ФАЕТОН

[Ани]

ФАЕТОН

Когато беше формулиран Законът на Тициус-Боде, който определя средните дистанции на планетите до Слънцето, астрономите с изненада установиха, че на дистанция 2.8 астрономически единици липсва Планета и пространството между Марс и Юпитер е празно. Но скоро след това се изясни, че не е така: в новогодишната нощ на 1801 г. италианският астроном Джузепе Пиаца, директор на обсерваторията в Палермо, открил малко Небесно тяло, за което, след двучасово наблюдение, се убедил, че е малка Планета с около 770 километра в диаметър. Нарекъл я Церера, в чест на римската богиня на плодородието. Малко след това, там се откриват и други Небесни образувания с размери по-малки от Церера; следователно мястото между Марс и Юпитер не било празно.

С проучването на тези нови астрономически факти особено ревностно се е заел изтъкнатия астроном д-р Олберст, който допълнително открил няколко малки тела и скоро се изяснило, че там съществува цял пръстен от различни по размер образувания. След много внимателни изчисления д-р Олберст приел, че някога на дистанция 2.8 астрономически единици между Марс и Юпитер се е движела Планета с размер колкото земния. Тази планета Саабей и древните звездобройци, разбирайки добре нейното влияние, са наричали Фаетон, което ще рече Лъчезарната, защото е излъчвала силни течения с най-красиво естество. Пораждала е в Земята, в живите форми и в човека най-красивите чувства, които сега определяме с понятието любов в най-чист смисъл.

Според Саабей, в създаването и оформянето на тази Планета са взели участие Небесните образувания на Зодиакалното съзвездие "Дева". То се изобразява като красива девойка с крила на гърба, държаща в ръцете си житни класове, на върха на които ярко грее синкавобялото Слънце-гигант Спика. Девойката лети и е навсякъде, където има нужда да се нахранят живите форми. Спика е от Първа звездна величина, с диаметър седем пъти по-голям и светимост 8 000 пъти по-голяма от тези на Слънцето. През ясна и безлунна нощ, в Дева могат да се видят с просто око около 95 звезди. В това съзвездие има и галактики, които с влиянието си дават богатство от величави подтици и идеи.

Съвременната астрономия е установила, че по Небесната сфера има обекти, които нито светят, нито отразяват, а поради грамадната си притегателна сила, поглъщат всичко без остатък, включително и светлината, която пада върху тях. Астрономите ги наричат "черни дупки", което, според нас, не е много правилно, защото "черната дупка" е ограничено пространство, в което няма нищо. Ние приемаме наименованието, което са им дали Мъдреците. "Черни слънца." В потвърждение на това наименование са резултатите от английския изкуствен спътник на Земята от 1962 г., чийто рентгенов телескоп доловил рентгенови силови вълни от участък без светещи Небесни образувания. Известно е, че рентгеновите лъчи изтичат от материални обекти, което потвърждава становището за съществуването в Небесната сфера на тела, които нито светят, нито отразяват падналата върху тях светлина, поради което са невидими Черни слънца. Те притежават, както отбелязахме вече, чудни и непонятни за нас сили, в които отсъства ред, порядък и закономерност. През 1975 г. на астрономичен конгрес в Мексико, е направен доклад за естеството на Черните слънца, в който се потвърждава казаното по-горе за тях.

Според нас, такова Черно слънце е успяло да се вмъкне в нашата Слънчева система и със своите разрушителни сили, внасящи безредие разединение, тъмнина и смърт, е могло да разстрои цялата Планетна система на Слънцето: кръговите орбити, които планетите са се имали, са превърнали в по- малко или повече разтеглени елипси; осите на ротация, които са били перпендикулярни към плоскостта на еклиптиката, са се наклонили повече или по-малко (при Уран наклонът достигнал 98° и само Юпитер е успял почти да запази първичното положение на оста си); плоскостите на Планетните орбити, които са били в областта на еклиптиката, са се наклонили повече или по-малко (при Меркурий това отклонение е достигнало 7°, а при Плутон 17°; околоосното въртенето на планетите, което е било бързо, станало много бавно; на някои планети (например на Марс) са били отнети въздуха и водата. Всички изредени и много други закономерности, които съществували в Слънчевата система, били нарушени, докато най-после Черното слънце успяло да разруши красивата планета Фаетон. Част от нейните отломъци съставят днешния астероиден пояс между Марс и Юпитер, друга част са паднали върху някои планети, включително и върху нашата Земя, а трета част са станали спътници на планетите Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, а може би и на Плутон и Хано. Безредието, настъпило в Слънчевата система, се е отразило много неблагоприятно върху влиянието на Луната и Планетите, особено на онези, които по-силно са пострадали (Меркурий, Марс, Уран, особено Плутон) и на онези, които са привлекли за спътници повече късове (Сатурн и в известен смисъл Юпитер).

