Jump to content

1935_03_31 Придобиване и задържане / Да се добие и задържи богатството


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Цветанка Георгиева

Архивна единица

От книгата "Ценната дума". Утринни Слова. година IV, т.2 (1934–1935).

Първо издание от 1939 г., София

Книгата за теглене - PDFF

Съдържание на томчето

От книгата "Учение и работа", Утринни Слова, година IV, (1934–1935),

Издателство „Бяло Братство“, 2013

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

31 март 1935 г.

Придобиване и задържане

Размишление.

Ще прочета 8 глава от Еклисиаст.

"Кой е както мъдрият? И кой знае изяснението на словесата? Мъдростта на човека осветява лицето му и жестокостта на лицето му се променя." (- 1 ст.).

В този стих Соломон хвали мъдреца. Същевременно се казва, че жестокият изменя лицето си. Наистина, когато стане жесток, човек изменя и лицето си, и характера си. Най-големи промени стават с човек, който се намира под влиянието на Луната. Както Луната се пълни и празни, така и човек се мени. Соломон се намирал под влиянието на Луната, вследствие на което характерът му бил много разнообразен и променлив. Той ту се радвал, ту скърбял; ту бил доволен, ту недоволен. Соломон се намирал и под влиянието на Венера, на Юпитер, на Сатурн. Венера го правела любезен, внимателен, нежен. Юпитер оказвал влияние върху достойнството и честолюбието му. Когато изпадал под влиянието на Сатурн, той започвал да философства. По отношение на планетите, Соломон бил голям екскурзиант, разхождал се от една планета на друга, както търговец, който пътува от една държава в друга и най-после казал: Спечелих толкова, колкото да изплатя задълженията си - нищо повече не ми остана.

Соломон изследвал физическия свят, много писал за него, но като дошъл до духовния свят, видял, че не е лесна работа. Мнозина се интересуват от духовния свят, но не могат да го изучат. - Защо? - Невидим е този свят. Наистина, невидим е духовният свят, но въпреки това, оказва голямо влияние върху хората. Никой не вижда усилията, които съществата в духовния свят са правили и продължават да правят. Като изучавате човека, вие казвате, че той има пет сетива, еди-колко си външни и вътрешни органи; знаете, какви функции извършват тия органи, но как са създадени, кой ги е създал, не знаете. Например, казвате, че човек има две очи, с които вижда външния свят. Обаче, той не подозира, че за двете очи, които му са дадени, природата, със своите разумни същества, е иждивила*[ иждивила - изразходила (бележка на коректора)]

хиляди години, докато ги създаде и докато научи човека да вижда. Първоначално човек е бил сляп, нямал очи, но като ги придобил, постепенно започнал да вижда. И днес още той не е дошъл до ясното виждане. Много неща има, които човек още не вижда. Обаче, чрез усилията, които прави, за да вижда добре и ясно нещата, човек постепенно навлиза в духовния свят.

Сега се явява друг въпрос: защо между разумните същества, надарени със способността да мислят право, се явяват такива противоречия, които ги разделят? Защо някои от тия същества пропаднаха? Защо тези същества не послушаха Бога и напуснаха небето? Защо изгубиха своята чистота? На тези въпроси Писанието не дава никакъв отговор. - Защо? - Те могат да се обяснят, но понеже крият отрова в себе си, за предпочитане е да се премълчават, отколкото да се чоплят. Ще кажете, че не се страхувате от истината. Има една велика истина, която повдига и облагородява човека. Има истина, която умъртвява човека. С тази истина си служат повечето съвременни хора. Казват някои, че ще разкрият на света голата истина. - Какво допринася голата истина? - Смърт. И умрелият човек събличат гол, окъпват го и след това отново го обличат. Какво ново ще научите, като видите един гол човек? - Нищо особено. Ето защо, съветвам ви да търсите онази истина, която освобождава и възкресява човека. Ако ме пита някой, откъде съм, казвам, че ида от Слънцето. - Възможно ли е това? Истина ли говориш? - Истина говоря. - Защо? - Защото зная, че Земята е произлязла от Слънцето. Следователно и аз, заедно със Земята, съм произлязъл от Слънцето. Ето една истина, която разширява възгледите на човека.

Сега, представете си, че ви върна към едно от първоначалните аритметически действия, 2х2, какво ще кажете. Ще кажете, че това е проста работа: 2х2=4. Какво разбирате от действието 2х2=4? Числото две означава противоречие. Значи, като умножите противоречието само на себе си, работите се оправят. С един пример ще обясня значението на мисълта, че всяко противоречие, умножено само на себе си, разрешава въпросите на живота.

Една майка, варненка, имала четири деца, едно от които било много умно, но крайно упорито. Никой не могъл да го застави да направи нещо, което то не иска. То било момиченце. Един ден майка и я накарала да чете молитвата "Отче наш". - Не искам да я чета. - Ще четеш! - казала майката строго. - Не искам, нищо повече. Никой не може да ме накара да чета молитвата. Майката се разсърдила и за да я накара да слуша, вдигнала я високо във въздуха и я хвърлила на земята. Момиченцето се уплашило много, стреснало се и извикало: Олеле, мамо, прости ме! Ще чета "Отче наш", ще те слушам. Като се умножило противоречието само на себе си, детето съзнало грешката си и веднага я изправило.

От този пример се вижда, че и упоритостта, както всички отрицателни прояви, има краен предел, до който най-много може да се прояви. - Как се обяснява отстъпката на детето? Защо малкото момиченце отстъпило? Като го повдигнала нагоре, майката предизвикала нахлуване на кръв в предната част на мозъка и то започнало да мисли. Като разбрало, че упоритостта води към лош край, то отстъпило. Не е лошо нещо упоритостта, но когато е на място. Тя е във връзка с твърдостта. Който е твърд, той устоява на убежденията си. Мъчно е да убедиш твърдия да повярва в нещо, или да приеме една нова идея. Обаче, приеме ли я веднъж, нищо не е в състояние да го застави да се откаже от нея. Твърдостта е врата за влизане на човека в рая. Детето разбира, че твърдостта е райската врата, която трябва да се отвори, за да влезе в рая. Чрез упорство, чрез усилие и постоянство човек влиза в рая. Също така чрез упорство човек постига много неща. Упоритостта има две страни: положителна и отрицателна. При отрицателната страна, човек, като магарето, когато трябва да върви напред, се тегли назад. При положителната страна, когато го дърпат назад, то се тегли напред.

Един майор разправя една своя опитност за упоритостта на магарето. Един ден фелдфебелът му се оплакал, че не може да вкара магаретата в парахода, с който трябвало да пътуват от Варна за Бургас. Майорът казал: Не се безпокой, аз сега ще ги вкарам вътре. Той се приближил до едно от магаретата и започнал да го дърпа за опашката. Фелдфебелът гледал, какво прави майорът и останал учуден, като видял, че магарето влязло в парахода. Майорът хванал второто магаре за опашката и започнал да го дърпа назад. Той дърпал магарето назад, а то се теглило напред. Така, всичките магарета влезли в парахода. Значи, ако искате да накарате магарето да върви напред, трябва да го дърпате за опашката. Това показва, че разумността на животните се крие в опашката. Докато маха свободно опашката си, животното мисли. Хванете ли опашката му, то отстъпва от пътя на своите разсъждения.

И тъй, когато човек изпадне между две мъчнотии или две противоречия, може да му се помогне, като един го тегли напред, а друг - назад. При това положение той иска да се освободи и взима посока, която води към правия път. Соломон казва, че жестокият човек изменя лицето си. Наистина, лицето на жестокия е мрачно, сурово, грубо. Той държи вратата за рая затворена, не само за себе си, но и за окръжаващите. Той има желание да махне всичко, каквото среща на пътя си. Като влезе в един дом, той внася смут между членовете на семейството и като види, че страдат, приятно му е. Обаче, той забравя, че един ден страданията ще дойдат и върху неговата глава. Много естествено. Страданията трябва да дойдат и върху него, да го смекчат. В това отношение, страданията са метод, чрез който природата си служи за смекчаване на грубите чувства на човека. Като страда известно време, той постепенно отстъпва, започва да мисли, да влиза в положението на бедните и на страдащите. Без страдания жестокостта и грубостта на човека не могат да се смекчат. Искате ли да познаете, какви чувства има човек, изучавайте промените, които стават в очите, устата и лицето му. Който не познава признаците на грубостта, всякога се лъже от външността на човека. Гледате някой човек усмихнат, весел и мислите, че е добър, мек по характер. Обаче, достатъчно е да се вгледате в ъглите на очите и на устата му, за да разберете, че чувствата му са крайно груби. Лицето е главен изразител на всички промени, които стават с чувствата на човека.

