6.1 Политически събития

[Ани]

Политически събития

През 1886 г. чрез офицерски преврат е свален княз Батенберг и Русия скъсва дипломатическите си отношения с България. Под давление на западните сили княз на България става Фердинанд. За да оправи отношенията си с Русия, през 1896 г. той покръства първородния си син Борис в православна църква. На 2 февруари същата година се възстановяват дипломатическите отношения с Русия, която го признава за княз на България. Скоро и останалите европейски страни го признават. Използвайки вътрешните затруднения на Турция, на 6 октомври 1908 година Фердинанд се обявява за цар на българите. По този повод Учителя държи беседа, в която говори какви поразии ще направи Фердинанд в България. В нея той разглежда буквата „Ф", която представлява стара философия и катастрофа в живота. Беседата е напечатана, но всичко казано за царя е пропуснато. Учителя не харесва Кобургите, които са крайно самонадеяни и упорити. В главата на Фердинанд назрява идеята да освободи и присъедини към България всички български земи. Възползвайки се от трудностите, които Турция има с Италия — воювали за Триполи, той сключва таен договор със Сърбия, Гърция и Черна гора и на 5 октомври 1912 г. започва Балканската война. Начело на армията застава Фердинанд и българите спечелват блестяща победа. Тази победа го въодушевява и той решава да освободи всички български земи в Сърбия и Гърция. На 16 юни 1913 г. избухва Междусъюзническата война. По това време Учителя дава на всички братя, повикани на фронта, като талисман, напечатани на лист 91 псалом и Добрата молитва, които те зашиват в куртките си, и след войната се завръщат здрави и читави. Учителя предупреждава Фердинанд да не започва война със съюзниците, защото ще я загуби. Фердинанд не го слуша и обявява война. Нашите войски са в Сърбия, а гръцките, сръбските, черногорските и турските са в Кресненското дефиле и всеки момент трябва да тръгнат към София. От север румънците, необезпокоявани от никого, навлизат в България. В този критичен момент за българската държава се намесва Учителя. Той е добър приятел с Джеймс Ваучер, дългогодишен кореспондент на вестник „Таймс" за България и Източна Европа. Последният пък е много близък с американския посланик в София — Мърфи. Учителя моли Ваучер да предаде на Мърфи да се качи на своята кола, да постави американското знаме и отиде да каже на войските, събрани в Кресненското дефиле, че Америка не е съгласна те да нахлуят в България. Той изпълнява отлично тази задача и войските не тръгват към София. На другия ден Мърфи получава телеграма от Белия дом със същото съдържание, което Учителя му предава чрез Баучер.

Учителя казва: „Един човек със своята силна и светла мисъл може да спре цяла армия." (64) „Мощна е мисълта на добрия човек. Мисълта на един добър човек е равна на мисълта на хиляда лоши хора... Добрата мисъл твори чудеса." (26, с. 88) Румънците, необезпокоявани от българските войски, каквито не е имало на северната ни граница, нахлуват в България и достигат до село Враждебна. Учителя се качва на една лека кола и се отправя към тях. Той насочва мощната си мисъл към главнокомандващия румънските войски и техния крал: „Войските да се върнат веднага в Румъния." Румънците тръгват обратно и си отиват, без да пукне дори и една пушка. Цялата тази авантюра на Фердинанд завършва с позорния Букурещки мирен договор от 28 юли 1913 г., по силата на който Румъния взима Добруджа, Турция — Одрин и Тракия, а Гърция и Сърбия поделят Беломорска Тракия.

На 15 юли 1915 г. избухва Първата световна война. Учителя предупреждава Фердинанд България да остане неутрална, защото, ако воюва, ще загуби войната. Фердинанд отговаря, че не слуша ясновидци, и на 1 октомври 1915 г. публикува манифест за обявяване на война, в съюз с Централните сили: Германия, Австрия и Турция, срещу Антантата: Англия, Русия и САЩ. Войната започва при много трудни условия и в началото на 1917 г. положението на българските войници на фронта става непоносимо.

Един наш брат попада на завоя на Черна, където французите обстрелват силно с оръдия предните позиции на българите. Много войници загиват. Останалите живи трябва да бягат по един склон, обстрелван с картечници от французите. Нашият брат, в куртката на когото е зашит листът с 91 псалом и Добрата молитва, преминава целия баир. Като се явява горе, в окопа на своя командир, дрехите му се разкапват на парцали. Те са разкъсани от куршумите на французите, но тялото му дори не е одраскано.

На 15 септември 1918 г. става пробив при Добро поле. Фронтът е пробит и българите са принудени да отстъпват. Тогава Фердинанд праща генерал Алекси Стоянов при Учителя да го пита какво да прави. Той му отговоря: „Да си стегне куфарите и да напусне България." На 3 октомври 1918 г. Фердинанд абдикира в Германия в полза на сина си Борис III. При сключения Ньойски мирен договор България напълно е окастрена и й налагат репарации от 2 милиарда и 250 милиона златни франка. Това е цената, която България плати, за да се освободи от буквата „Ф" — Фердинанд. А каква ще бъде цената да се освободим от буквата „Ф" в името на нашата столица София, ще видим в бъдеще. Учителя обяснява: „Понеже българите напуснаха фронта, спряха войната и се върнаха в България, Бог ще ги благослови." След войната един долар струва 150 лева, но през 1919 - 1920 г. има богата зърнена реколта и доларът спада на няколко лева. Финансовото положение на България се стабилизира.

