Jump to content
Ани

5.11 Побоят, нанесен на Учителя

Recommended Posts

Побоят, нанесен на Учителя

Освен явните канали за изтичане на отрицателното има и много вътрешни негативни прояви на някои наши братя и сестри. Редовно сестрите Белева и Балтова се карат коя да седне до катедрата на Учителя. Често възникват спорове от материален и дори от духовен характер. Много от тия прояви не са изразени външно, но създават условия за привличане на отрицателните сили, които атакуват братството отвсякъде. Съюзът на запасните офицери създава организация „Народна защита", която да пази България от комунисти, анархисти и други подобни. Братството като общност на доброто и любовта също се явява враг на тази офицерска организация. Те решават да запалят Изгрева и да поставят адска машина под салона, да го взривят заедно с присъстващите ученици по време на клас. Учителя вижда и знае всичките им намерения и внимателно следи стъпките им. Една вечер запасните офицери се събират в гората срещу салона с тенекии газ и бензин с цел да запалят Изгрева и салона. Към 22 ч., Учителя слиза от горницата, запалва лампите на малкия и големия салон, както и лампата по средата на поляната и се прибира в стаята. Отива и извиква Цеко Етугов и започват да обикалят полянката за паневритмия дълго време. След 1 ч. Учителя освобождава Цеко, който отива да спи. Нападателите, виждайки че салонът свети, лампата на поляната е запалена и двама души непрекъснато обикалят, предположили че всички на Изгрева са будни и имат някакво тържество. Отказват се от плана си и на разсъмване прибират тенекиите с газ и бензин и отиват в близката кръчма на Танушев, където ги оставят и започват да пият. Под действието на виното те разказват на кръчмаря какво са искали да направят. На следващия ден кръчмарят повиква някои от нашите приятели и им предлага да им продаде газ за фенерите, които се използват по това време. Той им казва за голямата опасност, която грози Изгрева. Братята и сестрите благодарят на Учителя за съдействието при спасяване на Изгрева.
Нашите нови недоразумения и непослушание към Учителя и законите на природата ни поставят остро пред втората по-голяма опасност — взривяването на салона от военната организация „Народна защита". Тогава Учителя поема цялата карма на братството и пожелава пред невидимия свят той да пострада заради нашите глупости и грехове. Учителя взема участие във всички събития, касаещи българския народ. Чрез Любомир Лулчев и Мария Стоянова той често дава съвети на царя. При явилата се тогава министерска криза Учителя обяснява на Лулчев да предаде на царя в никакъв случай да не слага за министър-председател Александър Цанков, който през 1923 г. след преврата изби много земеделци и комунисти. Лулчев не свършва добре работата си и за този съвет на Учителя се научава Цанков. Той изпраща двама свои съмишленици да му отмъстят. На 12 май 1936 г., вторник (според Стефка Няголова) след обяд, двама цанковисти нападат Учителя в салона. В този момент той разговаря с музиканта Иван Кавалджиев. Единият от побойниците се нахвърля върху Учителя и му нанася удари по главата. Последният не взима никакви мерки да се защитава. Отвън на пейките са дърводелецът Стоянчо и Йордан Бобев, които боядисват пейките, но не се намесват да помогнат на Учителя. Йордан влиза в салона, застава до вратата, взима един стол, вдига го нагоре, за да удари нападателите, когато излизат от салона, но остава като закован и побойниците минават покрай него. Стоянчо казва: „Е па, нали той е Учител. Какво мога да му помогна аз?" Побойникът Райков, необезпокояван от никого, напуска салона.
Лулчев — връзката на Учителя с външния свят, се познава с директора на полицията и веднага му съобщава. На другия ден Райков е арестуван. Той си признава всичко, което е извършил. Вместо да потърси главния виновник за побоя, началникът на полицията го кара да отиде да иска прошка от Учителя. Райков отива при Учителя на Изгрева и му иска прошка. Учителя му казва: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се и Бог да ти прости." Този удар срещу Учителя отменя адската машина, която запасните военни плануват да сложат под салона. Братята и сестрите на гърба на Учителя не плащат нищо за лошото си поведение и непослушание. Разбира се, в бъдеще всеки ще плати с лихвите. Учителя предпочете малкото зло пред по-голямото, поправимото пред непоправимото.
