Jump to content
Ани

7.49 Райна Калпакчиева

Recommended Posts

Райна Калпакчиева

Райна Райкова Калпакчиева е родена на 26 юни 1907 г. нов стил в град Търново. Баща й Райко е търговец. Запознава се отначало с Кръстников в Бургас, но скоро намира Учителя и се включва в братския живот. Семейството има още 3 деца: Недялка, Мария и най-малкият е Петър. Майката не споделя новите идеи и си заминава през 1916 г. Децата са отгледани от баба им Райда, понеже през време на войната баща им е на фронта. През 1919 г. Райна вижда за пръв път Учителя, научава от баща си, че той не яде месо и риба, и тя, и брат й Петър стават вегетарианци. Тогава семейството им се премества да живее в долния етаж на братската колиба, заедно с баба им Мариола. Две години по-късно двете сестри Недялка и Мария застават до голямото дърво пред колибата, където Учителя държи своите беседи, обръщат се на изток и се заклеват, че няма да ядат повече месо. Всичките им роднини вдигат голям шум, но баща им Райко ги поддържа и казва на роднините си да оставят децата свободни. Райна присъства на съборите, завършва средното си образование в Търново и когато Учителя препоръчва на младите ученици да следват, тя се записва в Математическия факултет в София и го завършва. Семейството им идва да живее на Изгрева. Там тя се запознава и се сприятелява с Найден Найденов, роден на 24 септември 1904 г. (нов стил). Той завършва Морското училище и става капитан за далечно плаване. При всичките негови пътувания Райна се моли за него и с нетърпение очаква писмата му, на които отговаря. През 1932 г., срещу Нова година, Найден пътува със стар български параход, който точно в 24 ч. в Средиземно море в мъглива нощ е ударен и разцепен на две от гръцки параход. Найден спи в каютата си, скача при удара и вижда, че гръцкият параход разцепва техния и се прехвърля на другия. Една голяма вълна го залива.
Спасяват се само четирима българи, които гърците искат да убият, за да няма свидетели за случая. Учителя ги запазва и гърците ги закарват в Цариград в българското посолство, почти напълно схванати от студа. Оттам с параход ги прекарват в болницата на Варна. Найден на никого не се обажда. Райна нетърпеливо чака вест от него. Минава повече от месец, а вест няма. Отива при Учителя и го пита за Найден, но той мълчи. Втори път отива, той пак мълчи. Отива трети път с думите: „Учителю, кажи ми къде е Найден?" Той й отговаря, че е във Варна в еди коя си болница на четвъртия етаж. Тя се качва на влака, заминава за Варна и намира Найден целия схванат. Той я пита: „Кой ти каза, че съм тук?" Тя отговаря: „Учителя." Учителя й дава съвет как да го лекува, тя го довежда на Изгрева и започва постоянно да се грижи за него. Приятелите от Изгрева пускат приказки по техен адрес и правят бележка на Райна защо го гледа така, като не е женена за него. По този повод в разговор Учителя казва: „Ако знаеха изгревчани каква хубава любов и връзка са имали в миналото, нямаше да кажат и една дума по техен адрес." Постепенно Найден оздравява и почва да ходи с бастун. На Петровден през 1939 г. Учителя им предлага да отидат на езерата. Райна се подготвя и двамата отиват на Рила. Често пъти паневритмията се играе на Третото езеро. След изиграването на й Райна и Найден остават и бавно се прибират към лагера през баира за Второто езеро. В това време приятелите са се прибрали и закусили. Когато приближават до моста, където изтича водата на Второто езеро, срещат Учителя, който ги спира и казва: „Рекох, ако искате, можете да хвърлите бастуна." Найден веднага хвърля бастуна и се освобождава напълно от куцането. Двамата с Райна започват редовно да ходят на Витоша и Рила.
През 1943 г. сключват брак. Изпращат Найден да следва морско строителство в Мюнхен, Германия. При сбогуването си Учителя им дава книгата „Учителят говори", едни вълнени чорапи и свой портрет. С много перипетии те пристигат в Мюнхен, където точно по това време започват интензивни бомбардировки на съюзниците над Германия. При всяка въздушна тревога Райна и Найден слагат багажа си на някоя площадка в жилището, отгоре поставят книгата, портрета на Учителя и чорапите и бягат в скривалището. След края на бомбардировката намират всичко наоколо разрушено, а собственият им багаж и стълбата до него стоят здрави. Германците виждат това и към техния багаж започват да прибавят и свой багаж. Други българи, които научават как се запазва багажът от бомбардировките, взимат единия от чорапите и той действа също така силно и запазва всичко оставено. Райна и Найден много пъти се спасяват така, след което отиват в едно село в планината, над град Дрезден, където Найден подготвя изпитите си и завършва образованието. Завръщат се в България. Навсякъде в живота те чувстват осезателно любящата ръка на Учителя, която ги пази.
След заминаването на Учителя те участват в братския живот. Райна е много близка с Боян Боев и често му ходи на гости. Те са редовни посетители на рилския лагер и през най-трудните години за братството. Обикновено аз отивам с работната група и след построяването на кухнята и магазина, понеже зная кой къде строи палатките си, пренасям багажите, построявам палатките и слагам вътре в тях денковете. Когато след седмица приятелите пристигат на езерата, те отварят палатките, развързват денковете си и започват лагеруването. Райна ме кръщава с името „Светлата заря". На Изгрева предимно Райна участва в братския живот, а Найден повечето време е на работа. След пенсионирането им често се събираме у тях и у Петър Филипов на братски вечери. Найден Георгиев си заминава на 20 ноември 1988 г., а две години по-късно и Райна — на 19 юни 1990 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×