В разговор Учителя казва: „Докато България я управляват чужди духове — гръцки, турски и македонски, управниците няма да гледат интересите на българския народ. Чуждите духове вземат надмощие и заемат първите места в България. Какво да ви правя, като имате такава тежка карма с гърците и много техни духове са преродени тук?" Бог има и тази голяма грижа да ни пази от чуждите духове, които постоянно пречат и спъват нашето развитие.

България минава събитията от 1923 г., към които Учителя има отношение и се грижи за нейната съдба. Той живее под един покрив с вдъхновителя и ръководителя на Септемврийското въстание — Георги Димитров, който при блокадата, направена от полицията в квартала, отива при Учителя за помощ. Учителя го спасява. Василка Иванова го преоблича в женски дрехи и го отвежда на безопасно място, където го чакат негови верни другари. По същия начин тя спасява и сестра му Роза. Учителя помага и на много други комунисти да избегнат разстрела, който ги очаква.

Една вечер на вратата на Учителя се почуква. Той излиза и пита човека, застанал пред вратата: „Какво има?" Дошлият казва: „Аз съм комунист, преследват ме и ако ме хванат, ще бъда разстрелян." Учителя нарежда да го настанят да преспи в кухнята и сутринта рано му казва да тръгне към Сърбия. Гостът го пита: „Господин Дънов, полицията ще ме спре и ще ме арестуват." Учителят му казва: „Не бой се, тръгвай смело." Той излиза от квартирата и действително никой не го спира по пътя. Преминава в Сърбия и оттам емигрира в Русия. На друг комунист, дошъл за помощ, Учителя нарежда да се качи на влака и да замине за Сърбия. Той отива на гарата, взема билет за Драгоман, но не слиза на гарата, а продължава да пътува с влака. Той е сам в купето и никой не идва да провери билета и паспорта му. Така стига до Сърбия и оттам се прехвърля в Русия. Всички, изпаднали в беда души, които отправят горещ зов към Бога за помощ, намират светъл прием и спасение от Учителя. Неговият дух работи без шум и без глас.

При разговор с Ирина Кисьова през 1931 година Учителя казва, че в Европа се е родило едно незаконно дете — марксизмът. Маркс не е руснак, а германец, но даде своето учение на руснаците — те да го отгледат. От това положение духовните ръководители на Русия са крайно недоволни, понеже неговото учение забавя и обърква развитието на руския народ. Тази е главната причина да избухне войната между Русия и Германия. Убитите германци ще се преродят в Русия, а убитите руснаци — в Германия. Така, като смесва кръвта им, природата ще премахне антагонизма между двата народа.

На 22 юни 1941 г. германските войски, без да обявят война, нахлуват в Русия, най-голямата славянска страна, в която трябва да се развие Новият живот. Сутринта Учителя, в разговор с приятелите, отбелязва: „Хитлер повтори грешката на Наполеон Бонапарт. Започна войната в разсип на Луната и ще има същия резултат. Руснаците ще забият своето победно знаме върху Берлин." „Преди нахлуването на Хитлер в Русия аз говорих с него, но той не ме послуша и затова изгуби войната. След започването на войната говорих със Сталин, който ме послуша и спечели войната." (64)

Германците, подготвени за светкавична война, напредват бързо през Русия и стигат на 20 километра от Москва. Те заявяват по радиото, че на другия ден ще я превземат. Немският генерал, ръководещ войските, дава една нощ почивка на армията. Учителя е със славянството и руския народ. През нощта температурата, която е минус 10 градуса, спада до минус 35 — минус 40. Танковете на германците замръзват. На войниците окапват лицата и ушите и руснаците за пръв път използват кавалерия срещу танковете, завземат немските позиции и отблъскват германците на 150 километра назад. Това е страшен удар за непобедимата немска армия. В един разговор немският министър Гьоринг казва, че и Бог е комунист — за една нощ преобърна войната в полза на руснаците.

Начело на генералния щаб на руските войски застава маршал Жуков, който е прероденият Кутузов и притежава силна интуиция, чрез която схваща и разбира всеки ход на германците. Даже Хитлер на един военен съвет казва: „Какво е това руско разузнаване, че щом вземем някакво решение вечерта, на сутринта руснаците вземат контрамерки. Между нас има някой, който постоянно ни предава." По време на войната Учителя обяснява, че руснаците имат много млади сили, които ще се включат във войната и ще прогонят германците. Учителя предупреждава, чрез Любомир Лулчев, цар Борис III България да не влиза във войната. За да угоди на германците и за да може да се изпълни кармата, която българите натрупват с лошото си отношение към Учителя и братството, на 13 декември 1941 г. българското правителство обявява символична война на Англия, Франция и Америка. Ние реално изпитахме това непослушание на Кобургите на собствен гръб. През 1943 г. започнаха редовни бомбардировки над София. По време на бомбардировките Учителя даде на братята и сестрите формулата: „Господи, запази живота ни, за да проповядваме за тебе."