7.39 Георги Сотиров

[Ани]

Георги Сотиров

Георги Петров Сотиров е роден на 4 ноември 1902 г. Той свири добре на китара и участва редовно в оркестъра на паневритмията. Германците нахлуват в Гърция, завземат я и Георги отива един съботен ден при Учителя, за да се информира за положението на своите близки, които живеят по това време в град Ксанти. При салона го среща Мария Савова и му казва, че денят е събота и Учителя не приема никого. Той остава при стълбата и седи известно време. Марето отива някъде по работа и наоколо няма никой. Тогава Георги се престрашава, качва се по стълбата и чука на вратата на горницата три пъти. Вратата се отваря, но пред него няма никой. Той поглежда нагоре и вижда, че Учителя слиза от тавана и застава пред него, като му казва да не се докосва още до него. Учителя влиза в стаята си, връща се след малко и му подава ръка, която той целува. Поканва го, хваща го за ръката и Георги чувства, че се издига няколко педи над земята и започва да върви във въздуха. Той се уплашва, тогава Учителя пуска ръката му и той пак стъпва на земята. Казва му: „Това е за усилване на твоята вяра. Не разказвай това, което видя, докато съм на физическото поле. Като си замина, можеш да го разкажеш." Учителя, без той да го пита, му казва: „Твоите родители са добре, имат много жито за ядене и ти скоро ще отидеш да ги видиш." Скоро той е командирован в Гърция, намира родителите си и вижда, че те действително имат много жито, закупено от германците при изтеглянето им от Гърция.

Когато Учителя пребивава в Мърчаево, Георги решава пак да го пита за положението на родителите си. Той купува диня и отива в двора на Темелко, където го среща Теофана Савова и му казва: „Все дини ли ще носите на Учителя?" Братът се стъписва и се чуди какво да прави. В това време на вратата се показва Учителя — усмихнат, и с любов казва: „Тази диня за мене ли е? Дайте ми я тук!." Взема динята, разрязва я и раздава по парче на всички присъстващи. След това го поканва в стаята си и му казва: „Първо, аз ще ти кажа, а след това ти ще питаш по въпросите, които те интересуват. Параходът е вдигнал вече котва и който се е качил — добре, а който не се е качил, ще чака следващия параход. Радвай се, че и ти си в парахода. Твоите родители са добре и имат достатъчно храна. Не се тревожи за тях." След заминаването на Учителя Георги редовно посещава беседите и свири на паневритмията с китара си. Остава верен на традицията на младежкия клас и не се оженва. Той живее дълго време в София, изправен е в отношенията си и услужва с каквото може на приятелите си. По-късно се премества в квартал „Младост- 1", където кани за съквартирант Нестор Илиев, който няма квартира. Те живеят заедно до неговото заминаване на 7 януари 1992 г. Както скромно и смирено живя, така си замина, като пожела най-обикновено погребение без кръст и почести. В незнайния гроб на гробищата в „Малашевци" го изпращат само трима души: Елена Симеонова, Павел Светозаров и аз.