КУЛТУРИТЕ НА БЯЛАТА (АРИЙСКА) РАСА - Расови аспекти

[Ани]

КУЛТУРИТЕ НА БЯЛАТА (АРИЙСКА) РАСА

Ще разгледаме в основни линии само главните фази на икономическото им развитие. В своето историческо развитие Бялата раса е преминала досега през пет култури: древно-индуската, древно- персийската, египетско-асировавилонската, еврейско-гръкоримската и сегашната - западноевропейската култури. В нашата съвременност са вече заложени основите на поредната шеста култура.

При

Древно-индуската култура

са били налице примитивни стопански и културни условия. Религия, в същински смисъл на думата, още не е съществувала. Философското знание е оперирало в сферата на метафизичния мироглед. Основата на примитивния стопански живот се е изграждала върху робството.

При втората култура на бялата раса,

Древно-персийската

, религиозното съзнание излиза на преден план. Изпъква антагонизмът между двата принципа- Доброто и Злото - чрез борбата между Ахура-Мазда и Ариман. Икономическите отношения започват да играят важна роля в социалните сфери, разбира се, все още под знака на робството.

Едва при третата,

Египетско-асировавилонската култура

, се слагат основите на научната мисъл. Астрономията, геометрията, естествените науки и медицината започват да процъфтяват. Тези науки са били достояние само на малцина посветени. Социалният и икономически живот в древен Египет е бил регламентиран от фараоните и жречеството. Народът продължавал да носи веригите на стопанското робство.

Идеята за правото се появява едва през

Гръко-римската култура

. Разбира се, че правото е съществувало само за защита на собствеността и интересите на привилегированите граждани в Атина и Рим, а народът е продължавал да носи ярема на безправието и робството, работейки като „словесен добитък" на родовата аристокрация. Последната е имала широка привилегия да притежава, употребява и злоупотребява („posseder, user, abuser") със своята жива и мъртва собственост.

Петата поредна култура -

Западно-европейската

- наследява знанието и опита на предходните култури от Близкия изток. Нейният импулс идва от арабската вълна, която се е развивала главно в Пиринейския полуостров.

Робството започва постепенно да отпада. Икономическият живот се опира главно върху частната собственост и се диференцира и комплицира. Така, народите преминават през феодализма и навлизат в капиталистическата стопанска и социална система.

Тази пета култура стига в своя апогей през XIX и XX столетия. Естествените науки влизат в своя разцвет. Физиката и химията се домогват до тайните на материята, до новия „атомно-ядрен" микрокосмос. Ядрената физика, разбивайки атома и неговото ядро, се домогва до опознаване и овладяване на нови сили. Това дава дълбоки отражения в икономическия и социалния живот на народите. Личното съзнание и свързаната с него идея за свръхчовека се оформя в своя краен предел. Държавата се сдобива с неизмерима мощ и се ориентира към империализъм, пред който бледнеят завоеванията на древността. Като антитеза на капиталистическия строй се явява социализмът с неговите разклонения. Идейно човечеството се разделя на два антагонистични лагера: източен - на социализма и западен - на капитализма. Социалните и международните конфликти се изострят и стигат своя пароксизъм. Развихря се жестока борба между привържениците на буржоазната олигархия и тази на диктатурата на пролетариата. Икономическият проблем от национален прерасна в международен. Политиката, в същия порядък, излезе от тесните рамки на нацията, района или континента и стана световна.