Казвате: Не може ли човек да се смекчи, да изправи характера си без страдания? При сегашните условия на живота не може без страдания. Те се явяват като спомагателни средства при възпитанието. Мъчно се възпитава човек. Виждате, как един болен се огъва на една, на друга страна и обещава да изправи характера си, като оздравее. Обаче, той оздравява и остава пак същия. Бедният пък обещава да направи големи жертви, само да забогатее. И той не изпълнява обещанието си. Забогатява, но остава далеч от това, което е мислил като беден. Човек мъчно изменя характера си. И като умре и отиде на другия свят, пак носи същия характер. Преди да измени характера си, човек трябва да е познал себе си. Засега, познаването на себе си е задача на мъдреца. Само мъдрецът познава себе си. - Защо е създаден така светът? - Защото не е могло другояче. Ако някой може да създаде света по друг начин, нека представи своя план. Но планът му трябва да бъде такъв, че всички хора да го одобрят.

Трима души - градинар, керемидчия и земеделец се явили при Бога, всеки със своята молба, да искат специфично време, според нуждите на своя занаят. Керемидчията искал сухо време; градинарят - да вали често дъжд, а земеделецът искал ту сухо, ту дъждовно време, според това, кога пшеницата расте и кога зрее. В отговор на тези заявления, Бог казал: Ако задоволя молбата на керемидчията, ще страдат градинарят и земеделецът. Ако задоволя нуждите на градинаря, ще страдат керемидчията и земеделецът. Ето защо, нека всеки отиде в тази част на земята, където климатът отговаря на изискванията на специалните занаяти и професии.

Като ученици, вие трябва да се стремите към вътрешно разбиране на живота. Вътрешното разбиране обхваща мисълта и прилагането. Ще мислиш и ще прилагаш това, върху което си мислил. Някой мисли върху любовта и казва, че трябва да обича всички хора. Любовта е свързана с даването. Като даваш, същевременно и ще взимаш. Не става ли същото и при дишането? Човек взима кислород от въздуха, а после изпуска, т.е. дава въглероден двуокис. Ако задържа въздуха дълго време в дробовете си и не мисли да даде нещо, човек се уморява. Значи, той ще взима въздух и ще дава. Така става правилна обмяна в организма на човека. Ако не взима, той ще умре; ако не дава, ще се задуши и пак ще умре. Някой казва, че може да живее без взимане. Това е невъзможно. Друг мисли, че може да живее без даване. И това е невъзможно. За да не умреш, ще взимаш и ще даваш.

Като дишате, трябва да имате предвид следното положение: вие поемате чист въздух, а изхвърляте навън нечист въздух. Следователно, като издишате, ще отправите ума си към Бога и ще благодарите за въздуха, който ви е даден. След това отново ще поемете чист въздух. Ще кажете, че това забавя дишането ви. Там, именно, е грешката ви при дишането, че бързо дишате. За да бъдете здрави и красиви, трябва да дишате дълбоко, да задържате въздуха известно време и после да издишате, като благодарите на Бога за приетия въздух. Някои казват: Нямам време да дишам, да задържам въздуха и да благодаря за него. Колко работи ме чакат! Според мене, първата ви работа е да дишате дълбоко, да мислите за дишането и да благодарите, а след това ще се грижите за останалите работи.

Мнозина мислят върху въпросите, как да станат богати, силни, учени. Добре е това, но човек трябва да знае, че богатството, силата и учеността се придобиват чрез прилагане на търпението и трудолюбието. Който не е търпелив и трудолюбив, никога не може да бъде богат. Ние говорим за онова богатство, което се придобива по естествен път и прави човека трудолюбив, пъргав, подвижен, а не за това богатство, което го прави неподвижен, груб. Този богаташ затлъстява, едва се движи. Ето защо, ако вярвате в Бога, ако се трудите и търпите, понасяте нещата без смущение и безпокойство, вие можете да придобиете богатство и то толкова, колкото ви е нужно. Придобиете ли известно богатство, трябва да се стремите да го задържите. Затова трябва да бъдете щедри и чисти. Значи, за придобиване на богатството се изисква търпение и трудолюбие, а за задържането му е нужно щедрост и чистота. Сиромахът трябва да признае, че няма търпение и трудолюбие. Сиромашията идва при хората, за да ги направи търпеливи и трудолюбиви. Като придобие тези качества, човек забогатява. След това трябва да се учи на щедрост, да живее в чистота, за да задържи богатството си. Казвате: Защо ни е богатство? - Нужно е богатство на човека. Под думата "богатство" разбираме богатство, изразено в сила, в здраве, в знания, а най-после и в пари. За да запазиш здравето, силата, учеността си, трябва да бъдеш щедър и чист. Ще приемаш и ще даваш щедро и с чистота. - В какво ще изявите щедростта и чистотата си? - В мисли, в чувства и в постъпки. Какво може да попречи на човека да обича? Никаква сила в света не е в състояние да препятства на любовта да се прояви. Когато се говори за любовта, хората не вярват в прилагането и. - Защо не вярват? - Липсва им нещо. Те говорят за братство и равенство, но любов няма между тях. Значи, първото условие за проява на любовта между хората е равенството. Те са се домогнали вярно до идеята братство и равенство, но са забъркали местата на нещата. Те искат първо да приложат равенство между хората и после очакват да дойде любовта. Ние казваме: Първо проявете любовта. Щом проявите любовта, равенството само по себе си ще дойде. Невъзможно е да обичаш едно живо същество и да не го поставиш на равно със себе си. Едно кученце да обичаш, ти го милваш, радваш му се, грижиш се за него. Ти почти го изравняваш до себе си. Ако съществува равенство между човек и животно, колко по-естествено ще се приложи това равенство между хората, когато се обичат. Значи, едно е нужно в живота на хората - любов. Не можеш да обичаш човека, ако не го поставиш на равни начала със себе си. Ето, Бог обича човека, приравнява го със себе си и всякога мисли доброто му. Не можете ли и вие да Му отговорите със същата любов? Човек може да обича Бога, да Го слави чрез делата си, да Го държи всякога в мисълта си. Както Бог ни люби и мисли за нас, така и ние трябва да Го любим и да мислим за Него. Живейте за Бога, за да живее и Той за вас, да се ползвате от Неговите блага.

Някои казват: Трябва да обичаме хората! Прави сте, ще обичате хората като форми, чрез които се проявява Единният. Обаче, не мислете, че чрез една временна форма може да се прояви вечната любов. Следователно, Вечният проявява любовта си чрез всички форми и навсякъде. Като знаете това, не се дръжте само за една форма, не мислете, че от нея можете да получите всичко. Майката обича децата си, всичко жертвува за тях, но един ден те я напускат и тя остава сама и започва да страда. Защо страда? Свършиха ли се децата в света? Има много деца, които очакват и търсят любовта на майката. Защо да не обичате тези деца? Някоя майка плаче, че децата и умрели. Другаде някъде пък деца плачат за умрялата си майка. Изгубите ли любовта на децата си, на жена си, на мъжа си, или на приятеля си, идете да проповядвате в света. Там ще намерите деца, майки, приятели, близки. Как иначе ще приложите закона за любов към ближния? Казано е да възлюбиш ближния си като себе си. - Не можем да проповядваме, не знаем, как да говорим на хората. - В това не вярвам. Ако знаете, как да ги съдите, да критикувате, да обиждате, ще знаете и да проповядвате, да повдигнете съзнанието им към Бога. Да прилагате отрицателното в живота е по-мъчно, отколкото да приложите положителното. Ако мъчното правите, лесното ще направите по-добре. Обаче, съзнание е нужно на човека. Съзнанието подразбира желанието в човека да изпълни волята Божия. Щом има това желание, той носи вече ръководството в душата и в духа си, както светлината, ръководи човека и оправя пътищата му. Когато слънцето изгрее, земеделецът впряга колата и отива на нивата. Ако слънцето не изгрее и да има желание да работи, той не може да отиде на нивата. Значи, човек трябва да има светлина в себе си, за да е разположен да работи. Без любов нито светлината може да огрее човека, нито разположението може да го посети.