От побоя Учителя получава синини около очите, на дясната ръка и крак — частична пареза, и трудно се движи. Беседите продължават, но тъй като и езикът е засегнат, Учителя говори завалено. Здравословното му състояние се влошава. В сряда, осми юли, той казва: „На Рила!" На 1 юли една работна група от девет души отива на езерата да подготви лагера, в която е и моят баща Крум Няголов. На 9 юли Учителя и почти всички приятели от Изгрева тръгват към езерата. Учителя пътува в специална кола, а изгревчани се нагласяват в рейсовете на братя Накови от Самоков.
От 1936 г. се отваря редовен път към езерата откъм село Говедарци. Рейсовете спират на края на гората, през която има само една тясна пътека за местността Вада и езерата. Когато майка ми слиза от рейса с двете си деца, Учителя я поглежда много сериозно и изпитателно и тя си казва мислено: „Господи, дали трябваше да пътувам този ден с децата за Рила?" Учителя слиза от колата и сяда на полянката. Той е много уморен. Веднага му правят нещо като легло да си почине. Всички сядат на края на гората и започват да обядват. От планината пристига работната група заедно с конете, за да посрещнат Учителя и откарат багажа нагоре. Предлагат му да пътува с белия кон на бай Янко, който е най-кротък и най-здрав. Учителя отказва да пътува на кон. Той не се храни, а само почива. Майка ми Стефка и баща ми Крум решават да тръгнат напред, защото децата вървят бавно и братската група лесно ще ги настигне. С тази първа група тръгват още няколко приятели, които също бавно се движат — Невена Неделчева, София Попова и други. Вървят повече от час от края на гората, а останалите още обядват. Стигат до една полянка, вляво от пътя, обрасла с висока повече от половин метър трева. По средата има два големи бора, близко един до друг. Спират и майка ми иска да покани по малка нужда брат ми Косьо, който се дърпа. Обаче тя го взима, влиза във високата трева и след малко изпищява. Усеща силна болка в крака. Като се навежда да види какво се е случило, забелязва змия с черен зигзаг на гърба, която бързо се отдалечава към боровете. Веднага Невена Неделчева и Попова притичват. Майка ми им казва, че е ухапана от змия. Те я питат: „Ти видя ли я?" Тя отговаря: „Да, беше пепелянка и запълзя към двете дървета." Невена Неделчева изцежда с ръце кръвта от раната над петата на десния крак и слага йод. След това бинтова и стяга над ухапаното място и групата продължава заедно с баща ми и двете деца. Скоро на майка ми започва да й става лошо. Преплитат й се краката, започват да се подуват и не може да се движи. Така вървят един час, времето е променливо — ту слънчево, ту облачно. С брат ми Костадин бързаме напред и пеем братски песни. Приближаваме отдясно на пътя два големи камъка и майка ми предлага да спрем, за да си починем. Тя се стоварва до камъка и се обляга на него.
В това време някой казва на Учителя, че една сестра е ухапана от змия. Той, както си почива, скача изведнъж, като че нищо му няма, и тръгва бързо към нас. Млади братя и сестри тичат след него, изпотяват се, но не могат да го стигнат. Майка ми с притворени очи вижда пред себе си как една ярка светлина, бързо се приближава към нея. В светлината тя разпознава образа на Учителя, който върви начело на група братя и сестри, без да си влачи краката. Идва до нея, сяда от лявата й страна и се обляга на камъка. Присъстващите започват да коментират и казват, че сигурно е ухапана от гущер или друго животно. Майка ми казва: „Учителю, видях змията с черна зигзаг линия на гърба." Учителя мълчи и нищо не продумва. Предлагат му да пие гореща вода и му наливат в една чаша, а той нарежда да я дадат на майка ми Стефка тя да я изпие. Майка ми изпива водата и вътре в стомаха й става голямо разбъркване. Учителя й казва: „Стани, иди отсреща и повърни!" Тя става и всичко, което е яла, го повръща. Учителя нарежда да й дадат още две чаши гореща вода и пак да повърне. Майка ми се връща и сяда до Учителя. Братската група тръгва нагоре. Предлагат на Учителя да се качи на кон, но той пак отказва. Учителя върви бавно и си влачи краката. При майка ми остават баща ми, двете деца и един брат, който да й помага в движението, а баща ми да се грижи за нас. Така вървим известно време й майка ми започва да закъсва. Краката й се подуват повече, очите й се затварят. Често спира, ляга и се унася. Братът, който я придружава, й казва: „Моля ти се, сестра, като легнеш, да не заспиваш." Той се плаши да не би тя, като легне, да си замине от този свят. Бавно преминават пътя до Горна вада, където говедарите са построили една колиба.
