Jump to content

7.36 Донка Кънева


Recommended Posts

Донка Кънева

Донка Кънева Георгиева от Казанлък има син на име Атанас, който на 3-годишна възраст получава постоянни припадъци и като го спогоди пристъп, дълго време не може да се свести. Един ден той има 13 припадъка до обяд. Сестрата ляга да си почине и тогава вижда насън, че отива в една къща на втория етаж и застава пред една врата. Глас в нея й казва, че тук е Господ. Тя почуква, вратата се отворя и на прага застава един млад човек. Тя му казва: „Господи, излекувай детето ми, което постоянно припада." Той й отговаря, че не е Господ, а Петър Дънов и нека доведе детето си при него. Тя се събужда от видението и разказва всичко на мъжа си. По това време Донка е адвентистка и вегетарианка. Тя разпитва и научава кой е Петър Дънов. След няколко дена тръгва за София и отива при Учителя. Влиза в салона на улица „Опълченска" № 66, където Учителя изнася беседа. Когато свършва, към тях се приближава Василка Иванова и те й казват защо са дошли. Василка известява Учителя за тяхното присъствие и той ги поканва в стаята си на втория етаж. Поглежда ги и им казва: „Детето ще оздравее още този ден, ако имате вяра." Застават на молитва и Учителя помилва детето. Донка чувства голямо вътрешно успокояване. След молитвата Учителя се приближава при детето, което има червена шапка на главата, и го пита: „Ти да не си студент?" Детето отговаря: „Аз съм ученик на Христа и изпълнявам неговата воля." Учителя се усмихва, прегръща го и казва: „Бъди един добър ученик на Христа и следвай Неговия път." Болестта изчезва, оттогава детето е здраво, разумно и е вегетарианец. Атанас завършва военното училище и поема военната професия.
Краката на Донка са болни. Веднъж при нея идва млад непознат човек. Почуква на вратата, влиза в стаята, в която тя лежи, и я пита: „Кое е най-известното нещо във вашия род?" Тя отговаря, че Васил Левски произхожда от техния род. „Да", казва той и започва да разправя най-интимни случки от живота на Левски и някои родови тайни, които само тя знае и не са разгласявани никъде. По време на разговора я кани да излязат вън, да се поразходят и поприказват. Тя става трудно и бавно тръгва с него. Постепенно болките в краката й минават и започва свободно да се движи. Разговорът продължава върху интимния живот на Левски. Той й разказва за тайното скривалище под техния дом, за различните оръжия, които притежава и крие там, и много други работи, известни само на нея. Тя помни скривалището и няколко пъти е ходила в него. Когато го пита откъде знае такива подробности за техния род, той отговаря: „Аз съм същият Левски, който съм прероден сега в България и помня всичко от миналия си живот и затова познавам отлично рода, в който бях дошъл." След това се разделят и той отива при Учителя. В разговор прероденият Левски казва, че не иска да се жени, а иска да е свободен, както в миналия живот, защото има една особена работа, която иска да свърши. Учителя му казва да се ожени за еди-коя си сестра, ще има две деца, които в сегашната епоха на ликвидация на века трябва да платят своята карма. Той му казва каква ще бъде съдбата на децата. Момчето в предишния си живот е убило човек и затова трябва да дойде сега, за да плати своя дълг. Ще израсне, ще стане абитуриент и ще загине от ръката на същия човек, който е бил убит от него. Отива при нашата сестра, майка на момичето и споделя казаното от Учителя да се ожени за дъщеря й. Момичето, което в момента присъства там, като чува разговора, се изсмива и излиза навън. Майката разбира, че го изпраща Учителя, приема това като сериозна задача и съдейства то да стане. След известно време двамата се оженват. Раждат им се момче и момиче. Прероденият Левски вижда напълно предишния си живот и много други прераждания. Често посещава Учителя за разговор. Той работи дълго време в болницата в Карлово. Преди 9 септември 1944 г. е свързан с фашистите и като идва новата власт, искат да го убият. Той отива при Учителя за съдействие. Учителя му казва: „Ти в миналия си живот си изплати своята карма и сега не могат да те убият." Скоро опасността се разсейва, той остава свободен и никой не го закача повече. Това, което Учителя му предсказва, се сбъдва точно. Момчето пораства и по време на абитуриентския празник е блъснато от една тераса от третия етаж от този, когото в миналото е убил. То пада на земята и си заминава. По- късно си заминава и дъщерята. След това се срещат с Донка и той й разказва за задачата, която Учителя му дава и за предсказанията, които се сбъдват. Тя остава потресена от неговата история и разбира, че действително той е Левски, защото отлично познава техния род. Тя го пита как е преживял последните си минути преди бесилото. Той й отговаря, че в деня, преди да го обесят, удря главата си няколко пъти в стената на килията и загубва съзнание. Двама души го влачат под ръка до бесилката. Той се е излъчил и нищо не помни от този последен епизод от тогавашния си живот. (64 — Разказ от Ангел Гунев)
Донка е шивачка и често услужва на приятелите. Има ясновидски дарби и около нея се събират братя и предимно сестри. Организира интензивен братски живот в Стара Загора и София. Познава почти всички възрастни братя и сестри на Изгрева и дружи с много от тях. Известна е с името Мама Донка. До края на живота си тя е при дъщеря си Тинка, която и си заминава преди нея на 17 декември 1993 г., а Донка в деня на Учителя — 27 декември 1993 г.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...