Съвременните хора сами си създават страдания и мъчнотии. Като не разбират любовта в нейните широки проявления, те искат да я затворят в шише, да я задържат само за себе си, вследствие на което стават ревниви. Мъжът обича жена си и се чуди, как да я запази от погледите на външните хора. Ако е чиновник и трябва да отиде на работа, ще я заключи у дома си, да не излиза навън. Ако и тя работи някъде, сутрин ще я придружава до учреждението, където работи, вечер ще я взима пак, да не погледне някой чужд мъж. - Защо става това? - Защото жената някога е пожелала да намери такъв мъж, който само нея да обича. Ако сърцето и се разшири и допусне мъжа и да гледа и други жени, да ги обича като свои сестри, тя ще се освободи от неговата ревност и тормоз. В света съществуват много мъже и много жени. Задачата им не е да се мъчат и изтезават, но да се учат едни-други, да растат и да се развиват.

Една добра българка разправяше една своя опитност от живота си. Като женена, тя обичала мъжа си, но и той я обичал. Случило се, че той заминал за онзи свят по-рано от нея. Една вечер тя сънувала, че мъжът и дошъл при нея и започнали да се разговарят. В това време при тях дошла друга една жена, хванала мъжа и за ръка и му казала: Хайде да вървим. - Къде ще отивате? Той е мой мъж. - Сега е мой, отговорила втората жена. Като се събудила, тя се запитала: Какво означава този сън? Нима и на небето, т.е. в онзи свят, хората се женят? - Там не стават женитби, като тези на земята. Там отношенията са съвсем други. Обаче, хората на земята мислят, че тази жена принадлежи на еди-кой си мъж, или този мъж - на еди-коя си жена. Където е любовта, там никакви престъпления не стават. Стават ли някъде престъпления, там никаква любов не съществува. Павел казва: "Любовта не завижда, не дири своето, не се превъзнася, не се гневи". Каже ли някой, че обича и започва да ревнува, това не е любов. Хората мислят за любовта точно обратно: докато се ревнуват един-друг, те казват, че се обичат. Когато мъжът ревнува жена си, тя търпи всички изтезания, защото е сигурна, че той я обича и не мисли за друга. Щом престане да я ревнува, тя започва да се безпокои, мисли, че друга някоя е влязла в ума му. - За колко време може да се задържи такава любов? - За няколко години, или най-много до гроба. Като дойде смъртта, никой не може да задържи този, когото е обичал. Ако синът умре, майката страда, плаче, но не може да го задържи. Той отива при друга майка и при друг баща. Имаш дъщеря, обичаш я, но един ден ти я вземат. Имаш приятел и него вземат. Най-после ти се убеждаваш, че не си господар на този, когото обичаш. Така е при разбиранията на хората за любовта на земята. Всъщност, любовта продължава и на онзи свят. Души, които се обичат, никога не се разделят, нито на земята, нито на небето.

Соломон казва, че жестокостта изменя лицето. Много естествено. Когато престане да върши волята Божия, човек огрубява, става жесток. Човек трябва да върши нещо: ако не прави добро, ще прави зло; ако не прави зло, ще прави добро - друг изход няма. Доброто и злото са полюси, между които човек неизбежно се движи. Каже ли някой, че не обича хората, това значи, че ги мрази; ако не мрази, ще обича - няма друг избор. Който мрази, става по-енергичен, по-смел, по-нахален, вследствие на което мускулите му се втвърдяват, лицето му става грубо, сурово. Вижте, какво става с борците. Борецът е як, силен, енергичен, с корави, твърди мускули, но скоро умира. - От какво? - От втвърдяване на мускулите. Борците умират преждевременно. За да не умреш преждевременно, обичай. Който люби, повидимому е мек, слаб, но животът му се продължава. Тялото му е пластично, мускулите гъвкави, вследствие на което той работи, върши работите си без големи мъчнотии и противодействия.

Това е философската страна на живота. Обаче, като е дошъл на земята, човек ще се движи между доброто и злото, между любовта и омразата. Доброто ще постави вътре, а злото - вън; любовта ще постави вътре, като условие за развиване на дарбите и способностите си, а омразата - отвън, като подтик, импулс за проява на това, което живее вътре в него. За да прокара една своя идея, човек трябва да бъде външно енергичен, да се скара с този - с онзи, да пробие земята, да направи дупка, в която да посее семето на своята идея. Щом посее идеята си, той заглажда пръстта отгоре и омеква. Значи, човек трябва да бъде вътрешно мек, а отвън - енергичен, смел. Ако стане и отвън, и отвътре мек, той не може да работи на земята. Стане ли външно мек, а вътрешно твърд, енергичен, той е допуснал злото в себе си. Щом допусне злото в сърцето, човек тръгва по-наклон. Ето защо, казвам: Дръжте доброто вътре, злото - вън; любовта - вътре, омразата - вън. С други думи казано: Отвътре ще служите на любовта и на доброто, а отвън - на омразата и на злото. Знайте, че всичко външно е привидно. Страшно е, обаче, когато човек и отвън, и отвътре служи на злото и на омразата.

В едно от Посланията си Павел казва: "С плътта си служа на греховния свят, а с духа си - на закона на любовта. Кой ще ме избави от това положение?" Няма кой да го избави. Ще служи и на плътта си, и на духа си: на плътта си чрез греховния закон, а на духа си - чрез закона на любовта. Щом имаш плът, ще ядеш, ще спиш, ще работиш с нея на физическия свят. Щом имаш дух, ще работиш с него в духовния и в Божествения свят - в света на любовта. - Не искам да служа на плътта. - Щом не искаш да служиш на плътта, ще умреш. За да не умреш, ще и служиш. Някой човек не обича дадено лице, нищо не иска да взима от него. Като огладнее, ще не ще, ще вземе, каквото му дава. Ако му даде един хляб, той взима нож и стърже кората на хляба, където го пипал онзи, когото той не обича. Останалото яде, няма какво да прави. Ако не яде, ще умре. Доброволно, или насила, човек служи на плътта си. Без нея няма условия за проявяване на човека. Физическият свят е свят на материята, т.е. на въплътените форми.

Като не разбират законите на живота, мнозина се обезсърчават и казват, че са станали по-лоши, че едно време били по-добри. Това не е вярно. Днес човек е по-добър, отколкото в миналото. Ако мисли, че е станал по-лош, той отрича развитието. Днес светлината му е по-голяма, поради което по-ясно вижда това, което някога не е виждал. Ако и по-рано виждаше, както днес, той би се ужасил от това, което би видял в себе си. Дали човек е станал по-добър, или по-лош, думата има ясновидецът, даже и физиогномистът. При всички положения той вижда и знае, какво има човек в себе си, което е изправил и какво му предстои да изправя. Докато не познава себе си, човек трябва да бъде готов да слуша и да се учи от онези, които знаят повече от него.

Преди години, дойде при мене един тенекеджия, евангелист, който изучавал Новия и Стария Завет. Той искаше да го приема, да поговори малко с мене. Казах му, че съм зает, нямам време. - Пет минути искам, не повече. - Щом е за пет минути, мога да ви приема. Той влезе в стаята и започна да говори, да цитира стихове ту от Стария, ту от Новия Завет. Аз го слушах, въоръжих се с търпение. Той говори цели три часа, докато най-после се сети да си отиде. Аз му предложих да се разходим малко. След това си мислех: добре, че го изтърпях, та свърши само с три часа. Ако бях се ядосал и очаквал, час по-скоро да си отиде, той щеше да остане още повече. Забелязано е, че когато искате да се освободите от някого, в него се явява желание да остане повече време при вас. От друга страна, човек трябва да развива търпението си. Как бихте го развили, ако нямахте такива случаи?

