Jump to content

ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ (ООН) И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО (ОНЧ)


Recommended Posts

ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ (ООН)

И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО (ОНЧ)

„За да се избави човечеството
от днешните противоречия и страдания,
трябва да дойде една нова мисъл. А тя гласи:
Животът трябва да се схване като Единство,
а всички същества -
като клони и листа на Космичния организъм.
Благоденствието на всеки клон и лист е
в работата му за цялото дърво."
Учителят
В своето материално и духовно-културно развитие, народите са търсили средства и начини за гарантиране на сигурността си от необузданите ексцесии, идващи от външна агресия. Сложната обществена система е наложила необходимостта от трайни международни връзки и институции, разполагащи със свои органи, компетенции и функции за защита на справедливото им икономическо и културно общуване. След пробването на различни проекти, днес са налице стотици обществени и международни институции, организации и креации, работещи като международни институционни форми за осъществяване на сътрудничество между отделните държави.
Без да влизаме в дискусионно разглеждане на различните икономически и социално-политически концепции, където най-често е заложен елемент на класов или олигархен характер, искаме да спрем в тази глава вниманието си главно върху опитите за създаване и утвърждаване на една международна правна институция - като тази на бившото Общество на народите (ОН), или като настоящето Общество на Обединените Нации (ООН) - която търси да осъществи възможния и необходим диалог в стремежите на споменатите по-горе взаимноотричащи се, социално-идеологични системи.
Metodi_42.jpg
В пламъците на Първата световна война се роди идеята за създаване на едно
Общество на народите
[1]
. Първата световна война трябваше да разреши една важна задача - обуздаване на националния шовинизъм. За съжаление обаче той се появи отново, особено подчертан в лицето на самите велики сили. Дори и в този висш международен институт - Обществото на народите - великите сили успяха да прокарат мандатната система, която сега представлява един анахронизъм.
[/left]
За реализирането на тази трайна международна институция с правна обособеност е бил изминат дълъг път на множество международни съвещания, конференции и договаряния.
Обществото на народите не можа да даде окончателно разрешение на редица актуални международни проблеми. То бе заменено с днешното Общество на Обединените нации. Последното се оформи идейно през Втората световна война чрез Московската декларация на трите воюващи велики сили - СССР, САЩ и Великобритания и бе дооформено чрез решенията на техните конференции в Техеран, Ялта и Сан Франциско. Така ООН стана международен факт, оформен по-късно чрез учредителната конференция през 1945 г.
Нямаме възможност да се спираме върху формално-правната страна на Устава на ООН, но бихме желали да насочим погледа си върху съдържанието на тази международна институция.
Както е известно, двете противоположни системи я издигнаха с главната цел да осигурят световния мир и да установят мирно съвместно съществуване и сътрудничество. Така, за пръв път, на международна почва се създава многостранен, открит и безсрочен международен договор.
Безспорно, никой не би могъл да отрича голямото значение на дейността на ООН в този сериозен исторически момент. Важни задачи на ООН бяха:
- отхвърлянето на колониалните режими,
- подпомагането на национално-освободителните движения,
- а също и опитите за обуздаване на международната агресия.
От не по-малко значение е поставянето на проблемите за разоръжаване, както и редица други инициативи от хуманен, културен, здравен и научно- технически характер.
Бихме желали да засегнем издигнатите две формули: „от позиция на силата" и „борба за мир", като предпоставки за мирното съвместно съществуване между двете противоположни социално-идеологически системи.
Формулата „Мир от позиция на силата" се изгражда върху схващането на т.н. „политически реализъм", което има за начало немската школа.* При това се визира едно недоверие към формулата: „борба за мир", чиято цел е „мирното съвместно съществуване". Западните ръководители считат тази формула за политически параван на скритите планове на Източния блок.
Според „политическия реализъм" и според Моргентау: международните отношения - това са процеси на силата". Формулата „от позиция на силата" означава на практика „борба за власт над...". А формулата „мирно съвместно съществуване" подразбира едно съжителство при пълно равенство на сътрудниците.
Бихме желали да припомним в това отношение казаното от Мъдреца:
„Докато личната саморазправа е значително намаляла,
в отношенията между народите тя все още царува
Щом един по-малък и слаб народ
не приема условията на един по-голям и по-силен народ,
последният прибягва към въоръжена сила - обявява война.
А войната, знайно е, освещава правото на силния".
Най-сетне, както виждаме в нашата съвременност, независимо от наличността на ООН, има редица примери за използване на формулата „от позиция на силата".
ООН дойде на международната сцена благодарение на поучителния опит, добит чрез тежките страдания, които народите преживяха през Втората световна война.
При дадената историческа обстановка, като правна институция, ООН има своите цели и задачи, но не ще бъде в състояние да разреши редица проблеми, за което сe изисква преди всичко висша хуманност и висок международен морал.
