Дончо започва сеанса. Вика някакъв дух, втори, трети, но нито един не идва. Бай Дончо започва да си кърши ръцете, обръща се към Учителя и казва: „Двадесет години работя с духовете и които съм повиквал, винаги са идвали при мен, а сега за първи път нямам никакво проявление. Как е възможно това?" Учителя замълчава малко, оглежда хората в кръжока му и казва: „А моето присъствие тук, малко ли е за вас?" — става и си излиза. Приятелите разбират, че са направили голяма грешка. Те отиват при Учителя и го молят да ги освободи от клопката на духовете, в която са попаднали. Учителя помага на всички. Скоро спиритическата група на бай Дончо се разпада и в кръжока му не остава нито един представител от Изгрева. Няколко месеца след това бай Дончо заминава за другия свят.
За да ознаменуват освобождаването си от духовете, братята и сестрите решават да направят обща вечеря, на която поканват и Учителя. Сваряват пилаф и започват да се хранят. През време на вечерята задават разни въпроси — за Вселената, за действието на силите на Слънцето и други подобни. Учителя се храни мълчаливо и накрая казва: „Рекох, оризът е хубава храна. Хапнете си от пилафа, а бъдещето е пред вас, ще стигнете и до решаването и на тези въпроси." При разговор за спиритизма Учителя обяснява: „Всички пророци на Стария Завет, апостолите и учените на миналото са преродени и се намират както в школата на Изгрева, така и в провинцията. Те са тук, на Земята, и всеки изпълнява специална задача, дадена му от Бога. Те не са в невидимия свят и затова не могат да се явяват на сеанси. На сеансите се явяват духове ментори, лъжливи духове на черната ложа, които искат да отклонят будните души от школата и Словото Божие." (64) Велико нещо е човек да пие от чистия извор, от Божия Дух, който работи чрез Учителя, а не от локвите на спиритизма и човешкия окултизъм, за да не изпусне времето на школата, в която Бог дава своето велико Слово. По това се познават истинските ученици.
Тук е, разбира се, и прероденият Юда, който е колективен дух, за когото Бог е взел специални мерки и го тури усилено да работи в братството. Той учи и завърши, даде своя умствен принос за Словото на Учителя. При разговор Учителя казва, че той така е проникнал във всичките му клетки, че и в дъното на ада да слезе, пак ще го извади на Земята, за да свърши работата, която Бог му е определил.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...