Аз изнасям този пример, да видите, какво може да ви се случи в живота. Ще дойде някоя неприятност или болест при вас, ще ви каже, че ще седи само пет минути, а тя остане с часове, дни, седмици и месеци при вас. Колкото повече искате да се освободите от нея, толкова по-добре се настанява тя у вас. Това е тенекеджията, който ви е посетил. Не му се сърдете, но му отдайте цялото си внимание, изслушайте го с търпение и след това му предложете да излезете заедно на разходка. Като излязохме вън от стаята, той ми каза: Благодаря, че се отнесохте с внимание към мене. Той не се извини, че ми отне три часа, но благодари за вниманието, което съм проявил към него. Мисли, че ми отнел само пет минути, не подозира, че са отишли три часа. Аз бях доволен, че го изслушах с търпение; като свърши разговора си, казах му: Можете да дойдете и друг път при мене, но ако имате да кажете нещо ново, а не да повтаряте това, което всички хора знаят.

Сега и на вас казвам: Въоръжете се с търпение и трудолюбие, за да се справяте лесно с всички мъчнотии и изпитания. Само по този начин можете да забогатеете. След това трябва да приложите щедростта и чистотата си, за да задържите богатството, което сте придобили. Този е пътят, по който можете да възприемете и приложите Словото Божие. Само по този начин можете да разрешите задачите, които ви са дадени. Иначе и да влезете в Царството Божие, пак ще излезете. Там не приемат хора с неразрешени задачи.

И тъй, като станеш търпелив, ти си придобил вече едно богатство. Като станеш трудолюбив, ти придобиваш второ богатство. След това, като приложите тези богатства и ги задържите в себе си, вие сте разбрали вече смисъла на живота. Да бъдете чисти, това не значи, че трябва всичко да изхвърлите от себе си. Има неща, които ще изхвърлите навън, ще се освободите от тях, но има неща, които трябва да задържите. Един виден професор, математик, работил цели 20 години върху известни математически въпроси. Той правел изчисленията си на малки листчета, които оставял на масата си, когато му потрябват, да му са под ръка. За да не се губят и да не ги пипа някой друг, той винаги заключвал стаята си. Един ден излязъл на разходка и забравил ключа от стаята си на вратата. Като видяла ключа на вратата, слугинята си казала: Днес ще изчистя стаята на господаря си добре, да го зарадвам. Като влязла в стаята, тя първо погледнала към масата и като видяла много листчета, разхвърляни в безпорядък, събрала ги в ръката си, смачкала ги и ги сложила в печката, да изгорят. След това измела, изчистила добре стаята и си излязла. Като дошъл господарят и тя го посрещнала весело с думите: Господарю, изчистих стаята ти много добре. Никога не съм я чистила така, изгорих всички листчета, които пълнеха масата. Професорът погледнал към празната, но чиста маса и спокойно казал: Моля ти се, втори път да не чистиш така. Отишъл 20-годишният му труд! Голямо самообладание и търпение е проявил професорът. Обаче, Бог не иска от хората такава чистота, каквато слугинята разбирала. Има неща, които човек трябва да очисти от себе си, но има такива, които трябва да останат в него. Дойдете ли до листчетата в себе си, не допускайте никой друг да се занимава с тях, освен вие, които сами сте ги писали. Преди да пристъпи към тях, слугинята трябва да ви пита, може ли тя да се справи с тях, или да остави, вие сами да се разпореждате с това, което сте работили.

Следователно, чистете се от това, което не ви е потребно; потребното, обаче, оставете като основа за бъдещето. Без него не можете да градите. - Какво да правим с тези работи, които не са ни приятни? - Кои работи не са ви приятни? - Целувките. - Според мене, неприятни са целувките на тези, които не обичате. Приятни са, обаче, целувките на тези, които обичате. Приятно е да ви целува слънцето; приятно е да ви целува въздухът; приятно е да ви целува водата; приятно е да ви целува хлябът. В този смисъл, човек е направен само от целувки. Благодарете на тези целувки, защото чрез тях се изявява Божията Любов. Благодарение на целувките, които са израз на Божието благословение, вие растете и се развивате. Христос казва: "Ти целование не ми даде, а тази грешница, откак съм дошъл, не е престанала да целува нозете ми". Когато грешницата целува нозете на Бога, греховете и се прощават. - Защо? - Защото е целувала с любов. Всяка целувка, дадена с любов, не е физическа. Тази целувка представлява духовен процес, т.е. процес на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум и на човешкото сърце.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

23. Утринно Слово от Учителя, държано на 31 март 1935 г.

София. – Изгрев.

Книги:

* Да се добие и задържи богатството

Ценната дума (Утринни Слова. Четвърта година (1934–1935). София, 2004)

30 беседи от 7 октомври 1934 г. до 15 септември 1935 г.

* Придобиване и задържане

Ценната дума (София, 1998)

26 беседи от 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.

Начало: 05:00

Край: 06:30

В началото:

* 15 минути размишление

* Пасаж: Еклисиаст 8

* Песен „Аз в живота ще благувам“

В края:

*

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ООт книгата "Ценната дума". Утринни Слова. Четвърта година (1934–1935).

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Ценната дума

ДА СЕ ДОБИЕ И ЗАДЪРЖИ БОГАТСТВОТО

Размишление – 15 минути

Осма глава от „Книга на Еклисиаста“

„Аз в живота ще благувам“

В тази глава Соломон похвалява мъдреца. „Кой е както мъдрия? И кой знае изяснението на словесата? Мъдростта на человека осветлява лицето му“ (1. стих). Променя се лицето на човека. Щом човек стане жесток, неговото лице се променя. Не съвсем строго определено. В какво се променя лицето? Астрологически Луната е упражнявала голямо влияние върху Соломон. Човек на големи промени. Характер многообразен: ту се пълни, ту се изпразва, ту му е приятно, ту му е неприятно, ту се пълни, после на половина, после съвсем изчезне, съвсем се скрие, недоволен. След туй дойде Венера – ту приятна, ту любезна, ту намръщена. Дойде Юпитер – засегне неговото гордо честолюбие. Дойде Сатурн – иска да философства, да бара тук– там. Та Соломон е обикалял всичките планети. Екскурзиантин е бил. С ума си се е върнал след това и казва: „Нищо не можах да науча от тази работа.“ Неговата работа мяза като онзи, който ходил по търговия 20 години и казал: „Поне спечелих да си платя дълговете си и нищо не ми остана да поживея.“

Сега, като четем, той се е спрял върху мъчните работи, понеже е влязъл в една област, не е лесна тя. Не мислете, че е лесно да се изследва духовният свят. Някои искат да знаят какво има в другия свят. Много работи има, които не се виждат, а при това упражняват влияние. Вземете за пример човешкото зрение. Знаете ли колко милиони години е взело на природата, докато тя научи човека да гледа? Вие даже не подозирате онзи процес. Вие мислите, че човек се ражда със зрение. Не. Най–първо човек е бил сляп. Нищо не е виждал. С милиони години е взело развитието на всички форми, през които е минал човекът. То е било едно усилие, усилие на човека да вижда. Най–първо той е виждал като мравя, много малко, като риба е виждал, много малко, като мравя – също. Звездите за него са били непонятни. И едва сега, когато е дошъл в тази фаза, която има, в него зрението се е появило. Той чрез тия усилия се е научил да разбира донякъде отношенията. И още много неща има, които са затворени за него, които вие не виждате. Запример вие казвате: „Аз видях злото.“ Злото не може да се види. Той подразбира, че човек в своята мисъл, като мисли–мисли, донякъде е виждал, че може да го сполети злото. Вижда той, значи знае, не че вижда той нещата. Вижда, значи знае нещата към последствията.

После остава един дълбок въпрос: как същества, които Бог е създал еднакво да мислят, вземете например сегашното религиозно схващане, напредналите същества, ангелските йерархии, всички тия същества, които са били чисти, между тях се явява една пертурбация. Често у тях се явява някоя причина на непокорство. Писанието казва, че напуснаха своята първоначална чистота. Защо и за какво? Писанието мълчи и не обяснява. Има много работи, които не могат да се обяснят. И не е полезно да се обясняват. Не че нещата не могат да се обяснят. Но ако рече човек да ви обясни всички неща, той ще ви отрови. Ако ви се каже истината, тъй както вие я разбирате, всички ще бъдете отровени. Че как тъй? Вие мислите, че ви се казва истината. Някой казва „малката истина“. Но от пълната истина хората умират. И един човек, след като умре, него го съблекат гол. Нали като умре някой, го къпят? Защо го къпят? Без къпане не може ли? Окъпали го. То е един обичай, има си своите причини. Значи ще го съблекат гол. И след като видиш човека гол, какво ще научиш? Някой път си задавате известен въпрос, на който не може да се даде отговор. Много питания има.

