РЕТРОГРАДНИ ПЛАНЕТИ

[Ани]

РЕТРОГРАДНИ ПЛАНЕТИ

През тридесетте години на XX век бяха открити т. нар. "елементарни частици", които се движат със скорост около 200 000 километра в секунда и носят грамадна енергия. Цялото пространство е изпълнено с тях. Един от светилата на ядрената физика, французинът Луи де Бройл, направи опит да ги дефинира едновременно като материални и като силови ядра. За нас е важно, че те все пак се приемат за силови ядра. От друга страна, всички Небесни образувания - Звезди, Планети и пр. - имат притегателна сила, наречена гравитация. Какво представлява гравитацията е все още неясно, но с право някои учени приемат, че тя не е нищо друго, освен силови ядра, които се наричат гравитони. Това говори, че Мировото пространство не е празно, не е абсолютен вакуум, а е среда, в която има нещо, което е в състояние да оказва съпротивление на всяко силово течение, от какъвто и характер да е то.

Известно е, че всяко силово течение има вълнообразен характер с определена дължина на вълната. Колкото дължината на вълната е по-голяма, толкова силата на това вълнообразно течение е по-малка и обратно - с увеличаване на силата му, намалява и дължината на вълните му. Всяко Небесно тяло е източник на силови течения, които се приемат от Земята с различна дължина на вълните. Оттук можем да направим заключението, че когато едно Небесно тяло е много далеч от нас, силовите му течения с различни дължини на вълните минават през съпротивлението на Мировото пространство, при което дългите вълни се поглъщат и до нас достигат силови течения с все по-къси вълни с по-могъща пробивна сила. Това твърдение се демонстрира при споменатите елементарни частици: Тези, които вибрират с по-голяма дължина на вълната, идвайки до Земята, се поглъщат от атмосферата; други достигат до Земята и проникват на различна дълбочина в нея; има и трети, наречени неутрино, с много къса дължина на вълната, които проникват безпрепятствено навсякъде, през всички Небесни тела, колкото големи и да се те. Неутрино минават също и през нашата Земя без абсолютно никакви пречки. Следователно за астрологията има голямо значение от каква позиция спрямо Земята, Слънцето, Луната или планетите изпращат своите силови течения.

Ако разгледаме позицията на Слънцето, известно е, че орбитата на Земята е елипса в единия фокус на която се намира то. В обиколката си около него, Земята идва най-близо (в перихелий) на 147 милиона километра, което става през първите дни на месец януари, а когато е най-далеч от него (в афелий), се намира на 152 милиона километра, което става през първите дни на месец юли. Налице е разлика от 5 милиона километра, което за нашето Северно полушарие определя по-мека зима и по-хладно лято, докато за Южното полушарие е обратно - по-сурова зима и по-горещо лято. Силата на близката позиция на Слънцето до Земята се проявява и по друг начин: установено е, че в нашето полушарие активността на интелектуалния живот на човека е по-голяма през януари и февруари, когато разстоянието е най-малко, в сравнение с месец юли, когато е най-голямо. Известно е, че най-големи открития се правят през тези именно месеци. Научен екип е провел проучване върху дълголетници на сто и повече годишна възраст; почти всички били родени през януари и февруари, само някои през март и нито един през юли. Могат да се приведат и други примери за много по-силното влияние на Слънцето върху Земята, когато е по-близо до нея.

При Луната изтъкнахме голямата разлика в силата на влияние, когато е близо до Земята (в перихелий) и когато е по-далеч от нея (в афелий).

При планетите изтъкнахме, че гледани от Земята, те имат ту право (от запад към изток), ту обратно (от изток към запад или ретроградно) движение. Когато планетите имат ретроградно движение, те са по-близо до Земята и влиянието им е по-силно. Това особено ясно се установява при т. нар. "вътрешни планети" - Меркурий и Венера (виж фиг. 4). В централната точка С е Слънцето, в точка А е Меркурий, а в точка Б - Венера. Когато Меркурий и Венера се движат в права посока (от запад към изток), те описват дъгата от точка А (за Меркурий) или от точка Б (за Венера) нагоре и наляво, минавайки през т. нар. "горно съединение" със Слънцето. Когато Земя, Слънце и Венера са на една права линия, тогава Венера отстои на 249 милиона километра от Земята, а когато Земя, Слънце и Меркурий се намират на една права, тогава Меркурий отстои от Земята на 217 милиона километра. След горното съединение те продължават да се движат по орбитите си наляво и надолу (гледани от Земята) и достигат до точка A

₁

(за Меркурий) и до точка Б

₁

(за Венера). От този момент, те продължават пътя си, но от Земята се вижда, че се движат в обратна посока, ретроградно (от изток към запад). По пътя до точка А (за Меркурий) и Б (за Венера), те преминават най-близо до Земята, съответно през точка 3 и 4, които са т. нар. "долно съединение" със Слънцето. Тогава Меркурий е на 82 милиона километра от Земята, което ще рече че е със 135 милиона километра по-близо, в сравнение с горно съединение; затова влиянието му върху Земята, живота на нея и по-специално върху родения човек ще бъде много по- силно, отколкото при горно съединение. Същото се отнася и за Венера, само че с още по-значителна разлика: при горно съединение тя се намира на 249 милиона километра от Земята, докато при долно съединение е само на 40 милиона километра. Изобщо, от всички планети тя идва най-близо до Земята, с разлика спрямо горното си съединение от 209 милиона километра, което значително усилва влиянието й.

Същото се отнася и за т. нар. "външни планети" - Марс, Юпитер, Сатурн и т. н. Когато са в ретроградно движение, те са най-близо до Земята и действат с по-голяма сила. Онези от тях, които по-силно са пострадали при катастрофата (Меркурий, Марс, Сатурн Уран и Плутон), при ретроградно движение, действат по-силно с отрицателните си влияния. Планетите, които са пострадали по-малко (Венера, Юпитер и Нептун), при ретроградното си положение действат с добрите си влияния по-силно, отколкото при право движение.