6.5 Лекуване на хора

[Ани]

Лекуване на хора

Неизброими са случаите, в които Учителя лекува и помага физически и духовно на хора, отправили своя зов към него и търсещи подкрепата му. В Хасково един кръстниковист чува за Учителя. (Кръстников е ученик на Учителя, но напуща школата и прави свое духовно течение). Той прочита книга от Кръстников за учителите, в която поставя себе си на първо място, а Петър Дънов някъде далеч след себе си. У него се заражда желание да се срещне с Петър Дънов и да провери кой е истинският Учител. Той си мисли: „Ще отида в София на Изгрева, ще нося книгата от Кръстников, ще му я подам и ако той е истинският Учител, ще я отвори точно там — накрая, дето пише за него, и ще го прочете." Всичко хубаво, но той е беден човек и няма средства, за да пътува до София. По това време се разболява синът на един богаташ от Хасково. Много лекари го лекуват, но резултат почти няма. Богаташът научава, че този наш кръстниковист се занимава с окултизъм и познава Учителя. Отива при него и му казва: „Можеш ли да дойдеш с мене в София, да ме заведеш при Петър Дънов, защото аз не съм запознат с тези хора, а ти си по-близък с тях." „Не мога да дойда до София, понеже нямам пари за път." „Абе, ела с мене, аз ще ти платя всичко." Качват се на влака и намират Изгрева в София. Явяват се при Учителя, който ги приема в гостната си стая и дава съвет за лекуване на болното дете, което скоро след това оздравява. Кръстниковистът носи книгата, но не смее веднага да я даде на Учителя. След като свършва разговора с богатия, Учителя се обръща към него и го пита: „А ти защо си дошъл?" Посяга, взема книгата от ръката му, отваря точно там, дето кръстниковистът предварително си е помислил, и прочита написаното. Така той разбира кой е истинският Учител.

В предприятие работи наш брат, а колегите му го подиграват, че не яде месо и посещава беседите на Учителя. Той мълчи и стоически търпи техните подигравки. Един ден идва един от началниците им, бивш полковник, и като чува подигравките, отправени към брата, казва: „Не се закачайте с тези хора. Те са много силни и имат големи знания." Той им разправя следния случай: „Единствената ми дъщеря се разболя тежко. Залежа се дълго време на легло и лекарите накрая се отказаха да я лекуват. Тогава аз отидох при Учителя Петър Дънов и му казах: „Учителю, помогни да оздравее дъщеря ми. Речи само реч и дъщеря ми ще оздравее." Учителя се усмихна и каза: „Идете си, всичко е наред." Аз поглеждам часовника и като си отивам вкъщи, заварвам дъщеря си, здрава, да свири на пианото. Питам я в колко часа й е станало добре и се е почувствала здрава и разбирам, че времето съвпада с момента, когато аз си тръгнах от приемната на Учителя.

Брат се разболява от туберкулоза. Учителя го посещава и го пита: „Ще прекъснеш ли връзката си с онази жена?" Болният отговаря, че по-късно ще му даде отговор. След известно време той отива при Учителя и казва, че не може да скъса връзката си с тази жена. Минават няколко дена и той си заминава от този свят.

Елена Цочева от Айтос има брат, болен от туберкулоза. Когато Учителя посещава града им, тя го моли да отиде у тях, за да види брат й, но не му казва, че е болен от туберкулоза. Учителя посещава дома им и нарежда на болния да носи вода с една голяма дамаджана 40 дена непрекъснато от Чортленския извор и да пие постоянно от нея. След изпълнение на задачата, той оздравява напълно и живее още дълго време.