Групата с Учителя е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада. Олга Славчева дойде, взе ме на гърба си и ме качи до езерата. Братът, който придружаваше майка ми, също тръгна с групата. На Вада остават майка ми, баща ми и малкият ми брат. Баща ми счуква маслини и слага лапа на ухапаното място. Измива й краката и прави легло от дървета пред колибата. В това време започва да вали слаб дъжд и баща ми премества майка ми в колибата до входа. В колибата няма никой, защото говедарите пасат добитъка по околните поляни. Скоро се завръщат и баща ми им разказва за случката. Един възрастен овчар казва: „Какво чакате още? Защо не вземете мерки? Преди три-четири дена една крава я ухапа змия и тя умря веднага. Вашите приятели заминаха нагоре и ви оставиха, за да не гледат как тази жена ще почине." Майка ми се обажда и казва: „Това не е вярно, за мене вече са взети всички мерки. Когато групата тръгна нагоре, Лулчев ми каза, че сутринта рано ще дойдат и с кон ще ме заведат на езерата." Говедарите се присмиват и казват: „Никакъв кон няма да дойде. Положението ти е тежко и няма кой да се погрижи за тебе." Действително, положението на майка ми се влошава. Очите й се подуват, подпухват и не може да вижда. В три часа сутринта пред колибата пристига бай Янко с белия кон и няколко братя с фенери. Качват майка ми и тръгват бавно нагоре, като двама братя я крепят отляво и отдясно да не падне. Призори, преди изгрев слънце, излизат на Плачи камък. Там е събран целият лагер с Учителя и я посрещат. Майка ми почти не вижда. Помагат й да слезе от коня и я завеждат в нашата палатка, построена в началото на баира. Тя веднага ляга да си почива.
Учителя върви бавно и трудно по просеката до първото езеро, където Лулчев го посреща с белия кон. Качват го на коня и го закарват на езерата. Положението му е много тежко. Не може да се движи, да слиза и да ходи из лагера. По цял ден той седи пред палатката и наблюдава отгоре живота на лагера. Тя е построена на площадката, където по-късно се устройват новата братска кухня и магазинът. Учителя не приема почти никого.
На следващия ден положението на майка ми се влошава и тя не може да вижда нищо. Баща ми отива при Учителя, който го приема веднага, и на тревожния въпрос как да помогне на майка ми, казва да й сготви картофена супа. Така няколко дена баща ми ходи при Учителя и изпълнява точно съветите, които му дава. С всеки изминат ден положението на майка ми става все по-добро. Оттокът на очите й спада, започва да вижда. Чувствува прилив на сили и добро разположение. След няколко дена покрай нашата палатка минава един от овчарите и иска от майка ми игла и конец, за да си зашие ямурлука. Като си свършва работата той я пита: „Абе, една от вашите жени беше ухапана от змия. Какво стана с нея, умря ли?" Майка ми отговаря: „Тази жена, която я ухапа змия, съм аз. Както виждаш, жива и здрава съм. Учителя ми спаси живота." Майка ми оздравява напълно на 12 август, когато и Учителя оздравява. Той посещава извора и вечерта отива на братската среща при огъня до кухнята. Майка ми чувства голяма вътрешна лекота.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×