Jump to content
Ани

5.13 Възприемане и създаване на паневритмията

Recommended Posts

Възприемане и създаване на паневритмията

При честите посещения на Рила и Рилските езера някои наши приятели виждат особени упражнения, които ангелите играят в ранни зори. При една обща екскурзия с Учителя на Мусала приятелите преспиват в старата хижа и тръгват сутринта рано да посрещнат изгрева на Слънцето. Учителя нарежда на Методи Шивачев да остане в хижата да пази багажа и поддържа огъня. Братята и сестрите посещават връх Мусала и посрещат един хубав изгрев. Учителя изнася кратка беседа и след това групата се връща на хижата следобед. Методи ги посреща с приготвен чай и гореща вода. Учителя му казва да си легне, за да си почине, защото на другата сутрин трябва сам да отиде на Мусала и да посрещне Слънцето. Обяснява му, че сутринта трябва да тръгне много рано, за да може да стигне на върха преди изгрев Слънце. На Методи му се вижда трудна задачата, но щом Учителя му я дава, той е готов да я изпълни. Ляга, а през нощта някой го събужда. Той се оглежда наоколо, но вижда, че всички спят и до него няма никой. Става с мисълта да потърси фенер, но решава да не вдига шум и излиза навън. Очите му започват да свикват с тъмнината и намира пътеката. Вървейки нагоре, над него се появява сноп светлина, който осветява пътя му. Той се оглежда нагоре-надолу, но не разбира кой свети. Понеже има много вътрешни опитности с Учителя, проумява, че това е негова работа, за да му помогне да върви по-леко. При умора светлината спира да се движи и той почива. Така за няколко часа се изкачва на върха по тъмно. Светлината го довежда до определено място и угасва и той стои, изчаквайки зората в тъмнината и тишината. По едно време чува над себе си песни и музика. Методи повдига глава нагоре и вижда голяма светлина във форма на елипса. В нея той различава човешки фигури да танцуват по двама в кръг особен танц. Те движат ръцете и краката си, обикаляйки в кръг, съпровождани от необикновена небесна музика и песни. Повече от час той наблюдава тази чудна игра. Танцът свършва и цялото това видение се превръща в едно светло блестящо кълбо, отдалечава се и изчезва в пространството. На изток се зазорява. Методи посреща хубавия изгрев, но музиката продължава да звучи в ушите му. Той започва да вижда във всеки лъч на Слънцето по едно същество, което играе видения от него чуден танц. След изгрева отива при наблюдателницата и влиза в нея. Вътре няма никой. На масата има чайник с гореща вода и храна. По интуиция Методи разбира, че храната е за него. Хапва и тръгва надолу към хижата. След обяд се прибира при приятелите, целува ръка на Учителя, който веднага го пита: „Е, Методи, какво видя горе?" Шивачев подробно разказва пред всички братя и сестри за танца, който е видял на върха. След свършване на разказа Учителя повдига дясната си ръка нагоре и казва: „Всичко това, което ти си видял в небето на Мусала, ние ще го свалим тук, долу, на Земята. Ще го свалим, за да бъде както горе на небето, така и долу, на Земята."
При друга екскурзия на 7-те езера, група от няколко братя отиват много рано към езерото на Съзерцанието, където призори също виждат тази красива игра на ангелите. Това е паневритмията, която Учителя свали на физическото поле, съпроводена със съответна музика.
Учителя започва да работи върху паневритмията след 1927 година. Това са ритмични упражнения, чрез които човек се стреми да направи връзка между физическия, духовния и Божествения свят. Чрез паневритмията на Земята се изявяват силите на цялото небе. Тя се играе при седмострунната арфа на Рила — на първото, второто, третото и петото езеро и на полянката над езерото на Чистотата. От 22 март до 22 септември тя редовно се играе и на Изгрева, паневритмията е вътрешна духовна работа, планирана от съществата, с която се намалява и променя кармата на тези, които я играят правилно. Тя има мощни духовни сили и действа като магнит на всички, които веднъж я видят. „Всеки, който види играта на паневритмията, той се свързва с нейните животворни сили и започва да я играе и възприема новия живот. Ако някой влезе в кръга на паневритмията и е болен, може да оздравее." (64)
„Паневритмията обновява и подмладява човека. Тя лекува не само болести, но и всички телесни и душевни неразположения; при нея целият човешки организъм трепти музикално...Този, който играе една година тези упражнения съзнателно, ще бъде здрав, ще се освободи от много болести или ще ги предотврати чрез повдигане на жизненото ниво на организма." (71, с. 24)
