Jump to content

7.71 Петър Киров


Recommended Posts

Петър Киров

Петър Николов Киров е роден в Мърчаево. В четвърти клас сънува, че небето се отваря на запад от селото и от отвора слиза Христос при него. В този момент той се намира в центъра на селото при фурната. Христос спира за малко при него и след това се отправя към къщата на Темелко. Петър отива нагоре към старата си къща. През 1944 г. този сън се сбъдва. На същото място той среща Учителя, който след проведения кратък разговор отива към къщата на Темелко. Петър се прибира у дома си. Не му идва наум да покани Учителя да посети неговия дом.
Когато се образува братство в Мърчаево, Петър Киров работи като юрганджия. Редовно посещава беседите на улица „Опълченска" N°66 и там се запознава с Владо Сергеевич — руснака, с когото стават добри приятели. Веднъж той отива на беседа в петък, когато има занимание на специалния клас. Владо, който е от този клас, му казва, че трябва да пита Учителя може ли да посещава младежкия клас. Петър отива при Учителя и иска неговото разрешение. Учителя го пита: „Ще можеш ли да идваш редовно в клас?" Петър отговаря: „Да, Учителю." Докато Школата е на улица „Опълченска" № 66 и на улица „Оборище" N° 14, той е много редовен, но когато Школата се премества на Изгрева и започва сутрин рано, Петър тръгва през нощта, но понеже няма часовник, често подранява или закъснява. Една сутрин влиза в една хлебарница, от която го изгонва един полицай, но той пак отива на беседа. Друг път, като отива на беседа, вижда на моста на улица „Граф Игнатиев" няколко полицаи, събрани на куп. Той завива надясно и минава през гората. Там попада на друга изненада. В гората го заобикалят няколко ловджийски кучета и ловци, които си казват помежду си: „Сигурно е направил някакво престъпление и иска да се беси в гората." Петър продължава през гората, сутринта рано пристига на Изгрева и застава на полянката при кошерите. След малко на полянката до него идва Учителя, много сериозен и строг, поглежда на изток, стои известно време и се прибира пак в стаята си. След беседата Учителя вика Йорданка Жекова и й нарежда да каже на Петър Киров да започнат да се събират сутрин в Мърчаево. Тогава ръководител на групата става Владо Вазягин и започват беседите в неговия дом до идването на Учителя в Мърчаево. Учителя влиза в положението на всяка душа. Той вижда големите мъчнотии, на които се натъква Петър при придвижването му от Мърчаево до Изгрева, които ще се увеличат още повече с настъпващата зима, затова нарежда да образуват братска група в селото и там да четат беседи.
През 1925 година, след беседа в салона на ул. „Оборище" N° 14 Петър Киров провежда дълъг разговор с Учителя, който се интересува подробно от Мърчаево — за пътя до там, дали е добър, какви са хората и условията за провеждане на братски живот в това село. Учителя от много далеч проучва условията за бъдещото си пребиваване определено в плана на небето.
По време на престоя на Учителя в Мърчаево в дома на Петър отиват да живеят Балтова, Неделчо Попов, Мариус и Кинчето Попови, Димитрина Захариева, Елена Вълчанова. В малката стая долу, в мазето, живее Савка заедно с една коза. От София идва Димитринка Захариева и като вижда, че Вълчанова е в къщата на Петър, се нахвърля върху нея и я изгонва. Методи Константинов, който по това време е в дома му, го моли да я настигне и да я върне, но Петър отказва. Той започва редовно да носи вода на Учителя от извора в Рударци вместо Ангел и Тодора. На следващия ден, след разправията в дома му, той занася вода на Учителя. Като отваря вратата на стаята му, вижда, че косата му е настръхнала и изправена нагоре. Той се уплашва, оставя водата и избягва. Йорданка Жекова му казва, че Учителя много се тревожи за изгонвалото на Елена Вълчанова от дома му. Петър се престрашава и кани Учителя да му гостува. На 16 април 1944 г. — Великден, Учителя с група братя и сестри посещава дома му и изнася беседата „Най-красивият ден", отпечатана в томчето „Заветът на любовта". След беседата в неговата стая става общ обяд. Балтова прави палачинки, някой донася кисело мляко, друг купува сладко вино от кръчмата. Учителя казва, че киселото мляко не е хармонично с виното, затова се отказват от млякото и ядат палачинки с вино. При свършване на обяда на посещение при Учителя идва Долапчиев, директор на Държавната печатница. Съобщават за неговото идване на Учителя. Той казва да го почака малко, но Долапчйев влиза направо в стаята на Петър и сяда до Учителя. Всички стават и отиват в дома на Темелко, а Учителя провежда дълъг разговор с Долапчиев. След 9 септември Долапчиев не е преследван от комунистите, макар че е заемал такъв важен пост.
Братята и сестрите, живеещи в дома на Петър Киров, решават да направят комуна — да се хранят заедно. Тя просъществува много малко — сестрите се скарват, понеже една от тях се отказва да мие чиниите. Често на вечеря при тях идва от София Любомир Лулчев и им разправя за самолетите и опасностите на войната. Една бременна жена го пита какво дете ще роди. Той й казва, че ще роди момченце, и тя действително ражда момченце. Братът на Петър Киров — Павел, е блъснат от влака в една виелица. Боледува повече от месец и когато оздравява и отива на работа, началникът му го уволнява. Той се оплаква на Лулчев, който нарежда да го назначат веднага пак на същата работа. Лулчев казва: „Ще знаете, че аз съм чиракът, а майсторът в живота е Учителя."