Василка Иванова се разболява от треска, която се проявява през 6 часа. Измъчена от болестта, тя отива при Учителя и със сълзи на очи го моли да я освободи от треската. Учителя я поглежда много строго и извиква повелително: „Вън, да си отиваш!" Сестрата излиза от стаята на Учителя омъчнена и през целия път до вкъщи плаче. Вечерта се подготвя за поредния пристъп на треската. Взима одеяло, хинин, топла вода и чака да започне да я тресе. Времето минава, мръква се, а треската я няма. Тогава тя се замисля дълбоко в себе си и разбира, че Учителя не изгонва нея от приемната, а неканената й гостенка — треската, която повече не я посещава. Тя отива на другия ден и благодари на Учителя за оздравяването си. Василка има дъщеря - Лиляна, на която не й върви в любовта и не може да си създаде семейство. Лекарите й казват, че не може да има дете. Отиват на Рила, където тя непрекъснато се моли за дъщеря си да се омъжи, макар и един месец само. Като се връщат в София двете отиват при Мария Шопова, която в това време е в много тежко здравословно състояние и лекарите й казват, че ще си замине след няколко дни. Мария поглежда Лиляна и казва, че в най-скоро време ще се омъжи, ще роди момченце и ще го кръсти Иван, по името на баща си. Казва й точно и датата на женитбата, а съпругът й ще е Гената, техен приятел, който често пребивава в дома им. След това предсказание Мария Шопова оздравява напълно, а всичко се сбъдва точно. Василка благодари за помощта, получена от Мария.

Мария Шопова се омъжва млада и попада при трудни семейни условия. Свекървата й София не успява да я обикне. Свекърът и мъжът й са месоядци и обичат много да им се угажда. Тя мълчи и търпи всички обиди и лоши думи. Шивачка е и работи с голяма любов и отлична обхода към клиентите си. Всички я обичат. Свекървата забелязва хубавото и отношение и казва, че е магьосница. Омагьосва всеки който идва при нея, а синът й Стефан бил изял цяла ливада с магии. Мария й отговаря, че и към нея отправя магията на любовта, но тя не я приема. Много й тежи, че трябва да купува и готви месо на мъжа си. На един Великден решава за последен път да сготви и да каже на съпруга си да я освободи от това задължение. Купува най-скъпото месо и казва желанието си. Той отговаря: „Добре, аз ще си сготвя". Взима месото, прави пълнежи, подготвя една тава и казва, че като се върне ще го опече. В работата му става лошо, получава дизентерия и три дни лежи в болницата. Приготвеното месо го изяждат котките. Мария благодари в душата си за случилото се и отива на Витоша към местността Присоите. Към средата на пътя започва да и ухае един особен, силен аромат, който я придружава дълго време. Вдъхновява се, започва да пее братски песни, олеква й на душата и разбира, че Учителя е с нея. Скоро присъствието и аромата изчезват. Тъй като е Тома неверен — си казва: „Учителю, покажи ми, че наистина ти си бил с мене, тъй като не те виждам".

На Присоите Иван Антонов казва на групата от приятели, които са около него: „Сега ще дойде една душа, която Учителя я придружава по пътя".

Мария пристига при тях и всички я поглеждат и ахват. Тя се смущава и сяда до Влад Пашов. Пита го защо така са ахнали братята и сестрите и той й съобщава предсказанието на Иван Антонов, че този, който идва сега е придружен от Учителя, това е тя.

Доктор Иван Жеков чува в една беседа, че треската се лекува със заливане на болния с кофа студена вода внезапно, без да е предупреден. При него идва болен от треска да иска помощ и той прилага метода на Учителя — залива го със студена вода. Болният се стресва, ококорва се, но оздравява. След 3 дена треската посещава доктор Жеков. Той отива при Учителя и го пита какво да прави. Учителя му отговаря: „Този дух на треската щеше да работи в болния 6 месеца. Ти го изпъди от него, той влезе в тебе и сега ще работи в тебе 6 месеца."

Две рождени сестри по някакъв малък повод се скарват сериозно и при полученото силно раздразнение в едната от тях става изгаряне на астралното тяло и тя пада на земята като мъртва. Другата, като вижда това, от уплаха припада до нея. Като си идва от работа, мъжът на първата сестра вижда, че жена му не дава никакви признаци на живот, коленичи на пода и започва усърдно да се моли на Учителя да помогне на жена му. Учителя се намесва и помага. Скоро жена му се размърдва и идва в съзнание. След известно време братът отива в София, посещава Учителя на Изгрева и го пита как е помогнал на почти заминалата му жена. „Аз приех сигналите за помощ и веднага се озовах при вас. В същия момент в болницата на град Сливен умря една жена. Аз взех нейното астрално тяло, вложих го в тялото на припадналата ти жена и тя се съживи. Ще следиш след колко време тя ще придобие първоначалните си качества."

