Jump to content
Ани

5.12 Свещените думи на Учителя

Recommended Posts

Свещените думи на Учителя

След края на Първата световна война Учителя често събира ръководителите на братствата в България, изнася им беседи и им открива някои тайни за живота. Един ден ги поканва на среща в София. Савка Керемидчиева, която е близка на Учителя, но не е ръководител, не участва в тази среща. Тя отива на другия ден при него и го пита: „Учителю, какво стана със срещата на ръководителите вчера?" Учителя е много сериозен и замислен и нищо не отговаря. След малко тя повтаря въпроса си. Учителя й казва: „Никой не дойде на срещата. Това, което трябваше да го предам на тях, ще го предам на тебе. Ела с тетрадката си в 22 ч. при мен." Тя отива при Учителя и записва мислите, които той й диктува. От този ден тя започва работа върху създаването на книжката „Свещени думи на Учителя".
На 12 юли 1924 г. — Петровден, на връх Мусала Савка поднася своя подарък на Учителя — книжката „Свещени думи на Учителя". Учителя не приема този подарък и не разрешава да се отпечата. Савка изпада в голямо отчаяние. По-късно тя разбира бащинския жест на Учителя, че той я е спрял, за да не се възгордее. Савка Керемидчиева, която се грижи за храната и облеклото на Учителя, започва да отива с тефтерчето си при него всеки ден и да записва по една свещена мисъл, която той й диктува. Тази книжка тя издава в 1938 година.
След побоя, нанесен на Учителя, Савка отива при него и иска да му целуне ръка, но той е много строг, дръпва си ръката. Тя се разплаква и пита: „Какво прегрешение съм направила, Учителю, та не ми давате да ви целуна ръката?" Той отговаря: „Аз не съм Учителя, аз съм един от неговите ученици, изпратен да пазя тялото му, а Учителя е на Слънцето."
На всички събори, които стават около 19 август ежегодно, Учителя присъства на събора на Слънцето и почти никой не забелязва неговото отсъствие освен Савка. По време на един от съборите на улица „Опълченска" 66 Савка има среща с така наречения „Стария брат" (невидимо същество от Космоса), който пази тялото на Учителя. Тя води дълго разговор с него за духовния свят и законите, които владеят там, и мисията, която има Учителя в България. Всичко това тя го написва на пишеща машина и преди да си замине, Борис Николов взима ръкописа й.
Поставеният от Учителя ученик остава да пази тялото му няколко дена, след което той се завръща, Савка му целува ръка и пак започва да пише свещените мисли в тефтерчето си.
На Рила Учителя почти престава да пише. През август той спира напълно и няколко дена го няма в тялото му — излъчва се.
На събора на Слънцето през 1936 г. в присъствието на Учителя се взема решение Той да остане на Земята във физическото си тяло по време на Втората световна война, която безумното човечество готви.
По това време на Рила за Учителя се готви специално по препоръка на доктор Жеков. Той трябва да яде лека храна, за да излезе от болезненото си състояние. Когато го питат какво иска да му сготвят, той отговаря, че желае панирани гъби, което е много тежка храна и от гледна точка на медицината не е подходяща за случая. С това той показва на приятелите, че причините за неговото болезнено състояние не са само външни, а дълбоки — вътрешни.
Той плати за нашите неразумни действия, премахна всички стари паяжини от съзнанието ни, повдигна ни с една степен по-високо, за да можем да оцелеем и свършим работата, която ни беше определена, при новите военни условия. По този повод Учителя казва: „...това боледуване е по-тежко от Голготата, която Христос мина преди 2000 години." Трябва някой да страда и изнесе кармата на братята и сестрите и на българския народ, за да могат в бъдеще да приемат новото и да работят за него. Мнозина обвиняват майка ми, че е утежнила положението на Учителя с ухапването от змията. В разговор с Борис Николов последният казва, че тя не го е натоварила със своя случай, а той я е използвал, за да му помогне и вземе част от неговия товар.