Учителя започва най-напред паневритмията на Изгрева: „Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото. Ако то оживее, това е силата на Божественото. То всичко може. Тук съм събрал най-твърдите камъни. Ако накарам тях да заиграят паневритмия, навсякъде другаде ще бъде по-лесно." (68, с. 46) Учителя, като наблюдава как приятелите възприемат паневритмията, обяснява, че всеки брат и сестра я изпълняват по определен начин според степента на тяхното развитие и характера, който имат: едни — бавно, вяло, а други — бързо и отсечено. Чрез паневритмията Учителя хармонира и изглажда нашите характери. Той е жив пример за подражание на мека и хармонична игра. Учителя отбелязва, че като играем паневритмията, трябва да сме глухи и слепи за грешките на другите и да се стремим да играем с вътрешно вглъбяване и разположение, за да се ползваме напълно от силите на природата.
Работата по паневритмията не е още довършена. В 1934 г., когато Учителя дава движенията и музиката, той извиква поетесата Олга Славчева и я пита дали може да напише думи за музиката на паневритмичните упражнения. Олга се смущава и отговаря, че това е трудна работа: „Страх ме е, Учителю! Дали ще мога да подредя думите в хармония с мелодията и ритъма?" Учителя се усмихва и казва, че ще изпрати едно същество, за да й помогне в текста. Той определя деня и часа, когато това същество ще дойде, ще я вдъхновява и помага. Тя се подготвя добре и в определения час започва да пише. В нея се явява голям вътрешен подем. Чува думи, които й се диктуват, и бързо написва текста на няколко упражнения. В това време на вратата се почуква и при нея влиза една сестра, която иска нещо да й услужи. Олга я помолва да я освободи, защото има много важна работа, но сестрата й казва, че всякога може да си пише поеми, и иска веднага да й услужи. Олга се разсърдва, скарва се с нея и я отпраща. След това сяда на масата, но в ума й не идва нито една дума, с която да продължи текста на следващото упражнение — съществото го няма. Със сълзи на очи отива при Учителя и му разказва за случилото се. Учителя я поглежда строго и й казва: „Защо не взе мерки срещу пакостливите тъмни сили? Те видяха светлината, която слезе над тебе, и веднага са изпратили своите служители да ти попречат." Олга започва да плаче неутешимо и пада на колене пред Учителя. Той я повдига и казва: „Това същество пак ще дойде при тебе да работите заедно след 33 дена в същия уречен час, но ако ти не се справиш със задачата си, ще отговаряш лично пред Бога." Олга се навежда, целува му ръка и си отива вкъщи. Само тя знае как е прекарала тези дни.
Затваря се в себе си, не посещава никого и не разговаря. Нейната постоянна усмивка изчезва от лицето й. Този път тя взима всички мерки: слага капаци на прозорците, които закрепва добре, затваря, заключва и залоства вратата. В определения час сяда на масата и започва да чува думи от съществото, което е дошло да й помага. То й казва, че името й е Асавита и е изпратена от Слънцето, за да продиктува думите на паневритмичните упражнения. Олга записва всичко. До вечерта текстът на цялата паневритмия е готов. Олга се разделя приятелски с Асавита и занася готовия текст на Учителя, който го преглежда и дава да се напечата за текст на паневритмията. Връзката на Олга Славчева с Асавита дава своите добри плодове. От срещите и разговорите, които имала, тя написва една малка книжка „Асавита — Божествена песен".
През 1938 година Учителя даде „Пентаграма" и „Слънчевите лъчи" към паневритмията. Десет деца от Изгрева, между които аз и брат ми Косьо, ги учим много вечери наред при осветлението на голямата лампа в средата на поляната в присъствието на Учителя, Ярмила Ментцлова и Милка Переклиева. Играем вдъхновено, съсредоточено, с любов и Учителя ни се радва. Той дава тихо наставления на сестрите ръководителки, а ние изпълняваме точно техните нареждания. За един месец научаваме добре „Слъчевите лъчи" и „Пентаграма" и всеки ден след свършване на паневритмията използваме оркестъра и ги показваме на братята и сестрите на Изгрева. Отначало „Пентаграма" го играем напред, после се обръщаме кръгом и вторите стават първи. По-късно Учителя нареди да го играем в кръг. По нареждане на Учителя в средата на поляната около пейката няколко братя отмерват и правят 12 бели точки с вар на еднакви разстояния, на които заставаме при започване на „Слънчевите лъчи". Така не се губят местата и много точно се изпълняват „Лъчите" и „Пентаграма". След известно време братята и сестрите ги научават и започват редовно да ги играят след свършване на паневритмията.
През 1939 г. ги показваме на чужденците, дошли в България, които също ги научават и започват да ги играят. Така Учителя оформя и предава на братството паневритмията, „Слъчевите лъчи" и „Пентаграма". Той пожелава тези свещени упражнения да се въведат във всички учебни заведения в цялата страна и България да се оформи като център на мир, хармония и разумен живот в света. По известни причини този замисъл на Учителя не можа да се реализира на практика.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×