Стефан Камбуров получава на фронта кръвоизлив от язвата си и го пускат в отпуск. Идва местният лекар, но не може да му помогне. От силните болки Стефан загубва съзнание, пробужда се за малко и казва: „Дайте ми боб." Близките не му дават, защото бобът е крайно противопоказен за такова заболяване. Получава втори кръвоизлив, пада в безсъзнание и като се пробужда, пак иска да яде боб. Роднините си казват: „Така и така ще умира, нека поне си хапне това, което желае." — и му дават да яде боб. На другия ден той идва в съзнание, нахранва се добре, болките му преминават напълно и след три дни отива здрав на фронта.

Надка Куртева я заболява зъб. Отива на зъболекар, но той не забелязва, че зъбът й има абсцес. През нощта положението й се влошава, тя припада и изгубва съзнание. Баща й, Георги Куртев, се притичва на помощ. Прави й компрес, отправя гореща молитва към Учителя, свързва се с него и положението й се подобрява. Учителя мислено му нарежда да купи хляб, сирене и халва и дъщеря му да ги занесе на едно бедно семейство, на което назовава името, по случай настъпващата Коледа. Сутринта Надка става здрава, бодра, купува заръчаната храна, отива в посочената къща и я предава на хората. Те я питат: „За изцеление ли носиш тази храна?" Тя отговаря: „Да, за изцеление." До вечерта е напълно здрава.

Цветана Ганчева работи известно време като есперантист в Централното ръководство на Българския есперантски съюз и отговаря за Варненска област. Тя често ходи в командировки, има дар слово и е оправна в работата си. Отива в Шумен при местния отговорник Петко Петков, лесоинженер, роден в Русе. С него свършват много работа, като създават дружество в Провадия и укрепват останалите в областта. Разхождат се по Шуменското плато в хубав слънчев ден и разглеждат историческите паметници там. След това отиват в квартирата му. Там той се преобразява, лицето му светва и започва да говори за характера и живота й, като описва подробно всичко. Казва й, че е вегетарианец. Правят среща с ръководството на областта, на която Цветана отговаря на всичките им въпроси и така подготвя условия да се проведе есперантският конгрес в Шумен. Често Петко идва в София и дава на Цветана една беседа на Учителя. Тя я чете, но нищо не разбира, особено от упражнението, което е дадено в началото. При друга среща Петко я пита дали е разбрала беседата. Тя се амбицира и я чете девет пъти безуспешно. В същото време се кара непрекъснато със съпруга си. Вечерта той ляга и заспива, а Цветана омъчнена продължила да чете за десети път беседата. Към 23 ч. й става лошо, схващат се ръцете, краката и гърлото. Не може да извика за помощ, но очите й следят написаното в беседата, което се оказва, че се отнася за нейния случай. Казва се: „Когато двама - мъж и жена — се скарат много, по-чувствителния от тях се схваща и може да си замине. Единственият начин да си помогне е да се обърне към Бога и да каже три пъти: „Господи, помогни ми да изляза от това трудно положение." Тя казва три пъти мислено формулата и след няколко минути започват да се отпускат ръцете, краката и гърлото. Чувства прилив на сили в тялото си и се изправя. Благодари за чудното си спасение. Умът й се отваря и тя започва да разбира добре беседата. Прочита я докрай и остава възхитена от дълбоката и всеобхватна мисъл на Учителя. Впоследствие разбира всички беседи, които чете, стават й близки, познати. Омъжва се малката й дъщеря Димитрина и отива да живее в квартал „Люлин". Един ден тя поканва майка си и баща си на гости. Същия ден й отича един зъб и му правят дренаж, но страната й се подува и зачервява. Цветана отива при нея и я заварва подута, с температура, в тежко състояние. Казва на мъжа й веднага да извика зъболекар. Той има наблизо един свой приятел зъболекар и отива да го доведе. Цветана слага дъщеря си на леглото и започва със свои думи да се моли: „Господи, ти няма да ми вземеш детето. Помогни й да се излекува." Унесена в мъката си, тя не чува кога влизат мъжът на болната и приятелят му. Зъболекарят преглежда Димитрина и вижда, че дренажът се е изместил и вместо да издърпва гнойта, тя отива нагоре към главата. Той оправя дренажа, момичето се успокоява и скоро заспива. След полунощ заспива и Цветана и сънува ясен сън. Заедно с една своя приятелка вървят по един рид над град Скопие. Приятелката й живеела там, а Цветана го е посетила два пъти. Цветана върви напред. Ридът се свършва и започва една тясна пътека между клекове. Приятелката й се изгубва и тя тръгва бързо по пътеката. Излиза нагоре на една поляна и вижда пред себе си три върха. Както се любува на красотата, най-високият връх се разтваря на две и от него излиза голямо бяло кълбо, което започва да се върти бързо около върха. За момент спира и се разпада на три по-малки кълбета. На всяко едно от тях се появява образът на един сериозен човек, който я гледа с благ поглед. Тя чувства интуитивно, че този човек е спасил дъщеря й. Скоро разбира, че това е образът на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). На братската среща в Шумен се запознава с Венко и Петкана и отиват през лятото на Седемте рилски езера. Спират на хижа „Вада", където два дена вали непрекъснато дъжд. Цветана чувства една притегателна сила, която я кара да тръгне нагоре. Тя казва това на приятелите си и на другия ден в дъжда се качват на езерата. В хижата се поизсушават и преспиват. Сутринта отиват към лагера с кухнята. Цветана вижда, че всичко й е познато. Повтаря се картината от съня й. Вижда пътеката за Езерото на Чистотата и бързо тръгва по нея, като изоставя назад приятелите си. Излиза на поляната, на която играем паневритмия, и вижда трите върха от съня си: Харамията, Езерният връх и връх Острец, от които излязло бялото кълбо с образа на Учителя. Тя благодари на Бога, на Учителя за любовта, която проявяват към нея и семейството й. Прекарва чудесно сред братската среда на Рила.

