5.15 Мърчаевският период от живота на Учителя

[Ани]

Мърчаевският период от живота на Учителя

Идването на Учителя в Мърчаево се ознаменува с прокарване на електрически ток в селото. В това дело дейно участие взимат братята и сестрите. Когато инсталацията е готова и запалват първите електрически лампи, Учителя отбеляза: „Сега вече това село трябва да се нарича Светляево, а не

Мърчаево, понеже дойде вече в него светлината." След настаняването си в селото, първата работа на Учителя е да намери извори, откъдето да се взема вода. Близо до къщата на Темелко Учителя заедно с приятелите намира и каптира „Извора на доброто" и „Извора на здравето". В съседното село Рударци има голям топъл извор, от който селяните взимат вода, перат дрехите си и се къпят. При едно посещение Учителя, заедно с братята и сестрите сядат около извора на почивка и разговор. Учителя се обръща към Петър Киров и му иска чаша вода. Той му налива от извора и му подава. Учителя пие и казва: „Хубава е тази вода". След това излива останалата на земята. Иска втори път да пие вода. Отпива малко и казва: „Много хубава е тази вода." И пак я излива. Иска и трети път вода, отпива от нея, излива останалата, като казва: „Тази вода ще лекува всички болести." В селото започва братският живот. Учителя изнася своите беседи, излиза с братята и сестрите да посреща слънцето на баира Бачище, на юг от селото, където се играе и паневритмия. Скоро започват излети и екскурзии на Витоша. Интензивният живот на братството, постоянният приток на братя и сестри от София и провинцията привличат вниманието на много от жителите на селото и те започват да посещават беседите. Това предизвиква негодуванието и завистта на местния свещеник. Често той и ръководителите на селото се събират в кръчмата, където пият. При едно такова събиране един от селяните вдига наздравица за дъновистите и казва: „Да са живи и здрави дъновистите, които прекараха ток в селото ни." Свещеникът скача срещу него и казва: „Аз обявявам война на господин Дънов и до три дни ще го изгоня от селото." Петър Стоянов, кмет на Мърчаево, казва на свещеника да не се занимава с този човек, защото той е с много силен дух и носи добро за селото. Обаче свещеникът казва три пъти заканата си. На другия ден той се разболява и на деветия ден си заминава от този свят. Понеже той три пъти се заканва на Учителя, че за три дена ще го изгони, то за девет дена свършва войната. Останалите негови приятели и привърженици — противници на Учителя, остават като попарени и повече не безпокоят братството, докато то живее в селото.

На 19 август 1944 г. Учителя присъства на събора на Слънцето, където се решават въпросите за войната и положението на България, Европа и целия свят. Още през 1942 година Учителя предлага на братята и сестрите да създадат няколко групи, които да се молят редовно в определени дни — тъмният облак, който надвисва за друга война в Европа, да се измести на изток. Братята и сестрите създават няколко духовни групи, които работят непрекъснато в това направление. Наистина тази опасност се измества, войната отива на изток и обхваща Китай и Виетнам.

В разговор Учителя казва: „Сега ще стане нещо, което сам Бог е направил. Очаквам да стане това, което никой не може да направи освен Бог." Говорейки за живота на братството, Учителя обяснява: „Сега има три положения за братството:

 

1. Да не дойдат комунистите.

 

2. Да дойдат, и ако аз остана, да ни гонят и вие да пострадате.

 

3. Аз да си отида, а вие да останете, без да пострадате.

Ще изберем най-разумното". По-нататък казва: „Светът ще ви научи на колективния живот. Те ще го възприемат и приложат и вие ще участвате в него."

Петър Стоянов от Мърчаево е член на Земеделския съюз, не обича комунистите и пита Учителя при започване на ваната дали комунистите ще дойдат в България. Той му отговоря: „Ще дойдат напълно в България. Те имат да свършат важна работа и ще си отидат. Като си отидат, ще дойде доброто в живота." Учителя обяснява: „Те, когато са слизали да се въплътят на Земята, са обещали Tia Бога да съдействат на Бялото братство." (64) Напротив, те не само, че не му съдействат, но започват да го гонят.

Някои възрастни братя и сестри, когато наближава времето да си заминат от този свят, дават на Учителя своите жълтици, за което той казва, че по този начин изплащат кармата на българския народ. В течение на времето се събират 176 жълтици, които Борис Николов скрива на Витоша. Комунистите конфискуват тези жълтйци и поемат задължението да изплатят кармата на българския народ.

Учителя има дневник със своите разговори с Бога и възвишените същества и няколко тетрадки от 11-годишните френологични изследвания върху главите на българите. Един ден той вика сестра Йорданка Жекова при себе си, понеже не намира никой друг в дома на Темелко. Заета с готвенето, тя си казва наум, че Учителя може да я почака малко. След като си свършва работата, почуква на вратата и влиза в стаята на Учителя. Той й казва, че е закъсняла и понеже не намира на кого да даде в България тези свещени знания, той ги изгаря заедно с френологичните записки в печката. Учителя допълва: „Този народ не заслужава това знание." След това нарежда на Йорданка да събере пепелта от изгорените тефтерчета и да я зарови на скрито място в двора, като й обяснява, че има ясновидци и сензитивни души, които, ако знаят къде е заровена пепелта, могат да извлекат скритите в нея знания. Йорданка изпълнява нареждането на Учителя и на никого не казва къде е заровила пепелта.

В тия най-трудни времена за България Учителя провежда последния събор на братството на Витоша, на хижа „Острец" и хижа „Еделвайс". Никой не предполага, че това е последният събор с Учителя. Голяма група братя и сестри на 24 август отиват на хижа „Острец", където преспиват. Сутринта Учителя изнася на връх Острец беседата „Поливане". Времето е студено, облачно, ветровито и приятелите се гушат покрай камъните, за да се запазят от студения вятър. В беседата си Учителя отбелязва: „Единственото нещо, което разрешава трудните задачи, е любовта. Без любов те не се разрешават." (58, с. 125) „Днешният ден е облачен и вашите разбирания са като тоя ден. Всичката философия на Земята е такава... Това е старото учение на света." (58, с. 127) Учителя изнася 4 беседи. Съборът завършва на 28 август 1944 г. — Голяма Богородица, понеделник, с последната му беседа „Сянка и реалност", която държи на Марина поляна, край хижа „Еделвайс". Там прекарват деня, обядват и следобед си тръгват за Мърчаево. Учителя остава последен с Борис Николов до една пейка на Марина поляна, изважда джобния си часовник, поглежда го и кара брат Борис да напише под пейката: „Първо — Мир по цялата Земя. Второ — България неутрална. Трето — Ако евреите не приемат християнството, ще престанат да се прераждат. Четвърто — В Русия ще стане революция, по-страшна от 1917 г." След това го кара да напише датата, деня и часа и двамата тръгват за Мърчаево.

На обяд в двора на Темелко Учителя хваща петела на Надежда Велинова за врата, който се разхожда около масите, и го натиска надолу с главата. Петелът се бори и маха с криле да се освободи. Тогава Учителя казва, че така един ден Сталин ще бъде принуден да чете „Отче наш" с главата надолу заради престъпленията, които е извършил.

На 14 октомври правят общ обяд в дома на брат Темелко. След това провеждат непринуден разговор, в който Учителя засяга много въпроси за живота и отношението на приятелите в братството. Брат Темелко не запомня почти нищо от разговора, но отлично схваща, че Учителя се прощава с Мърчаево и братята и сестрите в него.