Срещне ви някой, пита: „Кой си ти?“ Много мъчно е да му се каже. Казвам: „Пътник съм.“ Как ще го кажеш? Как ще му кажеш? Ти ще кажеш: „Аз съм еди–кой си, Иван Стоянов.“ Ти не можеш да му дадеш такъв отговор. Ще дадеш ти кой си от двайсет–трийсет години. Това какво познанство е? Е, откъде ида? На български пестете думата учени, философи. Седят в трена, за Варна отиват и се разговарят двама души. Та се обръща единият към мене и пита: „Господине, откъде идете?“ Казвам: „От Слънцето.“ Схваща. Но духовито пита: „Е, какво има ново–вехто по Слънцето?“ Казвам: „Последните вестници пишат, че глупаво правят хората, че се бият на Земята.“ „Ама какво искаш да кажеш?“ Рекох: „Сега ще ви докажа научно. Аз съзнавам, че съм от Слънцето.“ Казва: „Откъде знаеш това?“ „Та вие всичките хора нали казвате, че Земята е излязла от Слънцето. Вие сте всички от Слънцето, но сте забравили това. Пък аз – рекох – още го помня.“ Научно му обяснявам. Казвам, понеже той имаше крайно материалистически схващания, като го засегне, по някои неща се разбрахме, но обективно разисквахме въпросите. И казвам: „Да говорим за това, което виждаме и което знаем, а не за това, което не знаем.“ И за много работи разговаряхме.

Казвам, две по две е четири. „Е, какво искаш да кажеш?“ Две по две е четири. Но каква идея се крие в това „две по две е четири“? Едно противоречие. Две по две – четири, то е старата философия. Едно противоречие като го умножиш на себе си, ти оправяш работите си тогава. Да ви преведа как се оправят работите. Къде седи противоречието? Ще ви приведа един случай, това стана във Варна. Една майка има четири дъщери, едната от тях толкова упорита, умна е, но упорита. Никой не може да иде на пътя й. Случва се с евангелски убеждения, казва се Юрданка, малко момиче. Казва майка й: „Я чети „Отче наш“. „Е, няма да чета, мамо.“ „Чети „Отче наш“. „Е, няма да чета.“ Взема тоягата, налага я. Не иска да чете „Отче наш“. Всичко това. И най–после намира се в чудо майката, казва: „От тебе човек няма да стане.“ Малко момиче, вдига я нагоре и тъй я втръсва надолу. Тогава тя казва: „Оле мамо, ще чета.“ Това е – поумножава го. И като я дига нагоре и я стърсва на земята, веднага иде съзнанието в нея да чете „Отче наш“.

Злото в света има своя краен предел. И има известни положения, в които човек изменя своята упоритост. Мисля, сега научно може да се докаже. И когато майката казва да чете „Отче наш“, е предизвикала кръвта да влезе в неговото чувство на упоритост. Упоритостта е вратата, царската врата, чрез която се влиза в Царството Божие. Твърдостта е вратата – човек, който е твърд, туй е царската врата, райската врата, дето се влиза в рая. Всеки, който се хване за тази врата, ти по никой начин не можеш да го отклониш. То е царската врата. И каквото рече, мъчно можеш да го убедиш. Но понеже майката вдига това дете нагоре и го стърсва, тя по един физиологически начин променя течението на кръвта – по един начин към предната част на мозъка, и се спира упоритостта наполовина и туй дете отстъпва, и почва да разсъждава и почва да чете „Отче наш“.

Казвам, в дадения случай разбира детето. Какво разбира? Разбира, че тази е царската врата, тя трябва да се отвори, за да се влезе при Бога. И затова трябва да чете „Отче наш“. Майката, като я стърсва, кръвта минава напред. И разбира, че тази врата не само да бъде затворена, но тази врата трябва да бъде отворена. И като пострада майката, детето почва да чете. И казва на майка си: „Ще чета, мамо, „Отче наш“. Вие може да кажете – то е упорито, твърдоглава. Това нищо не значи. Защо е упорито? Има си вътрешни причини. Ако не е упорито, от него нищо няма да стане. И благодарение че е упорито, станало е нещо от него. И с упоритост много работи се постигат, а без упорство нищо не се е постигнало. И с упорство се постигнаха много работи. Нека си упорства човек, нищо от това. Само че упорството има два закона. Сега другият пример. Упорството някой път се явява, когато човек не разсъждава. Ако го теглят напред, той се тегли назад. Обратно взема. Тогава трябва да го потеглиш назад, за да тръгне напред. Че е право, ще ви приведа пример.

Един майор от варненски гарнизон кара 200 магарета за Бургас. Казват му: „Господин майор, магарето не върви, не влиза в парахода. По никой начин не влиза.“ „Не се безпокойте, аз ще дойда и ще ви натоваря всичките магарета, те ще влязат, аз им зная езика.“ Чуди се фелдфебелът. Хващат първото магаре, майорът казва на фелдфебела: „Дръж магарето и тегли.“ Майорът хваща магарето за опашката. И като го хваща майорът за опашката, то отива напред и влиза в парахода. После хваща второто магаре, третото, че отгоре за един час двестате магарета се качили в парахода. Казва: „Магаре като е, дръж го за опашката.“ Казва: „Много си прав.“ Та психологически разумността на животните седи в опашката. Докато едно млекопитающо си маха опашката, то мисли и разсъждава. Щом го хванеш за опашката, то мисли, че не трябва да упорства, а трябва да влезе.

Та казвам, щом на човека дойдат две мъчнотии, един човек отпред, другият – отзад, и човек влиза в правия път. Сега Соломон казва на мъдрия – които знаят да упорстват, мъдростта на човека свети в лицето му, лицето му е светло. А жестокостта помрачава лицето, огрубява човека. И тогава в гордост се събуждат диаметрално противоположни чувства. Образува се един триъгълник в движение. Най–първо жестокият човек е твърд, после той е груб. Грубостта произтича от едно чувство на разрушение. Не само че той има желание да държи вратата, да не я отвори, но има желание всичко от пътя да премахне, да разруши, да чупи, да троши каквото срещне на пътя си. Запример един жесток човек, като влезе в една къща, ще смути всичките хора, ще ги накара да плачат. И като страдат хората, нему му е приятно. И по някой път туй, което вие наричате злорадство, ви е приятно, когато някой страда, когото вие не обичате. Че като го видите, че страда, тъй мехлем ви пада на сърцето. Хубаво е онзи, който страда, но законът е, че един ден може върху вас да дойдат същите страдания. Не е лошо човек, че страда. Щом е жесток, той трябва да страда. Сега страданието е един метод за омекотяване. Казвате, защо е потребно? Страданието е потребно за омекотяване на всички ония противоположни чувства, които носят особен характер. И чувствата, в които няма мекота, – страданията са един метод за омекване на тия чувства. Всички ония хора, които са груби трябва да страдат.

Някой път казват, че човек е груб. Защо да не кажете, че е добър? Какво нещо е добрият човек? Гледате някой човек така отвънка, така усмихнат, но онзи физиономист като погледне устата му, крайните ъгли на устата, после, ако погледнете към мигачите, към очите му, към края има нещо, което показва много голяма грубост. Някой път трябва да гледате човека в очите. Някой така си свил очите, че ти четеш един подигравателен характер, едно презрение, всичко туй. Пък някой път тъй се мърдат устата му, изкривяват се на едната и другата страна, което лицето иска да каже: „Аз пет пари не давам, аз си имам свой път.“

Е, питам сега, след като умре един човек, той си запазва пак същия характер. Човек толкова пъти е умирал и като се прероди, пак носи същите склонности. И в другия свят, като отива, той не се поправя. Тази е вътрешната политика, която човек има. Че човек като изпадне в беднотия, повидимому като че се оправя. Но дайте му богатство, той пак остава същият. Болен като е, той обещава да се изправи, но като оздравее, той пак се забравя.