През следващата 1998 г. посещава пак езерата и прекарва много хубави дни в лятната рилска школа на братството. Към края на годината голямата й дъщеря Лазарина е притеснена от някакви сметки в счетоводството, разболява се, като се затваря пилорът на стомаха й. Всичко, което яде, повръща и започва бързо да слабее. Настаняват я в болница, където я поставят на системи, хранят я с гликоза, но без резултат. След 15 дни решават да я върнат в дома й, за да не пишат в болничната книга, че е починала в болницата. Вкъщи изгубва съзнание и майка й успява да й даде лъжичка вода. Казват на Цветана да дойде за помощ при мен. Разтревожена и уплашена за живота на детето си тя разказва случая. Аз я успокоих като й казах, че след 10 дни ще се оправи: „Да свари една шепа червен кантарион в половин литър вода. Да отвори с лъжица или нож зъбите на дъщеря си, която е в безсъзнание и да сипва от отварата." След три дни пилорът се отваря. Тя чувства глад и започва да се храни, като сутрин, обед и вечер половин час преди хранене пие по половин литър отвара от червен кантарион. След 10-ия ден отива на работа. Няколко месеца след това продължава да пие от билката.

През 1937 г. Гради Колев Минчев се разболява и от слабините му започва да тече гной и кръв. Той отива за помощ при доктор Жеков, който го намазва с мехлем и го кара да прави седящи бани по метода на Луи Куне, но положението му се влошава още повече. Той отива при Учителя да иска неговата помощ. Учителя му казва, че кръвообращението му е затруднено и много забавено и трябва веднага да почне да си мие краката до коленете с гореща вода сутрин и вечер. Гради прилага този съвет на Учителя. След един месец болестта му изчезва и раните му напълно заздравяват.