С разрушаването на Фаетон били ликвидирани силата, чистотата и постоянството на чувствата, наречени Любов, които сега частично се компенсират от Венера, Нептун и от майчинските чувства на Луната.

Влиянието на Черното слънце, както изтъкнахме, винаги носи и дава демонични подтици към безредие, разединение, несъгласуваност, разрушение, мрак и смърт. Вмъкнат ли се тези елементи някъде, там вече е налице неговото демонично влияние. Например, дойде ли в едно общество разединение, безредие и липса на съгласуваност между отделните му членове, то непременно ще бъде разрушено и ще загине.

Фаетон е бил обсебен от влиянието на Черното слънце и е съхранил неговите качества в отломъците си, затова и те носят влиянието на неговия демонизъм. Понякога се раждат деца с деформирани форми на тялото (крака, ръце, гръбнак), с неправилни мозъчни функции и психични нарушения (статистиката сочи, че на земята сега съществуват сто и двадесет милиона регистрирани психично болни); това показва, че въздействието на този демоничен свят на безредие е доста силно изразен в нашата Слънчева система.

Късовете на разрушената планета образуват между Марс и Юпитер астероиден пояс, наречен "Пояс на малките звезди". За съществуването му има две крайно неприемливи хипотези. Едната е на френския астроном Лаплас, според която късовете са съставени от първичната материя, създала Слънчевата система, която не е могла да се обособи като едно цяло, за да образува планета. Между многото доводи за несъстоятелността на тази хипотеза ще отбележим само, че

Лаплас не се е съобразил с един основен природен закон, според който течното вещество в безтегловност заема сферична форма, а има безспорни доказателства, че късовете на този пръстен и онези, които са станали спътници на планети, имат неправилна форма.

Втората, също крайно неприемлива, хипотеза на астрономите е, че късовете на астероидния пояс са остатъци от комети.

Гениалният астроном д-р Олберст е създал съвършен метод за изчисляване орбитите на Небесните тела, който приложил при астероидите и установил, че орбитите им се пресичат в Зодиакалното съзвездие Дева. Според нас, съвсем правилно е да приемем, че разрушаването на Фаетон е станало, когато е бил в това съзвездие. Логично е също да се допусне, че планетата не се е раздробила изведнъж; Черното слънце със своите сили на разединение е създало постепенен процес на разпадане на няколко първоначални къса, които впоследствие са продължили да се раздробяват. Видни астрономи също твърдят, че един-единствен взрив не може да обясни сегашното състояние на Астероидния пръстен.

Веществото около нас се дели според своя строеж на два големи дяла:

аморфно

, в което частиците на веществото са в безпорядък, и

кристално

, в което частиците са подредени в строг, правилен и закономерен ред. Изучаването на кристалния строеж дава на човешкия род възможността да разбере чудните свойства на кристалите да възприемат и трансформират силови течения от пространството. Благодарение на тези свойства, днес съществува радиото, телевизията и много други подобни изобретения. Човешкият мозък, който е изграден от най-съвършеното вещество на нашата планета, също е подчинен на аморфния или кристален строеж:

аморфен

, когато невроните са в безпорядък, и

кристален

, когато са в идеален и закономерен строеж. При аутопсия на хора са сравнявани мозъците на психично болни и нормални индивиди; установено е, че когато мозъкът на даден човек има аморфен строеж, невроните му са в безпорядък и той приживе е бил психично болен, докато при нормални хора, невроните са били подредени правилно, в кристален и закономерен ред.

Хороскопите на психично болни хора или на такива с тежки вродени деформации на тялото, са редовни и в тях липсват белези за такива анормалности, защото Слънцето, Луната и Планетите създават влияния чрез своите положения и аспекти, но поставените в безпорядък мозъчни клетки не могат правилно да ги възприемат и съчетават, за да ги изразят като качества, способности, подтици за творчество и хармонично развито тяло. Влиянията на Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия се възприемат в безредие, изопаченост, мрак и смърт. Ето защо, по хороскопа не може да се разбере дали даден човек е нормален или психично болен. Последното може само да се подразбере. По различни причини личността в миналия си живот може да е станала проводник на подтиците на Черното слънце към разединение, разрушение, обсебване, мрак и смърт, а при настоящото си раждане попада под влиянието на Астероидния пръстен и проявява някои от аномалиите, за които споменахме. За голямо съжаление, в ефемеридите липсват данни за Астероидния пръстен и дешифрирането на тяхното влияние е почти невъзможно.