Та казвам, възпитанието на човека съставлява най–големите мъчнотии. То е за мъдреца да познава себе си. Сега може да се спрете върху факта, защо е така направен светът. Защото не можеше да бъде направен другояче. И ако някой може да мисли другояче, нека даде един план. Нали знаете онази поговорка, дето се явили при Бога трима с три прошения: един керемидчия, един зарзаватчия – градинар, и две дами. Те се явили пред Господа, да направи времето, тъй както те искат. Керемидчиите искали сухо време, да им съхнат керемидите, зарзаватчиите искали често да пада дъждец, а дамите искали тъй по някой път да бъде облачно времето, че да не ги гори по лицата им. Питам, при тия три петиции, на кого Господ ще изпълни волята? На керемидчиите? Дошли зарзаватчиите, казват: „Изсъхна ни градината.“ Направил според искането на зарзаватчиите. Керемидчиите казали: „Не съхнат керемидите ни.“ После дамите и те се оплакали, казват: „Не можем да излезем навънка от дъжд.“ Тогава Господ ги изпратил с неразрешени резолюции. Казва – който иска сухо време, на дамите казал в Египет да идат, на зарзаватчиите казал – на земята има места, дето много вали дъжд, в тропическите места вали дъжд по 3–4 месеци. И керемидчиите изпратил по разни места, по разните части на земята И вие казвате по някой път: „Защо аз имам тази форма?“ Хъм, тази форма съответства на известни ваши нужди. И те не могат да се задоволят освен в тази форма, която имате сега.

Сега ние се отвличаме от въпроса. Та вие нямате едно вътрешно разбиране. Аз разбирам разбиране, когато човек почне да мисли и може да прилага. Някой път вие мислите, съзнавате какво нещо е любовта. Някой път казвате – човек може да обича всичките хора. Или някой път казваме – човек трябва да взема и да дава. В природата има малко опити. Има един закон на дишането. Ако ти вземеш най–първо да дишаш, вдишаш въздуха, то е вземане от Бога. Но ако туй, което си взел в дробовете си, не искаш да го дадеш навънка, а задържаш го дълго време, ти ще се умориш. Значи, след като си задържал този въздух дълго време, най–после ще го дадеш. И после пак ще вземеш, и пак ще дадеш. Тъй ще има една обмяна. Ще даваш и ще вземаш. Ако не вземеш, ще умреш, пък ако не даваш – ще се удушиш. Казва някой: „Аз мога да живея и без да взема.“ Не можеш. Пък ако не даваш, ще се задушиш. Значи ще вземаш и ще даваш.

Сега се явява едно трето положение в дишането, което трябва да оправи нещата. Ти си взел чистия въздух от Бога. И след като си го държал дълго време, ти си го опетнил, нечист е станал. В замяна на туй, когато издишаш навънка, трябва да отправиш мисълта си към Бога. И да изкажеш с този нечистия въздух, да кажеш: „Господи, благодаря ти за онова, което ми даде.“ Че как тъй? При всяка вдишка, като издишаш, да кажеш: „Господи, благодаря ти за онова, което ми даде.“ Ще издишаш и ще благодариш на Господа. И после пак ще приемеш. И много хора се разболяват, понеже не казват „благодаря“. Някои дишат бързо–бързо. Та чакай. И после стават неврастеници. Благодари на Бога. И вие може в дадения случай да мислите за много работи. Но като вдишате и издишате, при постоянното дишане, ако съзнаете това, ако съзнателно дишате в духовния път, ако посветявахте цял един час съзнателно да дишате и да благодарите, щяхте да бъдете много по–здрави и по–красиви, отколкото сега сте красиви. По някой път казвате: „Кой ще ходи да мисли колко пъти съм поел въздух?“ Та вие се занимавате с въпроси, които нямат никакво разрешение.

Занимавате се с въпроса, искате да бъдете богати. Но какви са законите на богатството? Законите на богатството почиват върху търпението и трудолюбието. Човек, който не е търпелив и трудолюбив, той никога не може да бъде богат. А един човек, който е богат, той е търпелив и трудолюбив. Аз говоря за естественото богатство, което върви по правилния път. Аз не говоря за богатите хора, които са затлъстели, напълнели са, той е станал шишкав, но то не е едно органическо развитие. То са тлъстини, мазнини, едно бреме. Ние говорим за онова, което е органическо. И казвам, вие искате да бъдете богати. Непременно трябва да бъдете търпеливи и да не се безпокоите, да вярвате, че Бог ви е дал богатство. Ще бъдете богати. Няма никаква мъчнотия. Ако вие вярвате в Бога, той ще ви даде толкова, от колкото имате нужда. И ако не ви дава, има нещо, което спъва. При това, за да задържите туй богатство в себе си, постоянно трябва да бъдете щедри и чисти. За да го придобиете, трябва да бъдете търпеливи и трудолюбиви, а за да го задържите, трябва да бъдете щедри и чисти. Значи, сиромах си, ще признаеш, че не си търпелив. Сиромашията учи хората на търпението и трудолюбието. Щом научиш този закон, тогава ще учиш другото – трябва да бъдеш щедър и чист, за да можеш да запазиш богатството си. Ние трябва да запазим богатството си, защото то ни е потребно. Щедър трябва да бъдеш и чист, за да можеш да го запазиш. Ние имаме здраве, за да го запазим, чистота ни е потребна. И щедрост ни е потребна. Щедро трябва да приемаш и щедро да даваш в мисли и в чувства. В любовта трябва да бъдеш щедър. Какво ти струва да обичаш?

Сега другото положение. Ще ви дам една максима, която почти я знаете. В света има само една сила, която приравнява хората. Прави ги равни. Но тъй както сега живеят, то е невъзможно да бъдат равни. Равенство има само в любовта. Е, какво? Когато вие обичате едно животно, вие го приравнявате със себе си, гледате го, милвате го, давате му храна, ходи с вас, водите го из гората. Споделяте си хляба с него. То ви забавлява, като че ви е другар, макар че не е. Но вие го приравнявате със себе си. Щом не го обичате, вие го гоните. За да бъдат хората равни, те трябва да се обичат. И не могат да бъдат двама души равни, щом не се обичат. И другият трябва да го обича, за да го счита, че е равен на себе си.

Сега някой казва: „Трябва да обичаш ближния си.“ Защо трябва да обичаме Бога? Като те обича Бог, той те приравнява със себе си и като те обича, той иска твоето добро. И ти трябва да обичаш Бога, за да имаш предвид неговото добро в себе си. Да го славиш, за него да мислиш всякога. Да го подигаш в мисълта си. Ти няма да живееш за себе си. Бог, като ни обича, живее заради нас. А ние като обичаме Бога, ние ще живеем заради него. Значи каквото работим в света, ще работим за него, ще живеем за него. Тъй трябва да схващате. Ако така не схващаме живота, Божиите блага не могат да дойдат на земята. Вие, духовните хора, така трябва да схващате този вътрешен закон. Защото всичките хора в света, това са само форми, тъй математически форми, в които Бог се проявява. Един човек тебе те обича, то е едно мимолетно проявяване. Бог те обича чрез всичко и навсякъде. Навсякъде трябва да виждаш Божията любов. Това е правата мисъл. А в дадения случай ти можеш да имаш деца, той, Бог ги е дал за малко време. И един ден тези твои деца, които си тъй обичал, те ще те напуснат, ти ще останеш сам. Ще се явят някои други деца.

