Jump to content
Ани

7.20 Христо Митев

Recommended Posts

Христо Митев

Пред салона през 1928 изорават голямата нива, която е повече от 3 декара. Същата година на Изгрева идват младежи от село Малко Шарково, Елховско, за да се видят с Учителя. В малката група е и Христо Митев Белчев, който се запознава с учението, чете беседите и желае да се срещне с Учителя. Те застават настрана и чакат Учителя да се освободи от многото хора, които го заобикалят. Няколко пъти той тръгва към тяхната група, но нови сестри и братя го срещат и той се спира на разговор при тях. По едно време при тях идва брат Боян Боев и пита: „Има ли някой брат тук да се казва Христо?" „Аз съм Христо." Брат Боев му казва: „Учителя те вика да отидеш при него." Братът е смутен, че Учителя го вика само него, но веднага тръгва. Целува му ръката и Учителя го пита: „Какво работиш, брат?" „Земеделец съм, обработвам земята." Учителя му казва: „Много хубаво, ами можете ли да насеете с жито тази изорана нива от 3 декара, с това семе?" — и му показва една кофа с жито, пълна почти догоре, и още четвърт чувал. „Мога, разбира се, Учителю, това ми е постоянна работа." Отива, взема кофата и си мисли: „Семето е малко, как ще стигне за тази голяма нива?" Започва от единия край да хвърля бавно, наред, и се старае да няма празни места. Житото намалява, но не се свършва. Той посява цялата нива наред гъсто, а в кофата остава повече от половината. Като свършва работата си, Учителя се приближава до него и го пита: „Рекох, брат, добре ли насяхте житото, да няма празни места?" Христо отговаря: „Да, Учителю, много добре и наред го насях, но не мога да си обясня защо житото не се свърши в кофата?" Учителя му отговаря: „Тука работи законът на изобилието." В края на лятото житото узрява, става много гъсто и едро и приятелите от Мърчаево го ожънват. От него брат Темелко Стефанов взима едно снопче, занася го в дома си и го слага в малката стая, в която по-късно Учителя живее 9 месеца, а сега е музей. Това жито и досега съществува там. Брат Христо отива да живее в Стара Загора и участва в живота на старозагорското братство. Дълго се чуди как може с толкова малко жито да се посее голямата нива, да остане от него, без да се използва житото от чувала. След няколко години той си заминава от този свят.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×