Учителя помага на много знайни и незнайни приятели да излязат от своите тежки, болезнени състояния. Атанас Минчев, който живее при брат си Гради на Изгрева, е в много тежко състояние. Вдига висока температура и често изпада в безсъзнание. Вечерта положението му се влошава още повече и майка му Мария решава да отиде при Учителя да поиска помощ от него. Тя си мисли: „Как ще безпокоя посред нощ Учителя, но ако той трябва да ме приеме, още няма да си е легнал." Тя отива към салона и вижда, че стаята на Учителя свети. Като приближава до стълбата, той слиза и идва до нея. Мария му описва положението на сина си Атанас и иска от Учителя да му помогне. Учителя й казва: „Всичко е наред." Тя се връща вкъщи и намира Атанас дълбоко заспал. На другия ден сутринта той е напълно здрав и започва да се храни.

През 1940 година Наталия Чакова си счупва крака и ляга на легло. При нея отиват на посещение Савка Керемидчиева и Гаврил Величков. Както се разговарят, Наталия заспива и в стаята при тях влиза Учителя и сяда на стола. Той вдига крачола на панталона на десния си крак — същия, който сестра Наталия е счупила, и започва да го масажира. Масажът продължава около един час. След това Учителя подема разговор с брат Галилей по повдигнати от него въпроси Наталия се събужда и се скарва на Галилей, че занимава Учителя със себе си, защото Учителя е дошъл при нея. Учителя се усмихва на тази критика и казва: „Понеже сестрата не беше тук, ние започнахме да си говорим." Няколко дена по-късно кракът на Наталия оздравява и тя започва да ходи свободно, без патерица.

Гаврил Величков често боледува от камъни в бъбреците. Веднъж получава силни болки и изпраща сестра си Беса при Учителя да иска помощ. Тя тръгва в 10 часа сутринта, в 11 часа е при Учителя и обрисува положението на брат си. Учителя й казва, че кризата му ще мине. Целува му ръка и си тръгва. Точно в 11 ч. брат Галилей заспива дълбоко и непробудно. Сънят му продължава около 4 часа. Като става, камъчето изпада и кризата му минава. По време на дълбокия сън той вижда Учителя над себе си, който му прави масаж на коремната област в посока на отделителната система, за да може да премине и излезе камъкът от него. Така братът оздравява и кризата не се повтаря повече.

В началото на войната, когато германците нахлуват в Белгия, Учителя в беседата си изнася случай за един убит белгиец, който не е записан от стенографките. Учителя говори за една душа, която се явява при него и страда неутешимо. Тя непрекъснато се моли на Бога да й помогне, понеже върху тялото й пада бомба и го разкъсва на части. Горещата й молитва я отвежда при Учителя, който в това време изнася своята беседа. Учителя я пита: „Защо плачеш?" Пострадалият младеж отговаря: „Господи, кажи ми какво става с мен? Къде ми е тялото?" Учителя му обяснява: „Тялото ти е тук, долу, пръснато от бомбата, която падна върху тебе." Младежът пита: „Ами к^тио ще правя сега без тяло?" „Аз ще накарам да съберат частите на тялото ти" — му отговаря Учителя. Скоро идват санитари и събират частите на едно място. Тогава душата на този младеж ляга върху частите и започва още по-неутешимо на плаче. Учителя се обръща към него и му казва: „Това тяло не може повече да те ползва." „Ами аз какво да правя без тяло? Помогни ми. Каквото искаш, ще изпълня и ще съм ти вечно благодарен." Учителя му отговаря: „За да ти помогна, искам да ми дадеш едно обещание, но ще знаеш, че това обещание го даваш като пред Господа." Младежът промълвява: „Кажи, Господи, какво искаш от мене?" Учителя пита: „Ти нали не обичаш войната — бомбите?" „Да Господи, това е, което ненавиждам най-много на Земята." „Тогава обещай ми, когато дойдеш пак на Земята във физическо тяло, никога да не воюваш и никого да не убиваш." „Обещавам, Господи." „Тогава ела с мене." Завежда го в една градинка в град Амстердам, където двама млади — момче и момиче, седят на една пейка и си приказват. Учителя ги посочва и казва: „Ето тези ще бъдат родителите ти, които ще създадат новото ти тяло и затова трябва да се въртиш постоянно покрай тях." Младежът благодари сърдечно на Учителя и остава при бъдещите си родители.