Допуснете сега, някоя майка седи, имала 4 деца, умрат децата й. Тя все й е тъжно. Защо Господ е взел децата? Защо я направил нещастна? И т.н. Ама нека стане проповедница, да иде да проповядва, да обърне хората към Бога. Тя все ще намери 4 деца, които ще обърне към Бога. Тя ще намери 4 души, които ще я обичат и тя ще ги обича. А може да има и десет, и петнайсет, и двайсет, и трийсет, колкото иска. И седите вие, и мислите, че сте нещастни. Щом станете нещастни, идете да проповядвате. Ама ще кажете: „Ние не знаем как да проповядваме. Аа, хъм.“

Аз съм виждал тук някои сестри проповядват. Други сестри съм гледал, като се спорят, та като се говори за някой, та да видиш как аргументират всичко туй. Та всичките думи, тъй като някои броеници ги нарежда. И не знаели. За проповедници всички ви бива. Проповедници може да станете. Щом сте нещастни, идете да проповядвате, обърнете хората. И ако нямате синове, дъщери, ще ги намерите там. Но трябва съзнание. Когато човек отива да проповядва, трябва да опита къде е волята Божия. Значи ще имаш едно ръководство в душата си, в духа си ще имаш ръководство. И това ръководство ще бъде тъй, както е ръководството на светлината. Щом слънцето изгрее, земледелецът – воловете, колата, и отива на нивата. Но ако слънцето не изгрее, и да се яви в него желание да работи, той не може да работи на нивата. Трябва да има светлина вътре в себе си, то е разположение. А туй разположение не може да дойде без туй, което вие наричате любов в света.

И хората си създават сами своите нещастия. Има запример мъже, които са толкова ревниви, че като излезе навънка, затвори жена си, вземе ключа и излиза навънка. Сега къде е лошото? Има мъже, които водят жените си. Ако е чиновничка, той ще я заведе на служба, и вечерно време пак ще дойде да я вземе. Той я ескортира като един цар. Сега де е лошото? Значи този човек счита жена си като една ценност, която могат да я откраднат. Онази жена често плаче защо мъжът й е такъв. Че има цяр – аз да ви кажа какъв цяр има. Да повика друга една сестра, която е красива, да се влюби мъжът в нея веднага, той няма да я погледне. Освобождението другояче не може. Ако тя не може да се справи, да остави мъжа си да обикне другата. Злото е там, че тя е имала в ума си да има един мъж, който да обича само нея, да не обича друга жена. Там е всичкото. Господ не е създал един мъж да обича само една жена. Може би вие тъй мислите. Туй да е ваш морал. Та ми разправяше една българка. Ще ви приведа един пример. Тя се оженва, обича мъжа си и мъжът й я обича. Но умира мъжът й, отива на другия свят. Една вечер тя го сънува. Тя като го вижда, името му било Пенко. Пита тя: „Е, как е в онзи свят?“ „Много съм добре.“ По едно време иде една друга млада жена, хваща Пенко за ръката и казва: „Хайде, ще си ходим.“ „Че как казваш тъй, той е мой мъж.“ „А, не е твой, тук е мой.“ И го взема. И Пенко тръгна подир нея. И мене ме остави.“

Питам сега, какво е това? Това са ония криви разбирания. Вие свързвате любовта с много еротически понятия. Нищо повече. То е първото престъпление. Когато един мъж обича една жена и друга, втора, това е първото. Всеки един мъж, когато полага на жена си, когато я обича, в любовта няма абсолютно никакво престъпление. Човек, който обича, той не може да прави никакво престъпление. Престъплението произтича от съвсем посторонни причини. Там, дето има любов, престъпление няма. И Павел казва: „Любовта не завижда, не се превъзнася, не дири своето си, не се раздразня.“ Това е любовта. И всяка една жена, ако дойде някоя друга, само да й тури някой бръмбар, да каже: „Мъж ти обича еди–коя си жена“, цял скандал се дига. И тогава какво прави Господ? Допуска, ще се яви ревността. Той ще заключи жена си, ще ходи навънка. Като се върне, ще я попита: „Ти къде беше?“ Или: „Кой беше тук?“ Така ревнивият мъж държи отчет за жена си. А тя няма право да го следи. Той, като я заключи, може да ходи. Но докато той е ревнив, за нея той е сигурен. Докато той има ревност, той не хвърля око на друга жена. Но щом престане да я ревнува, той вече има друга жена в ума си. И затуй всяка една жена, макар че я бие, тя й пада мед на сърце. Тя казва: „Той няма да има друга. – И казва: – Бий ме.“

И питам, доколко време може да задържите такава любов? Аз изваждам правилото, доколко време може да задържите такава любов – пет, десет, петнайсет, двайсет, трийсет години, като замине за другия свят, все някой друг мъж ще те вземе. Та, смъртта като дойде, значи ти не си господар на туй, което обичаш. Ти имаш син, дойдат и го вземат. Значи този син не ти е син. Има и друг баща. Имаш дъщеря, вземат ти я, имаш слуга – и него вземат. Всяко нещо, което могат да ти го вземат, трябва да се убедиш, че не ти си господар на туй положение, на този човек.

Има и друго разрешение за живота. Та казвам, Соломон е влязъл, тъй подразбира – колко мъчно човек разбира отношенията на съществата, между живите същества. А жестокостта значи втвърдява, огрубява неговото лице. Ти си недоволен от едно положение, от едно нещо: щом човек не може да изпълни волята Божия, жестокосърдечието ще се яви в него като едно последствие. Понеже в света празен ти не можеш да бъдеш. Ти трябва да вършиш нещо. Или добро, или зло. Ако не вършиш доброто, ще вършиш злото. Ако не искаш да вършиш злото, трябва да вършиш добро. Това са двата полюса, от които ти трябва да вземеш единия или другия. Не се спирай ти да мислиш. Ако не обичаш, ще мразиш, ако не мразиш, ще обичаш. Ти не можеш да имаш друг избор. Ако обичаш, няма да мразиш, но щом мразиш, ти не можеш да обичаш. Ти ще се намериш в противоположни полюси. Тогава при омразата де е смисълът на живота? Човек ще вземе друга черта. Лицето на човек, който мрази, ще придобие известни черти. Той е по–енергичен, по– смел, по–решителен, по–нахален. Тия състояния са кратковременни. Омразата е по–силна, но всички ония пехливани, които се борят, се втвърдяват, техните мускули са твърди и пехливаните много скоро умират. И умират от втвърдяване. Ти ще бъдеш силен, но мускулите ти ще станат крехки, нервите ти ще се втвърдят и ти ще умреш преждевременно. В доброто повидимому ти ще бъдеш по–мек, но там се продължава животът. Тялото е по–пластично, тъй с по– малко мъчнотии, с по–малко труд работа се върши и работите се уреждат.

Сега туй е философската страна, но трябва една школа, с която да се занимавате, да правите опити. И ще имате един живот. Мнозина, да кажем, имат известна дарба. Но една дарба в човека не може да се развива без любов. И една дарба не може да се прояви, трябва да имаш едно външно отрицание. Доброто ще го поставиш като основа отвътре. А злото ще го поставиш като една външна възможност, за да проявиш туй, което искаш. Някой път, за да прокараш една своя идея, ти се караш. Туй е един външен метод, за да прокараш един свой възглед, ще викаш: „Какво мислите вие? Какво ми говориш?“ А вътре имаш желание да го търпиш. Но вътре имаш намерение да му втълпиш. Този човек ще те слуша, ще ти благодари. Ти разравяш земята и поставяш туй семе. Аз не съм за онази мекота. Отвън човек не може да бъде мек. Но вътре? Аз говоря за оная мекота, вътрешна доброта трябва да има човек. И ако човек допусне злото да влезе в сърцето му, той върви по един наклон, него го очаква вече нещастие и той всичко може да изгуби. Злото винаги трябва да се държи отвънка. А доброто отвътре. Отвътре да служиш на доброто, не да го държим ние, а отвънка да служим на злото.

И като четете посланията на апостол Павел към римляните, той казва: „Намирам този закон, че в себе си с плътта си служа на греховния закон, а с духа си служа на закона на любовта тъй. – И казва: – Кой ще ме избави от това?“

Няма какво, отвънка ще служите с плътта си на греховния закон. И какво ще кажете? Можеш да се откажеш да служиш. Ще умреш. Нали знаете, някой път някой човек може да ви даде хляб. Не обичате човека, аз съм виждал някои хора, като им дадеш хляб, някой човек, когото те не обичат, че го мокрят хляба, стържат го. Като не обича човека, изстърже го там, дето е пипал, а другото пак ще ядеш.