Втората световна война и създаването на ООН имаше като главна задача да притъпи социално-идеологическия антагонизъм между двете системи. Омразата между същите трябваше да се превърне в устрем за всеобщо творческо сътрудничество. Това неминуемо ще се наложи по силата на големия расов проблем, който е вече на дневен ред. Така наричаната „жълта опасност" за бялата раса, която вече се надига от Изток, в лицето на Китай, готвещ се за ядрена война, неминуемо ще въздейства в посока на събуждане на колективното съзнание за самосъхранение у народите от бялата раса. Така следва хода на историята: старото - тезата, винаги се отрича от новото - антитезата.
Ако народите от бялата раса не си подадат ръка и не се обединят пред тази надигаща се от Изток голяма опасност, цялата цивилизация неминуемо ще бъде поставена под унищожителните удари на термоядрената война. В този именно огън на расов антагонизъм, ще се роди
„Обществото на Новото човечество".
Новите изисквания на времето ще наложат преобразуване на ООН в една нова форма, в едно „Общество на Новото човечество". Тази най-нова перспективна международна институция ще се базира преди всичко на единна световна икономическа система. Съревнованието и надпреварването в съставките от икономически съюзи на държавите, ще бъде за даване на по-голям материален и културен принос в световната общност. Мирът няма да има нужда да бъде осигуряван, защото ще стане една реалност в това Общество на Новото човечество.
Няма да профетизираме как точно ще бъде разрешен този световен проблем, засягащ тотално цялото човечество.
При разрешаването на расовата карма, ще се създадат условия за разгръщане на Шестата култура на бялата раса, която ще бъде под знака на Водолея. Както казахме преди, тя представлява едно предисловие за идването и създаването на Шестата раса
[2]
, която Учителят нарече „Светещата раса". Предвестник на тази раса ще бъде това именно Общество на Новото човечество.
При разрешаването на расовата карма ще се изпълнят думите на Учителя:
„В сегашния век настъпваме в една огнена вълна.
И скоро ще влезем в една силова магнитна вълна.
Това са напрежения от няколко (10, 15, 20) милиона волта.
Там става събиране, акумулиране на енергията
затова още от сега някои усещат нещо като сърцебиене,
особени вибрации действат на нервната система.
Тези вълни идват периодично и когато обхванат хората,
в някои моменти разреждат кръвта, но в други я събират;
същото става и с енергиите на нервната система
и като последствие настъпват сърдечни удари."
Когато премине тази вълна,
тогава ще е вече трансформирана расовата карма и
„Всички народи ще живеят в мир и съгласие помежду си."
Ето защо, погрешна е предпоставката на политическия реализъм, че в основата на международните отношения е заложена борбата за господство, за власт над другите. Формулата „Bellum omnium contra omnes" (Война на всички против всички) беше една основна аксиома на старата школа. При новите изисквания на времето изпъква нова формула: „Силните държави ще съдействат за повдигане на слабите". Първата формула има отношение към животинското царство, а втората налага нови схващания за хуманност, доверие и сътрудничество между големи и малки народи.
Обществото на Новото човечество ще се базира на трите принципа: Любовта, чийто израз е Мирът; Мъдростта, която е източник на Сила; Истината, която е символ на Свободата.
В съвременната ООН са представени двата принципа: Мъдростта, в нейния отрицателен аспект - „от позиция на силата" и Любовта, също в нейния отрицателен полюс - „мир без наличие на обща световна съгласуваност". Необходимо е да дойде и принципът на Истината, който е гаранция за правилната и разумна употреба на Силата и за възцаряване на истинско световно сътрудничество чрез великата идея за Мира.
Държавите се чувстват зависими не само от политико- икономическия терен, но и на духовно-културна и най-вече на Космична почва, където пулсира Животът за Цялото. Взаимното сътрудничество се налага от тази велика идея: Живот за Цялото. Тази нова идея обхваща все повече и повече чистите сърца и светлите умове на младите поколения, а от там и на обществата и народите. Бавно и неминуемо тя ще извоюва своето право на гражданственост и то ще стане не чрез насилие, а по пътя на Любовта, на взаимното опознаване и всестранното общо сътрудничество.
Така говорят звездите; по този път върви историята.
-----------------------
[1]
Идеята за създаването на Обществото на народите е дадена от българския инж. Никола Димков в брошурата му „Звезда на съгласието"- 1916-17г- по идеи на Учителя. В нея авторът решава трите световни въпроса „политически, религиозен и обществен" чрез три светли човешки добродетели „ съгласие, доверие и справедливост". „ Тя е конкретен призив за незабавно спиране на войната и разоръжаване, за да заживее човечеството в Мир и Сигурност" - пише днес неговият изследовател К. Бакърджиев. Брошурата е преведена на западните езици и е разпратена до всички царе и президенти, включително до американския президент Уилсън. По тези именно идеи последният инициира създаването на Обществото на народите в края на войната. Светът го аплодира, но „нашият, българският Уилсън има преднина пред американския и пред всички миротворци, автори на „Съдружието на народите" - пише проф. Балан през 1931г.(Бел. съст.)
[2]
За тази раса виж: М. Константинов, Хр. Маджаров: 'Новата Култура през епохата на Водолея" т. I
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...