 

Петър Пампоров, известен наш есперантист, ходи няколко пъти в Латвия и последния път се среща с една сестра, която боледува дълго. Тя иска от него да помоли Учителя да й помогне да се излекува. Като се връща в България, брат Пампоров посещава Учителя и му предава молбата на сестрата. Той му казва: „Пиши на сестрата писмо и я питай по кой начин иска да бъде излекувана — по духовен или физически начин." Сестрата получава писмото от Пампоров и веднага казва на глас: „Искам да бъда излекувана по духовен начин." Същото го написва и в отговора си до Пампоров. В същия ден, в който произнася на глас тези думи, тя оздравявам пълно.

 

Една сестра окуцява с десния си крак и мъчно се придвижва. Тя отива при Учителя да го пита коя е причината за това болезнено състояние и как може да се излекува. Той отговаря: „Без да знаеш, ти си ритнала един светия и затова сега куцаш. Той е живеел близо до вашия дом."

 

Като студентка майка ми Стефка Крумова заболява от гуша. Когато отива на беседа, тя старателно я крие с едно бяло шалче. След свършване на беседата Учителя се приближава до нея и я пита: „Какво имате тук?" Тя отговаря, че нещо е подуто и не знае какво е. Той й казва да махне шалчето, извиква сестра Мария Златева — Здравка. Дава й дървено масло и я кара да я разтрие хубаво. На следващата беседа Учителя засяга този въпрос: „На някои хора се явяват буци, тумори и гуши. Те могат лесно да се излекуват, като в продължение на 9 дни разтриват болното място със зехтин и мислено повтарят: Намалява, намалява, намалява." Така се излекува майка ми. По-късно тя помага на нашата съседка Таня Божидарова, която има голяма гуша и лекарите искат да й правят операция. Стефка я разтрива два пъти на ден — сутрин и вечер, по един час, докато от болната потича пот като вода. След деветдневно разтриване гушата изчезва и Таня е напълно здрава. Отива на контролен преглед и лекарите се чудят как е могла да стопи тази голяма гуша.

 

Ирина Кисьова се простудява през зимата и я заболява силно ухо. Като влиза в малкия салон и засвирва на пианото, главата й забучава и тя престава да чува звуците. Обръща се и вижда, че Учителя е в приемната си стая. Отива при него и му казва: „Учителю, ухото ме боли силно и не мога да свиря." Той довършва закуската си и казва: „Седнете, рекох!" Тогава поставя дясната си ръка върху ухото и я пита какво чувства. Тя казва: „Учителю, чувствам топлина, която постоянно се увеличава." Учителя маха ръката си настрани и я пита: „А сега?" Тя извиква: „Чувам вече как свирят в малкия салон." Благодари на Учителя, целува му ръка, възхитена от чудното си оздравяване.

На Витоша, на бивака Ел Шадай, Учителя и приятелите са насядали на полянката. Братята и сестрите разказват как той ги е излекувал от известни болести. Сестра Кисьова е до него и като свършват разказите си, Учителя се обръща към нея и казва: „Сестра, разкажете някоя опитност. И вие имате такива." Тя разказва пред всички за бързото излекуване на ухото си.

При Учителя идва млада жена с малко дете и го пита: „Учителю, с какво да храня детето си?" Учителя отговаря: „Ще го кърмиш!" Жената обяснява:

„

Аз имам приятел в Княжево, който има хубава крава, която хранят с чиста люцерна и дава много хубаво мляко." Учителя казва: „Много добре, млякото е за теленцето." След това тя продължава: „В Бистрица имам познати, които имат хубава коза, а тя се храни с върховете на дървета и дава много чисто мляко." Учителя отговаря: „Много добре, млякото е за ярето." Като вижда, че Учителя я засича, жената пита: „Учителю, колко време трябва да кърмя детето си?" Той отговаря: „Ако искаш да стане човек, ще го кърмиш три години."