Сега аз искам да ви наведа, някои от вас сте дошли до едно противоречие. Вие се чудите, казвате: „Защо едно време бяхме по–добри, а сега не сме добри?“ Не, вие се лъжете. Едно време бяхте по–лоши, сега сте по–добри. Като седне някой да ми разправя, че едно време бил по–добър, той не разбира закона. Той си мисли, че е по–добър. Тогава нека се върне назад. Ако едно време бяхте по–добри, а сега сте по–лоши, тогава няма прогрес в света. А в прогреса ние разбираме, че едно време сме били по– лоши, а сега сме по–добри. Ама някои хора станали по–лоши. Не. И те са по–добри станали, само че в тях злото е било голямо, а сега светлината е по–голяма, ние виждаме злото у тях. Запример един физиономист като ти погледне лицето, той веднага ще види, че има много работи, с които ти трябва да се справиш. По някой път и ние не разбираме. И казвам сега, през живота си човек трябва да разбира – има едно състояние, дето човек се дразни. Тогава, който и да му говори, не иска никой да му говори. То е така, някой път човек се намира в едно положение, че никой не иска да му говори, нито да го корят, нито да го хвалят. Иска да бъде сам. А се случи, него ден дойде някой, иска да ти разправи нещо. А тебе те човърка нещо, казваш: „Махни се.“ Е, хубаво, тогава ще се опита търпението. Седни и слушай. Поне имайте туй търпение.

Тук имаше в София един тенекеджия, аз го наричам бърборко. Един ден той идва при мене, там в 66. Аз излизам вънка, казвам: „Работа имам.“ „Моля, моля, ще бъдете тъй добри да ме изслушате само за пет минути, и бързам.“ Казвам: „Ще имате пет минути.“ Пращам го в стаята си, сяда той и почва да ми говори. И аз си турих всичкото търпение да слушам петте минути кога ще минат. И след като ми говори три часа, аз не му казвам за капан: „Защо за пет минути седя три часа?“ И след три часа прозя се той, това–онова. Рекох: „Имате ли още нещо? Хайде сега да излезем на разходка.“ Хубаво опитах търпението си. Та ми цитира от Писанието, та ми проповядва. И аз с всичкото внимание учих философия. Че ако не бях го слушал, как ще ви разправям много работи и как щях да стана философ? Та мъчно е да слуша човек. Имайте търпението да слушате. Дойде някой път, кипнете. Казвате: „Трябва да взема да го изхвърля този човек.“ Пък този човек се въодушевлява. Колкото аз искам да го изхвърля, той се въодушевлява. И той само гледа дали се дразня. Аз гледам сега вътре, отвънка туй, което става, аз го зная, но вътре съм спокоен, казвам: „Не се безпокой, няма нищо.“

Та казвам, същият закон. Някой път и на вас могат да се случат неприятности. Дойде една неприятност, казвам: само 5 минути, а човекът седя три часа и ви занимава с всевъзможни философии. Ще турите всичкото си търпение, няма нищо да изгубите. Или дойде ви някоя болест. Че то е един тенекеджия. Дойде ви някой ревматизъм, болест, коремоболие, то е тенекеджията. Разправя, разправя, ще ви върти и ще го слушате хубаво. Ще ви цитира стихове и след като свърши разговора, ще излезете на разходка с него. И след като излезнахме отвънка, казва: „Много ви благодаря за голямото внимание, което ми дадохте.“ Аз не му направих нито един намек, че каза за пет минути. Но той не знае, той не гледа нито часовник, аз си гледам часовника – три часа. Рекох, донякъде съм научил търпението. А в неговия ум той си мисли, че пет минути ми е говорил, казва – много ви благодаря, че съм му дал внимание. И тогава, като станахме, рекох: „Слушай, аз ви много благодаря, но втори път като дойдете, да не ми повтаряте пак същото. Пак втори път, ако ми говорите, искам, като ми кажете нещо, да не ми повтаряте, но нещо ново, ако ми кажете. Аз не обичам нещата да се повтарят. Може пак да ми говорите.“ Може да направя това упражнение. Оттам насетне той не дойде да ми говори, защото не можа да намери нещо ново. Нищо повече. И ако речете да ми говорите, ще ви кажа, че туй съм го слушал веднъж.

Та ви трябва търпение и трудолюбие, за да станете богати. Трябва ви щедрост и чистота, за да задържите богатството си. Тези неща са необходими, за да може да разберете словото. Божественото слово мъчно може да се разбере. И Христос казва на едно място: „Мъже, докога ще ви търпя.“ Такива противоречия в живота всякога се явяват. И казвам, главното седи в разрешението на ония задачи, които имате. Вие имате задачи, ако не ги разрешите, вие в Царството Божие ще влезете и ще излезнете навънка.

Та ти като станеш търпелив, ти вече имаш едно богатство. Като станеш трудолюбив, ти имаш едно богатство. Като станеш щедър и чист, ти разполагаш с тези богатства. Туй са качества. Тъй повидимому ти казваш търпение. Но търпението е едно богатство. После аз съм привеждал онзи пример за онзи философ,

който е работил върху известни математически задачи двайсет години. На малки листчета си правел своите изчисления и ги държал в кабинета си. Един ден по невнимание оставил стаята си отворена, влиза слугинята и като вижда тези листчета, взима ги едно по едно, събира ги и ги турга в печката. Изгаря ги. Очиства стаята хубаво. И като се върнал той, казва: „Аз влязох в стаята ти и очистих всичко.“ Той я погледнал и казал: „Моля, втори път това да не правиш.“ Двайсет години труд – в печката отиде. Чистила е тя.

Та Господ не иска от нас такава чистота на слугинята. Има много неща у нас, които трябва да останат. Такива листчета, каквито са, да си останат тъй разхвърляни. Нека дойде не слугинята да ги урежда, но да дойде онзи, който ги е писал. Той да си ги нарежда. А слугинята да пита господаря си може ли тя да се оправи с това. Някой път ние, като влезем в себе си, имаме известен морал, събираме всичко това, очистваме го. И досега всичко сме очистили, и нищо не е очистено. Най–хубавите работи, които имате, има работи, които не трябва да ги очиствате, не трябва да горите в себе си. Някой път вие виждате някои работи, които вие не харесвате в себе си.

Запример вас ви е неприятно един човек да ви целуне. Но кой? Който не ви обича. Но един човек, който ви обича, ако ви целуне, как ще ви е приятно. Ако ви целуне слънцето, няма ли да ви е приятно? Ако ви целуне чистият въздух, като ви лъхне, не ви ли е приятно? Ама водата като влезе във вас? Чистата балканска вода. Казва някой от вас: „Мене никой не ме е целувал.“ Ние сме хора, направени само от целувки. За мен човек е направен от единия край само от целувки. Аз го виждам. Дойде един ден една сестра и ми препоръчва друга една сестра, казва: „Много се е научила тази сестра, седяла с ножичките си и реже такива малки парченца, и си прави лапчини.“ Казвам, цяло изкуство е научила.

Та казвам, аз считам, че човек е направен от малки кръпки от такива целувки. Слънцето го целува, въздухът го целува, водата го целува, хлябът го целува, този, онзи, целият е скърпен от целувки. И благодарение че са дошли всичките тия Божии целувки отвсякъде, туй е Божията любов. Не се възмущавайте. А може да се възмущавате от ония целувки, в които няма любов. Но това са много редки целувки. Те са на десет хиляди една целувка може да се случи без любов. И благодарете на това, няма какво да се опасявате. А всички други целувки, които постоянно стават в нас, те са Божествени. И благодарете, че сте направени от целувки. А целувките са израз на Божественото благословение. И човек, като мисли, трябва да вижда колко Господ е внимателен. И ние трябва да го обичаме, да изпълняваме неговата воля.

И Христос казва: „Аз дойдох вкъщи, ти вода за краката ми не даде, целувка ми не даде.“ А тази грешница като го целувала, целувала, прощават й се греховете. Или всеки човек в себе си вътре трябва да мисли право. И трябва да целува право. Целувката трябва да вземете като един процес духовен. Той не е външен процес, той е процес на човешкия дух, той е процес на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърце.

„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния. Вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“

(Три пъти)

Двадесет и трето утринно слово

31 март 1935 г., неделя, 5–6.30 часа

София – Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...