На Рила възрастните братя решават да отведат Учителя в София, за да не се изложи братството, ако той си замине на планината. Това решение Стоян Русев го съобщава на Иван Антонов, който единствено може да свърши тази работа. Антонов му заявява строго, че това няма да стане и той с брадвата ще отиде да пази Учителя. Разбира се, че не е имало нужда да се стигне до брадвата. По това време при Учителя идват много приятели, носят плодове и храна и със сълзи на очи му целуват ръка. Младите твърдо вярват, че той ще оздравее. Учителя преминава тази голяма Голгота на Рила, заобиколен от плеяда светли същества, които постоянно обитават там и му помагат. Нашите братя и сестри се грижат образцово за всичко около него. Учителя започва да прави опити да пише в тефтерчето на Савка. Отначало пише чертички, които след няколко дена свързва и написва буквата „л", а след това написва и думата „любов". Възкресението идва. На 12 август 1936 г., сряда, когато за пръв път на Рила се вижда изгревът на Сириус — преди изгрева на Слънцето, следобед Учителя става от леглото си, взима бастуна и отива на извора, придружен от радостните братя и сестри. Целият лагер сияе. Учителя се връща при палатката си и казва, че вечерта ще дойде на лагерния огън при кухнята. Отрано лагерният огън е запален, братята и сестрите пеят братски песни и очакват с нетърпение скъпия гост. Когато Учителя се появява на пътеката и слиза от баира към огъня, всички запяват песента „Малкият извор" — светъл лъч отгоре слиза. Да, пак е при нас и между нас този светъл лъч. След радостния концерт, изнесен в негова чест, Учителя съобщава, че в петък, 14 август, всички слизат надолу, за да организират събора в София.
По време на боледуването на Учителя Мария Златева и Стойна Кондарева отиват на Рила и му носят плодове. Пристигат при палатката му, оставят плодовете и му целуват ръка. След съобщението, направено от Учителя за събора, Мария Златева си казва наум: „Какъв събор ще имаме, когато Учителя едва може да си вдига ръцете и не може да говори?" На 14 август, петък — денят на Духа на живота, който беше влязъл в тялото на Учителя, всички слизат от Рила.
На 19 август, сряда, в току-що ремонтирания братски салон се събират братята и сестрите на събор. Дълго време пеят братски песни и най-после идва Учителя с Библия в ръка. Застава на катедрата и започва да изнася беседата „Да им дам живот". Няма никаква следа в гласа му, говора и походката от боледуването. Той изобилно прелива в нас новата живителна сила, който тече през него. Това е неговият втори живот.
До 1936 г. Учителя изнася в своите беседи явно всички факти и закони, но след това започва да говори със символи и беседите му са по-трудни за разбиране и приложение. Те са определени главно за онези ученици, които се пробуждат от изминалата голяма Голгота на братството.
На следващата 1937 година палатката на Учителя се построява по-горе, на сегашното й място, и до нея братята правят 72 стъпала. Един ден от лагеруването Ангел Вълков и Тодора
Тодорова започват да строят своята палатка над тази на Учителя. Става голяма буря, която събаря няколко палатки, усилва се и има опасност да отнесе целия лагер. Учителя казва на стоящите до него Иван Антонов и Цеко Матов веднага да свалят палатката на Ангел и Тодора, за да не пострадат всички. За минута тя е свалена. Учителя се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и му казва: „Хванах ли те, дяволе!" Братята около Учителя искат веднага да ги изгонят от лагера, но Учителя им нарежда да ги оставят на мира. Бурята стихва и спира. Всички се събират около лумналия огън при кухнята да се сушат и топлят. Там Учителя се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях. Учителя хваща и поставя на място дявола, който обсебва Ангел Вълков.
През 1937 година брат Гради Минчев посещава Рила за няколко дена. Скоро свършва продуктите си: хляб, сирене, зеленчуци. Остават му пари, колкото да се върне с влака до София. Отива при Учителя и му казва, че ще си тръгва, защото е свършил храната си и няма повече средства. Учителя му отговаря: „Работникът е достоен за прехраната си." След това нарежда на Николай Дойнов да му дава каквито продукти иска от лавката, за да остане да работи в лагера. Налага се да поправят кухнята, но приятелите, събрани за работа, не слушат Гради и този, който най-много спори с него — Манол Иванов, прави един външен зид, който пада. Всички се отдръпват настрана и сядат около кухнята. Идва Учителя и пита Гради: „Ти какво мислиш?" „Решил съм да хвана по това близко дере и да си отида в София." Тогава Учителя пита другите приятели какво мислят те. Всички мълчат. Пак пита Гради защо не върви работата. Той казва: „Един трябва да ръководи и да отговаря за всичко и ако са съгласни приятелите, ще поема ръководството, но при условие да градя отвътре, а те отвън и да ме слушат, когато правя корекции." Учителя се обръща към всички и казва: „Братът предлага да ръководи работата. Вие съгласни ли сте с това?" Те приемат и до вечерта кухнята е поправена.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×