Понеже Петър е без работа, Савка му подава един затворен плик. Той го взима, отваря и вижда, че вътре има хиляда лева и на лист написан 91-ви псалом. Задържа парите за себе си. В разговор с Йорданка Жекова разбира, че Учителя е много недоволен, че е взел парите от Савка — тя ги заела от него, за да свърши някаква работа. След известно време тя пак му подава затворен плик, но този път той категорично отказва да го вземе. Петър Киров носи всеки ден вода за пиене и миене. В сряда и петък Учителя се къпе. Един петък Учителя го извиква и му казва да излее водата, в която се е къпал, върху плодните дървета в градината на Темелко. Поглежда Петър коритото и вижда, че е пълно догоре с вода. Започва да мисли как Учителя е влязъл в коритото, без да изплиска водата. Дошло му на ум, че Учителя не се потапя във водата, а стои Отгоре над нея, без да потъва. Петър едва успява да изнесе пълното корито, без да го разлее, и го изсипва на ябълковите дървета. Учителя винаги се къпе сам.
Петър Киров получава повиквателна, с която го викат запас. Недоволен от това, той отива при Учителя да му се оплаче. Учителя му казва: „Рекох, ще отидете. Там ще придобиете хубава опитност." Той съобщава на приятелите, които живеят при него, да напуснат квартирата му, защото го мобилизират. Балтова, като чува това, му казва, че ще го освободи от запаса. Тя отива при познат военен, но се оказва, че е командирован някъде из България. Търси втори, но и него не намира. Най-после тя го завежда при Учителя. Като приближават двора на Темелко, Петър вижда, че косите на Учителя са изправени нагоре. Петър се обръща и избягва. Отива запас, поставят го на пост на една височина в лозята, където изкарва като на курорт около 6 месеца. Когато си тръгва за село, той среща младите запасни, които отиват на фронта да се бият в Унгария. Така Учителя го отървава да не участва във войната. Когато Петър Киров се връща в Мърчаево от запаса, Учителя се е прибрал в София и той отново започва да му носи вода от извора в Рударци. Един ден, като върви с дамаджаната в ръка, си мисли и казва: „Аз нося вода на Учителя, не работя, а всички хора ходят на работа. Как ще живея така, без да имам работа? Трябва да си намеря някаква работа." Така той си размишлява до Изгрева. Учителя го посреща на вратата на горницата и му казва: „Толкова тежко ли е да носи човек вода? Още малко и няма да има нужда да носиш повече вода." Петър Киров разбира, че Учителя е прочел всичките му мисли, които го вълнуват. Малко преди заминаването на Учителя той пак донася вода. Учителя е в горницата, завит с одеяло и обърнат към балкона. Съобщават му, че е дошъл Пешо със сестра си и той ги поканва да влязат при него. Те влизат при Учителя бързо, без даже да си събуят обущата. Петър го пита: „Учителю, ще дойдете ли пак в Мърчаево?" „Да, ще дойда в най-големия студ през зимата" — отговаря Учителя. След заминаването на Учителя от този свят една сряда сутрин, в голям студ, Петър чува стъпки над себе си — някой ходи по тавана. Сеща се за думите на Учителя и разбира, че той го е посетил.
След заминаването на Учителя Петър постъпва в една юрганджийница и се успокоява, че си е намерил работа. На много приятели от Изгрева и София той прави отлични дюшеци и юргани с различни окултни знаци: пентаграми, кръгове, триъгълници и други. Той поема ръководството на братската група в Мърчаево и се събират редовно в сряда, петък и неделя до неговото заминаване. Свири на цигулка добре братските песни. Всяка неделя чете беседата от 10 ч. и след това правим общ братски обяд. Приятелите от Мърчаево са изключително гостоприемни. След сутрешните беседи отиваме на полянката, където се е играла паневритмията с Учителя, и с касетофон играем и ние. Полянката сега е малка и заобиколена с големи борове. Всяка година по традиция братята и сестрите ходят по стъпките на Учителя от Мърчаево до връх Острец. Там през пролетта прекарваме много приятно. Всички поляни са изпълнени с хубави цветя — омайничета, теменужки, незабравки. Пристигаме на върха към обяд, почиваме малко, прочитаме една беседа от Учителя, събираме се на общ обяд и вечерта се връщаме в селото, обновени и отпочинали. Хубавите картини, които виждаме по пътя за Острец и обратно, оставят незабравими спомени в нашите души. Петър заболява и аз с Елена Симеонова го посещаваме в неделята преди заминаването му. Разговаряме приятелски. Той ни се оплаква, че неговите близки го карат постоянно да яде, а той иска, преди да си замине, да пречисти тялото си и така да напусне този свят. Той знае, че ще си замине. Накрая на разговора ни поканва да отидем при него на другия ден — понеделник, в 5 ч. сутринта. Ние му казваме, че трябва да се върнем в София, защото в понеделник сме на работа. Тогава той ни казва: „Добре, идете си в София, за да отидете навреме на работа." Той знае точно часа на заминаването си. В понеделник сутринта в 5 ч. без 5 минути на 27 октомври 1986 г. той напуска този свят. Остава верен на принципите на Младежкия клас и не се оженва.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...