6.3 Случки на Учителя с отделни личности по разкази от членове на веригата

[Ани]

Случки на Учителя с отделни личности

по разкази от членове на веригата

През 1906 г. Учителя насрочва беседа по френология. Пред читалището във Велико Търново, където трябва да проведе беседа, го среща един материалист и му казва: Ди си голям шарлатанин! Защо заблуждаваш хората, че има Бог, когато няма?" — и продължава своята словесна атака срещу Учителя. Като свършва да говори, Учителя му казва: „Аз ще ти докажа, че има Бог." Той влиза в читалището, изнася сказката си, на която присъства и горепоменатият човек. Вечерта материалистът ляга и заспива. По едно време се събужда и усеща, че леглото му се клати. Скача, запалва осветлението, оглежда се — няма никой. Ляга и заспива пак. Подир малко се събужда и вижда, че леглото му се движи из стаята заедно с него. Той става, запалва лампата и започва да ругае:"Кой си играе с мене и не ме оставя да спя?" Пак ляга. Този път леглото се обръща с краката нагоре и започва да го блъска. Спомня си за Учителя и казва гласно: „Разбрах, господин Дънов, че има Господ, прости ми и ме остави да спя." Оправя леглото си, успокоява се и спи до сутринта непробудно. Става, веднага отива в хотела, където е Учителя и му се извинява.

В Търново, при провеждане на беседа, един учител по литература започва да спори с Учителя. Задава му въпроси и го обвинява, че няма стил и ред при изнасяне на беседата. Учителя казва: „Сега беседата свършва. На зададените въпроси ще отговоря следобед. Който желае, може да присъства." Следобед Учителя изнася една беседа на такъв висок стил, че неговият опонент, учителят по литература, започва да премигва, да се напряга, за да разбере нещо. Не издържа до края на беседата и напуска салона.

 

На друга беседа присъства външен човек, чиято жена е последователка на учението на Учителя. Понеже бил човек на логиката, забелязва, че Учителя не разглежда въпросите последователно и често преминава от един въпрос на друг. Той си мисли: „Ама, че си мошеник!" В същото време Учителя поглежда към него и погледите им се срещат за няколко секунди. Той казва, като продължава да го гледа: „Аз не съм мошеник. Тук се задават мислено въпроси и аз трябва да им отговарям и затова преминавам от един въпрос на друг."

 

След събора през 1922 г. при Учителя идва един от най-известните адвокати в Търново и го моли да му помогне. Гърлото му изстива силно и се схваща — не може да говори, а само фъфли. На следващия ден щял да има важно дело, на което трябва да защитава своя довереник и да произнесе реч. Учителя го съветва: „Ще отидеш в старата си бащина къща и в кухнята на най-високата дъска на етажерката ще намериш една двойна чаша, разделена по средата на две. Ще я вземеш и в едната страна ще изцедиш един лимон, а в другата ще сложиш воден разтвор от сода бикарбонат. Ще изпиеш съдържанието на двете половинки, така че смесването на лимона с разтвора от сода да стане в гърлото ти. Най-много след 2 процедури гърлото ти ще се оправи." Той си мисли: „Кога господин Дънов е ходил в старата къща на баща ми и откъде може да знае, че на най-горната лавица има двойна чаша, за която аз не знам нищо, макар че съм живял толкова години там." Той намира чашата, пие два пъти лимон и содов разтвор и на сутринта гърлото му е напълно здраво, говори нормално и свършва отлично работата си в съда. След това разказва на колегите си за Учителя, което още повече повдига реномето му пред търновското гражданство. Същия ден адвокатът отива при Учителя и му благодари за бързото му и навременно оздравяване.

 

След събора през 1925 г. Учителя тръгва с влака към София. На една гара той слиза за малко и без никаква причина намиращият се там полицай му удря шамар. Веднага Гръблев и Любомир Лулчев, облечени във военните си униформи, изваждат пистолетите си и скачат срещу полицая. Учителя ги спира и казва на Гръблев, който по това време е началник на охраната на Румънската граница, да проследи каква ще бъде съдбата на този полицай в бъдеще. След около месец в съседно село има сватба, на която става сбиване. Полицаят се намесва и го застрелват.

В дома на Елена Иларионова в Търново провеждат сеанс, на който присъства Учителя. Той излиза от стаята за малко, а Духът, който се явява чрез сензитива, казва, че Учителя ръководи сеанса, а не този, който е на масата и го вика. Учителя в своята работа използва всички условия, които животът му предлага — изнася беседи, провежда стотици разговори с отрудени хора по техните житейски въпроси.