Jump to content

5.7 Посещаване на Витоша с Учителя


Recommended Posts

Посещаване на Витоша с Учителя

Освен активната дейност в школата Учителя започва системно да.извежда приятелите сред природата, за да ги запознае с нейните принципи и закони, да ги кали и подготви да не се плашат от лошото време. Още след свършване на Първата световна война Учителя посещава Витоша с малка група приятели, като минава през Драгалевци. Първоначално той излиза сам, проучва терена и търси най-подходящите места за духовна работа. Минава източно от Драгалевския манастир, по стръмния баир, по който сега се движи лифтът. Това място Учителя нарича Буди душа, а полянката над него — Зеленика.
Борис Николов разказва как е бил открит лагерът Ел Шадай — бивакът на Витоша. През 1922 година в един мъ^в и студен зимен ден, в сняг до колене, Учителя извежда една малка група на полянката Зеленика. Времето е студено и падналата мъгла не позволява да се вижда природата наоколо. Учителя им казва: „Ще отидем още малко по-нататък." Той тръгва напред и прави пъртина в снега, макар че е най-възрастният. Превежда ги през едно дере и стигат до полянка с купчина камъни на нея. „Това е едно хубаво място, на което редовно ще идваме." Скоро мъглата се разпръсква, огрява слънце и те прекарват повече от час там. Тази полянка е наклонена иа юг и много добре приема светлината и топлината на слънчевите лъчи. Учителя й дава името Ел Шадай, което значи „Врата на Бога". Понеже на това място често духат западни ветрове, приятелите решават да оградят едно пространство. Правят ограда откъм запад и юг от камъни, дълга около 40 метра и висока към 1.80 метра. Така защитени от вятъра, братята и сестрите с Учителя започват често да посещават това уютно място.
Този лагер на Витоша става център за много задачи, давани от Учителя на учениците от школата. През 1922 г. в една от последните беседи от общия клас, в томчето „Трите живота", Учителя дава следната задача: „Всеки ученик да отиде на Витоша среднощ, съсредоточен, с никого да не говори и да се върне в София". За изпълнението на тази трудна задача приятелите се събират на Изгрева и по нареждане на Учителя тръгват за Витоша един след друг, на интервал от 10 минути. И най-страхливите сестри изпълняват тази задача и придобиват смелост и устойчивост. Само една сестра не изпълнява задачата, понеже, като стига Драгалевци, решава да пита в кръчмата за пътя нагоре. Кръчмарят я проследява, уплашва и тя се връща на Изгрева, без да стигне Ел Шадай.
Едновременно с екскурзиите Учителя дава и златните правила за движение в планината: „В планината да се пие само гореща вода и щом човек се изпоти, да се спре и преоблече, за да се освободи от отровите, които организмът изхвърля чрез потта, и да набави излязлата вода с пиене на нова гореща вода." (64) За тази цел по-късно по време на екскурзии се носят самовари, които горят в движение на гърба на някои здрави братя. На капака им има свирка, която засвирва щом водата заври, и всички спират да пият гореща вода. Учителя отбелязва, че най-важната цел на екскурзиите, които правим, е да се изпотяваме, да обновяваме и очистваме организма си от натрупаните отрови.
Много екскурзии правят приятелите на Витоша с най-различни задачи — лични и общи. В тях влизат и задачите за посрещане на четирите важни дни на годината: настъпването на пролетта, лятото, есента и зимата.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...