3.2.1.1. „В розови краски или пейзажи...”

[Ани]

"В РОЗОВИ КРАСКИ ИЛИ ПЕЙЗАЖИ..."

В розови краски или пейзажи от разноцветни цветя да поставя клетниците, все той - същия образ на страданието ще проличи.

Храм... Тиха молитва от дружни гласове се възнася към многоликата Премъдрост; жалостни звучат молящите се гласове като при погребението на скъп мъртвец. Голямо множество жени, мъже и деца унесени слушат. Пъстра и накичена е тълпата. Лентите се развяват, тюловете като лек пушек обгръщат стройните тела на красивите юдейки. Злато и бисери кичат ръцете и гърдите на прекрасните Рахил, Ревека и Сарра. Там, на амвона, свещеникът сигур казва: „Боже, излей благословение на избрания си народ", на което хармоничния хор навярно отговаря; „Амин! Да се изпълни Волята Ти, Ехова."

Изведнъж страшна скръб ме обзе; затварям очите си и пред мене друга картина се появи. Ето ги левитите облечени в бяло, ето и първосвещеника, застанал до жертвеника и в тайнствения Светая Светих се извършва Божествена служба. Фарисеите стоят на първите места. О, и на последните да биха стояли, ненаситната за блясък тълпа към тях ще гледа. Митарите стоят зад колоните, тихо молящи се. Навярно благословията на първосвещеника не ще засегне страдалческите души на грешниците. Вън до царските врата лежи болен Лазар, потънал в раните си с жалост гледа как кучетата облизват изпадалите трохи от пируващата сган.

Първосвещеникът вдига ръка и благославя. Фарисеите се изпълнят с дух свят и разправят какъв десятък са дали, за добродетелите си, за здравето си, а това гали ухото на ослепената тълпа и изкуфелия свещеник... И всред всички тях стои Той - онемял, със скръстени на гърди ръце, замаяно гледа на кабалистическите знаци, написани върху завесата на Светая Светих.

Той е там. Трепва потъмнялата ми душа, просветвам в чудна радост, затварям очи и виждам Него, обграден от светъл ореол и невидимо към Него протягам ръце... Изведнъж храмът потъмнява - някакви бели сенки го приближават; измежду прииждащите страдалчески образи аз_виждам старата моя еврейка Берта с кърмачето си, Йозеф, стария Йозеф с количката си, с обезформено от теглила тяло, малкият Леви с премазаната ръка и Лика с големия джоб, зашит с бели конци на дрипавата й рокличка, всички към Него протягат умоляющи ръце. - О, пратенико - те вярват в Тебе и Ти ще им помогнеш. „Помогни на Израиля, стенеха болните души, не ни оставяй, Ти, който остави египетските дворци и дойде при нас. Ние никого нямаме - клети вековни роби - само Бог далече от нас и Тебе, нашия Мойсей."

В миг падам по очи на земята и шъпна: „О, ако ще дойдеш при молящите се тук доле, слез; ето, стъпни върху моето тяло и ела да ги утешиш... Ще цалувам прахът от сандалите ти, тревата по пътя със сълзи ще оросявам, ще простирам ръцете си върху скалите, за да минеш Ти и дойдеш при нас, Ти, който не се отвръщаш от страдающи, Ти, който даде обет пред Ехова, че нам ще посветиш живота Си! Ти ни гледаш с тихо, светло обещание." В миг утихват нашите рани, облекчено въздъхват премазаните гърди, лъчезарна усмивка просиява в лицето на старата еврейка, тая клета Агар... Лика цалува краката Ти, Берта притиска младенеца на гърдите си и се навежда да цалуне светлотканата Ти дреха. Йозеф затваря очите си, ослепен от Славата Ти, а Леви с премазаната ръка чертае на пясъка: „Месия".

Аз гледам отдалече, любувам се на неизречимата красота на Бога, просиял в миг на Лицето Ти и намирам отплата за всички крушения, лек на всички зинали рани, милувка на всички удари...

Пак картината се промени. Изгубват се белите видения... О, не забравяй ги, Божествени Сине - да ги не измести блясъка на диамантите, пушека около становете на Рахил и Ревека, очите им да не те отвърнат от нас, тежкото злато да не привлече Божествения Ти поглед и Нога на гордост не дойде върху Тебе.

Дигни се като Илия върху Огнената колесница и иди при онези, които Те чакат да им помогнеш. Аз ще се радвам за Тебе в Господа.